Глава 9
В продължение на три седмици Улф държи Крис и Касандра под домашен арест. Но докато времето минаваше и не се появиха даймони, той започна да се чуди дали не е прекалил малко.
Той знаеше, че Крис го обвинява в това поне по пет пъти на час.
Касандра се беше оттеглила изцяло от училище, въпреки че мразеше да го прави. Беше само на около три седмици, но изглеждаше по-скоро като на три месеца. Коремът ѝ се закръгляше, давайки на всички да разберат, че в нея наистина има дете.
Това беше най-красивото нещо, което Улф беше виждал, макар да се мъчеше да се държи емоционално далеч от нея.
Особено като се има предвид, че прекарваха голяма част от времето си заедно, за да я записват за бебето. През повечето време тя беше напълно спокойна, докато разказваше на бебето за миналото си, за майка си и сестрите си, за баща си.
С всеки нежен спомен, който споделяше с бебето, той усещаше, че става все по-близък с нея.
– Виж това – каза тя, докато показваше ръката си с пръстена със знака към малката видеокамера, която той държеше.
Улф фокусира обектива върху нея.
– Майка ми каза, че това е истинския годежен пръстен, който атлантските крале са използвали, когато са се женели.
Касандра го погледна с тъга.
– Не съм сигурна как е оцелял през всичките тези векове. Майка ми го е дала на баща ми, за да може той да го даде на мен. Ще се погрижа баща ти също да го получи, за да ти го даде.
Всеки път, когато тя говореше за бъдещето на бебето без нея, това убиваше част от него. Несправедливостта на това разкъсваше сърцето му на парчета.
Болката в очите ѝ, съжалението.
И всеки път, когато тя плачеше, това го нараняваше още повече. Успокояваше я, доколкото можеше, но в крайна сметка и двамата знаеха какъв ще е резултата от всичко това.
Нямаше как да го спрат.
Баща ѝ идваше често през деня, за да се срещне с нея. Касандра не караше баща си да се среща с Улф, тъй като баща ѝ така или иначе нямаше да го запомни.
За това му беше истински благодарна.
Вместо това Касандра представи баща си на Крис и те направиха планове двамата да поддържат връзка след появата на бебето.
Ахерон се обади в нощта на Мардигра и пусна Улф в незабавен отпуск от задълженията му на нощен ловец, за да бди над Касандра и да пази бебето. Още двама Нощни ловци бяха прехвърлени в Сейнт Пол, за да поемат обичайните патрули на Улф и да помагат в наблюдението, ако Страйкър или другите ги преследват.
Аш му беше дал и името на аполитния нощен ловец на име Спаун, който можеше да им помогне с това, от което Касандра се нуждаеше за бременността си. Улф се обаждаше всяка вечер, за да остави съобщение в дома на Спаун, но Спаун все още не беше отговорил.
Не беше успял да се свърже и с Ахерон.
Телефонът му иззвъня.
Касандра наблюдаваше как Улф извади телефона си от джоба и отговори. Тя знаеше, че той се тревожи и то не само за нея и Крис. Най-добрият му приятел, Талон, беше изчезнал и никой от Нощните ловци не беше имал контакт с него от седмици.
Още по-притеснително беше, че Ахерон също беше изчезнал. Улф продължаваше да и повтаря, че това е лошо предзнаменование, макар че Кат им казваше да не се притесняват за това. Очевидно Ахерон беше доста известен с това, че имаше моменти, когато никой не можеше да се свърже с него.
Кат ги беше уверила, че Артемида никога няма да позволи на никого да нарани Ахерон. Ако той е бил наранен, всички са щели да го разберат.
Касандра седеше на пода с Крис и Кат и играеше на „Живот“. По-рано се бяха опитали да играят на „Тривиално надбягване“ само за да научат, че нощен ловец и безсмъртна прислужница на богиня имат определено несправедливо предимство пред Касандра и Крис.
В „Живот“ единственото нещо, което имаше значение, беше късмета.
– Е, да ме прокълнат – каза Улф няколко минути по-късно, след като сложи слушалката и отново се включи в играта.
– Нещо случва ли се? – Попита Касандра, докато преместваше фигурата си.
– Талон си върна душата.
– Няма как да стане – изригна Крис и седна на пода в шок. – Как е направил това?
Лицето на Улф беше безизразно, но Касандра го познаваше достатъчно добре, за да забележи напрегнатостта на чертите му. Той се радваше за приятеля си, но тя можеше да каже, че и малко завижда. Не че го обвиняваше за това.
– Срещна една художничка и се влюбиха – каза Улф, като седна до нея и оправи парите си за игра. – На Марди Гра тя върна душата му и го освободи.
Крис издаде отвратителен звук при съобщението на Улф.
– О, човече, това е гадно. Сега ще трябва да се присъедини към Кириан в гериатричния патрул.
– Крис! – Касандра се задъха от неуместен смях. – Това е ужасно да го кажеш.
– Да, но е вярно. Не мога да си представя да заменя безсмъртието за жена. Не се обиждайте, дами, но нещо не е наред с това.
Улф продължи да отделя внимание на дъската за игра.
– Талон не е изтъргувал безсмъртието си. За разлика от Кириан, той трябва да запази своето.
– О – каза Крис. – Тогава това е готино. Добре за него. Човече, сигурно е хубаво да имаш торта и да я изядеш, а?
Лицето на Крис се зачерви, когато погледна напред-назад между тях и осъзна какво беше казал току-що.
– Искам да кажа…
– Добре е, Крис – каза Улф примирено. Но очите му издаваха болката, която изпитваше.
Кат се обърна към него.
Касандра се пресегна и сплете пръстите си с тези на Улф.
– Не знаех, че Нощните ловци могат да бъдат свободни.
– Рядко се случва – каза Улф и затегна хватката си върху ръката ѝ. – Поне до миналата година беше така. Талон и Кириан са двамата, които познаваме.
– Трима – добави Кат, докато преместваше фигурата си на дъската.
– Трима? – Попита Улф. Той изглеждаше шокиран.
Кат кимна.
– Трима Нощни ловци са освободени. Чух другите прислужници да говорят за това снощи, когато отидох да проверя при Артемида.
– Мислех, че не си имала възможност да говориш с нея – каза Касандра, като си спомни какво им беше казала Кат след завръщането си снощи.
– О, не успях. На вратата на храма ѝ има голям надпис „Не безпокойте“. Има определени моменти, в които никой освен Аполон не смее да нахлуе във владенията ѝ. Но чух другите икони да разказват за нея.
Явно Артемида не е била много щастлива от този въпрос.
– Хм… – Касандра се замисли за това.
– Кой друг е бил освободен? – Попита Улф.
– Зарек от Моезия.
Челюстта на Улф се отпусна, когато Крис погледна Кат, сякаш ѝ беше поникнала нова глава.
Крис изхърка.
– Сега знам, че си пълна, Кат. Зарек е набелязан за смърт. Няма начин.
Кат го погледна.
– Да, ама той не умря и вместо това излезе на свобода. Артемида е заплашила всички с главата му, ако изгуби още един ловец.
Тези думи не бяха успокояващи за Касандра. Тя можеше само да си представи колко по-малко са били за Улф.
– Никога не съм мислил, че ще видя деня, в който ще освободят Зарек – каза Улф под носа си. – Той е толкова психопат, че го държат в изгнание почти толкова дълго, колкото аз съм нощен ловец.
Касандра си пое дълбоко дъх. Не изглеждаше правилно, че някой като този Зарек може да е свободен, докато Улф е прокълнат по начина, по който е.
Чудя се какво ли ще прави Ник за нощен ловец сега, когато Талон е свободен – каза Крис, докато вземаше кутията с „Принглес“ от Кат. – Не мога да си представя, че някога ще служи на Валерий.
– Без съмнение – каза Улф. Той обясни на Касандра, че Валерий е внук на човека, който е съсипал семейството на Кириан и е разпънал на кръст гръцкия генерал. Тъй като Ник беше бивш оръженосец на Кириан и негов личен приятел, Ник никога не би служил на човека, чието семейство беше сторило това на Кириан.
Улф, Кат и Крис продължиха да обсъждат Нощните ловци, докато Касандра обмисляше наученото тази вечер.
– Мога ли да те освободя? – Попита Касандра Улф.
Странно изражение помрачи очите му. – Не. – За разлика от другите Нощни ловци, аз нямам клауза за излизане.
– Защо?
Улф изпусна уморен дъх, докато въртеше колелото за своя ход.
– Бях подмамен да служа на Артемида. Всички останали се съгласиха доброволно.
– Как беше подмамен?
– Това беше ти? – Прекъсна го Кат, преди Улф да успее да отговори на въпроса ѝ.
Касандра се обърна към Кат.
– Ти знаеш за това?
– Е, да, по времето, когато се случи, имаше голяма шумотевица. Артемида все още е под пара, че Моргине я е победила. Богинята не обича някой да я надвива и най-вече не и когато става дума за смъртен, който е нейна собственост.
– Как го е направила? – Попита Касандра.
Кат взе „Прингълс“ обратно от Крис, преди той да успее да ги излапа. Това момче обичаше да яде. Все още не бяха разбрали как успява да остане толкова слабо, като се храни по начина, по който го прави.
С мърморене той стана и се отправи към кухнята, несъмнено за още закуски.
Кат постави каничката до крака си. – Моргине сключи договор със скандинавския бог Локи. Той използва един бодил от норните, за който се говори, че може да позволи на някого да си размени местата с някой друг за един ден.
Улф се намръщи на думите ѝ.
– Тогава как са го накарали да издържи?
– Кръвта на Локи. Скандинавските богове имат някакви странни правила и той е искал Моргине за себе си, затова е разменил душата ѝ с твоята, за да я задържи. На Артемида не ѝ се искаше да воюва с него, за да си върне Моргине. Тя прецени, че ти така или иначе ще бъдеш по-добър ловец.
Очите на Улф се присвиха.
Кат го потупа съчувствено по ръката.
– Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, той все още измъчва Моргине заради нея, а при него тя също няма изходна клауза. Дори и да има, Артемида ще я убие. Единствената причина, поради която не го е направила, е, че Локи все още я защитава.
– Това не ме кара да се чувствам по-добре.
– Не. Предполагам, че не би.
***
Страйкър крачеше по пода на слабо осветената банкетна зала и искаше кръв. Вече три седмици не можеха да открият и следа от Улф или Касандра.
Дори не можеха да се доберат до баща ѝ, за да им помогне да я измъкнат.
По дяволите всичко това.
Сега по нея работеше сина му Уриан, но това изглеждаше безполезно.
– Колко трудно може да бъде да се открие къде живее един нощен ловец?
– Те са хитри, кириос – каза Золан, като използва уважителния атлантски термин за „господар“.
Золан беше третия по ред в командването му и един от най-доверените войници на Страйкър. Беше повишен в редиците на спатиите заради способността си да убива безмилостно и да не проявява милост към никого. Преди повече от десет хиляди години бе достигнал до заветния статут „генерал“.
Подобно на Страйкър, той избра да боядиса косата си в черно и носеше спатския символ на жълто слънце с дракон в центъра – емблемата на Разрушителката.
– Ако не бяха – продължи Золан – щяхме да можем да ги проследим и убием чрез нашите слуги, докато спят.
Страйкър се обърна към Золан с толкова злокобен поглед, че даймона се сви от него. Само сина му имаше достатъчно смелост, за да не трепне от гнева му. Смелостта на Уриан не познаваше равна на себе си.
Демонът Кседрикс се появи пред него в залата. За разлика от даймоните Кседрикс не се поклони и не призна високия ранг на Страйкър в техния свят. През повечето време Кседрикс се отнасяше към него по-скоро като към слуга, отколкото като към господар. Това беше нещо, което ядосваше Страйкър още повече.
Без съмнение демона смяташе, че мястото му в респекта на Унищожителката е достатъчно, за да го защити, но Страйкър знаеше истината. Майка му го обичаше напълно.
– Нейна благосклонна милост желае да разговаря с теб – каза демона с тих, равен тон.
Всеки път, когато Страйкър чуваше тази титла, му се искаше да се засмее, но знаеше, че не е добре. Майка му нямаше особено чувство за хумор.
Той се изтласка от трона си и на воля влезе в личните ѝ покои.
Майка му стоеше над басейн, в който водата се стичаше назад по блестяща тръба от този свят в човешкото царство. Около водата се стелеше фина дъгова мъгла и изпарения. Тук богинята можеше да прави скаринг, за да знае какво се случва на земята.
– Тя е бременна – обяви богинята, без да се обръща.
Страйкър знаеше, че „тя“, за която говореше богинята, е Касандра.
– Как е възможно това?
Богинята вдигна ръце и нарисува кръг във въздуха. Водата от басейна се образува като кристално кълбо.
Макар че в нея имаше само въздух, тя се завъртя, докато не се появи образа на жената, която и двамата искаха да убият. В кълбото нямаше нищо, което да му подскаже как да намери Касандра.
Аполими прокара един нокът през изображението, като го накара да се разклати и изкриви.
– Артемида ни пречи.
– Все още има време да убием и майката, и детето.
Тя се усмихна на това.
– Да, има. – Тя разтвори ръце и водата излетя от кълбото и се върна в басейна. – Сега е момента да ударим. Електи е задържан от Артемида. Той не може да те спре. Той дори няма да разбере кога ще атакуваш.
Страйкър изтръпна при споменаването на Електи. Подобно на Абадона, на Страйкър му беше забранено да го напада.
Той мразеше ограниченията.
– Не знаем къде да атакуваме – каза той на майка си. – Търсихме…
– Вземете един от цередоните. Моите домашни любимци могат да ги намерят.
– Мислех, че им е забранено да напускат това царство.
Жестока полуусмивка изкриви устните на майка му.
– Артемида е нарушила правилата, аз също. А сега върви, м’гио, и ме накарай да се гордея с теб.
Страйкър кимна и рязко се обърна. Направи три крачки, преди гласа на Разрушителката да го накара да спре.
– Запомни, Страйкъриус, убий наследницата, преди Електи да се върне. Не бива да се занимаваш с него. Никога.
Той спря, но не погледна назад.
– Защо винаги ми е било забранено да го докосвам?
– Нашата задача не е да питаме защо. Нашата задача е само да живеем или да умрем.
Той стисна зъби, докато тя му даваше изкривения човешки цитат.
Когато заговори отново, студенината в тона ѝ само го разгневи още повече.
– Отговорът на този въпрос е колко цениш живота си, Страйкъриус? Държах те близо до себе си през всичките тези векове и нямам никакво желание да те видя мъртъв.
– Електите не могат да ме убият. Аз съм бог.
– И по-големи богове от теб са падали. Много от тях на моя гняв. Вслушай се в думите ми, момче. Вслушвай се в тях добре.
Страйкър продължи по пътя си, като спря само за малко, за да освободи Киклонас, чието име означаваше
„торнадо“. Веднъж пуснат на свобода, цередона беше смъртоносна заплаха. Подобно на Страйкър.
Беше близо до полунощ, когато телефона на Улф отново иззвъня. Отговаряйки, той чу груб гръцки акцент, който не разпозна.
– Това е Спаун, викинг. Звъняхте няколкостотин пъти, докато ме нямаше?
Улф пренебрегна раздразнения тон на мъжа.
– Къде си бил?
Отговорът на Спаун излезе като ниско ръмжащо предизвикателство.
– Откога, по дяволите, отговарям на теб? Дори не те познавам, следователно това не е твоя проклета работа.
Е, някой не си беше взел хапчетата за личността за тази нощ.
– Слушай, аз лично нямам претенции към теб, Даймон…
– Аз съм аполит, викинг. Голяма разлика.
Да, точно така.
– Извинявай. не исках да те обидя.
– Да те цитирам, викинг, да, точно така.
Светая светих!
– И да, и аз го чух.
Улф потисна гнева си и затвори съзнанието си. Последното нещо, което искаше, беше да се предаде на непознат, който можеше да бъде също толкова смъртоносен, колкото и даймоните, преследващи Касандра.
– Щом знаеш толкова много, би трябвало да знаеш защо се обаждах.
Мълчанието му отговори.
След кратка пауза Спаун се засмя дълбоко в гърлото си.
– Не можеш да скриеш мислите си от мен, Улф. Няма начин да се предпазиш от мен, докато имам пряк контакт с теб, като например телефона, който държиш. Но не се притеснявай. Аз не съм твой проблем. Просто съм изненадан, че Аполон наистина има наследница, която трябва да защитава. Поздравления за бебето.
– Благодаря – каза Улф не особено искрено.
– И за да отговоря на въпроса ти, не знам.
– Какво знаеш?
– Дали полуаполитите живеят след двайсет и седем години. – Но тогава всичко е възможно. Казвам, че след няколко месеца трябва да ни почерпят с „Орвил Реденбахер“, после да седнем и да се насладим на шоуто.
Вбеси го, че аполита ще омаловажи нещо толкова трагично.
– Замълчи, Спаун. Изобщо не ми се струваш смешен.
– По-скоро е жалко. Случвало ми се е да мисля, че съм доста добър комик.
Улф не искаше нищо друго, освен да разкъса аполитния нощен ловец на парчета.
– Тогава е добре, че живея в Аляска, където не можеш да ме намериш, а?
– Как можеш да го направиш?
– Аз съм телепат. Знам мислите ти дори преди теб.
– Тогава защо се държиш като задник?
– Защото съм телепат, а не емпат. Не може да ми пука по-малко как се чувстваш, а само какво мислиш. Но тъй като имах и съобщение от Аш, който ми каза да ви помогна, предполагам, че ще го направя.
– Много силно от твоя страна – саркастично каза Улф.
– Да, така е, особено като се има предвид колко много мразя повечето от вас. Но тъй като Касандра е един от моите хора, ще се опитам да играя мило. На твое място бих отишъл да и намеря аполитска акушерка, която да ти помогне да родиш сина си.
Сърцето на Улф се сви при думите му.
– Момче ли е?
– Още не е съвсем, но ще стане, когато се оформи малко повече.
Улф се усмихна при тази мисъл, макар че, честно казано, една малка част от него желаеше да има дъщеря. Такава, която да му напомня за майка си, след като Касандра си отиде.
Потискайки тази мисъл, преди да го е отвела някъде, където не трябваше, той изслуша списъка на Спаун с нещата, от които Касандра щеше да се нуждае.
– Моят народ е малко по-различен от този на хората. Има особени проблеми с храненето и промените в околната среда.
– Знам, че Касандра се нуждае от кръвопреливане – каза Улф, като си помисли колко бледа изглеждаше през последните два дни. – По-рано ми каза, че се чувства слаба.
– Повярвай ми, тя се нуждае от повече от това.
– Като например?
Спол игнорира въпроса.
– Ще направя няколко обаждания и ще видя дали ще успея да намеря някой, който е готов да ви помогне на двамата. Ако имаме късмет, може би дори ще се намери колония, която да ви приеме. Не мога да давам никакви обещания. Откакто сега се бия за другия отбор, моите хора имат лошата тенденция да мразят червата ми и да искат да ме убият всеки път, когато се опитам да се свържа с тях.
– Оценявам го, Спаун.
– Да, и аз оценявам това, че ме лъжеш в името на учтивостта, когато и двамата знаем по-добре. Единствената причина, поради която ме търпиш в момента, е Касандра. Лека нощ, Улф.
Телефонът заглъхна.
– Предполагам, че не е минало добре.
Той погледна през рамо и видя Касандра да стои на вратата на стаята му. Мислите му бяха съсредоточени върху язвителната личност на Спаун и не я беше чул да влиза.
– Все едно да влезеш в пещера на мечка, покрит с мед.
Тя се усмихна, докато се приближаваше към него.
– Интересна представа.
Той се замисли върху това, което Спаун беше казал за нейните нужди. Тя беше бременна от почти месец.
Беше ли добре?
– Как се чувстваш?
– Много, много уморена. Слязох, за да си легна рано.
Той се засмя с половин уста на това.
– Само в нашия свят полунощ се смята за рано. – Той я придърпа нежно в скута си.
Тя лесно се настани върху него и той осъзна колко удобно му е с нея.
– Да, знам – каза тя, като подпря глава под брадичката му и се облегна на гърдите му. – Радостите на нощния живот.
Тя въздъхна.
– Когато бях малка, се опитвах да донеса слънчева светлина на майка ми. Чувствах се толкова зле, че тя никога не я е виждала или усещала. Затова се опитвах да я улавям в буркани. Когато това не успяваше, улавях буркани и буркани със светкавици и и казвах, че ако успеем да уловим достатъчно от тях, тогава ще прилича на слънце.
Тя се смееше, прегръщаше ме, а после ги пускаше на свобода и ми казваше, че нищо не трябва да живее живота си в клетка.
Улф се усмихна. Той можеше да си представи как тя носи бурканите на майка си.
– Сигурен съм, че и е било приятно.
Тя прокара ръка по предмишницата му, предизвиквайки студени тръпки по цялото му тяло, докато безучастно галеше кожата му.
– По-голямата ми сестра беше като нея. Тя изобщо не можеше да понася слънцето. Ако беше на него повече от три минути, изгаряше до пръсване.
– Съжалявам.
Двамата замълчаха, а Улф затвори очи и остави аромата ѝ на рози да проникне в него. Тя беше толкова мека срещу него. Извивките ѝ бяха пищни и пълни от бременността.
Всичко, което искаше, беше да я вкуси.
– Мислиш ли, че умирането боли? – Попита тя, а гласа ѝ не беше нищо повече от дъхав шепот .
Болката го разкъсваше при тази мисъл.
– Бебе, защо си причиняваш това?
– Опитвам се да не го правя – прошепна тя. – Наистина се опитвам, но не мога да се спра да мисля за това, че след седем месеца никога повече няма да видя слънчева светлина. – Тя го погледна със светнали и блестящи от неизплакани сълзи очи. – Никога няма да те видя. Кат. Това старо мръсно мазе.
– Моите стаи не са мръсни.
Тя го дари с горчиво-сладка, печеливша усмивка.
– Знам. Предполагам, че трябва да преброя благословиите си. Поне имам предимството да знам кога ще умра. Така ще мога да сложа всичко в ред.
Не, не можеше, защото докато прекарваше все повече време с нея, той се приближаваше към нея.
Тези последни три седмици бяха толкова невероятни. Беше се научил да се чувства почти нормално. Беше толкова приятно да се качи на горния етаж и да не се налага да се представя на нея и Кат.
Да се събуди по здрач и да я намери да лежи до него, да познава него, докосването му…
Въздъхвайки, тя се изтласка от скута му и се насочи към леглото.
Направи една крачка и се спъна.
Улф се придвижи със светкавична скорост, за да я вдигне в прегръдките си, преди да падне.
– Добре ли си?
– Замайване.
Имаше такива през последната седмица.
– Трябва ли да изпратя за кръв?
– Не. Мисля, че това беше свързано с бременността.
Той я отнесе до леглото и я положи внимателно.
Касандра се усмихна при вида на своя викингски воин и неговите грижи. От каквото и да се нуждаеше или да искаше, той изпращаше някого за него или сам отиваше да го вземе.
Когато той започна да се отдръпва, тя го целуна по устните. Реакцията му я изненада и той отчаяно ѝ отвърна с целувка. Беше като диво животно, докато изследваше всеки сантиметър от устата ѝ. Езикът му танцуваше с нейния, а когато се допря до кътниците му, тя изтръпна.
Усещаше хищника в него, варварина. Той имаше вкус на жажда за кръв и милост. С ръмжене той повдигна ризата ѝ, за да може да докосне гърдите ѝ с ръка.
Касандра въздъхна от взискателното му докосване. Обикновено той беше толкова нежен, но тази вечер докосването му беше диво. Той свали панталоните и бикините ѝ заедно толкова бързо, че тя едва усети как дънките и коприната я напускат.
Той дори не си направи труда да свали панталоните си докрай. Вместо това ги смъкна точно под бедрата си, достатъчно, за да може да влезе в нея.
Касандра изстена, когато той я изпълни с такова сладко блаженство, че ѝ се прииска да заплаче. Той беше толкова див, докато се втурваше към нея, и тя изпитваше удоволствие от всеки дълбок, проникващ удар.
Улф не можеше да диша. Той нямаше нищо общо с нея. Нямаше работа да я пуска в защитите си, когато нямаше друг избор, освен да я пусне, но не можеше да се сдържи.
Имаше нужда да я усети в прегръдките си. Имаше нужда да усети тялото ѝ под себе си.
Тя заби нокти в кожата му, докато извиваше гръб и свършваше за него. Той изчака, докато тя свърши да трепери, преди да се присъедини към нея на това блажено място.
Положи се внимателно върху тялото ѝ, за да не нарани нея или бебето. Искаше само да я почувства преплетена с него, а голите ѝ крака да притискат тялото му.
– Добре ли си? – Попита тя тихо. – Не прилича на теб да бързаш толкова много.
Улф затвори очи, докато думите ѝ го пронизваха.
Само Касандра го познаваше. Навиците му. Неговите симпатии и антипатии. И тя ги помнеше. През всичките тези векове тя беше единствената любовница, която беше научила тези неща.
Какво щеше да прави без нея?
На вратата се чу почукване.
– Здравей, Кас? – Обади се Крис. – Ако все още си на крак, поръчах ти пица, тъй като каза, че искаш. Трябва да е тук след няколко минути.
Тя се захили при това, докато Улф се намръщи към нея. Телата им все още бяха съединени.
– Казах му, след като слязох тук, че бих убила за едно парче пица с пеперони – обясни тя. Повишавайки гласа си, тя каза – Благодаря, Крис. Ще се върна горе след няколко минути.
Мръщенето на Улф се задълбочи.
– Ако имаш нужда от почивка…
– Шегуваш ли се? Имах предвид, когато казах, че ще убия за пица.
– Трябваше да кажеш нещо по-рано. Крис щеше да накара готвача да ти направи една.
– Знам, но докато се кача горе, Мари вече беше започнала да приготвя пилето и не исках да нараня чувствата ѝ. Тя е много мила дама.
– Знам.
Тя видя поразеното изражение на лицето на Улф.
Мари работеше там от почти осем години и погрешно мислеше, че Крис е неин шеф.
Мари беше разказала на Касандра цялата история за това как бащата на Крис я е наел, а след това преди три години, след инфаркта на бащата на Крис в хола, майката на Крис се беше преместила в нов дом в другия край на града, за да не преживява смъртта на съпруга си всеки път, когато минава през къщата.
Майка му се беше опитала да накара и Крис да замине, но по очевидна причина той беше останал с Улф. Къщата беше оставена на Крис от баща му, така че майката на Крис не можеше да я продаде и да го принуди да се премести.
Не можеше да се каже колко пъти през последните осем години Улф беше срещал Мари.
– Съжалявам, Улф.
– Не се извинявай, свикнал съм с това.
Той се отдръпна от нея и се облече, после ѝ помогна да се облече отново. Но не ѝ позволи да се върне по стълбите от страх да не се спъне.
Вместо това я отнесе до дивана и я накара да легне, докато донесе възглавница и одеяло за нея.
Касандра се усмихна на добротата му, когато той се върна и зави одеялото около нея, след което грабна дистанционното от Крис.
– Хей! – Възмути се Крис.
– Ти не си бременна, Крис. – Той го подаде на Касандра.
– Добре – каза Крис мрачно. – Виж дали някога ще имам бебе за теб.
– Да, така е. Докато се справиш, моето дете вече ще има внуци.
Крис беше втрещен.
– О, о, о, о, не искам да го чувам от теб, рогоносецо. – Това беше познатата обида, която Крис използваше, за да подлуди Улф. Касандра не я беше разбрала, докато Крис не обясни, че тя произлиза от погрешното убеждение, че викингите са носили рогати шлемове през Средновековието.
– Това е – продължи Крис – сменям училището със Станфорд. Вече ми омръзна от този сняг. Може би и там няма да ми се наложи да си лягам, но поне жените в класа няма да са облечени в парки.
Кат влезе в стаята и извъртя очи. – Само на мен ли ми се струва, или тези двамата се карат като две малки деца всеки път, когато се съберат?
– Те се карат като деца – каза Касандра. – Мисля, че се опитват да превърнат скарването с други хора в олимпийски спорт.
Крис отвори уста в същия момент, в който вратата иззвъня.
– Пица – каза той и се изправи.
Касандра изпита странен трепет. Разтривайки тила си, тя се огледа.
– Добре ли си? – Попита я Кат.
– Мисля, че да. – Просто се чувстваше… Странно…
Облегна глава назад на дивана, за да види Крис с пицата в ръка и доставчика отвън. Крис му плати.
– Здравей – каза човека, когато Крис се отдръпна. – Имаш ли нещо против да вляза за секунда и да използвам телефона? Трябва да се обадя в магазина за следващата доставка.
Крис поклати глава.
– Какво ще кажете да ви донеса мобилен телефон за верандата?
– Хайде, човече, тук е студено. Не мога ли да вляза, за да се обадя?
Улф беше на крака и бързо се насочи към вратата, докато Крис се отдръпна още повече.
– Извинявай, пич – каза Крис по-строго. – Никой непознат не влиза в тази къща, капиш?
– Крис – Улф го сепна, гласа му беше нисък и стоманен. – Върни се.
За пръв път Крис не спореше.
Улф грабна меча от стената в същия момент, когато даймона на верандата извади два огромни кинжала от изолираната торба за пица.
Даймонът хвърли единия кинжал към Крис, след което се обърна към Улф. Крис се свлече назад, а лицето му пребледня, докато падаше на пода.
Касандра беше на крака и се насочи към Крис, когато Кат я хвана.
– Помисли за бебето. Остани на място.
Тя кимна, когато Кат скочи от дивана, за да отиде да помогне на Крис.
Касандра грабна още един меч от стената, готова за битка, за всеки случай.
За щастие Крис се беше изправил на крака невредим, докато Кат стигне до него. Пицата, от друга страна, беше загинала. Слава Богу, кутията беше отклонила кинжала.
Улф и Даймона продължиха да се бият на верандата.
– Свята работа – въздъхна Крис, тичайки към Касандра с Кат зад гърба си. – Има още един куп от тях, които са се насочили към къщата.
– Какво? – Попита Касандра, а коленете ѝ отслабнаха от тази мисъл.
Улф уби този на верандата и затръшна вратата.
– По дяволите, Крис, добре ли си? –
Крис кимна.
Улф прекоси стаята и все пак го прегледа, после го издърпа в прегръдките си и го прегърна яростно.
– Ей, слез от мен, ти, хомо. – Настърви се Крис. – Отвращаваш ме. Ако искаш да прегърнеш нещо, прегърни Касандра.
Тя видя как Улф стисна зъби миг преди да го пусне. Държеше едната си ръка свирепо заключена върху рамото на Крис, докато се снишаваше, за да погледне момчето очи в очи.
– Още веднъж да отвориш тази врата, Кристофър Ларс Ериксон, и ще ти откъсна главата на глупак. – Той избута Крис към коридора. – Отиди да свалиш щитовете.
– Какво е това, „Ентърпрайз“! – Попита Кат, докато Крис спринтираше, за да изпълни заповедта на Улф.
– Не, имаме метални защитни щори, устойчиви на куршуми. Не знам какво са замислили даймоните, но не искам да могат да хвърлят коктейл „Молотов“ или нещо друго през прозореца.
– Добра мисъл – въздъхна Кат.
Цялата къща се разтресе, когато Крис спусна стоманените капаци.
Улф се тресеше от гняв, докато се обаждаше на охраната да ги провери.
– Ало? – Гласът беше не само непознат, но и със силен акцент. Разбира се, охраната никога не го помнеше, но Улф познаваше всеки член на охраната, която Съвета беше изпратил да защитава Крис.
Улф имаше лошо предчувствие.
– Кой си ти?
– Кой мислиш, че е, Нощни ловецо? Моите уважения към този, който е изпратил за пицата. Насладихме се на среднощната закуска.
Улф затегна хватката си върху телефона.
– Къде са моите стражи?
– О, единия е точно тук, но не се чувства много разговорлив. Смъртта има свойството да прави и най-приказливите хора доста тихи. Що се отнася до другия… Той е… О, чакай, вече е мъртъв. Моите момчета току-що го довършиха!
– Ще си платиш за това.
– Е, тогава защо не излезеш тук и не ми връчиш сметката?
– На път съм. – Улф окачи слушалката и се насочи към вратата, с намерението да разфасова Страйкър.
Кат го хвана, преди да стигне до вратата.
– Какво си мислиш, че правиш? – Попита възмутено тя.
Той я изгледа гневно.
– Ще свърша това.
Тя го погледна свойски.
– Не можеш да го направиш. Той ще те убие в момента, в който си тръгнеш оттук.
– Тогава какво искаш да направя?
– Охранявай Крис и Касандра. веднага ще се върна.
Кат светкавично излезе от къщата.
Кат се втренчи в енергията на Страйкър и го намери в караулното помещение. Тя изтръпна, когато видя двамата мъртви мъже на пода. Навън имаше поне дузина даймони, които отваряха кутии и се подготвяха за атака.
Само четирима даймона бяха вътре в караулното помещение: Страйкър, Уриан, Икар и Трейтс.
Трейтс вдигна поглед от мониторите и пребледня.
– Как влязохте тук? – Поиска Кат.
Страйкър бавно, методично се обърна към нея със саркастична усмивка. В него нямаше страх, а само язвително забавление.
– Охраната излезе навън, когато изядохме разносвача на пица, и се опита да ни спре. Вкарахме ги вътре, след като бяха мъртви.
Думите му и липсата на уважение към това, което бяха направили, я отвратиха, но не и наполовина толкова, колкото когато на един от мониторите видя цередон с тях.
Значи Аполими беше променила правилата спрямо нея. Проклятие.
– Ти си толкова зъл – каза тя между стиснатите си зъби.
Той се усмихна, сякаш думите ѝ му правеха комплимент.
– Благодаря ти, любов, гордея се с това.
Кат отвори портала обратно към Калосис.
– Време е всички да се приберете у дома.
Страйкър погледна към отвора,след което се засмя.
– Не се страхувам, скъпа. В момента мама ме харесва повече. Така че можеш да напъхаш този портал в твоя много привлекателен задник. Аз и моите момчета имаме работа за вършене. Или се присъединявай към нас, или си тръгвай.
За пръв път в живота си Кат усети трепет от страх.
– Трябва да си тръгнеш. Такива са правилата. Порталът се отваря и ти трябва да минеш през него.
Страйкър излезе напред, очите му бяха зловещи и студени.
– Не, не трябва.
Порталът се затвори.
Тя изтръпна, когато осъзнаването се разнесе. Унищожителката беше дала ключ и на него и го беше поставила под контрол.
Страйкър стоеше толкова близо до нея, че я побиха тръпки. Той обгърна лицето ѝ с ръка.
– Жалко, че тя те защитава така. В противен случай щях да те вкуся още преди векове.
Тя го погледна с ярост.
– Махни ръката си от мен или я изгуби.
За нейна изненада той се подчини, но не и преди да я целуне грубо.
Кат изкрещя и го зашлеви.
Той се засмя.
– Върви си вкъщи, момиченце. Ако останеш тук, може да се нараниш.
Тялото ѝ трепереше и Кат се върна в къщата. Касандра беше в центъра на всекидневната, докато Улф се въоръжаваше от един шкаф до стената.
– Какво имаш, което мога да използвам? – Попита Кат, като се присъедини към него до шкафа.
Улф я погледна слисано.
– Предполагам, че нещата не са се развили добре.
– Не. Всъщност трябва да затворим люковете. Нещата са на път да станат наистина грозни.
Крис се втурна в стаята, покрил главата си с футболна каска.
– Какво, по дяволите, ти е? – Попита Кат, когато го видя.
Улф се огледа и се намръщи.
– Сега ти носиш каска?
– Да – каза Крис, докато пъхаше възглавница в предната част на анцуга си. – Сега нося каска. В случай, че никой от вас не е обърнал внимание, нашите малки даймони са заети на моравата.
– Знаем.
– А – каза Крис, отиде до армореда и извади една бронежилетка. – Така че имам един въпрос. Знам, че щорите могат да издържат на огън и куршуми. Как са защитени от ракета на LAWS и динамит?
Преди Улф да успее да отговори, взрив разтърси къщата.