***
Данте не можеше да угаси огъня в кръвта си. Животното в него беше събудено и жадно.
Нуждаеше се.
Едно вдишване не би трябвало да го засегне толкова много, но докато се носеше сред гъстата тълпа от хора, преструващи се на извънземни и паранормални същества, не можеше да се спре да търси отново аромата ѝ.
Това беше всичко, което можеше да направи, за да остане в човешка форма и да не се превърне в истинското си животно.
Силата не го слушаше.
По дяволите!
Забеляза Ахерон Партенопей сред сергиите. Незаинтересован от хората, които спираха да го зяпат заради височината му от два метра, атлантския Нощен ловец четеше комикс на „Dark Horse Grendel“.
Търсейки разсейване, за да поговори с приятел, Данте се запъти към него.
– Аш – каза той, като се приближи. – Изглеждаш изключително спокоен. – Което беше вярно. През всичките векове, откакто познаваше този човек, Данте никога не го беше виждал толкова отпуснат.
Ахерон вдигна поглед от комикса и наклони глава в поздрав.
– Какво да кажа? Това е едно от малкото места, където мога да заведа Сими, без да се набива на очи. По дяволите, тук тя изглежда нормална.
Данте се разсмя. Демонът на Аш, приличащ на елф, рядко се вписваше някъде.
– Къде е тя?
– Пазарува като демон.
Данте поклати глава, знаейки Сими, той предполагаше, че вероятно е вярно.
– Опитах се да ти се обадя на мобилния, когато пристигнахме, за да видя дали си стигнал.
Аш веднага се напрегна, като остави комикса и извади друг брой.
– Изключих го в деня, в който пристигнах.
– Наистина ли? – Попита Данте, изумен от признанието на Аш. Не беше в неговия стил да губи връзка с Нощните ловци, за които отговаряше. – Ами ако някой от Нощните ловци се нуждаеше от теб?
Аш сви рамене.
– Ако не могат да оцелеят сами четири дни в годината, заслужават да умрат.
Данте се намръщи.
– Това е жестоко, за теб.
Той го погледна сухо.
– Жестоко? Знаеш ли какво, вземи телефона ми и прегледай трите хиляди обаждания, които получавам всеки ден и нощ, и виж колко съм жесток. Наистина мразя съвременните технологии и телефоните в частност. Не съм спал четири часа наред от над петдесет години. „Аш, счупих си нокът, помогни ми. Аш, главата ме боли, какво да правя?“ – Аш изкриви устните си от отвращение. – Знаеш ли, никога не съм го разбирал. Сключват сделка със самия дявол и после очакват аз да ги измъкна от всяка малка беда. А когато се появя, за да им помогна, се държат арогантно и ми казват да се махам. Така че, ако съм егоист, защото искам четири дни в годината да ме оставят на мира, тогава съм просто егоистичен копелдак. Съди ме.
Уау, някой е раздразнен.
Данте се отдръпна от атлантеца.
– Добре, ще се постарая да не те притеснявам.
Аш извади още един комикс с пластмасова корица от дългата бяла кутия на масата.
– Не ме притесняваш, Данте. Наистина. Просто се опитвам да се отпусна и да изляза от лошото си настроение. Направих грешката да включа телефона си преди десет минути и имах четиристотин и осемдесет и две съобщения в гласовата поща. Бяха минали само три секунди, когато телефона отново започна да звъни. Искам само малко почивка и да нямам проклет телефон за няколко дни. – Той изпусна въздух с досада. – Освен това, аз ти казах да дойдеш.
– Да, благодаря. Това е… – Той се поколеба, докато кентавър прескачаше на нещо, което приличаше на модифицирани ски обувки, които изглеждаха зловещо като копита – „интересно.“
Аш се усмихна.
– Да, само почакай да видиш конкурса за красота „Мис Клингон“. Това е нещо друго.
Данте се разсмя.
– Сигурно. И кои добри групи да прослушам за клуба си?
Аш взе три комикса „Dark Horse Tales of the Vampires“ и ги добави към нарастващата си купчина.
– Last Dance са много добри. Свирят тази вечер, както и Ghoultown. Но групата, която трябва да видиш, е Cruxshadows. Те са точно по твой вкус и властват в Darkwave сцената. Вокалистът Рог ще бъде по-късно в Hyatt, където ще раздава автографи на щанда им. Ако искаш, мога да те запозная.
– Това ще бъде страхотно. – Единствената причина Данте да дойде в Атланта беше, че Ахерон го беше уверил, че Dragon*Con е едно от най-добрите места, където може да види няколко алтернативни групи, за да ги наеме за концерти в клуба си в Минесота.
Сими дотича при тях, а зад нея се влачеха двама мъже „клингони“.
– Акри? Мога ли да отида в родния свят на клингоните?
Аш се усмихна на демона си.
– Разбира се, само не яж никого от тях.
Демонът наду устни.
– Но защо не?
– Защото, Сими, те не са истински клингони. Те са хора, които се преструват на клингони.
– Е, добре, тогава. Няма да ям. Но аз трябва да тръгвам. Чао. – Тя се втурна с двамата млади мъже.
Аш подаде комиксите на продавача, после извади портфейла си.
– Не трябва ли да отидеш да преброиш населението на родния свят? – Попита Данте.
– Не. Тя ще направи каквото ѝ казах… – Аш се замисли, сякаш нещо му хрумна. – Но пък не ѝ казах да не яде баджорци или ромулани. По дяволите. – Плати за комиксите. – Прав си, по-добре да отида да преброя.
Аш направи крачка назад, после се спря.
– Между другото, може би е добре да се качиш горе и да провериш стаята си.
– Защо?
Той сви рамене.
– Да се увериш, че отговаря на нуждите ти.
Данте се намръщи.
– Вече бях там.
– Отиди пак.
Животното в Данте улови странна миризма от Ахерон, но не беше сигурен какво е.
Но докато атланта си тръгваше, почувства необяснимо желание да направи това, което Ахерон му беше предложил.
Данте излезе от зоната с продавачите и се насочи към ескалатора. Едва беше стигнал до него, когато отново усети миризмата на пантерата. Обърна се рязко наляво, очаквайки да я види.
Тя не беше там.
Все пак, той беше възбуден от нея. Готов. Животното в него ръмжеше, жадно за вкуса на тялото ѝ.
Той се качи по ескалатора, за да избяга от миризмата.
Тя изглеждаше все по-силна.
С наведена глава, той огледа внимателно тълпата, но никой от хората му не беше там.
Затвори очи и подуши въздуха. Ароматът и беше по-слаб сега. И беше…
Той се обърна.
Нямаше жена, само Ромео, който миришеше на пантера. Данте не можа да се сдържи и подуши Ромео, който веднага го отблъсна.
– Човече, отвратително е, когато правиш така. И не го прави на публично място. Някой може да си направи погрешна представа за нас.
Той пренебрегна укорителния тон на брат си.
– Къде е тя? – Попита Данте.
– Извън обсега ни.
Ароматът ѝ го обгърна, още по-силен от преди. Тялото му беше разпалено. Имаше нужда от нея. Всяка частица от него я желаеше.
И не приемаше отказ.
– Къде? – Изръмжа той.
Ромео поклати глава.
Но не беше нужно да му казва. Всяка хормонална клетка в тялото му я усещаше. Против волята си, Данте се затисна през тълпата и се затича към асансьора.
Без да мисли, се телепортира от фоайето на шестнадесетия етаж.
Ароматът беше още по-силен тук.
По-желан.
По-интензивен.
Данте се промъкна по коридора, докато намери вратата ѝ. Не можеше да диша, докато аромата ѝ изпълваше цялото му същество. Наведе глава към дървото, затвори очи и се бореше с внезапното желание да ритне вратата.
Това вероятно щеше да я изплаши, а освен това не искаше да има публика за това, което възнамеряваше да направи с нея.
Почука на вратата със стиснат юмрук и изчака, докато малка, миниатюрна брюнетка я отвори. Имаше големи, лавандулови очи и дълга коса, която се къдреше около овалното ѝ лице.
Дишаше неравномерно и я зяпаше, желаейки я с всяка частица от себе си.
Но въпреки сексуалния си глад, знаеше, че сега е нейния ход…