Яся Недотрога, Анна Гаврилова – Любимата адептка на Негово Величество – Книга 3 – Част 13

Глава 12

ДЖОРДЖ

Е, добре, добре… Каква любопитна ситуация…
Гледах как трите жени се срещат и през първите няколко секунди в съзнанието ми имаше абсолютна празнота.
Тишина! Нито една мисъл. Стоях и гледах, жадно проследявайки всеки жест, дори най-малкото движение.
Късчета информация! Песъчинки, които в крайна сметка съвсем неочаквано се прибавиха към ключа към пъзела с име Марго.
Едва сдържах желанието си да се плесна по челото и да възкликна нещо нецензурно. После щях да притисна Маргарет в някой уединен ъгъл и да я целуна, докато не ми даде всички подробности.
Не че имах нужда от нейното потвърждение, просто собствените ми заключения бяха смазващи…
Мариана и Маргарет. На пръв поглед дамите бяха напълно различни, но ако се вгледаш в детайлите, имаше достатъчно съвпадения във външния им вид. Тези детайли говореха, ни повече, ни по-малко, за кръвна връзка.
След това се появиха още по-любопитни неща.
Лейди Мариана, подобно на моята Марго, се появи от нищото. Откакто стана известен интересът на Крейв към една дама, „намерена в гората“, моите специалисти усърдно събираха досие за нея.
Нямаше много информация, но знаехме със сигурност, че Мариана има странни маниери и не се ориентира добре в реалностите на нашия свят. Освен това тя беше момиче от портала! Всичко това ни накара да предположим, че любимата на Крейв е живяла дълго време в други светове. Толкова дълго, че е забравила много неща.
Как е успяла да използва дарбата си? Това е добър въпрос. Един от моите експерти изказа теорията, че това са разломите.
Имаме разломи, в които магическите потоци са изкривени и работят по съвсем различен начин, отколкото би трябвало. Защо подобни аномалии да не съществуват и другаде?
Теоретично ситуацията би могла да се развие по следния начин: лейди Мариана, която има тясна специализация, отива в някой чужд свят. От дългия престой там, под въздействието на защитна бариера, магията ѝ изпаднала в хибернация. Но лейди открила пукнатина, нещо като неправилна аномална зона, и дарбата се събудила.
Малко усилия и дамата се завърна.
При анализа на ситуацията и личността на Мариана моите експерти стигнаха до заключението, че тя най-вероятно е от простолюдието. Биорманците не се интересуват от кръвните линии, те се интересуват повече от самия човек, а Биорм вероятно е единственото кралство, в което е възможен такъв явен междукласов съюз.
Крал и… някакво изтерзано портално момиче. Нашите клюкари никога не биха сънували такова нещо!
Но в Биорм такива неща са приемливи и аз бях готов да приема бъдещата съпруга на Крейв като равна, защото ако не го направех, нямаше да бъда в добри отношения с Крейв.
И тук идва обратът.
Лейди Мариана… – Преглътнах. – Лейди Мариана явно е Уейз.
Ако сравня възрастта ѝ и изражението на лицето ѝ, тя дори не е сестра, а майка. Жената, която е родила моята Марго.
Мариана и Маргарет!
А Марго дори не знаеше за днешната им среща. Филиния също не знаеше – херцогинята едва не се разплака.
Но ако Мариана живееше в друг свят, можеше ли Марго да е оттам? Друг свят! Добави тази променлива и много неща си идват на мястото. Например, когато живееш в друг свят, нямаш представа как изглежда суверенът ти.
Не, не знам.
Това не се връзва.
Срещата с Мариана определено беше изненада за Марго. Сякаш милейди никога не си беше и помисляла да се сблъска с нея.
Значи те са се преместили в нашия свят независимо една от друга? Възможно ли е това?
Албрина и мистериите около изчезването на дамата също дойдоха на ум. В тази история също имаше човек с портал – може ли той да има способността да пътува между световете?
Разбира се, че може.
А ако оставим настрана здравия разум и приемем, че Албрина е била пренесена в друг свят, където се е адаптирала и е родила лейди Мариана?
След това, когато Мариана навършила подходящата възраст, някак си предала семето на дарбата си и именно това семе позволило на дъщерята на Албрина да стане пълноправна магьосница. Нещо повече, Мариана придобила специалност на порталист и се преместила тук.
Тя се появи, именно в Биорм, кралство, тясно свързано със съдбата на Албрина. А в Биорм лейди Мариана беше посрещната като семейство!
Съвпадение? Не факт.
И така, от две години Мариана е в Биорм, като от време на време пътува до непознати части. Двамата с Крейв имат афера и, ако доверените хора не се лъжат, въпреки голямата любов на лейди тя не бърза да стане съпруга.
Тогава – да предположим! – Марго се появява в нашия свят. Само че дъщерята на Мариана се намира не в Биорм, а в херцогство Сонтор, което обаче също е логично.
За разлика от майка си, Марго е олицетворение на Албрина и съответно олицетворение на Филиния. Маргарет получава подарък от Филиния, призната е за наследница на фамилията Сонтор и се записва в столичната академия „Естриол“.
Маргарет не знае за присъствието на майка си в този свят и случайно се сблъсква с нея на един бал.
Тук загубих ориентация. Представянето беше приключило, Маргарет и Филиния чакаха разрешение да се върнат на определените им места, а Крейв и партньорката му щяха да се разходят до масата за освежаване. Слуга с поднос не им беше достатъчен, искаха да видят цялата гама.
Е, добре.
Разбира се, че пуснах всички да си ходят. Престорих се, че всичко е наред, че не се случва нищо необичайно. Усмивката ми беше по-широка и по-безгрижна от всякога! Емоционално разстроените дами не забелязаха нищо подозрително, но Крейв… намигна.
Изглежда, че си имам съюзник.
Но съветник Ирнар е сссс… страхотен старец. Той е разбрал нещо още в Горните земи, но никога не е казал и дума! Само разпитваше, подсмърчаше и докладваше на своя крал.
Но тук и сега – издишах аз. Дори нямаше да излагам никого. Беше ми интересно да видя как ще се държи по-нататък тази тройка интригантки.
Все още имаше много въпроси, но реших да не бързам. Понякога най-добрата стратегия е просто да наблюдаваш.

МАРГАРЕТ

– Ще изчакаме началото на танците! – Прошепна Филиния, докато се изкачвахме по стъпалата.
Кимнах, седнах на пейката и послушно се превърнах в поданик.
Бях търпелива. Дори не се размърдах! Но беше невъзможно да не следя движенията на лейди Мариана. Благодарение на Крейв – с неговите размери и нестандартен външен вид беше лесно да се търси крал Биорм, а следователно и майка ми.
Времето течеше неприятно бавно. Джордж изведнъж бе станал прекалено любезен. Той дори не ме разпита за инцидента с Шарш. Никаква двусмисленост от негова страна, изобщо! Владетелят на Естриол отпи от чашата си с вино.
Когато заветният час най-сетне настъпи, Джордж се наведе към мен и ме попита:
– И така? Да танцуваме ли все пак?
Той имаше предвид първия танц, с който се открива балът, и аз, разбира се, отказах.
Появи се нова неприятност, която ме развесели, като енергиен резервоар. С тежка въздишка Джордж се надигна от трона си и слизайки в залата, протегна ръка на някаква неприятно изглеждаща личност.
Искам да кажа, че момичето беше красиво, в разкошна рокля, и доста интересно, но… какво по дяволите, позволете да ви попитам!
Аз се изправих.
Но баба ми спести срама, като прошепна:
– Марго, успокой се, всички те гледат.
Аз се успокоих, разбира се. Паднах обратно на пейката и си зададох логичния въпрос – защо изобщо започнах?
Все още нямах право да се ядосвам. Отказът ми все още беше валиден, но начинът, по който Джордж си играеше на моите емоции…
– Той се подиграва с мен – коментирах аз.
Възползвах се от възможността да се обърна към кралицата майка. Тя покриваше долната част на лицето си с ветрило, но очите ѝ изглеждаха лукави.
Дали и тя се подиграва? Какви глупости!
– Марго, млъкни – повтори Филиния и аз се принудих отново да се съсредоточа върху мама.
Джордж и непознатото ми момиче откриваха бала. Съвсем скоро към тях започнаха да се присъединяват и други двойки. Мама и Крейв бяха сред танцуващите и аз искрено им се възхищавах.
После отново не издържах и като се обърнах отново към лейди Мира, попитах:
– Ваше величество, преди колко време лейди Мариана и негово величество Крейв обявиха годежа си?
Сигурно Мира трябва да знае!
Кралицата не се поколеба и отговори, без да се колебае:
– Преди около година.
Чудя се…
– Защо все още не са се оженили?
– Не знаем точно. Но се носят слухове, че причината е лейди Мариана. Твърди се, че тя е тази, която протака нещата.
– Твърди се? – Попитах отново.
– Възможно ли е една влюбена дама да не иска да се омъжи? И то за крал.
Мира ме стрелна с лукав поглед и лично аз си спомних за едно обещание… Когато родителите ми се разведоха, страхът на майка ми от повторна женитба започна да ми се набива в главата още като дете.
Мъчих се седмици наред, като си представях ужасния доведен баща – злобно усмихнато копеле, и когато най-сетне и казах за притесненията си, майка ми вдигна ръка и се закле, че няма да се омъжи без моето искрено, истинско одобрение.
По-късно моето одобрение дори се превърна в своеобразен щит. Когато я питаха „защо не се омъжваш?“, майка ми отговаряше: „Защото не съм срещнала мъж, когото моята Маргарет би одобрила“.
Хммм… Готова ли съм да одобря Крейв?
Въпреки че изобщо не познавам дивашкото на вид страшилище? Но пък очите на мама блестят като звезди, когато го погледне?
Въздъхнах и заключих, че е време да спра да мисля.
Ревността също трябва да бъде изтласкана на заден план; тя нямаше да ми донесе нищо добро.
По-добре да изпия малко вода, да изчакам завръщането на негово величество и по-нататъшната маневра на Филиния – баба беше обещала, че ще уреди нормална среща с Мариана за нас двете.
И така Джордж се върна. Той се спусна на трона, а Филиния се закашля и каза с най-сладкия си глас:
– Ваше Величество, позволете на Маргарет и на мен да ви напуснем за няколко минути.
Плавно завъртане на главата, хищен поглед и меко:
– Защо, лейди Филиния?
Херцогинята беше леко объркана, но отговори:
– Трябва да бъдем извинени по чисто дамски дела.
Намекът за посещение в дамската тоалетна беше някак прозрачен, но…
– Каква работа?
Филиния подскочи, като погледна монарха с възмущение.
– Интимно, Ваше величество. Да си напудря носа.
Сега кралят кимна, но вместо правилното „отидете“ чухме:
– Ще ви изпроводя.
С Джордж имахме история, в която ни придружаваха до вратата на тоалетната, но Филиния не знаеше за това. Лицето на баба се изпъна и Джордж започна да се изправя!
– Чакайте малко – опомни се херцогинята. – Ваше величество, какво казвате? Това е неприлично. Мъжете не са…
– Аз съм кралят. Което означава, че аз решавам кое е приемливо и кое е срамно. Ако исках, можех да наредя да се пренапишат книгите за етикета и да се назначи стража, която да прилага новото правило.
Звучеше така, сякаш се шегуваше, и… и звучеше така, сякаш не се шегуваше.
Очите на Филиния станаха големи колкото чинии, а баба ѝ се втурна към кралицата за помощ. Но кралицата, както се оказа, разговаряше страстно с прислужницата, която се беше приближила до трона ѝ. После се изправи и без да се оглежда, се отдалечи на няколко крачки от нас.
В тези секунди херцогинята на Сонтор ми напомни за самия Джордж, когато мозъкът му започне да прегрява. Като отдавна врящ чайник, чийто капак под въздействието на горещата пара щеше да полети към небето.
Единственото нещо, което тя най-накрая успя да каже, беше:
– Ваше Величество!
И монархът изведнъж омекна.
– Добре, върви. – Ще си поговоря с Негово величество Крейв и лейди Мариана.
Той се шегува с мен!
Броят на врящите чайници се увеличи драстично. Двете с Филия се взирахме гневно в Джордж.
– Какво става сега? – зачуди се суверенът.
Но ъгълчетата на устните му вероломно потрепнаха, значи интересът ни към лейди Мариана не беше останал незабелязан. Сега някой не желаеше да ни даде възможност да проведем нормален разговор.
Така че трябваше да загърбим заговора си и да преговаряме:
– Добре – казах аз. – Какво искаш?
Кралят се усмихна широко и зловещо!
– Да присъствам, Марго. А също и отговори на въпросите ми.
Затворих очи и мислено нарекох Джордж една много лоша, мръсна дума. Извиних се на себе си, че не съм скрила чувствата си към мама. И по някаква причина бях предупредила Филиния!
Но може би беше за добро. В края на краищата семейство Сонтор е силно зависимо от Джордж, а нашият сюзерен през цялото това време е действал в наш интерес – ако не броим задочната подялба на херцогството, разбира се. Не мога да обвинявам владетеля на Естраол, че е подъл или нещо подобно, точно обратното.
Вдишвам, издишвам, поглеждам към Филиния и… все пак кимвам.
Баба не беше доволна от това, но осъзнаваше, че кралят няма да я пусне, така че имаше само един вариант.
– Колко поверителен е разговорът? – Уточни Джордж, който беше станал сериозен.
– Максимално – отвърна Филиния.
Той кимна с глава:
– Значи ще говорим в кабинета ми.
Какво? Отново? Там?
Но, да оставим мърморенето настрана, това беше правилното нещо, което трябваше да направи. Информацията е ценна, а ние не сме в състояние да поемаме рискове.

Назад към част 12                                                        Напред към част 14

 

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!