Яся Недотрога, Анна Гаврилова – Любимата адептка на Негово Величество – Книга 4 – Част 24

Глава 23

Отново се озовах в ситуацията „да се чувствам като Джордж“. Имаше толкова много емоции и всички те толкова силни, че беше като да виеш като вълк.
Бях толкова възмутена, че дори не реагирах на флиртовете, които последваха разговора. Дрезгавите нотки в гласа на краля бяха възбуждащи, разбира се, но не до такава степен, че да мога да забравя явната му наглост.
Знаех обаче, че Лим няма да се съгласи на заключване – той не е чак такъв психопат!
Още по-изненадващо беше да го чуя да казва уверено:
– Да!
Веднага щом Храфс влезе в кабинета, кралят изложи същността на експеримента и каза, че е необходимо да го изпробваме върху порталиста. И това беше всичко! Лим се съгласи!
Но аз не можех да го приема:
– Какво правиш? – Обърнах се към приятеля си. – Защо се съгласяваш?
– Защото ти вярвам, Марго – каза той простичко.
Каза го и се усмихна точно както се беше усмихнал при първата ни среща, през нощта, край кръглата цветна леха, под погледа на паметника на майката настоятелка.
Въздъхнах тихо и помолих за кафе. Направих пауза, за да дам на Психото време да размисли, да прецени плюсовете и минусите. Но чудото не се повтори. Здравият разум беше умрял.
Лим беше готов! Нещо повече, той наистина искаше да получи това ново, непознато досега преживяване! И дори моето мрачно „ами ако по-късно не се отключи?“ не промени нищо.
Просто ми беше повярвал. Напълно и безрезервно. Дотолкова, че Джордж се засрами, защото той, за разлика от Лим, направо беше отхвърлил идеята ми.
Намирах се в задънена улица и бях изправена пред труден избор. Погледнах към Храфс, борейки се вътрешно, но накрая кимнах:
– Добре.
В края на краищата той е възрастен. По-възрастен дори от мен. Вземал е собствено решение и се надявам да разбира възможните последици от това.
След това Джордж лично ни придружи до друга стая, дневната на същия етаж, където нивото на блокиране и защита беше по-ниско.
Психото и аз бяхме настанени на столове един срещу друг. Негово величество стоеше зад мен.
След няколко дълбоки вдишвания затворих очи, опитвайки се да се абстрахирам от ситуацията и света. Не веднага, но навлязох в медитация – като за начало се съсредоточих върху себе си.
Когато собственото ми семе на дарба стана видимо и почти осезаемо, преместих погледа на ума си напред към човека, който седеше срещу мен. Усетих внезапен тласък, като съпротива. Но след няколко секунди силата, която ме тласкаше назад, изчезна. Почти паднах в сиянието, което гледах – в последния момент се удържах да не навляза в магията на другия човек, сякаш беше мой дом.
Малко замаяна от подобен обрат, започнах да търся центъра – съсирек от сила, който би трябвало да се е образувал на мястото на семето и от който се простираха многобройни разклонения – или корени, или клони. Търсенето отне съвсем малко време, а после мислено докоснах този център и прошепнах:
„Здравей.“
В ситуация, в която се обръщах към собственото си семе, реакцията беше различна – по-бърза и по-мила. Семето на дарбата на Психо реагира по-неохотно, но определено не беше грешка.
Нямаше как да сбъркам и аз се задавих от емоция, но веднага се съвзех.
Кимнах и продължих:
„Ето какво… можеш ли да блокираш магията на Лим за известно време? Наистина имам нужда от това.“
Вълна от възмутено неодобрение ме заля.
Както и при отключването на бойната магия, семето на дара не беше съгласно. Но! То се подчини.
Видях как разклоненията на огромната мрежа излязоха навън, а цялата магия се втурна обратно към центъра.
В същото време някъде на ръба на слуха ми се чу напрегнатият глас на Храфс:
– Какво е това? Чувствам нещо странно.
Човекът очевидно се обръщаше към Джордж, но той не отговори. И аз изчаках, докато сиянието остана само в центъра на някога внушителната „мрежа“, и попитах:
„Заспи за половин час. След това се събуди. Искам магията на Лим да бъде напълно възстановена след един час“.
Нямаше отговор, но виждах и знаех, че магията се подчинява.
Отворих очи и попитах приятеля си:
– Можеш ли да скочиш някъде?
И това е нещо, което някак си не взехме под внимание…
Не взехме предвид, че за разлика от други, например битови заклинания, дворцовата магия блокира максимално телепортацията.
Трябваше набързо да слезем в двора, на специална платформа, и там прозвуча учудено:
– Не мога. Не мога, Марго!
Видях как Лим се бута, опитвайки се да събере обикновено послушните си сили, а Джордж стои в шок.
Но и Лим най-накрая осъзна за какво се е подписал. Но не се паникьоса.
– Тя ще се върне, нали? – Попита с надежда човекът от портала.
– Ще се върне – уверих го аз. Но не бях съвсем сигурна.
Кралят измърмори, изкашля се, хвана ме за лакътя и ме придърпа по-близо до себе си:
– Маргарет, ти не спираш да ме изумяваш.
След това напуснахме територията на двореца. За чистотата на експеримента се преместихме в града.
Там ситуацията се повтори. Лим се опитваше и опитваше, но не можеше да се телепортира.
От една страна, слабостта му беше плашеща, но от друга… Бях права, нали? Или по-скоро негово величество Естрил ми беше подсказал идеята.
Джордж, който гледаше, беше много замислен. След като магията на Психото започна да се възстановява в съответствие с моите указания, кралят откри последната и може би най-важна пролука в плана:
– Лим е тук, наблизо, той е бил в зрителното ти поле по време на експеримента. А Боксби не е открит никъде.
– Не мислиш, че ще проработи от разстояние ли? – Попитах аз.
Точно това си мислеше суверенът.
Но ми напомни, може би неуместно, за телефон, който може да улавя сигнали на голямо разстояние. Спомних си и за гадателите и екстрасенсите, които работят по снимки… И ако второто е ненаучно и недоказано, то първото е неоспорим факт.
Както и дистанционният достъп. Както и отдалечената персонализация на устройствата.
Знам как да разговарям с подаръчни семена, знам как да осъществя контакт с тях, ами ако разстоянието няма значение? Фактът, че Лим седеше до мен, не беше доказателство – не го поглеждах, докато говорех с него, бях в медитация, дълбоко в себе си.
В крайна сметка отговорих на Джордж:
– Трябва да опитаме.
Той въздъхна, в тъмните му очи се появи загриженост.
Разбира се, попитах:
– Какво има?
– Притеснявам се за твоите способности, Марго – монархът сниши глас. – Те са твърде големи. Осъзнаваш ли колко много власт имаш?
Аз… все още не съм го осъзнала. Просто още не съм се замислила за това. Но го уверих:
– Ще внимавам с тази власт.
Кралят поклати уморено глава. После ме приближи и ме обви в прегръдките си. Струва ми се, че съм защитена повече от всички съкровища, взети заедно.
Е, нямам нищо против. Позволявам му..

ДЖОРДЖ

Ами ето че се превръщам в параноик. Поздравления!
Веднага след като експериментът приключи, аз придружих Маргарет до Академията, а Храфс беше повлечен обратно в двореца за шията.
Там човекът от портала положи допълнителна клетва – такава, каквато върви с най-силното психическо блокиране. След това триста пъти ме увери, че няма да каже на никого нищо.
Беше в шок и страхопочитание. Преди Психото беше ентусиазиран по отношение на Маргарет, но сега направо беше полудял.
Психопатът се е побъркал! Каламбур.
След това имаше два часа, изпълнени с размисъл. Разхождах се от ъгъл на ъгъл, разработвайки план за действие в главата си. Когато пристигна Крейв, повикан от пратеник.
Можех да се доверя само на него с тази информация! Всички останали, включително и Тонс, щеше да се наложи да повярват, че сме имали късмет да намерим Боксби изтощен и неспособен да се движи.
Е, все пак може да е „лош късмет“. Нещата могат да се развият по съвсем различен начин. Ами ако се намеси неочакван елемент?
Но тук и сега разчитах на факта, че съм взел всичко предвид. Трябваше само да поговоря с Крейв, но първо.
– Искам да се закълнеш – казах аз, вместо да го поздравя.
Бъдещият роднина изглеждаше изненадан. После се възмути, защото Биорм не са предатели. Те не разгласяват тайни. Тяхната мания за чест е известна на всички!
Но аз бях невъзмутим.
Накрая Крейв каза формулата и светкавица от магия потвърди, че клетвата е чута.
Тогава заключих вратата на офиса, активирах допълнителния щит за подслушване и му казах за новата способност на Марго.
Крейв се заслуша и се стъписа. В края на разговора той погледна към тавана и каза:
– О, небеса! Благодаря ви, че моята Мариана е по-проста!
М-м-м. И Биорм не изпитваше никакво съчувствие към мен лично. Сякаш заслужавах всички тези неприятности.
– Ако Марго наистина блокира магията на Боксби, ще го хванем. Но искам залавянето да е възможно най-чисто. И ще вземем съучастниците си наведнъж. И веднага ще приберем съучастниците му. Веднага щом Маргарет блокира Боксби, ще започнем общо нападение – Крейв поклати глава:
– Боксби и съучастниците му може да са в различни краища на континента. Навсякъде.
– Разбира се, че са. – Това беше едно от най-големите предизвикателства. – Но все пак няма какво да направим. – Тогава Биорм зададе големия въпрос:
– Колко воини ти трябват и кога да започнем?
Обективно? Както и с Откеим, можех да се справя сам. Но да не се обадя на Крейв щеше да е политически некоректно.
– Ще сформираме пет смесени отряда от по шест души, за да хванем съучастниците. Четирима от моите, двама от твоите. Предпочитам опитни диверсанти.
– Защо само двама? – Възмути се краля.
– Защото един Биорм струва десет – бях едновременно и ласкателен, и неласкав. – Освен това ти не си склонен към саботажи. Войниците ви са идеални за открит, пряк бой, те са прави като бойни стълбове.
Крейв кимна неохотно и аз продължих:
– Но трябва да признаем, че това е деликатен въпрос. Ако съучастниците на Боксби бъдат открити извън Естриол или Бьорм, може да се стигне до нови неприятности. Чуждите въоръжени части не могат просто да нахлуят в други кралства без причина.
Владетелят на Биорм отново се съгласи. Все още не ни е простено за ситуацията в Откеим, така че трябва да сме внимателни с новите набези.
Но, от друга страна, какво можем да направим?
– Ще решим всички проблеми по-късно – добавих аз. – Основното е да проникнем и да заловим колкото се може по-тихо и дискретно. Когато пристигнем в Естриол, ще ги разпитаме.
– А Боксби? Как ще го хванем? – Попита Крейв.
Бях помислил и за това, а то не се различаваше много от залавянето на съучастниците.
– Още един саботажен отряд, под мое лично ръководство.
– Защо твоето? – Крейв беше възмутен.
Погледнах дълго огромния воин. Хората му не бяха създадени за саботаж, още по-малко пък самият владетел на Биорм. Това не е неговата сфера на дейност.
Но не това казах на глас:
– Имаме нужда от координатор. И някой, който да се грижи за Маргарет в мое отсъствие.
След дълга пауза Биорм се съгласи. Той не оценяваше координацията, но да се грижи за Маргарет – да, Крейв го признаваше за трудна задача. Това не беше нещо, което можеше да се повери на всеки.
След това дойде най-важният въпрос от всички:
– Кога да започнем?
Погледнах през прозореца към слънцето, което вече залязваше.
– Бих искал да започна днес. Боксби е отворил картите и искам да го хвана, преди да направи още една крачка.
– Моите момчета се нуждаят от един час – съобщи му Крейв.
– Моите са готови.
Биорм изхърка, сякаш искаше да ми подскаже, че не играя честно. Че моите воини са готови само защото са имали преднина.
Но това е нормално. Екипите за залавяне са само половината от битката. Нуждаехме се от Маргарет и от място без блокажи. Поне да можем да работим с дареното на Боксби семе, защото всякакви блокажи щяха да го изкривят и да пречат.
И второ, не можехме да бъдем абсолютно сигурни, че планът на Марго ще проработи. Щяхме да действаме само ако самата Марго кажеше „да“.
Дамата ни увери, че е видяла трансформацията на магията на Храфс. Следователно тя трябва да види резултата от работата с дарбата на Боксби.
Ако не проработи, ще трябва да се скрием и да опитаме други варианти. Уви, възможността за забавяне беше най-досадната от всички. Точно сега ми се искаше да хвана подлия портален човек за гърлото, да го притисна към стената и да го удуша.

Назад към част 23                                                     Напред към част 25

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!