Яся Недотрога, Анна Гаврилова – Любимата адептка на Негово Величество – Книга 2 – Част 27

Глава 26

МАРГАРЕТ

Двамата с Психо вървяхме към общежитието в мълчание. Когато се сбогувахме, също не говорихме – махнахме си с ръка и се разделихме.
С тежка въздишка се изкачих по стълбите, отворих тежката врата… и в коридора се сблъсках с група момичета, водени от комендантката. Предвид външния ми вид всички те изглеждаха много изненадани.
– Беше труден ден – казах аз, като наруших заповедта за мълчание на Джордж. – Нещо се обърка.
Момичетата и комендантката не отговориха и аз се отправих към стълбите, към етажа и в стаята, като се опитвах да не се препъвам. В тишината на апартамента, който ми бяха дали, не се чуваше „туп, туп, туп“.
Нещо повече, Жреца, сякаш усетил нещо, седеше в средата на дневната като най-примерна котка.
– Имаме проблеми – обявих аз. – Джордж ще е тук след час, да ни изнесе лекция и вероятно да ни убие.
Адският котарак примигна и смело се изправи на крака. Миг по-късно се обърна и се запъти енергично към прозореца.
Няколко скока и плешивата му опашка изчезна през прозореца.
– Какво? – Не можех да повярвам. – Ей! Спри!
Капитулацията на Жреца не беше удар, но беше изненада.
– Гадняр – коментирах с чувство.
Постоях няколко минути с надеждата за завръщането му и отидох в банята. По пътя започнах да разплитам косата си и да разкопчавам роклята. Последната беше безнадеждно съсипана. Затова не я пратих в пералнята, а в кофата.
След като се отървах от дрехите, застанах под душа и се опитах да се успокоя. В края на краищата, ако се замисля, нищо лошо не се е случило. Нещо повече, намерихме съкровище, и то легендарно. И убихме едно чудовище. И ние оцеляхме. Така че не трябва да ни ругаят, а да ни възнаградят!
Въпреки това, като се има предвид степента на опасност, на която бяхме изложени…
– У-у-у – коментирах с горчивина.
Искаше ми се да вярвам в най-доброто, но не можех. Не можех да измисля думи, с които да успокоя и уталожа гнева на Джордж.
Измих се и страдах. Изсуших косата си и страдах още повече. Щом облякох роклята си, с ужас осъзнах, че определеният час е изтекъл. На вратата се почука силно.
Отидох до вратата като на ешафод и когато я отворих, се свих от страх. Хрумна ми една налудничава мисъл – може би трябваше да разчитам на защитата на артефактния гвоздей и да не пускам Джордж вътре.
Но, уви, случаят не е такъв. Първо, монархът може да събори стената, и второ, наистина трябва да поговорим. Трето, ами ако успея да успокоя Джордж и да отменя наказанието на нашата група? Защото кралят наистина може да наложи това наказание!
– Джордж – започнах аз откъм вратата.
Не ме чуха. Негово Величество направи крачка напред, после отиде до средата на салона и се огледа подозрително. Ако търсеше Жреца или се надяваше да чуе звуци, които не са от този свят, беше напразно. Жрецът беше избягал, а телефонът нямаше да работи без него. Така че нямаше повече видеа и нямаше повече пинг-понг.
Затворих вратата, изправих гърба си и сега имах вниманието на монарха. Джордж ме погледна строго и попита:
– Колко пъти, Маргарет?
– Това беше инцидент. Честно. Вътре в яйцето бяха семената на дарбата. Имам предвид в капсулата. Те сякаш ме примамваха. Мисля, че наистина искаха да ги намеря.
– Едва не те убиха, знаеш ли?! – Изръмжа Джордж.
Разбрах и сега усетих закъсняла тръпка. А с нея дойде и умората и аз почти се свлякох на земята.
Замислих се за миг и като реших, че не съм в състояние да крещя през цялата стая, се приближих до разгневеното му величество.
Спрях на три крачки от него и тогава силите ми се изчерпаха. Сякаш усетил това, Джордж направи контрастъпка и обгърна кръста ми с ръце. Придърпа ме към себе си, принуждавайки ме да опра длани на гърдите му, и ме погледна надолу.
Беше ми трудно да държа главата си изправена.
Да си на подчинена позиция е още по-трудно – не бях изчислила, нямах сили за всички обяснения, извинения и спорове.
В крайна сметка не направих това, което се очаква да направи една героиня, побеждаваща чудовища. Вместо да му отправя директен поглед, скрих лицето си в гърдите му.
Просто забих нос в снежнобялата му риза, която беше особено тържествена. Вдишах аромата на силно мъжко тяло, примесен с парфюм, и изведнъж осъзнах, че това е единственото нещо, от което се нуждаех точно сега.
Оставам тук, в тази позиция, и останалото е за моя сметка.
Ругайте ме, колкото си искате, заплашвайте ме, правете каквото си искате, но не ме откъсвайте от този топъл, неразрушим обект.
– Мар-рго – каза Джордж, като ръмжеше, но някак хрипливо.
Нещо отвътре не можеше да го понесе. Ръцете ми се плъзнаха нагоре и се увиха около врата на мъжа. Имах нужда от опора, а и беше по-лесно да се изправя, ако можех да се държа и с ръце.
Странно, но вместо поредното ръмжене Джордж изстена.
Той се наведе към лицето ми и тогава отново се случи неочакваното. Не възнамерявах да го правя, но все пак вдигнах глава и се вгледах в потъмнелите му очи.
Секунда, втора, а след това грубите устни на мъжа бяха върху устата ми. Сякаш нещо в мен се беше запалило. Забравих за чудовището, за мазето, за предстоящото наказание. Напълно безразсъдно, без да го осъзнавам, отвърнах на целувката.
Топлината във вените ми, опияняващото танго на устните ни, мощните ръце на кръста ми – всичко това беше важно сега.
Аз целувах, той целуваше, прегръдката му ставаше все по-силна, но аз отслабвах. Ставаше все по-трудно да се държа на краката си.
– Маргарет! – Още едно ръмжене.
Дръпнах се и изведнъж бях вдигната в ръцете му и отнесена до един стол.
Един много познат стол. Отново бяхме в провокативна поза – Джордж седна и ме сложи в скута си, а във вените ми пробяга чист огън.
Сигурно трябваше да кажа нещо. Да се разбудя. Да започна някакъв диалог. Но аз отново посегнах към негово величество с целувка.
Той отговори. Устните на мъжа горяха, подигравателно и плашещо едновременно. Но напук на всичко, аз се отпуснах напълно. Отдадох се на прекрасните усещания, които Краля ми даваше сега.
Приех целувките му, отвърнах му и осъзнах, че това е най-хубавата интимност в живота ми. Никога досега не съм се чувствала по този начин с някого. И мисля, че съм влюбена.
Добре. Спри. Не.
Не, не мисля, че съм влюбена!
Аз съм влюбена в краля!
Възрастен мъж и учител!
Тоест, отново се впуснах в приключение, и то в средата на нищото, без да напускам общежитието! Как можах да го направя?
Не е нужно да си оракул, за да предскажеш края. Той е твърде зрял, а за мен това е първата ми любов, която, както знаем, не завършва добре.
Не можеш да се довериш на първата любов! Ще приключим за нула време. А дали някога ще имаме истински романс? Може би само ще се целуваме.
Но аз бях напълно готова да целуна Джордж без обвързване или взаимни обещания.
Няма такова нещо като вечна любов, но целувката е наред. Можеш да се натъжиш, обвинявайки един мъж в предателство, а можеш да вземеш най-доброто от този изблик и после да си спомняш за него с благодарност.
Притиснах се по-близо до негово величество, притискайки гърдите си, и Джордж изстена:
– Маргарет, какво правиш?
Нищо не правех. Аз просто… Това беше просто някакъв инстинкт. Нещо несъзнателно.
Все пак дланите на суверена бяха преминали невидима граница.
Не чак толкова… Джордж не ме беше опипвал, но между нас имаше няколко еротични докосвания.
За миг с ужас осъзнах, че съм готова за повече. Не точно сега, но като цяло се съгласих да надхвърля границите на приличието с Джордж. За да имам преживяване, което още не бях имала.
Тези мисли предизвикаха нов взрив – кръвта стана още по-гореща, в долната част на корема започна танцът на огнените елементали.
Но мъжът не се поддаде на тези горещи желания, нито пък настояваше за нещо. Той просто ме целуваше, като ме полюшваше и успокояваше. Изгарях от огън или се гмурках в лазурното море. Топло, приканващо, спокойно… Концентрат от най-светли чувства.
Не знам колко време е продължило – бях загубила представа за времето.
Зад прозореца беше черно, а светлините на магическите лампи бяха угаснали, сякаш за да подскажат, че девическото общежитие в Столичната академия по магия е преминало на нощно осветление и че всички порядъчни хора вече спят.
Бях… неадекватна. Джордж остана далеч по-примирен, само очите му странно трептяха.
Гледайки в тези невероятни очи, изведнъж се зачудих – каква ли магия притежаваше той? Каква специализация?
Днес бяхме видели плазма на върха на пръстите му, а Джим беше нарекъл Джордж майстор на бойните изкуства. В същото време същият Джим спомена, че телепортацията, която кралят използва, не прилича на амулет.
По-добре да попитам Психо за порталите, но ако Джим е прав, тогава излиза, че негово величество има повече от една специализация? Две или повече?
Възможно ли е това?
Не, не е.
– За какво се замисли? – Проговори Джордж.
Той седеше на същия стол, в същата позиция, а аз бях… да, все още в скута му.
– Нищо – отвърнах, едва успявайки да контролирам гласа си.
Чувствах се замаяна. Искаше ми се да се усмихна глупаво и да заспя.
Но Джордж искаше нещо друго – уви, той беше готов да обсъди ситуацията в мазето. Той ме погледна строго и каза:
– Марго, това, което направи днес, е неприемливо.
Не прозвуча ядосано, а равнодушно, дори уморено. Значи нямаше да ме унищожават повече. Независимо дали го бях успокоила с тези целувки, или го бях изтощила.
Първото е по-добре, разбира се, но и второто е добро.
– Това е недопустимо и, знаеш ли, всъщност съм бесен. – Репликата отново излезе напълно спокойна. – Така че просто предупреждавам, Маргарет. Не предприемай повече стъпки без мое разрешение. Оставаш в академията, ходиш само на занятия, а в почивния ден можеш да отидеш в къщата на баба си. В семейното имение, това е всичко. И не си показвай носа по цял ден.
Отначало се съгласих, но после си спомних за галерията и за картината, която много бих искала да видя.
– Защо – въздъхнах нещастно.
– И никакви препирни – Джордж беше неумолим.
Една пауза и той продължи:
– Не искам да чувам повече за злополуки, за „случи се“ и „просто се случи“. Просто престани да се забъркваш в истории, Маргарет. Повярвай ми, не е трудно.
Мога да споря, но не сега.
А кралят…
– Освен това при най-малкия намек за опасност, за нещо непредвидено, ти ме викаш. Веднага!
Лесно мога да си представя такава ситуация. Нещо се случва, кралят се появява и приключението става напълно безинтересно. Джордж разпръсква всички врагове за три секунди, а ние с Психото и МикВой стоим скромно отстрани.
Никакво преодоляване и никаква опасност.
Никакъв адреналин и никакво действие.
Просто ежедневие за прости адепти, но…
– Добре, Джордж. Договорено е – казах искрено.
– Закълни се в това – поиска той.
Клетва.
– Кълна се – казах аз с въздишка.
Не исках да го казвам, защото клетвата е нещо сериозно. То е обвързващо.
Негово величество се раздразни, разбирайки, че не съм щастлива, и приемаше това настроение като опит за бунт.
– Маргар-р-рет…
– Няма да има повече неприятности, кълна се – повторих набързо.
Събрах остатъка от силите си в юмрук и започнах да се свличам от скута на монарха. Бях задържана. Той прокара леко ръце по гърба ми, после ме целуна по челото и ме пусна.
Имах чувството, че Джордж искаше да каже още нещо. Нещо важно. Но в крайна сметка той просто размърда пръст.
Той се изправи бавно на крака и тръгна към вратата, като ми пожела лека нощ. И това щеше да е добре, но усетих странна тежест около врата си. А после и около китките ми. После усетих как по глезена ми се разнася ледено усещане.
– О – казах аз.
Монархът се обърна рязко, погледът му беше остър, но аз вече бях разпознала причината и от мъка закрих лицето си с ръце. Артефакти! Нови!
Още няколко бижута пропълзяха по мен – къде се криеха при Джордж! – И трета татуировка. Разбрах за татуировката, като повдигнах подгъва на роклята си.
Сега определено приличах на коледна елха. Празнична елха с много лампички по нея.
Джордж също разбра и не се разстрои. Просто каза:
– Носи всичко това, без да го сваляш.
След седмица ще имам остеохондроза с цялата тази тежест около врата ми.
– Джордж! – Изпищях в знак на протест.
Той извъртя очи.
– Марго, какво не разбираш? Ти си твърде ценна. Не можеш да бъдеш изложена на опасност, а и артефактите, които имаше, не бяха достатъчни.
– Значи нарочно си дошъл с допълнителни артефакти?
– Разбира се, че да.
Сега извъртях очи. После попитах:
– Ами татуировката?
По-добре да не бях казала нищо!
– А татуировка е непланирана. Но нека остане, нямам нищо против.
Ър! Колко щедро. Между другото.
– Ти самият имаш ли много татуировки?
Просто една татуировка върху мъж е много секси. Въпросът беше интересен от този ъгъл и Джордж изведнъж го осъзна. Въпреки строгостта си, той се усмихна лукаво и каза:
– Ако си добро момиче, ще ти покажа всичко.
Стана ми горещо и бузите ми порозовяха. За щастие монархът не продължи с провокацията и си тръгна.
Като погледнах широкия му гръб, отново отбелязах странността на дрехите му. Сякаш сюзеренът беше дошъл от някакъв прием.
Зачудих се дали на приема е имало красиви дами. Ами ако той…
О. Спри.
Избликът на ревност беше съвсем внезапен, но, уви, разбираем. Наистина съм лудо влюбена в Джордж. Но аз не искам да ревнувам!
Вече съм си научила урока. Много добре знам как ще приключи нашата афера, ако изобщо някога се състои. Нещо повече, след две години…
И тогава отново се спрях.
Стоейки в средата на просторния хол, в определения ми преподавателски апартамент, осъзнах много ясно – не, аз няма да отида никъде от този свят. Не искам да си тръгвам. И не мога да го направя. Ще трябва да се разделя с Филиния, с Психо и МикВой, със… семената.
Трябва да бъда тук и само тук. Като се замисля, на Земята не ме задържа нищо друго освен майка ми.
Но мама може да бъде взета. Внимателно! С известна подготовка и преговори.
Мама определено ще се впише в тази реалност. Тя е голям почитател на изгубени места, неясни структури, всякакви геоложки глупости и други аномалии.
Всичко, което иска да прави, е да пълзи в някоя дупка! А тук има и магия… Предполагам, че майка ми ще бъде развълнувана, когато преодолее първоначалния шок.
Що се отнася до чичо ми, няма смисъл да го каня. Той си има семейство и е точно обратното на мама – много земен. Ще можем да му се обадим и да се видим с него чрез човека от портала.
Преходите между световете са скъпи, но нещо ми подсказва, че вече няма да имам проблеми с парите.
Очаква ме другото предизвикателство: семената.
Семената на магията, които по някаква причина ме разпознават като своя господарка. Те са едновременно разбираеми и неразбираеми. Определено има какво да се направи.
Въздъхнах, обърнах се и отидох до прозореца. Навън все още беше тъмно и вместо парка, видях отражението си в стъклото. И саксията, която стоеше като паметник на моята глупост. Каква идея да сложа семето на един подарък в земята! Безценно нещо, и то в земята.
Е, утре ще компенсирам и ще го изкопая.
Не за това става въпрос. Става въпрос за това, че аз привличам семена, а това е необичайно. Освен това е опасно и има голяма вероятност да ме преследват. Но съм сигурна, че Джордж ще ме защити.

Назад към част 26                                                            Напред към част 28

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!