Две вражески Върховни пантери откриват, че съдбата им е отредила да станат любовници. Пандора трябва да се научи да се доверява на чуждата природа на Данте. Но докато тя бавно се поддава на най-истинската страст, която някога е познавала, тъмни сили вече са си поставили за цел да си я върнат…
ПРОЛОГ
Беше трудно да се намери всемогъщо, митично същество сред тълпа от тридесет хиляди души.
Поне така беше на теория.
На ежегодния конгрес за научна фантастика Dragon*Con в Атланта, Джорджия, обаче, нещата стояха по съвсем друг начин. На рецепцията на хотела се регистрираха двама Йода и един Дракон от Перн, а покрай тях минаваше цял полк от щурмоваци. Там бяха събрани богове и богини, всякакви извънземни, воини и дами. Пандора дори видя Злата вещица от Запада да прелита на моторизираната си метла.
Откакто седна преди десет минути, Пандора беше преброила девет Гандалфи, а ако не се лъжеше, имаше поне две дузини елфи, феи, орки, гоблини и други същества, събрани наоколо, които говореха по мобилни телефони или пушеха пред вратите на хотела.
И не трябва да забравяме цялата банда вампири и демони, които раздаваха листовки, за да привлекат хора в стаята си за „кръвно парти“ и филмов фестивал на „Бъфи“.
Да не говорим, че вече я бяха поканили два пъти в Клингонския свят в стая 316 в Hyatt Regency отсреща. Междувременно група от предполагаемо андрогинни мъже от Борг се опитаха да я „асимилират”, веднага щом влезе в лобито на Marriott Marquis.
Това беше най-странното събиране, което беше виждала, а като се има предвид, че тя беше пантера, която допреди три дни беше живяла само сред свои събратя, това казваше много.
– Никога няма да го намеря – промърмори тя, когато един изключително висок, красив мъж в готически стил спря пред нея.
Боже мой, този мъж беше греховно възбуждащ!
И беше последното нещо, в което имаше нужда да се взира, но не можеше да се сдържи. Той беше напълно завладяващ.
Носеше тъмни слънчеви очила дори в хотела, докато оглеждаше разнородната тълпа, сякаш търсеше някого. Нещо в този мъж привличаше вниманието и внушаваше уважение. Разбира се, не помагаше и факта, че хормоните ѝ бяха в повишено състояние поради промените, които настъпваха в нея, докато преминаваше към пълна женственост. Цялото ѝ тяло трепереше от хормоналния претовар, който до появата му тя беше поддържала под строг контрол.
Сега тя жадуваше да го опита и единственото, което можеше да направи, беше да остане на мястото си.
Беше висок поне два метра, а пламенните мотоциклетни ботуши добавяха още десет сантиметра към ръста му. Имаше дълга черна коса, която падаше по широките му рамене, и носеше старо, избледняло мотоциклетно яке с нарисувана на гърба череп и кръстосани кости. Най-лошото беше, че под якето не носеше нищо и всеки път, когато се движеше, тя виждаше все повече от загорялото му, мускулесто тяло.
Черните му кожени панталони обгръщаха перфектен задник, който можеше да се съревновава с всеки от нейните събратя. Всяка частица от нея искаше да се изправи, да пресече малкото разстояние между тях и да привлече високото му, стройно тяло към себе си, докато жестокия, натрапчив глад в кръвта ѝ не бъде напълно задоволен. Но дори докато усещаше този първичен сексуален глад, животинската част от нея усещаше смъртоносна опасност от него.
Той не беше от типа мъже, към които жените се приближават без покана.
– Акри!
Мъжът се обърна, когато жена на неговата възраст се затича към него. Макар и много симпатична, тя беше облечена като демон, с чифт черни крила, които изглеждаха страшно реалистични, докато трепереха и махаха. Кожата ѝ беше червена и черна, а косата ѝ беше същата като неговата. На главата си дори носеше чифт светещи червени рога. Късата ѝ лилава пола беше разкроена и носеше черен колан с три големи сребърни катарами отпред. Черно-лилави раирани клинчета и чифт ботуши с 15-сантиметрова платформа допълваха странната и визия.
Високата „демоница“ подаде на мъжа кредитна карта.
– Отново е счупена, Акри – каза тя, надувайки устни около вампирски зъби. – Мъжът долу каза, че Сими не може да таксува нищо, докато не изляза от лимита си. Не знам какво означава това, но не ми харесва. Оправи го, Акри, или ще го изям. Сими има нужди, а аз се нуждая от кредитката си.
Мъжът се разсмя, като я взе от нея и извади портфейла си. Даде и още три кредитни карти.
„Демонът“ изпищя от радост и го прегърна. Сложи кредитните карти в чантата си във формата на ковчег, а после му подаде малка лъскава червена найлонова торбичка.
– Между другото, купих ги за теб, преди да счупя кредитката си. Тъй като нямаш истински рога, ето ти няколко фалшиви, за да се оправяш, докато се приберем вкъщи.
– Благодаря, Сим – каза той с невероятно дълбок, възбуждащ глас, докато взе торбичката от нея.
Тя се усмихна, целуна го по бузата, след което се втурна в тълпата, размахвайки крилете си.
Мъжът погледна Пандора и ѝ се усмихна с усмивка, която можеше да се нарече само зловеща, но все пак изглеждаше някак знаеща. Наведе глава към нея, след което тръгна след жената, която току-що го беше напуснала.
Всички инстинкти в тялото ѝ и подсказваха да го последва, но тя не ги послуша.
Тя беше тук, за да намери легендарния Ахерон Партенопей – древен, безсмъртен атлант, от когото сестра ѝ се надяваше да помогне да скрие Пандора от тези, които я преследваха. Не да гони някакъв секси млад човек, който изглеждаше зашеметяващо в кожа.
Ахерон беше последната ѝ надежда.
За съжаление, нито тя, нито сестра и имаха представа как изглеждаше. Всичко, което знаеха, беше, че той идваше на Dragon*Con всяка година с дъщеря си.
Той беше по-стар от времето и по-мощен от всеки друг от своя вид. Тя огледа по-възрастните мъже в тълпата, облечени като магьосници, воини или други същества, но никой от тях не изглеждаше особено мъдър или мощен, нито пък имаше дъщеря.
Как би изглеждал един мъж на единадесет хиляди години?
Въздишайки, Пандора стана и отиде до парапета, за да може да погледне надолу към по-ниските етажи на хотела и да огледа тълпата.
Той трябваше да е тук.
Но къде? Как можеше да намери някого в тази тълпа от хора… Ъъ, извънземни.
Дъвчейки устната си, тя се чудеше къде да го потърси. Изведнъж висок мъж в елегантен черен костюм привлече погледа ѝ. Не беше особено възрастен, вероятно около трийсет и пет години, но тя усети несъмнена аура на власт около него.
Може би той беше мистериозният Ахерон. И се беше насочил към асансьорите.
Пандора се втурна след него и едва успя да влезе, преди вратите да се затворят, затваряйки я в малката кабина заедно с барабанист от Ренесанса, извънземен със зелена кожа и Дарт Вейдър.
Но не това накара сърцето и да спре. Когато погледна през стъклената стена на асансьора, видя четири неща, които я ужасиха.
Беше група от невероятно красиви мъже. Двамата най-ниски от групата бяха идентични и трябваше да са поне 190 см. Всички имаха черна коса и бяха облечени в черни готически дрехи.
Четиримата мъже стояха в специфична формация, която тя познаваше твърде добре, с гръб един към друг, докато оглеждаха тълпата гладно, внимателно, сякаш търсеха нещо конкретно. Бяха свирепи. Животински.
Сякаш бяха уловили нещо и в един миг тя разбра какво беше това.
Нея.
– О, не – прошепна тя. По телосложението, красотата и поведението им, тя би ги разпознала навсякъде. Нямаше група хора, които да са толкова красиви или толкова интензивни. Нито пък някакъв друг вид би бил толкова възбуден от аромата ѝ.
Те, като нея, бяха пантери, и по външния им вид бяха млади и мъжествени.
А тя беше в разгара си…