Пролог
Животът винаги е бил борба за мен. От това, което можех да кажа, той не беше маргаритка и за всички останали. Никога не се отказах от фантазията, че един ден няма да се чувствам толкова самотна и изолирана от останалия нормален свят. Мечтата ми беше това, което ме крепеше много нощи, когато се борех с желанието просто да изчезна. Щеше да е по-лесно, ако никога не се бях раждала. Убедена съм, че майка ми вижда нещата по същия начин. Знам какво си мислите и, не, тя никога не е казвала тези думи, но моето появяване на бял свят драматично промени хода на живота и. Тя беше кралица на красотата в малкото градче в Арканзас, където беше израснала. Всички казвали, че някой ден ще стане известна, някак си, може би красотата и чарът и щяха да отворят тези врати, ако не беше срещнала мъжа, който и помогна да ми даде живот. Факт е, че тя избяга, за да стане звезда, и се влюби в много женен мъж, който не ме признаваше и не и помагаше от страх да не накърни общественото си положение в големия град Нешвил, Тенеси.
Една едностайна колиба в хълмовете на Тенеси е мястото, където прекарахме първата част от живота ми. До деня, в който майка ми се надигна и реши, че животът в Алабама ще бъде по-лесен. На южния бряг тя можеше да си намери работа, а и слънцето щеше да е полезно за нас, или поне така казваше тя. Знаех, че има нужда от бягство или може би просто от място, където да започне отначало. Ако някой човек може да бъде магнит за неудачници, майка ми отговаряше на този профил и за съжаление беше на път да доведе още едно дете в нестабилния живот, който успяваше да води и в който разчиташе много на едно дете – на мен – да се справя с нещата. Ако само ме беше оставила да вземам решения вместо нея в света на запознанствата, както правеше с останалата част от живота си. Но, уви, бяхме се отправили към южна Алабама, където се предполага, че слънцето ще грее ярко и ще отмие всичките ни притеснения… да, точно така.