***
Пандора се вкамени от сарказма на Данте.
– Благодаря, че ме накара да се почувствам наистина зле. Знаеш ли, можеше да опиташ да бъдеш малко по-позитивен.
– Вярно – каза Ромео. – Тя е аркадианка и е малко вероятно да се скита.
Сега беше ред на Пандора да бъде „възбудена“.
– Само си помисли, сега всички вие имате бавачка за малките си и някой много по-слаб, когото да малтретирате, когато се ядосате на враговете си.
И четирите пантери я погледнаха намръщено.
– За какво говориш? – Попита Данте.
– Само за това ме искаш, нали?
Той я погледна ужасен.
– Ти си моя партньорка, Пандора, не моя слугиня. Всеки в моя прайд, включително и братята ми, който те засяга, засяга и мен. И повярвай ми, това е нещо, което никой никога няма да направи.
Искреността на думите му я разтърси.
Той наистина го мислеше.
Благодарност и щастие я изпълниха и за първи път, откакто баща ѝ я беше предал на враговете им, тя изпита истинска, реална надежда.
– Наистина ли?
– Може да си аркадианка – каза Ромео – но сега си член на нашия прад и ще се отнасяме с теб като с такъв.
– А децата, за които ми разказа? – Попита Пандора Ромео. – Няма ли да ме накараш да ги гледам?
– Те са мое потомство – отговори Ромео. – Отглеждам малки и братя и сестри от повече от триста години, дори Данте. Защо да се променя това сега?
Но тя беше предположила…
– Кой ги гледа, докато те няма? – Попита тя.
Майк отговори.
– Брат ни Габриел и братовчед ни Ангел.
– Да – каза Данте. – Те се справят добре с малките. Фрик и Фрак са тези, които ги развалят и ги забъркват в неприятности.
Майк го погледна с насмешка.
– Наистина бих искал да спреш да ни наричаш така.
– Когато излезеш от неудобната пубертетна възраст, ще спра. – Данте погледна часовника си. – Кога ще е това? Още петдесет, шестдесет години?
– Ние сме по-големи от нея – каза Лео, сочейки Пандора.
– Да, но тя има нещо, което никой от вас няма.
– И какво е това?
Данте си протри очите, сякаш главата му започваше да го боли.
– Ако не виждаш какво има тя, което никой от вас няма, тогава ти се нуждаеш от още по-голяма помощ, отколкото мислех.
Лео изпусна отвратен звук.
– Няма да стоя тук и да ме обиждаш. Тъй като не мога да докосна пантерата ти, без да загубя крайник или топките си, ще се занимавам с нещо по-малко опасно.
Данте и Ромео си размениха забавен поглед, който беше напълно палав.
– Защо не опитате една от стаите за филкинг? – Попита Данте. – Чух от Ахерон, че там се случват много диви неща. Жени си събличат дрехите. Вино се раздава на всеки, който иска.
Лицата на близнаците се проясниха.
– Звучи ми добре и мръсно – каза Майк. – Перфектно. До по-късно.
Пандора се разсмя, докато близнаците се отдалечаваха от тях.
– Знаете, че филкинг е просто научнофантастично народно пеене, нали?
Данте се разсмя зловещо.
– Знам. Просто бих искал да съм там, когато и те го разберат.
Ромео поклати глава.
– Ти си толкова зъл с тях. Чудно е, че не те убиват, докато спиш.
Данте се присмя.
– Да, точно. Тези глупаци са късметлии, че ги търпя.
– И все пак го правиш – каза Пандора, усмихвайки се от това знание. – Защо, Данте?
Ромео ѝ отвърна с усмивка.
– Защото брат ми има сърце, което мрази да признае.
– Млъкни, Ромео.
– Тя е твоята половинка, Данте. Бъди честен с нея. Не позволявай миналото да те огорчава завинаги. Тя не е Бонита, знаеш ли?
Данте изръмжа и се хвърли към Ромео, който отскочи светкавично.
– По-късно – каза Ромео, преди да ги остави.
– Бонита? – Попита Пандора, веднага щом останаха сами… Или поне толкова сами, колкото може да бъде една двойка сред хиляди хора.
Данте не отговори. По изражението му тя разбра, че мисли за нещо много болезнено.
Сърцето ѝ се сви при тази мисъл. Дали беше негова бивша любовница?
– Коя беше тя?
Той издиша дълбоко и уморено, преди да отговори.
– Беше сродната половинка на един от по-големите ми братя, Донатело. Той беше водача на глутницата преди мен и обичаше своята половинка повече от живота си.
Пандора съчувстваше на пантерата.
– Нека позная. Тя го е предала.
– Не – отговори той, изненадвайки я. – Те бяха свързани, и една нощ, докато тя се беше прибрала от пътуване, тя го нападна, докато правеха секс, и му разкъса гърлото. И двамата умряха, преди той да успее да потърси помощ.
Пандора покри устата си, като си представи ужаса. Щом веднъж пантерите свържат жизнените си сили, никой от тях не може да живее без другия. Ако единия умре, и двамата умират.
Колко ужасно, че Бонита ги е убила с един безразсъден акт на страст.
– Много съжалявам – прошепна тя.
– Благодаря – каза той тихо. – Беше проклета загуба на две достойни пантери. – Погледът му я прониза. – Затова никога не съм искал пантера за партньорка или дори за любовница. Не искам малките ми да останат сираци, защото съм свалил гарда и съм се оставил уязвим за атака от женска.
– Никога не бих те разкъсала.
– Как знаеш?
– Ами – каза тя, докато преминаваха през фоайето – в момента дори не знам как да се превърна в пантера. Само това те прави в безопасност. Опитах се да го направя преди няколко дни и единственото, което постигнах, беше опашка, която беше много трудна за скриване, докато не заспах и тя изчезна.
Данте се разсмя и макар че тя трябваше да се обиди, че се смее на нещастието ѝ, тя не се обиди. Имаше нещо в него, което беше наистина очарователно.
– Никога не съм чувал за такова нещо – каза той.
– Остани наоколо. Напоследък ми се случват всякакви странни неща.
Той отмести косата от лицето ѝ.
– Мисля, че бих искал да го направя. Ако не възразяваш.
По някаква причина тази мисъл я стопли. Данте беше много забавен.
Когато не се караха.
– Какво очакваш от партньора си, Данте?
Той сви рамене, после я прегърна, докато минаваха покрай банкетните маси, на които бяха наредени листовки и подаръци.
– Нищо повече от всеки друг пантер, предполагам. Очаквам да се прибираш вкъщи, когато си в разгара си, и да си тръгваш, когато не си.
Беше прекалено хубаво, за да е истина.
– Ще ме оставиш да си тръгна, ако искам?
Той се намръщи.
– Такава е природата на нашия вид, Пандора. Защо да те спирам?
– Но другите от прайда…
– Не са с всичкия си – прекъсна я той. – Има нещо дълбоко погрешно във всеки, който се опитва да накара пантера да действа против природата си. Това е нещо, което бих очаквал от аркадианец, не от катагари.
Тя му се усмихна, докато усещаше как я обзема поредния прилив на хормони.
По внезапния див поглед на Данте тя разбра, че и той го усеща.
Ръката му я прегърна по-силно.
– Можем ли да почакаме? – Попита тя бързо. – Не искам да бързаме с чифтосването, докато не изясним някои неща помежду си.
Въпреки че секса с него щеше да ѝ прочисти ума, човешкото ѝ сърце искаше нещо повече от физическа връзка. Искаше да опознае човешката страна на своя партньор.
– Като например? – Попита Данте.
– Не знам – отговори тя честно. – В сърцето си знам, че да се обвържа с теб е най-доброто за нас двамата. Вероятно е единственото, тъй като вече нямам прайд, който да ме приюти. Но човешката част в мен иска да те опознае по-добре, преди да предприема такава трайна стъпка.
Към нейното облекчение, той не се опита да я възпре или да я принуди.
– Какво искаш от мен?
– Просто бъди с мен като човек за малко и ми позволи да те опозная, добре?
Данте кимна, въпреки че всъщност искаше да я отведе обратно на горния етаж и да ѝ даде това, за което копнееха телата им.
Но тя беше млада и уплашена. Това беше важна крачка и за двамата. Връзката беше вечна и не беше нещо, което можеше да се вземе на лека ръка.
Истинската доброта към друг човек му беше напълно чужда. Разбираше лоялността. Задължението.
Но любовта и нежността…
Пантерите не мечтаеха за такива неща. Разбираха само непосредствените нужди. Нуждата от храна, подслон, секс.
Потомство.
И все пак той искаше нещо повече от нея. Нещо по-дълбоко.
Искаше да го приеме.
Докосването ѝ.
Беше глупаво. За какво му бяха нужни такива неща? Имаше пари. Власт. Магия.
Можеше да я принуди да направи всичко, което искаше. Но това пак нямаше да му даде това, което искаше.
Сърцето ѝ.
Проклет да е за човешката си половина.
Въздишайки, той я заведе към Marquis Steakhouse, където можеха да хапнат нещо.