Яся Недотрога, Анна Гаврилова – Любимата адептка на Негово Величество – Книга 4 – Част 6

Глава 5

МАРГАРЕТ

Посещението в библиотеката се оказа преднамерен провал. Не успях да намеря нито една книга от поредицата „Как трябва да се държи с мъжете една добре възпитана девойка“.
Изобщо нищо, свързано с темата за интимния етикет и правилата, приети в обществото. Тоест може би имаше такива книги, но самостоятелното търсене беше безполезно. И да попитам библиотекарката, не ми се завъртя езикът.
После се замислих и осъзнах, че не мога да попитам за съвет и майка си или Филиния.
Мама щеше да разбере с какво се занимавам и нямаше да го одобри. А и е странно да обсъждам с майка си желанието да загубя девствеността си преди брака. Вероятно е разумно, но под лавината от срам здравият разум просто умря.
Филиция, същото нещо. Баба ми беше страхотна и разбираща, но когато си представих, че седя в салона на имението, отпивам от чаша чай и питам херцогинята на Сонтор за секса, цялото ми същество крещеше, че съм напушена.
Здравият разум беше умрял за втори път под ударите на тази атака.
Тогава при кого да отида?
Към Психото и МикВой? Парадоксално, но момчетата ме смущаваха по-малко. От друга страна, те са аристократи, а аз нямам представа как стоят нещата в този свят, когато става дума за обсъждане на интимни теми.
Ами ако това е най-табуто от всички табута? Ами ако приятелите ми получат такъв шок, че ще ходят на психолог до края на живота си?
Не, не… Ще оставя Психо и МикВой за последна възмойност.
Да се допитам до местните момичета? Като Дарая Фитор и съквартирантките ѝ? Не мисля така. Не сме толкова близки.
Резултатът от размишленията ми беше да се преместя в полуподземната читалня и да извикам тих, жалък зов:
– Зора… Зора… Можеш ли да се появиш?
Отидох до същата тази колона, поставих длан върху мрамора и отново извиках:
– Зора, мога ли да те видя за няколко минути?
Миг и на повърхността на камъка се появиха две белезникави очи. Те мигнаха! А след тях от колоната излезе черна желеобразна буца.
Бях свикнала с външния вид на приятелката си, но все пак потреперих. После си спомних, че тази буца е само част от всезнаещото същество, а истинската Зора е там долу и е огромна.
Отново се разтреперих, но объркването продължи частица от секундата.
– Трябва да поговорим – обясних почти безмълвно.
Петното весело падна в дланта ми, а аз седнах на пейката в съседство с колоната и мислено казах:
„Зора, имам необичаен въпрос и няма кого да попитам.“
„Слушам те“ – чух в главата си.
Въздъхнах и.
„Каква защитата използвате, с момчетата при вас в този свят?“
Белезникавите очи се разшириха драматично, местният изкуствен интелект се взираше учудено.
Пауза, а после Зора зададе два въпроса:
“ При нас ли? Предпазени от какво?“
Прехапах устни от смущение, едва сега си спомних, че Зора не знаеше за извънземния ми произход. Изглежда, че отдавна нямах тайни, поне от приятелите си, а ето че то се появи. Отново.
Объркано е.
Или по-скоро аз я лъжех.
Трудно е да си приятел и едновременно с това да имаш тайни от приятелите си. И то тайни, които всъщност изобщо не са тайни. Имам предвид тайни, но… Както и да е, няма значение!
Поех си дълбоко дъх и мислено излъчих:
„При вас, това е тук в този свят. Виждаш ли, има нещо, което не съм ти казала.“
Зора продължаваше да гледа с очакване, затова продължих:
„Зора, съжалявам. Не го крия и отдавна исках да ти го кажа, но просто нямах възможност. После всички тези приключения, Дитрих и неговата технология за унищожаване на семена… отново Джордж…“
„При вас, в този свят“ – цитира ме Зора замислено. Тя отново примигна с очи и ме погледна така, сякаш скърцаше зъби. – Маргарет, правилно ли разбирам, че…“
„Мм-хм“, кимнах.
Между нас настъпи нова пауза и тогава Зора изпищя.
Тя скочи от дланта ми и, възползвайки се от факта, че читалнята беше напълно празна, показа същата реакция, която МикВой беше показал наскоро.
Научил за приятелството ми с местната легенда в лицето на всезнаещата Зора, Джим тичаше из стаята и размахваше ръце.
А сега същото правеше и Зора. Единствената разлика беше, че петното нямаше крака и ръце. Но пък правеше смешни кръгове по пода и викаше тихо като мишка.
– А-а-а-а! Ти… Да, ти! И преди съм имала резерви! А странното ти поведение? И липсата ти дори на елементарни познания? Аааа!
Огледах се, но Зора продължаваше да пищи:
– И твоето мълчание! А Джордж, дано да е ухапан от бълхи, не каза и дума! Бяхме обсъждали много неща.
Но основната тъга на всезнаещия изкуствен интелект беше:
– А аз? Как не разбрах? Има толкова много косвени знаци! Това е елементарно! Отговорът през цялото време е лежал на повърхността!
Не знаех какво и къде е, но реших да не споря и временно да не навеждам глава.
След около пет минути съществото се успокои. То се върна в дланта ми и започна да диша силно и сърдито.
Не съм имала никакви мисли, че ще бъда отпратена или че ще ми се обидят заради „измамата“. Но все пак се усмихвах смутено.
„Значи си от друг свят?“ – Повтори почти истерично Зора.
„Да. Но ние можем…“
„Разкажи ми!“ – Дори не възклицание, а истински мисловен удар.
Сбърчих нос и подаръчните семена, които спяха в страничния джоб на чантата ми, рязко се събудиха. Те излязоха и замръзнаха около дланта ми с дрънкащата върху нея Зора. Приличаха на дулата на пистолети, насочени към врага.
– Успокойте се – казах на трептящите кълба.
Вдишах, издишах и когато семената, убедени в безопасността ми, се върнаха в торбата, се обърнах към Зора:
„Непременно ще разкажа. Ще ти разкажа много неща. Но по-късно.“
„Защо не сега?“ – Отговори Зора.
„Защото е дълго, а в момента има други, по-важни задачи“.
Приятелката ми присви белезникавите си очи и като си спомни за първоначалния въпрос, уточни подозрително:
„По-важни задачи са какво? И от какъв вид защита се интересуваш?“
Миг и Зора изведнъж се досети.
„Чакай, нали говориш за спане с мъж? – И смяташ, че това е по-важно от това да ми предадеш нови знания?“
Последната дума излезе с мисловен рев и аз прибрах глава в раменете си. Боже… да бях попитала момчетата! Те щяха да бъдат прецакани до края на живота си, и какво от това? Със сегашното си богатство те така или иначе щяха да бъдат обичани и уважавани.
„Зора…“
„Зора какво? Зора какво?“ – Петното отскочи върху дланта ми.
Но скоро издиша, успокоявайки се, и промълви:
„Искаш ли да знаеш как се предпазват по време на интимна близост от болести и нежелана бременност?“
Аз, почервеняла, кимнах. Да.
Зора ме погледна строго, изсумтя и уточни:
„Надявам се, че става дума за Джордж?“
Това беше невероятен въпрос.
„Кой друг?“
„Кой, кой“ – продължи да мърмори съществото. – Като знам колко си потайна, има хиляди възможности“.
Сега ми се искаше да тичам истерично из стаята.
„Добре, не викай“ – Зора превключи на обичайния си наставнически тон. – Ако си с Джордж, не е нужно да се притесняваш, че ще се разболееш. Кралят е човек, който държи на здравето си, и не вкарва в леглото си всекиго.
Уви, ревността се надигна отвътре.
„А бременността… – замислено каза приятелката ѝ. И тя попита внезапно: „Какво не е наред с това? Ще забременееш, ще родиш…“
„Зора! – Възмутих се аз. – Преди да се сдобия с дете, бих искала да знам точно в кого съм влюбена и с кого спя“.
Не се впуснах в подробности за характера, битовите навици и друга съвместимост. Не каза и че е по-добре да се забременява разумно – не беше сигурно, че изкуственият интелект ще разбере такива тънкости на човешките взаимоотношения.
„Защитават се с еликсири. Само, че порядъчните, неомъжени момичета не трябва да знаят за това“.
Значи контрацепцията в този свят е само за непочтените и омъжените? Това не е добра ситуация. Това изобщо не ми хареса.
„Как се казва еликсирът и откъде да го взема?“ – С въздишка уточних.
Още едно „уви“. След обяснението на Зора разбрах, че оръжията и забранените вещества се набавят по-лесно. За да си купиш еликсир, трябваше да имаш рецепта от лечител и доверен аптекар – такъв, който да забърка отварата както трябва, а не просто така.
Аз нямах нито едното, нито другото. Но пък имах статута на единствена наследница на херцогинята на Сонтор и репутацията на порядъчна, благочестива дама.
Да, точно така, порядъчна дама! Въпреки че Джордж вече няколко пъти ме беше компромитиръл.
„И какво да направя?“ – Мислено се озърнах.
Вариантът сама да отида при лечител и да поискам рецепта за противозачатъчна отвара не можеше да се обсъжда. Да се опитам да си купя отвара в аптеката без рецепта – също не беше чудесно.
Тук отново си спомних за Психото с неговата способност да се сдобива с различни „незаконни“ неща и вече бях започнала да въртя идеята в главата си, когато Зора каза:
„А най-добрите отвари се правят в лабораториите на нашата Академия“.
Това не беше мисловен стон, а съвсем реален.
„Не се чувствай зле заради това – изхърка внезапно Зора. – Това е въпрос, който може да бъде решен. Току-що завършихме нова партида днес и никой не брои флаконите“.
„Еми…“ – Отговорих.
„Ако искаш, ще го направя“ – Зора примигна с белезникавите си очи. – Аз ще го направя и ще стоя на стража. Всичко, което трябва да направиш, е да отвориш ключалките. Можеш ли да го направиш?“
Въображението ми веднага нарисува картината, в която се промъквам по тъмните коридори на главната сграда, промъквам се в мазетата, разбивам вратата на медицинската лаборатория и… тогава от сенките изникват Джордж и тетрадката му.
Или пък излиза чудовище.
Или от невнимателното ми движение се отваря някакъв ужасно засекретен тайник.
„Не“ – издишах аз. – Не трябва.“
Сега Зора се взираше изненадано. Сякаш аз бях последният човек, който можеше да откаже такова щедро предложение. Сякаш бях от хората, на които само да намекна за престъпно приключение, и те щяха да избягат, за да спасят живота си.
Може и да ми се искаше, но помнех статута си и го бях научила през седмиците. Второ, да се краде е лошо! Просто е лошо.
Но какво ще стане, ако не открадна отварата, а я забъркам сама?
Изказах идеята, но Зора не беше въодушевена.
„Защо не? – възкликнах мислено. – В края на краищата, ти си с мен и съм сигурна, че знаеш рецептата!“
„Знам рецептата“ – потвърди съществото. – Но за да активираш някои от съставките, ти трябва магия“.
„Значи аз я имам! Аз съм магьосник!“
„Ти имаш друга специалност, Маргарет“ – заяви Зора с тон, сякаш разговаря с луд.
„Нима там няма нещо универсално? В края на краищата в магията има доста универсални инструменти.“
Оказа се, че в този случай не.
Съставките могат да бъдат активирани от маг с медицинска или алхимична специализация. Това е кисела нотка. Така че днес определено няма да е възможно да се сдобием с отвара.
Добре, тогава по-късно. Или пък ще трябва да се изчервя и да помоля Филиния за това – с формулировката „за всеки случай“. В края на краищата всички сме възрастни и всички осъзнаваме, че в живота се случват неща.
Точно тук се стреснах. Стоп. В моя куфар също има нещо.
Наистина има различни случаи и въпреки че нямах намерение да правя това в Англия, една от моите по-опитни приятелки каза: “ Маргарет, не можеш да бъдеш толкова безотговорна! Какво ще стане, ако се влюбиш в някой прекрасен мъж и всички аптеки бъдат затворени?“.
„Така влюбвам ли се, или искам да спя с него?“ – Отговорих, като се изчервих.
Изглеждаше умен отговор, но приятелката ми извъртя очи, нарече ме наивна и лично напъха няколко лъскави квадратчета фолио в джоба на куфара ми. В крайна сметка не съм изхвърлила квадратчетата, което означава… че просто трябва да стигна до куфара, да проверя състоянието на контрацептивите и ако всичко е наред, да ги приложа.
Също така трябва да погледна лаптопа и таблета, които, за разлика от дрехите, все още са в замъка Сонтор. Така че утре вечер, когато отида да взема храната на Вайълет, ще дам на баба бележка с молба да достави всичко в имението, а в почивния си ден…
Тук отново се запънах, а после се намръщих. Ако Джордж не беше гадняр, с момчетата щяхме да изпробваме разлома през уикенда. Следователно през следващите няколко дни няма да ходя в имението на баба ми. Ех!
Само че изобщо не се получи така.
На следващата сутрин, по време на първото междучасие, Психото изкара мен и МикВой навън, наведе се към мен и ме попита заплашително:
– Защо каза на Джордж?
Аз се намръщих и се приготвих да се оправдая, но момчето изведнъж ме потупа по рамото и се разсмя:
– Спокойно, Маргарет! Не съм ядосан, напротив.
Изненадах се и Психото довърши:
– Утре ще отидем до разломите!
– На какви разломи? – Не разбра Зубъра. Той наистина не знаеше.
– На обичайните – отговори Психо. – Към онези, край които има шанс да се приспособим към междусветската телепортация.
МикВой беше още по-учуден, но приглушеното му „защо“ беше прекъснато от моето недоумение:
– Как утре? Утре е учебен ден. Кой ще ни пусне да тръгнем?
– Те вече го направиха. – Психото сияеше от оптимизъм. – Самият ректор.
Въздъхнах, знаейки добре, че ректорът не е доволен от това. Калтум мрази, когато се нарушават правилата, а това беше явно нарушение. Следователно решението, което е взел, не е било доброволно, а под натиск.
Големият въпрос е защо Джордж му е оказал натиск?
– Защо Джордж е оказал натиск върху Калтум? Какъв е бил проблемът на негово величество с почивния ден?
– Баба ти – дойде нова и неочаквана дума. – Тя настоява да те види и мисля, че изяжда мозъка на Джордж..
Не можех да не се усмихна – колко мило.
Това е хубаво. Но новината за утрешното къмпингуване все още беше смазваща.
Нещо повече, нямахме време да се консултираме с най-знаещия порталист в разлома – майка ми. Едва тази вечер разбрах, че майка ми може да ми помогне. Исках да поговоря с Психото и след това да изпратя на мама писмо тази вечер.
Тук и сега го казах.
Лицето на Джим се изпъна, а Храфс махна с ръка:
– Няма нужда от консултации. В документите на Джудиус всичко е описано съвършено добре.
Е, щом нямаш нужда, значи нямаш нужда.
– Какво общо има това с Джудиус? – Скочи на крака Зубъра. – Ами лейди Мариана?
В тази секунда осъзнах едно не толкова приятно нещо.
Психопатът не беше казал на МикВой. Не само за пътуването до разлома – Храфс е пропуснал най-важното! За мен и майка ми.
Защо? Очевидно е смятал, че Джим е готов за приключението, но че тайната ми е по-добре да бъде оставена на мен, за да я открия сама.
В крайна сметка погледнах Джим със съжаление. После махнах на Психото, хванах МикВой за ръката и го завлякох в залата. А там дори не го казах, а го написах в една тетрадка и я подхвърлих на приятеля си:
„Последната ми тайна, Джим. Роден съм и съм израснал в друг свят.“
Зубарът го прочете. В следващата секунда майстор Фамио влезе в залата и Джим…
– Господине, позволете ми да изляза за няколко минути.
– Какво имаш предвид? – Учителят беше неприятно изненадан.
– Това е много необходимо – изчерви се Джим. – Просто… – той въздъхна шумно и довърши: – Трябва.
Аудиторията се разсмя, а Фамио беше малко смутен от тази откровеност.
– Добре, вървете адепт.
Зубърът не просто излезе навън, а направо излетя!
Вратата се хлопна, лекцията започна, а там, в коридора, се чуха няколко неразбираеми звука.
Неочаквано се обърнах към артефактите:
„Слушайте, има ли случайно сред вас нещо, което ми позволява да виждам през стените?“
Една от гривните, които все още бяха на крака ми, изведнъж се нагря и стената между залата и коридора наистина стана полупрозрачна.
Видях… Джим да потропва с крака, да размахва юмруци и да псува тихо. Изглежда, че Джордж има компания. Ако негово величество иска да изпие една бъчва валериан, знам точно с кого ще пие.

Назад към част 5                                                       Напред към част 7

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!