Яся Недотрога, Анна Гаврилова – Любимата адептка на Негово Величество – Книга 3 – Част 12

Глава 11

МАРГАРЕТ

Това беше постановка! Дори по-лошо от това! Озовах се на почетната трибуна, от дясната страна на краля.
Сега нещастната наследница на най-богатото херцогство беше гледана от всички като цяло, а Джордж беше искрено развеселен.
Глупости. Не, наистина! Защо ми направи това?
Аз или кипвах, или се срамувах, а Джордж дори не ми позволи да разбера.
– Искаш ли нещо за пиене? – Той се наведе и почти мъркаше.
– Искам кръв – промълвих аз. – Твоята!
Джордж се засмя, а аз замълчах. Беше неудобно и вълнуващо да си под прицела на безброй погледи. Но най-много от всичко това бяха правата, които той си бе присвоил над мен.
В края на краищата сега той беше обявил на цялото кралство, че ние… е, ако бяхме двойка, имахме някои изключително важни общи интереси. И той дори не си направи труда да ми каже!
Искаше ми се да нарека Джордж дивак и насилник! Но не можех.
Спомних си чувствата си от последния разговор, когато Джордж беше дал да се разбере, че отказът ми не е трагедия, но е бил неприятен. Днешната случка в офиса също не беше забравена. Мразех до зъби факта, че този привлекателен мъж не беше забелязал облеклото ми.
Чувствах се като куче в глутница и мазохист едновременно.
Исках да бъда близо до Джордж, да се къпя в любовта му, да гледам в потъмнелите му от страст очи и да знам, че съм единствената дама в сърцето и живота му. Но в същото време се възмущавах от притежателното му поведение.
Нежеланието му да чуе мнението ми също ме дразнеше, въпреки че… ами, обективно погледнато, не се опитвах да го дам.
Така че това е дилема. И ужасно двусмислена ситуация. Как да се държим при такива обстоятелства? Да се скарам ли, или да призная, че въпреки цялото ми възмущение, ми е много приятно да седя до него?
В известен смисъл съм доволна, че Джордж е подчертал интереса си към мен пред всичките си поданици. Но…
Но мисля, че ще се пръсна от всички тези противоречия!
Отпих глътка от хладното шампанско и се подканих да се успокоя. Разсъждавах така: Е, добре! Джордж е взел решение и за двама ни, а аз ще се съглася с него. В края на краищата той е кралят!
Почувствах облекчение.
Дори опитите на Джордж за непринуден светски разговор вече не бяха смущаващи. Не се опитах и да му се намръщя. Като си спомних колко нерви бях скъсала, реших, че да бъда на този подиум е достойна компенсация.
Той го беше заслужил. Той го заслужаваше!
Но много скоро отново ме посети желанието да си ударя главата в нещо твърдо… Само че на бала започнаха да пристигат владетели на други държави.
Монарси и монархеси, чиито имена ми бяха отчасти познати благодарение на обучението ми в Академията, реагираха на нашия „семеен портрет“ без никаква изненада. Мисля, че някой беше споменал, че всички съседи вече са знаели за интереса на Джордж към определена адептка, но едва сега взех тази информация на сериозно.
Но все пак не можех да понеса да не попитам Филиния:
– Те знаят, нали?
– Има много хора, които търгуват с информация в Горните земи – прошепна баба в отговор. – Разбира се, появата на дамата, долетяла на гърба на пазителя на кралското семейство Естрил, не остана незабелязана. Не остана незабелязана и последвалата сцена на бягство на онзи грифон от негово величество.
– Ужас – коментирах тихо аз.
Когато Дитрих и съпругата му влязоха в залата, беше неудобно. Азиус, надвиснал зад владетеля на Откеим, също не вдъхваше оптимизъм.
Думите на Тонс ми дойдоха наум, когато последният се появи, и аз се огледах за кралския побратим, който беше в тълпата, недалеч от трона. Тонс не се забавляваше! Изглеждаше спокоен, но оглеждаше залата.
Когато улови погледа ми, брюнетът намигна, а змията под кръста му се размърда. Това беше едновременно и очаквано, и неочаквано. С начина, по който бях сега, сърбежът около долните ми прелести изобщо не беше вдъхновяващ!
„Слушай, Шарш – казах аз, като си спомних името на змията и мислено се обърнах към татуировката. – Можеш ли да се сдържиш?“
Той замръзна.
И аз продължих:
„Знам, че не харесваш Тонс, но не мога да разбера защо. Той е нормален. Досега не ми е направил нищо лошо. Изобщо нищо!“
Нямаше никакъв отговор на ментално ниво. Очевидно змията изобщо не е способна да говори, но все пак получих реакция.
Шарш не говореше! Но той като че ли ръмжеше.
Бях изненадана и се принудих да отклоня внимание от татуировката. Точно сега се усмихвах широко и кимах на Дитрих. Правех го седнала, защото Джордж беше дал на мен и Филиния разрешение да не ставаме, когато наближават важни гости.
От една страна, това беше добре, но от друга – беше неудобно. Трябваше да изразяваме цялото си уважение с мимики и да се надяваме, че владетелите на другите кралства няма да се обидят …
А ако го направеха, животът нямаше да ни събере отново, давайки им възможност да си отмъстят за това, че ние с Филиния седяхме, докато те стояха пред нашия крал.
В случая с Дитрих Джордж се изправи. Той изтича по стъпалата с лекотата на младеж и се поклони по-топло на своя съюзник, отколкото на останалите.
Върнах се към мисления си разговор със змея. Промълвих:
„Ако не беше артефакт, щях да си помисля, че просто завиждаш. Нарочно реагираш на Тонс, за да не се влюбя, не дай си Боже, в мъж, който е привлекателен във всяко отношение. Ти не защитаваш мен, а интересите на Джордж. Чудя се дали ти самата си го измислила, или Джордж те е помолил за това?“
Удивително, но змията наистина отговори!
„Намираш ли Тонс-с за привлекателен?“
Изтръпнах, но казах, без да се замислям:
„Разбира се. Тонс е симпатичен и красив. Всяка адептка от нашата Академия ще го потвърди.“
Тогава…
Скочих на пейката и изпищях пронизително!
Толкова силно, че кралицата майка изпусна чашата си!
И това беше, защото змията… нарисуваната гад, ме ухапа.
Ухапа ме!
Мен!
Точно в дупето ми и ме заболя толкова силно, че не можах да се сдържа!
Още една секунда и разбрах, че това е краят. Фиаско! Никога нямаше да бъда кралица на Естриол, нито дори херцогиня на Сонтор! Защото дори нямаше да доживея да наследя наследството. Ако умра, ще изгоря от срам още сега.
Светът се е променил. Пространството около трона внезапно бе обградено от мъже с извадени оръжия. Гостите бяха изтласкани назад и в кръга останахме само Филиния, кралицата майка и аз, заедно с Джордж и Дитрих и малката му свита.
А гореспоменатият Тонс вече стоеше до мен, с извадени кинжали, готов да довърши всеки, който нарани младата лейди Сонтор.
Изпаднах в шок. Ужасен!
И приятеля на краля.
– Лейди Марго, какво се случи? – Той се огледа бързо, търсейки насилника ми. – Защо крещяхте?
Ааа… Мамка му…
– Дами! – Още едно искане. – Какво стана?
Филиния междувременно скочи, на пръстите ѝ се появи магическа плазма. Лейди Мира също скочи, а ветрилото ѝ изведнъж се превърна в нещо блестящо и смъртоносно. Като половин циркулярно ножче.
Джордж… Не знам за него. Внимавах да не погледна краля! За миг стиснах очи, усещайки как бузите ми почервеняват и как отвътре ме връхлита вълна от истеричен смях.
Бях ухапана от татуировка! В най-добрите традиции на Джордж!
Но какво друго да очаквате от змия, която принадлежи на крал?
И аз бих искала да се успокоя, но наистина, наистина, наистина исках да попитам:
„Какво, наистина ли те боде в очите? Но Тонс е наистина красив. Виж колко е добър в бойна стойка. Не мъж, а…“
Миг, и още една захапка.
Нарисуваната змия ме ухапа толкова силно, че скочих на крака и закрих лицето си с ръце, смеейки се.
Каква пазителка! Моралистка със зъби! Имах цяла теория на конспирацията, а тя просто се опитвала да ме държи далеч от един очарователен, красив мъж. Не си ли гаднярка?
„Крас-с-сав-в-ец?“ – изръмжа заплашително в главата ми.
И в ухото ми се разнесе лай, с гласа на Джордж:
– Марго!
Не можех. Просто не можех! Стоях с ръце върху лицето си и се смеех толкова силно, че сълзите се търкулнаха по лицето ми.
Сбогом, грим.
Три наздравици за репутацията ми.
Но не можех да се успокоя!
– Маргар-р-рет! – Обади се Негово Величество взискателно. Струва ми се, че се бях надвесила над някоя скала.
Едно конвулсивно вдишване и…
– Съжалявам. Не е нищо опасно. Шарш ме ухапа.
Трябваше да мине миг, за да се осъзная, и Джордж се залюля:
– За какво?
– За за… – запънах се аз. – Искам да кажа, за едно място, което не е назовано в учтивото общество.
Пауза и тогава разбрах, че не съм разбрала правилно въпроса:
– Не се интересувам от ухапването, а от причината. Защо Шарш е реагирал по този начин? Какво си направила ти?
Йоу-хоу! Какъв ужасен лош късмет!
– Аз… не мога да кажа.
До този момент тишината беше станала малко по-малко оглушителна – стражите, които се бяха притекли на помощ, изглежда вече бяха спуснали оръжията си. Плашещите хора с изкривените си лица също бяха спрели.
Но ситуацията все още беше епична! Толкова голяма, че ми се искаше да падна под земята и да изплувам някъде в съседство с родния си свят. И никога повече да не се появявам в кралския дворец!
– Какво имаш предвид под „не мога“? – Джордж премина към ниско съскане.
Беше в правото си, но се опасявах, че реакцията на сюзерена няма да е много по-подходяща от татуировката му. И изобщо! Не можех да дам причина пред самия Тонс!
Накрая го направих:
– Ето какво означава това. Джордж, съжалявам за суматохата, не беше нарочно. Просто… ами, просто се случи.
Отново се усмихвах като луда, защото въпреки смущението, това беше забавно. Шарш ревнува Тонс! Брюнетът е симпатичен, ще му го призная, но сърцето ми не му принадлежи.
Още една дълга пауза и монархът… го прие.
Той издиша, сложи маска на хладнокръвие на лицето си и като се обърна към гостите, започна да разрешава конфликта.
Първо се извини на представителите на Откеим, които бяха попаднали във вихъра, а след това и на всички останали. Той даде почти правдиво обяснение:
– По непредвидени причини един от артефактите, които подарих на лейди Маргарет, се развали. Беше доста болезнено, затова дамата изкрещя. Но сега всичко е наред.
Мм-хм.
Някои от придворните дори ми съчувстваха, но по ирония на съдбата няколко дами се взираха в моята посока с нескрита злоба.
Погледите им бяха също толкова изпепеляващи, колкото и зъбите на Шарш. В тях се четеше: „Артефактът се развалил? Разбира се, че работи. Нагла лъжкиня! Намерила си начин да привлечеш вниманието! О, боже…“ Последвалите думи явно не можеха да бъдат казани.
Но най-лошото беше, че в цялата тази тишина отново се чу мощният глас на церемониалмайстора… Той не можеше да задържи толкова важни посетители пред вратата, затова обяви:
– Негово величество крал Биорма и неговата годеница. – И след кратко мълчание: – Негова милост съветникът Ирнар.
Погледнах към края на залата – оттук, от издигнатата си позиция и от стоеж, виждах отлично.
Погледнах и преглътнах нервно.
После много бавно се свлякох на пейката и замръзна в доста нелепа поза.
– Маргарет, какво сега? – Прошепна напрегнато Филиния.
Какво? О, нищо особено. Просто…
– Как се казва годеницата на крал Биорм? – Отговорих със същия шепот, задъхана.
– Лейди Мариана – каза Филиния.
– А фамилията?
Баба се намръщи.
– Никой не знае. Лейди Мариана е мистериозна личност. Дошла е в Биорм преди около две години и казват, че е била отшелник, почти в гората. Но Крейв я намерил, върнал я в замъка си и известно време по-късно я обявил за годеница.
Уф!
– И поданиците му не се възпротивили?
– Кой би имал нещо против? Погледни Крейв!
Да, възразих. Погледнах и изтръпнах! Спомням си, че сравнявах Джордж с брутален варварин, и съжалявам, грешах.
В сравнение с Крейв от Биорма нашият крал изглеждаше много цивилизован и изобщо не беше страшен. Като младо мече до саблезъба мечка.
Крейв беше не просто мускулест – камизолката му се пропукваше при всяко движение! Имаше грива от дълги кафяви коси, хищни черти на благородно лице и татуировки на шията, които стигаха до основата на черепа му. Като прибавим към това и немалкия му ръст, …
– Мама – прошепнах аз.
Погледнах към спътницата му и си помислих – може би тя не е доброволка? Може би той я е сплашил и принудил?
Филиния отново се оживи:
– Марго, знаеш ли нещо?
– Мм-хм. – Наведох се възможно най-близо до херцогинята на Сонтор и прошепнах директно в ухото ѝ:
– Неговата годеница е ваша племенница. Собствена дъщеря на Албрина и моя майка.
Шок. Очите на Филиния се разшириха, веждите ѝ скочиха. Тя се взираше в лейди Мариана, а аз изпитах желание да пропълзя под пейката и да се сгуша.
Мама!
Моята скъпа, любима мама, облечена в разкошна бургундска рокля, обсипана с диаманти, сега вървеше към мен и… изненадата ѝ не беше толкова голяма, колкото нашата. Сякаш мама беше предположила нещо подобно. Предполагаше нещо такова!
Искаше ми се да изрева.
Ооо! Как изобщо е стигнала дотук?! Искам да кажа, в този свят.
И то булка!
Нов поглед към крал Биорм и аз прехапах устни – искаш да кажеш, че това чудовище-варварин е моят… почти доведения ми баща? Отново, ооо!
– Маргарет – обади се бабата тихо. – Не пръхти.
Ъм…! Значи сега издавам някакви звуци? Време е да спра!
Опитвайки се да се справя с емоциите си, направих няколко дълбоки вдишвания, а баба каза с тих глас:
– Хайде да вървим.
След това херцогинята се изправи. Величествена и права, тя започна да слиза по стъпалата към монарха с мечешки вид и неговата спътница.
Беше естествено да го направи. Ние не се изправяхме пред другите, но Крейв е специален случай. Той е син на бившия годеник на Албрина, а фамилията Уейз до известна степен все още е свързана с кралете на Биорм. Филиния не може да поздрави Краве по същия начин, по който е поздравила останалите.
Хората наоколо приеха постъпката на Филиния с лекота – никой не зяпна.
Самият Крейв реагира с топла усмивка, но майка ми… Лейди Мариана, виждайки точно копие на собствената си майка, едва не се спъна, но бързо изравни крачка.
Джордж беше първият, който поиска вниманието на двойката. Именно към него Крейв отправи своя поздрав и лично на него представи булката си.
Булка! Все още не можех да вкарам този статус в главата си! Но реших да помисля за това по-късно.
А точно сега…
– Лейди Филиния – Кимна учтиво Крейв. Гласът му беше нисък, дрезгав и изненадващо приятен.
– Ваше величество – баба направи реверанс, само че погледът ѝ беше вперен в Мариана.
Крейв разбра. Не, не разбра – крал Биорм знаеше точно каква среща се случва тук.
Въпреки това той заговори много равномерно:
– Лейди Филиния, позволете ми да ви представя моята булка.
След леко колебание мама седна в същия вид закърпен реверанс, който обикновено правя аз.
Добре, сега и двете трябва да се упражняваме. За да не смущаваме семейството!
– За мен е удоволствие – издиша Филиния. – Щастлива съм да ви видя тук, лейди Мариана.
Гласът ѝ наистина беше щастлив. А очите ѝ блестяха коварно.
– А тази мила дама? – Отново заговори Крейв, като ме гледаше развеселено. – Правилно ли разбирам, че сме изправени пред…..
– Моята внучка – отвърна Филиния. – Лейди Маргарет Сонтор.
Фамилията не изненада никого! Само съветникът Ирнар, който стоеше наблизо, се усмихна мимолетно.
Само за миг се пренесох назад във времето, към срещата ни в Горната земя.
Ирнар беше попитал настоятелно за името ми. Той познаваше Албрина и Филиния, познаваше и майка ми.
Нещо ми подсказваше, че истинският произход на лейди Мариана не е тайна за съветника, както и за самия Крейв, и следователно… Ирнар можеше да знае за съществуването на дъщеря на име Маргарет.
И в края на краищата, настойчивостта на майка ми да иска снимки започна веднага след като се запознах с Ирнар! Но тя все още не беше сигурна? Само подозираше кого може да срещне на този бал?
– За мен е удоволствие – издишах аз.
А за реверанса – срам ме е от главата ми! – Бях забравила всичко за него.
Загледах се в Крейв с татуировките му, после залепих поглед към майка ми. Не си приличахме. Изобщо не си приличахме! Само няколко щрихи. Но това беше различно, разбира се.
В очите ѝ прочетох не само радост, но и неловкост и обещание за сериозен разговор. Само че аз съм… е, нещо като в Англия. Уча там. Изучавам науките. Само че в момента тя не е на експедиция!
– За мен също лейди Маргарет – изръмжа Крейв.
Не чух какво беше казано по-нататък. Бях малко извън реалността, завихрена от емоции и открития.
Какво ли не направих! Да се преместя в друг свят, за да се срещна тук с майка ми, която винаги изчезва на странни места.
Е, мамо! Е.
Чакай. Тя също е Уейз.

Назад към част 11                                                              Напред към част 13

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!