Глава 20
Кейдж
Тя беше оправила леглото ми. По дяволите. Защо правеше това? Работих усилено, за да си измия главата от нея и да я промия от организма си в продължение на три много дълги дни. Много уиски и жени. Не се беше получило. Единственият начин, по който можех да се справя, беше да затворя очи и да се преструвам, че това е Ева. Извикването на името и не се беше получило добре с момичетата, които бяха достатъчно трезви, за да разберат, че не съм мислено с тях.
Ъгълът на одеялото ми беше дръпнат назад за мен, а на масата до него седеше чиния с храна, покрита с фолио, за да се запази топла. Просто трябваше да изкарам до събота вечер. След това отново щях да си тръгна за цели три дни. Треньорът беше решил, че трябва да започна да тренирам с отбора от неделя до вторник. Сега трябваше да работя тук само от сряда до събота. Уилсън беше дал добър доклад на треньора Мак и аз бях възнаграден за доброто си поведение.
Когато Ева ме беше помолила по-рано, почти се бях пречупил. Единственото нещо, което ми попречи да се обърна назад, за да я погледна, беше образът и с другото момче. Беше му позволила да я докосне и да и помогне да влезе в джипа. Не го беше пренебрегнала. Беше достатъчно добър. Не можех да направя това с нея. Да бъда нечия малка мръсна тайна не ме беше притеснявало досега. Не исках да бъда тайната на Ева. С нея нещата бяха различни. Бях усетил нещо. Беше истинско. Беше нещо повече. Толкова много повече.
Свалих фолиото от чинията и ме лъхна миризмата на кюфтета и царевицата. Бях гладен. Образът на Ева, която оправяше чинията ми, внимателно я опаковаше и я носеше тук при мен, ме дърпаше за гърдите. Проклятие, ако това нямаше да е трудно. За щастие, още в ранна възраст бях научил, че самосъхранението е единственият начин да оцелееш с непокътната душа.
Или може би вече бях загубил душата си. Съмнявах се, че Бог позволява на човек като мен да запази какъвто и да е дар от него. Беше много вероятно да съм се родил без такава.
~*~
Водата на езерото ставаше все по-топла с всеки тлеещ горещ ден. Все пак беше по-хладна от стоградусовата жега, която се беше сгъстила дотолкова, че затрудняваше дълбокото дишане. Промуших глава под повърхността и намокрих косата си, като я отметнах назад от лицето си.
Звукът от затръшване на врата на кола привлече вниманието ми, когато изплувах. Обърнах се във водата и видях Ева да върви към мен. По дяволите. Какво правеше сега? Бях направил всичко, което ми хрумна, за да я накарам да ме остави на мира. Дългата и кафява коса се развяваше свободно по гърба и, а плоският и загорял корем беше оголен. Малкото червено горнище, което носеше с тези проклети скъсани къси панталони, раздвижи кръвта ми.
Трябваше да отвърна глава и да не и обръщам внимание, но тя беше толкова красива, че ми беше трудно. Не си бях позволявал да я гледам повече от седмица. Тя спря на брега и започна да сваля горнището си. Какво, по дяволите? Червен дантелен сутиен прикриваше гърдите ѝ и въпреки че би трябвало да съм облекчен, това не беше по-добре от голите неща. Беше адски секси. Когато ръцете и се насочиха към закопчалката на късите и панталони, отворих уста да я спра, но тя започна да се измъква от тях. Чифт подходящи червени дантелени бикини с много малко покритие ме накара да се задавя с език.
– Ще говориш с мен – поиска тя, като влезе във водата. Исках да споря с нея, но тя влизаше във водата с червени шибани гащички. Не можех да формулирам думи.
– Къде беше? – Попита тя, докато затваряше пространството между нас.
Не можех да забравя. Не можех да се пречупя. Тя имаше силата да ме пречупи. Никой никога не беше получавал тази сила, никога. Ева можеше да го направи. Ако я допусна до себе си, тя можеше да ме унищожи напълно. Бях слаб по отношение на нея. Не можех да бъда слаб. Тя вече ме беше отхвърлила. Защо беше толкова решителна да говори с мен сега? Аз не съм бил отхвърлян. Аз бях този, който отхвърля. Не давах на някого шанс да реши, че не съм достатъчно добър.
– Не смятам, че това е твоя работа, нали, скъпа? – Изрекох отегчено.
Тя се вцепени и спря да се приближава. Добре. Ако се доближеше твърде много, щях да я сграбча и да забравя за това, че не смята, че съм достатъчно добър за нея. Тя се срамуваше от мен. Придържах се към тази мисъл, докато пухкавите и гърди си играеха с водата. Дразнеше ме.
– Защо се държиш така? – Попита тя. Болката в гласа и направи пукнатина в стената ми. Трябваше да се махна от нея, преди да съм направил грешка.
– Просто съм си аз.
Тя се намръщи:
– Това не си ти. Ти не си студен и злобен.
Стиснах ръцете си в юмруци под водата, за да не протегна ръка и да не придърпам сладкото и малко тяло към моето и да не опитам още веднъж от нея. Още един спомен, който да запазя със себе си, когато си тръгна. Тя ме беше отхвърлила. Щеше да го направи отново.
– Какво искаш, бебе? Искаш да се погрижа за това горещо тяло, което рекламираш тук ли? Защото нямам нищо против да го накарам да се чувства добре. Можеш да свършиш върху пръстите ми или си готова да се заровя в теб сега? Искаш ли да разбереш какво е да се чукаш с лошо момче? Доста е хубаво, или поне така са ми казвали. Винаги ги карам да се връщат за още.
– Кейдж, недей да правиш това – изпъшка тя.
– Какво да не правя? Да ти каже истината за мен? Ти я беше знаела през цялото време. Затова искаш да ме държиш като своята малка мръсна тайна. Аз съм свикнал с това, Ева. Бил съм дивата тръпка на много жени.
– Престани, ти не си такъв.
Направих крачка към нея и сърцето ми заби болезнено в гърдите. Сълзите, които изпълниха очите и, бяха всичко, с което можех да се справя. Мразех се, докато грозните глупости се изливаха от устата ми.
– Да, бейби, така е. Но не се притеснявай. Ще се оправя. Бях отхвърлена от теб и още повече изпратен да тичам. Няколко горещи малки момичета от женското общество ме накараха да се почувствам по-добре този уикенд.
Преди да успея да се махна от нея, тя се завъртя и забърза към брега. Болката в гърдите ми стана непоносима. Наведох се и сложих ръце на коленете си. ПУУУУУУК. Това боли.
Джипът изръмжа и аз се заслушах как тя отпътува. Тя отново щеше да избяга, но този път аз я изпратих да бяга.
Изправих се, отметнах глава назад и изкрещях:
– МАМКА МУ ДА ШИБАНА – докато слънцето ме огряваше. Подиграваше ми се. Подиграваше се с живота ми.
Ева
Джош си беше отишъл. Джереми си беше отишъл. Кейдж си беше отишъл. Нямах никого. Не можех да понасям това. Трябваше да накарам болката да изчезне. Бях толкова наранена, че да остана далеч от Кейдж до края на седмицата беше единственият начин да се справя с това. Дори тогава единственото, което успях да направя, беше да плача. Той е бил с други жени. Исках да повярвам, че лъже, за да ме нарани, но знаех, че не е така. Бях видяла искреността в очите му.
Идеята, че някоя друга го докосва и усеща ръцете му по цялото си тяло, ме накара да изтръпна. Не можех да го понасям. Имах нужда да забравя. Имах нужда да отмия този образ в главата си. Болката само се усилваше. Той си мислеше, че съм го отхвърлила, и в известен смисъл беше така. Беше прав. Заслужавах това. Но ме болеше толкова силно.
Спрях джипа си до този на Нели. Това беше единственият хонки-тонк в града. Беше и единственото място, където двайсетгодишен младеж можеше да си купи питие. Имах нужда да се почувствам безчувствена. Алкохолът беше единственото нещо, което можех да измисля, за да подейства.
Нели не се свенеше да ти подхвърли едно питие, ако имаш пари. Благодарение на това тя успяваше да управлява много успешен бизнес. Тук, в провинцията, никой не се сещаше да дойде да я провери. Много неща и се разминаваха, защото беше извън полезрението.
Извадих синята дънкова мини пола, която Джош толкова много обичаше, и я облякох като източник на утеха. Допълних секси облекло си с каубойски ботуши и лъскава черна блузка. Щях да танцувам с привлекателни мъже и да пия достатъчно текила, за да отмине болката. Кейдж може и да ме беше захвърлил настрана, щом му бях омръзнала, но не бях нежелана. Много момчета щяха да са развълнувани да получат вниманието ми.
Дръпнах вратата и я отворих. Когато влязох в задимения бар, потърсих Бека Лин. Тя ми беше писала и ми каза да дойда да се срещна с нея тук, ако съм готова за забавление. Забелязах я да танцува с момче с черен потник и чифт тесни дънки. Бека Лин търкаше всяка част от тялото си в неговото, докато групата на живо свиреше стара кънтри песен, която ми напомняше за албумите на татко Ханк Уилямс младши.
Нели беше на бара и аз се насочих към нея, за да си поръчам първия шот за вечерта.
– Не ми се искаше да те видя отново тук, след като Джереми дойде да те отлепи от пода последния път, когато се отби. Загрижената гримаса на Нели ме притесни. Нима всички в града си пъхаха носа в моите работи?
– Имам нужда от питие, Нели – казах и, докато сядах на празната табуретка пред нея.
Тя въздъхна:
– Добре, момиче, смятам, че вече си жена. – Тя грабна една чаша за шот и наля в нея сребърно „Хосе Куерво“, след което я плъзна към мен.
– Искаш ли лайм и сол с това?
– Не, това е добре – отговорих и я изсипах в устата. Топлината изгаряше по целия път в гърлото ми. Поставих чашата и я бутнах обратно към нея.
– Спокойно сега, захарче – подкани ме тя и отново напълни чашата, преди да я плъзне обратно към мен.
– Трябват ми само две, за да се разхлабя.
Взех чашата и я изпих бързо. Паренето не беше толкова силно, но все още си беше там.
– Това, защото Джереми тръгна на училище ли е? – Попита Нели, опряла лакти на бара, докъто ме изучаваше. Дългата и черна коса беше осеяна със сиво и прибрана назад в конска опашка. Тежкият живот не беше и се отразил добре и макар че вероятно беше около средата на четиридесетте, изглеждаше по-възрастна. Кожата и беше обветрена и твърда на вид.
– Не. този път не е заради момчето Бийзли – информирах я, като плъзнах чашата си към нея. – Само още една – казах и.
– На кого ще се обадя, след като Джереми го няма, ако се окажеш пияна?
– Няма да се напия, обещавам. Просто имам нужда от раздвижване, Нели.
Набръчканите и устни се свиха в гримаса и тя ми наля още една чаша.
Не я чаках да ми я подаде. Протегнах ръка, вдигнах я и я изпих. Изтръпването започна да се проявява и Кейдж Йорк ми се стори по-малко важен. Перфектно. Усмихнах се на Нели и щях да я целуна по увисналата буза, ако можех да я достигна. Тя ми беше дала първото облекчение от болката, откакто Кейдж ме беше изхвърлил.
Изправяйки се, трябваше да спра за секунда, за да се успокоя, когато стаята се размести малко. След като възстанових равновесието си, излязох на дансинга. Щях да танцувам сама. Не се нуждаех от мъж.
– Ева Брукс, вярвам, че си пила – прозвуча познат глас и аз вдигнах поглед от пода, където бях съсредоточена да не падна, и срещнах усмихнатите кафяви очи на Марк Ганър. Марк беше играл в гимназията като приемник. Джош често беше казвал, че Марк е неговият човек. Той можеше да хване топката, независимо колко лошо е хвърлена.
– Марк. – Усмихнах се; радвах се, че виждам някого от миналото си.
– Изглеждаш много добре, Ева.
Протегнах ръка, хванах го за ръката и се облегнах на него. Краката ми все още бяха малко изтръпнали.
– Благодаря ти – отвърнах аз.
– Искаш ли да танцуваме? – Попита Марк.
– ДА!
Марк се засмя и ме придърпа в прегръдките си. Бях благодарна за някаква подкрепа.
– С какво се занимаваш? – Попита той, докато се движехме заедно под звуците на музиката.
– Нищо. Опитвам се да разбера какво ще се случи по-нататък.
Марк кимна:
– Да.
Песента се смени и аз имах по-голям контрол над тялото си, докато текилата се отпускаше през мен.
Отметнах глава назад, засмях се и започнах да движа бедрата си съблазнително срещу Марк. Интересът в очите му се чувстваше празен. Но и аз бях празна. Можеше и да взема това, което можех да получа.
– ЕВА! – Изпищя Бека Лин, когато каубоят я завъртя и застана до мен и Марк.
– Погледни как вече се бъзикаш и танцуваш с Марк. Толкова съм горда, че направо мога да се пръсна – развесели се Бека. – Бъди добър с нея, Марк.
– Тя е в добри ръце – увери Марк Бека. Тя се захили и му намигна, преди да затанцува.
– Вие двете все още ли поддържате връзка? – Попита Марк.
– Да, Бека Лин все още идва наоколо. Тя е единственият ми приятел, освен Джереми, който има смелостта да ме посещава.
Марк се намръщи, а аз видях съжаление в очите му. Мразех съжалението. Кейдж никога не ме гледаше с проклетото съжаление в очите.
– Имам нужда от още една чашка. Би ли ми я донесъл? Нели е скъперница тази вечер с мен.
Съжалението на Марк изчезна и той ме дари с развълнувана усмивка:
– Да, разбира се. Веднага ще се върна.
– Можеш ли да донесеш две? – Попитах, докато той тръгваше към бара.
– Разбира се.