Аби Глайнс – Морски бриз – Докато трае – Книга 3 – част 16

Глава 13

Кейдж

Спрях лъскавия малък джип на Ева на паркомястото, запазено за мояапартамент. Бащата на Ева беше заминал за уикенда на дълбоководен риболов, така че я бях взел със себе си вкъщи. В момента, в който свърших работа, се измих и преоблякох и тръгнахме навън. Исках тя да излезе с мен тази вечер и да се запознае с приятелите ми. Също така исках да е в моето легло. Моето хубаво голямо легло с кралски размер. Да я имам в моето пространство изведнъж ми се стори адски важно.
– Намира се точно на брега на морето? – Задъха се Ева, когато посегнах зад седалката ѝ и взех малкия и куфар.
– Да и възнамерявам да те изкарам на плажа в горещите ти малки бикини с мен, докато сме тук.
Тя ми се усмихна, после отвори вратата и излезе.
Заобиколих задната част на джипа, за да мога да я хвана за ръката. Идеята, че тя е тук, ме направи нелепо щастлив.
– Вече е почти девет. Приятелите ти все още ли ще са навън? Или всичко ще бъде затворено? – Попита тя, докато я водех към стълбите. Невинното малко селско момиче беше свикнало всичко да се затваря със залеза на слънцето.
– Ние сме на плажа, Ева. Тук има нощен живот. Съмнявам се, че някой дори още е в Живият залив. Обикновено оркестърът започва чак в десет.
– О – беше простичкият и отговор.
Когато стигнахме до вратата на апартамента ми, я отключих и се помолих Лоу да е накарала някого тук да почисти вместо мен.
Свежата миризма на Pine Sol попадна в носа ми и аз се отпуснах. Знаех, че Престън го е използвал няколко пъти миналата седмица и не знаех какво може да е оставил.
– Толкова е голям – въздъхна Ева с възхищение. Огледах се и не смятах, че е чак толкова голям, но нямах намерение да споря с нея.
– А и можеш да видиш водата – изпищя тя и изтича до прозореца с изглед към залива.
Сложих чантата и на новия кожен диван, който почти не бях използвала, откакто го купих. Имах нужда от целувка. Ева беше тук, изцяло в личното ми пространство, и исках да празнувам.
– Ела тук – прошепнах, като се приближих зад нея и я обърнах с лице към себе си.
Наклоних глава надолу, за да мога да притисна няколко нежни целувки към устните и, след което се издигнах и обхванах лицето и с двете си ръце, преди да задълбоча целувката. Жадната и уста се отвори доброволно и вкусът и ме накара да полудея. Винаги го правеше. Да съм толкова близо до нея ставаше все по-хубаво всеки път. Двете и ръце се плъзнаха нагоре по ризата ми, докато не намериха щангата, която бях вкарал обратно в зърното си след душа само за нея. Чудех се колко ли време ще и отнеме да я намери.
Усмихнах се срещу устните и ѝ от нея се изтръгна лек смях. Тя смяташе, че пръстенът на зърното ми е палав и нещо в това я очароваше.
Ева се отдръпна и ме погледна нагоре.
– В колко часа трябва да тръгваме? – Попита тя, като все още търкаше палеца си по зърното ми. Беше ми малко трудно да произнасям последователни думи, когато тя го правеше.
– След около трийсет минути – отговорих аз.
С въздишка тя се отдръпна от прегръдката ми.
– Тогава трябва да ме заведеш до банята, за да мога да се освежа и преоблека.
– Можеш да се преоблечеш в спалнята ми. Дори ще ти помогна. Тук е с пълно обслужване – отговорих, протегнах ръка и я дръпнах обратно към себе си.
Поклащайки глава, тя се отдръпна, за да не я хвана.
– Ако искаш да ме заведеш на среща с приятелите си, трябва да се приготвя.
– Изглеждаш невероятно точно така, но ако трябва да се преоблечеш, използвай вратата откъм кухнята и свързаната с нея баня.
Гледах я как грабва чантата си и се връща в стаята си. Всъщност никога досега не бях водил момиче тук по този начин. Лоу не се броеше и всяка друга жена, която беше била в апартамента ми, беше с някого. Те не бяха дошли да се обличат в моята стая или да спят в леглото ми. Нито веднъж не си бях помислял за това. Привличането на момичета в личното ми пространство никога не ме беше привличало.

Ева

Паркингът беше пълен с коли. Дръпнах подгъва на черната си пола. Не бях сигурна как ще са облечени всички. Кейдж не беше много полезен в избора на облекло. Хареса всичко, което пробвах, а той носеше чифт дънки и плътно прилепнала светлосиня тениска, която правеше невероятни неща за очите му.
Беше докарал джипа ми тук, защото каза, че ще трябва да го паркира. Сега разбирах защо. Той спря обратно на паркинга „само за служители“.
– Какво правиш? – Попитах, ужасена. Нямаше да оставя джипа си тук, за да бъде изтеглен.
Кейдж се пресегна и стисна коляното ми:
– Отпусни се, бейби. Ще се погрижа да разберат, че това е моята кола. Всичко ще бъде наред.
Не бях толкова сигурна в това. Той отвори вратата и излезе. Не бях съгласна с това. Кейдж заобиколи предната част на джипа и отвори вратата ми.
– Измъкни хубавия си задник от този джип. – Той се приближи и плъзна ръце по върховете на краката ми. – Или можем да останем тук още малко и аз да се насладя на тази пола, която си решила да облечеш.
Засмях се и го плеснах по ръцете.
– Искам да вляза, но се притеснявам за джипа си.
Силен писък ме стресна и аз вдигнах глава, за да видя кльощава блондинка с много малко дрехи и наистина големи цици, която тичаше към нас. Малко се уплаших, че циците и ще изскочат направо от блузата. Какво правеше тя?
– Кааааж! – Добави тя към силния си писък. Без да съм сигурна коя е тя, зачаках. Кейдж се обърна при звука на името си.
– Прис – отвърна той, докато тя се втурваше в ръцете му.
– Ей, момиче. – Той я хвана за кръста. Не бях сигурна дали го прави, защото искаше или защото се опитваше да я предпази от това да не събори и двамата. Тя не изглеждаше много стабилна на горещите розови шестсантиметрови токчета на платформа, които носеше.
– Къде беше? – Попита тя, прокарвайки ръце по гърдите му, сякаш беше готова да го съблече още сега тук, на паркинга.
– Работя извън града през лятото. – Той се протегна нагоре и издърпа ръцете и от тялото си.
Тя се нацупи, когато той сложи ръцете и обратно долу и направи крачка назад от нея. Дали беше истинска? Долната и устна беше изпъкнала толкова, че можеше да я настъпи с тези смешни токчета.
– Но ти се връщаш тази вечер нали?
– Да, само за тази вечер – отговори той и направи още една промяна в тялото си, докато гърбът му не докосна краката ми.
Очите на блондинката най-сетне се откъснаха от Кейдж и тя се съсредоточи върху мен.
– О, ти вече имаш някого за тази нощ – започна да се надува тя, после се появи бавна усмивка и тя се наведе към Кейдж и се увери, че търка циците си по гърдите му.
– Знаеш, че нямам нищо против да споделям. Можем да направим тройка. Знам как обичаш едно момиче да…
– Е, НЕ. Лоша идея – прекъсна я Кейдж и посегна назад, за да ме вдигне за кръста, поставяйки ме до себе си. Държеше ръката си защитно увита около мен, сякаш можеше да му се наложи да ме пази от нараняване.
– Защо не? Не е ли тя…
– Защото това вече не е моята сцена. Все пак можеш да направиш нещо за мен. Увери се, че паркингът знае, че джипът е мой.
Момичето се намръщи, леко объркано, но после кимна.
– Добре. Ще го направя. Но ми се обади!
Кейдж вече беше започнал да ни води към задната врата.
– Коя беше тази? И наистина ли сте имали тройка? Като с две момичета наведнъж? – Не можех да повярвам на това, което бях чула. Искам да кажа, че знаех, че хората говорят за тях, но не мислех, че наистина ги правят. Фу.
– Това беше Присила. Тя е сервитьорка тук. Нека не обсъждаме предишния ми сексуален живот. Направих много грешки, нека оставим това настрана.
Челюстта ми се отвори:
– Значи си имал тройка. О, Боже! – Издишах, когато той въздъхна от реакцията ми и отвори вратата, за да вляза вътре.
Кейдж, когото познавах, и Кейдж, когото момичето познаваше, дори не изглеждаха като един и същи човек.
– Ела тук – каза той, като постави ръка на гърба ми и ме поведе по коридора към силна музика. – Джакдаун свири тази вечер. Имам приятели в групата. Те не са най-добрите, но не са гадни.
– Ти имаш приятели в група. Нищо чудно, че си имал тройки. – Не можех да оставя това да мине. С колко момичета всъщност е бил?
– Ето ги – каза той с очевидно вълнение в гласа си. Извика над шума: – Донеси ми две. – Той сведе очи, за да ме погледне: – Чакай. Какво искаш да пиеш?
– Кока-кола – отговорих аз. Той ме изучи за момент, след което кимна и погледна обратно към бармана, който стоеше на голямо разстояние, но наблюдаваше Кейдж за поръчката му. – Направи едно и кола – извика той отново.
По някакъв начин мъжът го чу през шума. Заобиколихме движещите се тела, вместо да минем през тях. Не бях сигурна какво да очаквам от приятелите на Кейдж, след като срещнах момичето отвън. Дали всички щяха да са диви като нея? Дали не бях направила грешка, идвайки тук?
– Кейдж пристигна – съобщи с огромна усмивка на лицето си един рус мъж с вид на сърфист. – И вече си е намерил мадама и дай боже, добре се е справил. – Блондинът ми намигна.
– Ева, идиотът, който има нужда от подстригване, е Престън. Той е и същият идиот, който те освирка в деня, в който отборът дойде – информира ме Кейдж, като се наведе, за да не се налага да крещи.
– Ева – повтори Престън. – Вече си те спомням. Не можах да те огледам добре от разстояние онзи ден, но инстинктите ми бяха правилни.
– Беше паднал на главата си като бебе. Не му обръщай внимание – прошепна Кейдж, като ме накара да се разсмея.
– Здравей, Ева, аз съм Триша. – Представи се една закръглена платинена блондинка с чифт от най-пухкавите устни, които някога съм виждала. Изглеждаше достатъчно мила.
– Здравей, приятно ми е да се запознаем – отвърнах аз. Беше официално, всяка жена, която Кейдж познаваше, беше блондинка и имаше набор от двойни D.
– Това е съпругът ми, Рок – информира ме тя и аз преместих поглед, за да срещна развеселените очи на едър, мускулест, татуиран, плешив мъж. Не изглеждаше зле, ако харесваше мотоциклетната визия.
– Лоу и Маркъс ще идват ли? – Попита Кейдж, докато сканираше препълнената зала.
– Не и тази вечер. Маркъс посещава някакви летни онлайн курсове, така че Лоу остава вкъщи с него – отвърна Триша.
– Искаш ли да танцуваш? – Устата на Кейдж беше толкова близо до ухото ми, че топлината от дъха му ме накара да потреперя. Погледнах назад към дансинга и всички тези хора, които се движеха по начин, който никога не бях виждала, ме уплашиха.
– Не съвсем – казах, като върнах погледа си към него. Мога да кажа, че беше разочарован. Това не беше моята сцена и се страхувах, че ще съжалява, че ме е довел, преди да е свършила нощта.
– Добре – каза той с принудителна усмивка.
– Ето, седни. Току-що видях някой, който има нужда от мен. – Престън се изправи и издърпа празния си стол за мен. Погледнах назад към Кейдж и той кимна с глава, за да продължа и да седна. Ако нямаше да танцувам, предполагам, че е сметнал, че може и да се настаня удобно.
– Мислех, че Кейдж работи във фермата цяло лято. Откъде те взе? – Попита Триша, като се наведе напред на масата, за да мога да я чуя.
– Работи във фермата на баща ми – обясних аз. Очите и се разшириха и тя ги премести към Кейдж.
– Остави го да мине, Триша. Това е друго – беше студеният му кратък отговор на въпросителния и поглед.
– Наистина? – Гласът и се забави, докато поглеждаше към мен. Внезапното вглеждане ме накара да си помисля, че може би дансингът е по-безопасен вариант.
– Къде е тоалетната? – Попитах Триша, като се нуждаех от някакво извинение, за да отида да си поеме дълбоко въздух и да се отпусна. Знаех, че трябва да изглеждам толкова напрегната, колкото се чувствах.
– Хайде, ще ти покажа – каза Триша и се изправи от стола си.
– Ще се върна след минута – казах на Кейдж, докато тръгнах бързо след Триша.

Назад към част 15                                                         Напред към част 17

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!