Яся Недотрога, Анна Гаврилова – Любимата адептка на Негово Величество – Книга 4 – Част 8

Глава 7

Операцията, организирана от краля, се различаваше от нашата, както бойната брадва от мастилницата.
Ходът далеч не беше спонтанен – по начало бунгалото, принадлежащо на главатаря на това тропическо село, беше своеобразна база. Нашата отправна точка!
Бяхме нахранени. После ни дадоха униформи – еднакви затворени костюми с мръснозелен цвят, удобни високи ботуши и торбички с колби, провизии и други полезни неща. Върху чантите бяха закрепени навити одеяла, за всеки случай. А под бунгалото ни чакаше загорял, непривлекателно облечен водач.
Преди да тръгнат след водача, на момчетата бяха раздадени оръжия, подобни на мачете. За мен нямаше „опасна играчка“, а Джордж подигравателно махна с ръце: „Съжалявам.“
Простих. Изобщо нямаше да се ядосвам. Кралят прие тази реакция благосклонно. След кратък инструктаж потеглихме.
Между това селище и джунглата нямаше граница. Стената на гората започваше точно зад последната къща и лично мен ме посети неприятен хлад.
Природата беше хубава, но не можех да живея толкова близо до неизвестността, изпълнена с хищници.
Нещата обаче се оказаха малко не така и по отношение на хищниците.
Екскурзоводът твърдеше, че тази част от „горещата гора“ – както местните наричат джунглата си – е най-безопасна. Тук нямало кръвожадни животни и никога не е имало, а само безобидни зверове.
След това започна да изброява имената на тези животни – те бяха непознати, а аз не помнех нито едно от тях.
Е, имената са добри! Много по-интересна беше реакцията на нашата група! Когато екскурзоводът спомена за „безвредност“ и „безопасност“ като цяло, всички ме погледнаха изразително.
Дори Джордж, който вървеше пред мен, се обърна, за да ме погледне строго и предупредително.
Не можейки да издържа повече, аз се възмутих:
– Вие какво намеквате?
– Ти се досещаш – измърмори Психо.
Не ми се налагаше да гадая, всичко беше ясно.
– Ако смятате, че аз привличам неприятности, защо не ме оставите в селото?
Отговорът беше последователен и дружелюбен:
– Не!
Една пауза и продължихме нататък. Там, към непознатата изумруденозелена природа, огромни папрати и огромни стволове. Имаше и лиани, мъхове, трева, камъни – много различни неща.
Някъде в клоните пееха птици, а от време на време във въздуха прелитаха пеперуди. Изобщо, невероятна красота.
– Тук нямаме и змии – казваше гидът.
– Какво? Няма изобщо? – МикВой беше изненадан.
– Само безобидни пролетници – каза местният, като се усмихна с бели зъби.
Като стана дума за водача, той, както и останалите жители на селото, изглеждаше като цивилизован местен жител. Никакви бойни цветове или поли от шумящи листа. Местните жители не изглеждаха много по-различно от простолюдието, което бях виждала много пъти. Само тен и малко по-плоски черти на лицето.
– О! – Изведнъж възкликна туземецът. – Ето го и струдикът!
Той се плъзна безшумно към храстите, наведе се и веднага ни показа… да, змия! Кафява, извиваща се и изключително дебела.
– Ако се изгубите в нашата гора, можете да ядете изворните опашки, те са много полезни.
Потръпнах – о, Боже мой!
Джунглата беше напълно безопасна, но някой се беше объркал. Все пак открих едно неприятно нещо.
Случайно! По време на първата ми и единствена почивка! Когато отидох до храстите за естествени нужди, се натъкнах на цъфнала лилава гипсофила.
Или по-скоро я нарекох гипсофила – това растение твърде много приличаше на нашата земна трева, използвана за украса на букети. Само цветът беше необичаен, при нас нямаше такива растения.
Върнах се с малко снопче от растението и нашият водач се разтревожи:
– Пуснете го! – възкликна той с променено лице. – Пусни го!
Подчиних се и тогава ни обясни, че прашецът на това цвете причинява тежко отравяне. С халюцинации, загуба на ориентация в пространството, гадене и повръщане.
Въпреки че не усещах миризмата на цветето, ме накараха да си измия ръцете, да си изплакна носа, а след това да сложа в устата си някакъв стрък „неутрализатор“.
Докато се плисках в струята и после дъвчех, Джордж се намръщи. Накрая той изрече:
– Много странно. Ти вече не носиш пръстена срещу отрова, но защо семената не реагираха?
Защо семената не реагираха?
– Пръстени? – Намеси се водачът.
– Артефакт за защита – каза Джордж обяснявайки.
Тук ни очакваше още едно откритие. Оказа се, че прашецът не е отровен, а напротив, той е лекарство. Но само в определени концентрации, над които лесно можеше да се окажеш в лазарета.
Разбрахме, кимнахме. Дори се успокоихме, но все още имаше известно напрежение. Кралят ме гледаше няколко дълги минути, като целият му поглед изразяваше: „Сега разбираш ли, че вече не си толкова неуязвима?“
Аз… ами, до голяма степен го разбрах.
Мисля, че след това щяха да ме изпратят обратно в селото, но беше твърде късно. Бяхме пропътували голяма част от пътя и нямах никакво желание да се връщам.
Със скърцането на зъбите на новия лидер на бандата продължихме. Напред, по добре утъпкана, но понякога неразличима пътека.
Екскурзоводът ни напусна следобед, когато стигнахме до една висока, много забележима скала. Скалата стърчеше вляво от пътеката и обозначаваше зона, в която местните жители нямаха право да влизат.
Това беше част от споразумението, но Джордж все пак предложи на водача допълнително възнаграждение. Той отказа. Даде ни последни кратки указания, а след това ни „напомни“, че в района край разлома понякога има Харшани.
При тази дума Психото и Зубъра подскочиха и пребледняха. Приближих се до приятелите си и попитах шепнешком:
– А Харшаните са какво?
Уви, обясненията бяха разочароващи. Харшаните са като Карумите, само че са тигри. Тоест те са големи котки, облечени в хитинови доспехи, които частично поглъщат магията.
Опитах се да изрева, когато чух тези разкрития, но бързо си спомних, че Джордж е с нас, така че Харсаните са негов проблем.
След кратък размисъл се усмихнах. Днес всички проблеми са проблеми на Джордж! В края на краищата, той командва. И той, забележете, не беше поканен в тази неприятности!
Монархът сякаш усети мислите ми и ме погледна… снизходително. Някакъв подигравателен, небрежен поглед от горе до долу.
Присвих очи и стиснах устни, но това беше краят на мълчаливия диалог. Нашият водач се обърна и се отдалечи, а ние, по знак на негово величество, продължихме напред.
Не разбрах точно в кой момент леката ни разходка се превърна в специална операция! Нямаше пътека, следвахме слънцето през короните, а ние бяхме мълчаливи и разпръснати във верига.
Всичко, от което се нуждаехме, бяха черни ивици на лицата ни и няколко тежки взривни устройства! Джордж вървеше малко напред, жестикулираше команди и ние дори ги разбрахме.
Само че при липсата на каквато и да било реална опасност всичко изглеждаше доста смешно.
Но имаше и един несмешен елемент. Разломите. Присъствието на аномалията ставаше все по-очевидно.
Отначало го усещахме като някакъв почти незабележим дискомфорт, после по кожата започнаха да пробягват съвсем забележими ледени тръпки. Последният щрих беше усещането за памук в краката и странно, гъделичкащо главоболие.
Когато се озовахме над една внезапна и доста широка пукнатина в земята, Джордж заповяда:
– Марго, семената.
Послушно изтръсках помощниците си от кожената торбичка. Около мен се завъртяха десетина блестящи топчета, после се разпръснаха. А аз се притеснявах! В близост до разломите магическото поле се променя. Надявам се, че тези нестабилности няма да навредят на семената?
Продължихме по пътя си. Насам и натам. Краката ми вече бръмчаха, а идеята за разломите изглеждаше все по-малко интересна.
– Колко още? – Попита със стенание МикВой.
Джордж не се обърна. Но вдигна ръка, казвайки на Джим да млъкне.
Сюзеренът беше толкова заплашителен, толкова важен и съсредоточен, че си спомних за разговора ми с Филиния и нейното пламенно: момче!
Когато най-сетне спряхме край някаква ненормално изглеждаща пропаст, усмивката ми засия като мощен стадионски фенер.
– Какво? – Изръмжа Джордж, без да оцени изражението ми.
Не отговорих. Разперих ръце, а краля…
– Лейди Маргарет, малко по-сериозно. Само тези, които се подготвят за опасността, ще бъдат пощадени.
Той е момче. Не е имал достатъчно приключения навремето и сега ето го тук. Присъединил се е към нас.
Не ми трябваше много време обаче, за да спра да се смея на Джордж. Половин час по-късно целият ми хумор беше заменен от желание да тичам и да крещя силно. После ми се прииска да грабна нещо тежко и да убия всички, участващи в операцията, като започна с Негово Величество.
Те знаеха точно какво щяхме да направим! Знаеха защо се насочваме към бездната, която представляваше разломът! Аз бях единствената, за която това се оказа дива, скърцаща със зъби и като цяло не особено щастлива изненада!

ДЖОРДЖ

Е, ето го и разлома.
Преди да се запозная с Маргарет и лейди Мариан, възможността за преминаване между световете не ми беше много интересна. Какъв е смисълът? Ако заради бариерата технологиите на чуждите цивилизации така или иначе не могат да се използват?
Същата бариера даваше неприятен ефект за порталистите, като не им позволяваше да се задържат на чужда територия твърде дълго.
Но сега всичко се промени и след като изслушах подробностите на плана, предложен от Лим Храфс, осъзнах – да. Трябва да поемем риска!
Адептът разчиташе на записките и изчисленията на скандалния Джудиус. Той е експериментирал много, включително с разломи. Записките на този порталист бяха изключително ценни – добре, че никой не ги беше открил, а и малко странно.
Ръкописите под формата на дневници и изчислителни карти отидоха при Марго и нейната банда. Изненадващо, но като се имат предвид предишните епизоди, това беше закономерен късмет. Има нещо в моята дама, което кара нашия свят да се отвори за нея.
В резултат на това сме тук, на ръба на безкрайната бездна, в южната гора.
След кратка почивка, която включваше оскъден обяд и тихо обсъждане от адептите на Харшаните, аз заповядах:
– Пригответе се.
Лим веднага скочи на крака. Желанието му да разшири възможностите на собствената си специализация беше похвално, но рискът беше извън мащаба. Колко магове бяха загинали, опитвайки се да осъществят първия преход между световете?
– Нишка – въздъхнах аз.
После бръкна в чантата си през рамо и извади голяма макара сребристо, блестящо, много тънко въже. Предстоеше ни трудна задача. Добре, че бях аз, а не някой друг, който да контролира процеса.
Подхвърлих макарата на Психо и очите на Психо се разшириха.
Точно така, това е рядка нишка, не можеш просто да я купиш.
Много е тънка, изтъкана е от най-здравата сплав със специални метали и е обработена с укрепваща магия. Заклинания, които изискват редки умения.
– Омотай го около себе си – заповядах на адепта.
Сега очите на лейди Маргарет се разшириха.
Тя гледаше с огромно учудване как Психото завързва края на финото въже около кръста си, а аз не можех да се сдържа:
– Храфс, ти напълно глупав ли си?
Направих пауза и добавих:
– Минус една точка за теб на следващия изпит.
– Защо? – Възмути се момчето.
– Защото ще се скъсаш с този ремък – изръмжах нелюбезно аз.
Лим се замисли и се заслуша. Направи допълнителни примки, в които да вържеш ръцете и краката си, после повика МикВой да провери възлите. Сега Храфс приличаше на алпинист, само че вместо със стегнати ремъци тялото му беше оплетено с тънки конци.
Тогава Марго се събуди.
– Спри – каза тя. – Какво правиш? Какво става?
– Това е застраховка – казах просто.
– Каква застраховка? Какви са тези тънки глупости за застраховка? – Момичето буквално бе изхвърлено нагоре от изблика на емоции.
Усмихнах се скришом.
– Спокойно – казах на любимата си. – Професионалист работи.
Младият водач на бандата се наду, а аз частично развих конеца и закрепих макарата със специален механизъм. Два умни стоманени щифта влязоха в земята и вече в земята отвориха „лапите“ си. Това е всичко, макарата е фиксирана. Не можеш да я извадиш, не можеш да я издърпаш. Само че макарата се върти и в двете посоки.
– Какво се случва? – Маргарет продължаваше да е нервна.
Не и обясних. Погледнах към Храфс и попитах:
– Готов ли си?
– Да, Ваше Величество! – С блеснали очи докладва весело Храфс.
Пое си дъх, за да се съвземе. Секунда като възможност да променя решението си. Трета… и аз заповядах на Храфс:
– Продължавай. Телепорт.
– Накъде? – Възкликна ужасено Марго.
Но Адептът, наречен Психо, вече беше призовал магията. Телепортът проблесна, нишката на застраховането полудя, бързо се размотаваше и затягаше…
– Какво правиш? – На заден план се чу писъкът на бъдещата кралица на Естриол.
Джим МикВой побеля и сякаш изпита остър пристъп на паника. Но нямаше как да спре процеса.
Разломите. Неприятна аномалия, която понякога даваше интересни ефекти. Особено за порталистите. В края на краищата, когато полето е изкривено, крайната точка на прехода е невъзможно да се изчисли.
Линията на световете върху разломите също е тънка. Съществуват и вихри, които променят потока както на магията, така и на пространството. Телепортирайки се, Психото стъпи направо в бездната. Вероятността да се премести в друга реалност беше възможно най-висока.
Това е вид преместване, което е активатор на допълнителните способности на дарбата. Включва разширение за специализация, което, ако порталистът успее да се върне, ще ви позволи да преминавате през светове в бъдеще.
Замръзнах, гледайки нишката, опъната до максималното си напрежение, слушайки едва доловимото пращене на макарата и стоновете на връзките. Още три вдишвания, една крачка… Проверих здравата кожена ръкавица на ръката си и хванах блестящата лента.
Хванах я и дръпнах – изискваше се значително усилие. Но най-важното беше, че тя работеше! Във въздуха, над центъра на пукнатината, отново проблесна светкавица. Храфс излетя от светкавицата с див писък.
Нишката веднага се разхлаби. Преди да се задейства механизмът за навиване на спасителното въже, Храфс се свлече надолу.
Той падна. Навън, в пукнатината, в неизвестността. Аз се държах, надявайки се, че Адептът няма да се блъсне в скалната стена… Няколко секунди по-късно чух глухо тупване.
Нишката вече влачеше порталиста нагоре, всичко беше сравнително наред, с изключение на две неща. Първото беше, че светкавицата на телепортацията над пукнатината не беше угаснала, а се беше разтегнала в ярка хоризонтална линия. Второто нещо беше…
– Джордж! – изкрещя моята Маргарет. – Джордж, ти си луд! Какво правиш?!
Аз? Всичко, което правех, беше под перфектен контрол. То е перфектно. Всичко е наред. Няма причина да плашиш птиците и животните в близост до разлома.
Няма нужда да крещиш думи, за които една дама дори не би трябвало да знае, че съществуват. МикВой не просто се изчервява, той пламва. Още малко и момчето ще изгори, ще умре в разцвета на силите си.
– Джордж! Ти… ти…
Веднага щом разрошената глава на Храфс се появи от пукнатината, възникна нов проблем. Чу се отчетливо, раздиращо костите съскане и от неясната светкавица на портала започна да се появява змия.
Няма опасни змии? Е, ще има! Змия с диаметър от два човешки ръста и неизвестна дължина.
Съществото изпъна тясната си глава, показа раздвоения си език и започна да пълзи от портала, издигайки се над бездната като блестящ обелиск.
Храфс, който се беше обърнал, едва не падна обратно в пропастта – добре, че държах нишката.
– То е… – промълви човекът – то е… зад мен.
Да, точно така.
Имало е случаи нещо извънземно да върви по стъпките на порталист. Те са известни и проучени. Друг е въпросът, че порталистите рядко оцеляват след подобен обрат.
– Придържай се – изкрещях аз.
Протегнах ръка и веднага извиках МикВой:
– Хей, Зубър! Помогни!
МикВой беше изпаднал в ступор, но сега се беше събудил. Той скочи и помогна да измъкнем Психото от пукнатината, а аз се отдръпнах и извадих меча си.
Пръстите на другата ми, свободна ръка бяха пълни със смъртоносна бойна плазма, но не разчитах на това. Магията има склонност да отслабва в близост до пукнатини и да не работи както трябва.
– Всички в гората! – изкрещях аз.
Адептите се поколебаха. Момчетата бяха добре, но забавянето на Маргарет предизвика вихрушка от неприятни емоции.
– Марго, отстъпление! – Повторих с ръмжене.
Дамата направи крачка назад, но това беше всичко. Непокорно! Недисциплинирана! Учи я и я научи!
– Марго! – Повторих, по-ядосан от всякога.
И тогава извънземната гигантска змия ме нападна.

Назад към част 7                                                         Напред към част 9

 

LudatA

Автор: LudatA

25.05.1971 Пловдив Испания- Алберик

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!