Глава 12
Джакс ме накара да обещая, че няма да дойда на работа на следващата сутрин, след като седяхме и си говорихме до три. Слънцето ставаше все по-ярко, а белите ми мини щори не правеха много, за да блокират светлината. Протегнах се и станах. Надникнах в стаята на Джесика и тя вече беше будна. Когато влязох в кухнята, Джесика стоеше и оправяше купа със зърнена закуска. Тя се намръщи към мен.
– По-добре да не си загубиш работата заради успиване. В колко часа се прибра?
Беше време да и разкажа за Джакс. Той искаше да отида с него на събирането на средства през следващата седмица и трябваше да кажа на Джесика. Без да съм сигурна откъде да започна, седнах на масата.
– Трябва да поговорим за нещо.
Тя сложи купата си на масата.
– Момиче, ако ми кажеш, че си бременна, мисля, че може да полудея.
Засмях се.
– Това няма да се случи. И не, не става дума за това.
Джесика наклони главата си настрани.
– Това ще отговори ли на въпроса ми в колко часа си се прибрал снощи?
Кимнах.
Тя ме подкани с лъжицата си да продължа, а после отхапа голяма хапка от мюслито си.
Поех си дълбоко дъх.
– Не съм много сигурна откъде да започна.
Джесика направи пауза с лъжицата си във въздуха.
– Искаш да кажеш, че това ще бъде толкова добро?
Извъртях очи. Понякога ми се искаше тя да бъде нормална майка, но след като аз не бях нормална, защо да очаквам тя да бъде такава.
– Добре, когато работеше за Стоун, знаеше ли за кого работиш?
Тя кимна.
– Разбира се, за тийнейджъра рокер Джакс Стоун. Не можех да пропусна снимките му по стените.
Въздъхнах, облекчена, че поне толкова знае.
– Е, аз се срещам с него. – Спрях и зачаках.
Тя преглътна пълната си уста, а след това челюстта и падна.
– Няма как.
Надявах се на по-задълбочен отговор от нейна страна. Но дълбочината не беше характерна за Джесика.
– Виждаме се от няколко седмици и, ето, следващата седмица той трябва да се върне в Холивуд за събиране на средства и иска да отида с него като придружител.
Това привлече вниманието на Джесика.
– Той иска да отидеш в Холивуд?
Кимнах, а тя дъвчеше мюслито си няколко минути.
– Не мисля, че това е добра идея – каза тя накрая.
Не очаквах, че ще я интересува дали ще отида, или не.
– Мога ли да попитам защо?
Тя седна на стола си и въздъхна.
– Сейди, до този Джакс Стоун ти никога не си се срещала с никого. Красива си, но си млада и наивна. Неговият свят не е нещо, за което си готова. Разбира се, да се срещаш с него тук е едно, но да влезеш в неговия свят е друго. Знам, че не съм най-добрата майка на света, но те обичам и ще кажа „не“, за да те защитя. Не си готова за това, а мъката, която ще ти причини, няма да е като нищо, което някога си изпитвала. Връзката с него за какъвто и да е разумен период от време е невъзможна. Просто ще се влюбиш в него и той ще си тръгне. Той трябва да го направи. Той не може да бъде Джакс Стоун в Морски Бриз, Алабама.
Исках да споря, но знаех, че тя е права.
– Аз вече го обичам – прошепнах аз.
Тя се изправи, дойде до мен, сложи ръце на раменете ми и ме стисна.
– Ах, бебе, скоро ще разбереш колко силно боли от любовта. – Тя целуна главата ми и излезе през задната врата.
Не можех да отида и това ме разочарова, но някак си знаех, че ще е за добро. Нямаше да се впиша в неговия свят в Холивуд. Не можех да се справя дори с нещо толкова просто като гимназията.
Джакс не прие добре решението на майка ми, но го прие. От това, че се сбогувах дори за малко, ме заболяха гърдите. Страхувах се от това през целия ден. Ако това беше усещането да го гледам как си тръгва за кратко, колко по-лошо щеше да бъде септември? Чух го да върви зад мен, преди да каже нещо. Изправих се от работата си с розите и се обърнах към него. Приличаше на човек от списание и се преборих с желанието да протегна ръка, да го сграбча и да се хвана за Джакс, когото обичах, а не за този непознат, който стоеше пред мен.
Той се протегна, хвана ръката ми и смъкна градинската ми ръкавица.
– Вече ми липсваш – каза той, като започна да целува пръстите ми. – Това ще бъдат два много дълги дни.
Принудих се да се усмихна.
– Ще минат, преди да се усетим.
Той се намръщи и ме придърпа по-близо.
– Бог да ми е на помощ, ако ме помолят да изпея някоя любовна песен. Не знам дали ще успея да се справя с текста.
Усмихнах се и посегнах да прокарам пръсти през гъстата му тъмна коса.
– Ще ги накараш всички да ядат от дланта ти. Всичко, което трябва да направиш, е да се усмихнеш.
Той се усмихна.
– Мисля, че си малко пристрастна.
Засмях се.
– Не, не съм. Била съм свидетел как очароваш стая, пълна с момичета, с една проста усмивка.
Той се намръщи и се наведе, за да ме целуне по бузата, а след това целуна пътечка до ухото ми, преди да прошепне: – Ти си единствената, за която ми пука, да се очарова.
Въздъхнах.
– Е, не се притеснявай, аз съм напълно очарована.
Той се облегна назад и бръкна в джоба си.
– Имам нещо за теб, но то всъщност е за мен. Трябва да го вземеш, за да мога да се отпусна, докато ме няма.
Той държеше в ръката си тънък, плосък мобилен телефон.
– Моля те, дръж го винаги със себе си, за да мога да чувам гласа ти винаги, когато имам нужда от теб. – Някак си той успя да каже единствените думи, които биха ме накарали да приема подобен подарък от него.
– Не знам дали мога да го използвам. Изглежда сложно.
Той се усмихна.
– Това е сензорен екран. Когато докоснеш екрана, се появяват всички необходими бутони.
Направих каквото ми беше наредено и екранът оживя.
– Това е като iPod-а, който ми подари.
– Това е, защото е iPhone.
Прибрах го в джоба си.
– Ще съм само на едно телефонно обаждане разстояние. – Джакс се усмихна тъжно.
– Мразя това. – Не исках да утежнявам положението му, затова се принудих да се усмихна. – Скоро ще се върнеш.
Той се приближи и се наведе, за да ме целуне. Не исках да затварям очи. Исках да го виждам, докато той караше света ми да се върти. В момента, в който ръката му проследи лицето ми, изгубих всякаква концентрация и просто се наслаждавах на това да бъда в ръцете му. Той се отдръпна и прекъсна целувката.
– Ще се върна веднага щом мога – каза той с дрезгав глас.
Харесваше ми да знам, че целувката ни му е повлияла.
– Знам.
Той ме дари с още една усмивка и си тръгна. Гледах го, докато почти се изгуби от погледа ми. Той се обърна обратно и спря да ме погледне. Вдигна пръсти към устата си и ми прати целувка, преди да завие зад ъгъла. Тънкият телефон в джоба ми ми напомни, че скоро ще се обади и ще чуя гласа му. Това щеше да е достатъчно, за да се справя.
* * *
След работа Маркъс ме заведе вкъщи. Джакс беше оставил кола, за да ме закара до дома, но не можех да се насиля да се прибера в колата му без него.
– Какво трябва да направя, за да те накарам да се усмихнеш? – Попита той, когато спряхме до апартамента.
Въздъхнах и се насилих да се усмихна.
– Нищо.
Той се облегна назад на седалката и затвори очи.
– Надявам се, че знае какво е получил.
Погледнах към приятеля си, без да съм сигурна какво да кажа. Пуснах ръката си от вратата на колата. Очевидно той искаше да поговорим.
– Аз съм тази, на която е дадено нещо специално. Джакс не е такъв, какъвто хората си мислят. Той е това прекрасно момче, което е любезно, учтиво и мило. Той ме кара да се смея и е щастлив просто да ме държи. В ръцете му се чувствам в безопасност. Сякаш най-накрая съм намерила място, на което принадлежа.
Маркъс изпуска кратък, тежък смях.
– Сейди, да те държи не е трудност за него, мога да ти обещая. И откъде знаеш, че не можеш да намериш всички тези качества в някой друг. Джакс не е единственото момче на земята, което е мило, любезно и сладко.
– Сигурна съм, че си права. Но нито едно момче, което съм срещала, не е карало сърцето ми да се разтупти и кожата ми да настръхне само като влезе в стаята. По някакъв начин той е единственият, който някога е успявал да докосне душата ми.
Маркъс въздъхна и поклати глава.
– Права си, това не е нещо, което всеки може да направи с теб. Просто е гадно, че Джакс Стоун е единственият, който те кара да изтръпваш.
Изпуснах лек смях.
– Винаги ще го обичам. Но знам, че скоро ще трябва да се науча да живея без него и да продължа напред. Точно сега просто не е моментът.
Маркъс кимна.
Отворих вратата и излязох.
– Благодаря за превоза.
Той се усмихна.
– По всяко време.
Влязох вътре. Маркъс беше страхотно момче и ако не обичах толкова много Джакс, може би щях да почувствам нещо към него. Но душата ми вече беше заета.
Не исках да заспивам от страх, че ще пропусна обаждането на Джакс. Изметох кухнята и изтърках банята, преди най-накрая да вляза под душа. Оставих мобилния телефон до мивката за всеки случай, ако телефонът звънне. Когато приключих, облякох нощницата си, след което се обърнах към леглото и се преборих с желанието да се вмъкна в него. Знаех, че ако го направя, ще заспя. За затваряне на очите не можеше и дума да става, въпреки че те бяха много тежки. Седнах на ръба на леглото и се замислих за вероятността той да ми се обади тази вечер. Тъкмо се бях убедила, че няма да се обади, когато чух Джакс да пее „Търсен мъртъв или жив“. Не бях очаквала единствен по рода си тон на звънене и се засмях, докато отговарях в телефона.
– Здравей.
– Здравей, красавице.
– Случайно ли имам единствената записана версия на Джакс Стоун, който пее „Търсен мъртъв или жив“, като мелодия на звънене? – Попитах, без да мога да сваля глупавата усмивка от лицето си.
– Да, имаш. Когато се опитах да измисля песен, която да поставя, за мелодия когато ти се обадя, осъзнах, че никога не съм записвал песен, която ти харесва, затова отидох в студиото си в къщата и записах единствената, за която знаех, че ще ти хареса.
Усмихнах се и кръстосах краката си по индийски на леглото.
– Случи се така, че се превърнах в обсебен фен. Можеше да сложиш всяка своя песен там и щях да бъда щастлива.
– Така ли? Иска ми се да ми беше казала, че си фен. Щях да оставя вратата си отключена, за да можеш да се промъкнеш и да разпръснеш парфюм върху възглавницата ми.
Засмях се на глас, а после покрих устата си, за да не се събуди Джесика и да влезе. Не бях обсъждала отново Джакс с нея и се надявах да не се налага.
– Не нося парфюм.
– Искаш да кажеш, че миришеш толкова хубаво и без помощ?
– Предполагам, че да.
– Хм… добре, какво ще кажеш да дам автограф на една от частите на тялото ти… аз избирам. – Той се ухили в телефона.
Изчервих се, а глупавата усмивка остана на лицето ми.
– Добре, може би не съм толкова луд фен, но съм фен. Слушам музиката ти всяка вечер, докато заспивам.
Той изстена.
– Сейди, трябваше ли да ми напомняш? Достатъчно трудно ми е да затворя очи, за да заспя. Не ми трябват образи на теб, свита в леглото, с разрошена коса около теб, която слуша как пея в ушите ти.
– Съжалявам, но не искам да си мислиш, че предпочитам творчеството на Джон Бон Джоуви пред твоето.
– Благодаря ти.
– Няма за какво.
– Липсваш ми.
– Ти също ми липсваш.
– Заспивай. Ще се видим скоро.
Въздъхнах и си пожелах да имам негов плакат на стената си.
– Лека нощ, Джакс.
– Лека нощ, Сейди.
Натиснах край и се вмъкнах под завивките, а в ушите ми звучеше Джакс.
* * *
Г-жа Мери стоеше над Хенриета, която изглежда правеше хляб, когато влязох в кухнята на следващата сутрин.
– Сега, госпожа Стоун каза, че трябва да е пълнозърнест, но иска да е лек и пухкав, а не тежък.
Хенриета кимна и продължи да меси тестото пред себе си. Усмихнах се и минах покрай тях към пералното помещение, за да се преоблека. Днешният ден нямаше да е лесен, след като Джакс го нямаше, но поне бях в дома му, близо до вещите му. Това беше по-добре от нищо. Нахлузих униформата си и се върнах в кухнята.
– Иди на масата и вземи малко от пресния хляб там. Хенриета го направи за обяд днес, но е много добър с малко масло, докато е още топъл.
Не беше нужно да ми се казва два пъти. Стомахът ми се размърда. Отрязах едно парче и го намазах с масло. Пресният домашен хляб се разтопи в устата ми.
– Хей, не изяждай всичко хубаво. – Побутна ме в ребрата Маркъс и грабна ножа, за да отреже и той едно парче. Усмихнах се нагоре към него.
– Добро утро и на теб.
Той се усмихна и отхапа от хляба си. Маркъс затвори очи и изстена шумно, а бедната Хенриета подскочи.
Госпожа Мери извъртя очи.
– Момче, не можеш ли да ядеш по-тихо?
С кикот той поклати глава:
– Не.
Избърсах ръцете си в една хартиена кърпа и се обърнах към госпожа Мери.
– Какво имаш днес за мен?
Тя се усмихна и посочи към килера.
– Имам нужда да прегледаш и да провериш всички срокове на годност за мен. Трябва да изхвърлим всичко, което е старо, и да го заменим.
Кимнах и се заех направо с работата. С Джакс, който пееше в ушите ми, сутринта мина неусетно.
Маркъс се присъедини към мен по време на обяда.
– Как върви? – Той ми се усмихна и седна с чинията си, пълна с храна.
– Добре, благодаря ти, а при теб?
Маркъс сви рамене:
– Все същото, предполагам. – Той ме изучаваше, сякаш очакваше да направя нещо.
Аз се намръщих.
– Какво? – Попитах, преди да отхапя още една хапка от сандвича си „Рубен“.
– Нищо, просто си помислих, че може да си малко разстроена. Не говори много тази сутрин и реших, че знаеш.
Намръщих се и оставих питието си.
– Какво?
Изглеждаше така, сякаш се опитваше да реши дали да ми отговори или не.
– Ами?
– Хм, защо не излезем навън да хапнем… и да си поговорим.
В стомаха ми се образува нервен възел, но исках да знам какво знае Маркъс, а аз не. Взех храната си и го последвах до беседката.
– Добре, кажи ми за какво става въпрос.
Маркъс не сядаше. Той отиде до ръба на беседката и опря бедро на парапета.
– Аманда има имейл абонаменти за няколко уебсайта за новини за тийнейджъри. Тази сутрин, преди да си тръгна, тя се втурна в стаята ми и ме попита дали все още се срещаш с Джакс. Казах и „да“ и тя ми показа „Следене на тийн звезди“. В него има снимки на Джакс, направени снощи в града с актрисата Бейли Кърк.
Стомахът ми се разтрепери, но вече бях минавала през това с Джакс и знаех, че той не може да не се възползва от рекламните снимки и от това, което съобщават новините.
Принудих се да се усмихна.
– Това не е голяма работа. Той трябва да направи тези снимки по рекламни причини. Не ме притеснява.
Маркъс въздъхна и бръкна в задния си джоб, за да извади някакви документи.
– Разпечатах го.
Взех хартиите от ръцете му и потънах в седалката си с изображенията на Джакс, който се държи за ръка с красиво, тъмнокосо момиче. На една от снимките се виждаше как той се навежда и се смее на това, което тя казва. Другата го показваше с ръка на раменете и, сочещ към нещо и усмихващ се. Не исках да чета думите, но все пак се оказа, че ги чета. „Снощи Джакс Стоун беше видян да излиза за първи път от седмици насам на ръката на Бейли Кърк („Мечтаната среща“ и “ Зимен път“). И двамата изглеждаха много заинтересовани един от друг. Предполагаме, че слуховете, че Джакс се е скрил с нова щастливка, не са верни, защото той изглежда много заинтересован от мис Кърк.“
Върнах хартията на Маркъс и се изправих.
– Вече не съм гладна. Трябва да се върна на работа.
Той ме хвана за ръката, когато минах покрай него.
– Той не те заслужава.
Не исках той да вижда лицето ми, защото сълзите заплашваха да паднат всеки момент.
– Аз не съм част от неговия свят. Той има друг живот извън живота си тук, с мен – задуших се шепнешком. Освободих се и тръгнах обратно към къщата.
Маркъс се приближи зад мен и ме хвана за ръката.
– Спри, Сейди.
Спрях, но не се обърнах. Сълзите се търкаляха по лицето ми и не исках да се унижавам.
– Знам, че съм го казвала и преди, но ти струваш повече от това, което той ти дава. Ти си красива, и умна, и мила, и забавна, и не ти пука дали косата ти е разрошена или дали си счупила нокът. Не си прекалено заета, за да играеш шах с един старец, и отглеждаш майка си и никога не се оплакваш. – Той въздъхна, взе лицето ми и го обърна към себе си. – Защо не можеш да видиш колко си специална?
– Не мога.
Държах очите си насочени надолу.
Той избърса сълзите ми.
– Трябва да му набия задника за това, че те кара да плачеш.
Поклатих глава.
– Аз избрах това. Това е моят избор. Аз избрах него. Не мога да си помогна за това, което чувства сърцето ми.
Маркъс стисна челюст и кимна, преди да пусне ръце и да се отдръпне, сякаш го бях изгорила. Той беше толкова добър човек. Мразех, че истината го нарани толкова много.
Затворих пролуката, която той създаде, и посегнах да докосна лицето му.
– Ти също си специален и един ден някоя ще открадне сърцето ти и ще се превърне в едно щастливо момиче. – Пуснах ръката си и се обърнах, за да си тръгна.
– Но какво ще стане, ако тя вече е, но сърцето и е отнето? – Попита той с дрезгав шепот.
Затворих очи и си поех дълбоко дъх, а после се обърнах, за да го погледна.
– Тогава тя не е подходящата.
Той тръгна към мен с една дълга крачка.
– Ами ако тя не е на себеси? – Попита той, точно преди устата му да се спусне върху моята.
Отначало бях зашеметена, а после се паникьосах. Не можех да правя това. Поставих двете си ръце на гърдите му и го отблъснах, преди да се обърна и да побягна. Тръгнах направо към велосипеда си и въртях педалите до вкъщи с всичка сила.
Телефонът иззвъня. Току-що бях стигнала до пътя и се задъхвах от толкова бързото въртене на педалите. Спрях, притиснах се до едно дърво и си поех дълбоко въздух. Трябваше да отговоря на този звън. Щях да поговоря с него за актрисата, когато се прибере, но нямаше да правя прибързани заключения, докато той не беше тук, за да се защити. Дори ако снимките бяха доста уличаващи.
– Здравей – отговорих.
– Къде си? – Гласът на Джакс звучеше твърдо и напрегнато.
– Ами…- Осъзнах, че е два часа следобед, а аз съм почти вкъщи. Как можех да обясня това?
– Ами, спрях край пътя и говоря с теб – казах с най-лекия тон, който можех да събера.
– Защо не си в дома ми? – Тонът му прозвуча малко по-малко твърдо, но все още много напрегнато.
– Ами, ъм….- Не исках да лъжа, но не исках и да казвам истината. Поне не по телефона. – Прибирам се вкъщи по-рано.
Той направи пауза за минута:
– Ще ми кажеш ли защо?
– Трябва ли?
– Да, мисля, че трябва да го направиш.
– Имам главоболие. – Това не беше лъжа.
– Джейсън току-що ми се обади. Станал е свидетел на нещо от прозореца си преди около трийсет минути.
Въздъхнах и отпуснах глава назад към дървото.
– Това е нещо, което исках да изчакам и да обсъдим, когато се прибереш.
– Не може да чака. Той каза, че си плакала и каза… каза, че Маркъс те е целунал.
Последната част прозвуча толкова твърдо и гневно, че се страхувах за Маркъс.
– Има много повече неща.
– Тогава ми кажи.
Знаех, че това няма да свърши, докато не му разкажа всичко.
– Сестрата на Маркъс, Аманда, видяла в интернет твои снимки, направени снощи с Бейли Кърк, и на тях наистина си много приятелски настроен и трогателен. Изглеждаше щастлив. Беше ми трудно да се запозная със снимките, а Маркъс каза няколко неща за връзката ни, които не исках да чувам, и аз малко се разплаках. Той ме спря и се опита да ме утеши, а аз отново започнах да си тръгвам и той просто… просто ме целуна.
Джакс не каза нищо в продължение на цял живот.
– Той е уволнен, а аз сега съм на самолета, който се връща у дома.
– Джакс, не! Той, той… мисля, че е влюбен в мен.
Джакс изпусна тежък смях.
– Знам.
– Е, той просто се притеснява за мен и се опитваше да ме убеди, че някой като него би бил много по-добър партньор за мен.
Джакс изсъска.
– Той е уволнен сега! Казах ти, че няма да го уволня, освен ако не каже нещо против теб, а той го направи. Опита се да те убеди, че не те обичам.
Въздъхнах. Не можех да понасям това. Всичко беше по моя вина.
– Не го целунах в отговор и бързо го отблъснах. Не съм пострадала.
– Знам, че не си го целунала, и знам, че си го отблъснала. Джейсън е видял всичко това. Той също така е видял как тичаш като дявол и летиш по алеята с колелото си с бясна скорост. Веднага ми се обади и ми каза. Излязох от фотосесията и се обадих на пилота си. Сега съм на път към теб.
– Вече ми обясни за снимките. Просто не бях подготвена да го видя от първа ръка, а и четенето на думите на репортерите не беше много забавно. Опитах се да се справя с това, без да се разстройвам.
Джакс въздъхна:
– Всяка една от тези снимки е направена снощи от нейния публицист. Тя ще се снима в нов филм и те имаха нужда от шум. Казаха ми какво да правя на всички тези снимки.
Облекчението отми болката, но вината все още ми тежеше, защото Маркъс щеше да остане без работа.
– Благодаря, че ми обясни всичко.
Този път той се засмя и това беше топлият звук, който толкова много обичах.
– Изчакай ме. Скоро ще се видим.
– Ще се видим.