Глава 22
Кейдж
Ева ме събуди един час преди зазоряване, като целуваше гърдите ми и плъзгаше ръката си нагоре-надолу по много будния ми член.
– Мммм – изстенах, протягайки се надолу, за да я придърпам по-близо, така че да мога да притисна чудесно набъбналите и устни към моите. – Това е начинът да се събудиш – прошепнах, преди да плъзна езика си в жадната и уста.
Ева прехвърли крака си през бедрата ми и ме разкрачи.
– Какво правиш, бейби? – Попитах я, докато се навеждаше, докато главата на члена ми проникваше в нея. – Уау! Задръж – посегнах към допълнителния презерватив, който бях оставил на нощното шкафче снощи, за всеки случай. – Трябва да използваме това.
– Мога ли аз да го направя? – Попита тя с лукава усмивка на лицето си.
– О, да – отвърнах, като и подадох малкото пакетче.
Тя го разкъса със зъби, което беше адски секси. След това го разгъна бавно надолу, което накара члена ми да потрепне тревожно под допира и. След като го постави здраво на мястото му, тя седна и с един тласък потъна върху него. И двамата изкрещяхме и се задъхахме в един глас.
Гледах с удивление как Ева бавно отвори очи и ме погледна с блестящо удоволствие в очите. Това никога нямаше да ми омръзне. От нея. Никога нямаше да ми е достатъчно. Хванах я за кръста и я насочвах, докато тя ме яздеше, доближавайки и двамата все повече до ръба.
Точно преди да се изгубя в нея, устата ми се отвори и не можах да сдържа думите, които забиваха в главата ми с всеки удар на сърцето ми.
– Обичам те.
Когато излязох от душа, чаршафите ми бяха изчезнали. Ако не бях изстрелял товара си върху тях, щях да искам да ги запазя. Миришеха на секс и на Ева. Взех една кърпа и подсуших косата си. След това увих кърпата около кръста си. Притеснявах се да не уплаша Ева, но ако тя не ме беше разбрала, щеше да е проклето.
След снощи Ева ме притежаваше. Изтласках страха, който идваше с това знание. Преди мислех, че ме е пречупила, но сега имаше силата да ме унищожи напълно. Сексът винаги е бил освобождаване за мен. Нищо повече от приятно занимание. Това, което бяхме направили, беше много повече от секс.
Рязко почукване на вратата на плевнята ме извади от щастливите ми мисли.
– Да? – Извиках.
Вратата се отвори и Уилсън нахлу вътре с убийствена физиономия. Не ми трябваше много, за да разбера, че аз съм този, който е готов да убие. По някакъв начин той знаеше.
Посочи с пръст лицето ми:
– Докоснал си нещо, което не ти е работа да докосваш, момче. Тя не е една от твоите малки курви. Тя е добро момиче, което е имало една адски тежка година. Би трябвало да ти пробия куршум в главата и да те заровя в двора – изрева той и размаха пръст срещу мен. – Но аз няма. Обадих се на Мак. Казах му, че си работила здраво тук това лято и че трябва да те освободят заради шофирането в нетрезво състояние и да те пуснат обратно в отбора. Не съм му казал, че си чукал моето момиченце. Отне ми цялата сила на волята да не грабна пушката си и да не дойда да ти отстрелям шибаните топки, когато потеглих и видях Ева да излиза оттук по изгрев с ръце, пълни с твоите чаршафи!
Ева беше ли го видяла? Беше ли добре? Защо не ми се обади или не ми писа, за да ме предупреди?
– Ще си събереш багажа, ще излезеш до онази твоя малка кола и ще си тръгнеш. Няма да и кажеш довиждане. Дори няма да я погледнеш. Ако само мигнеш с око в нейна посока, ще се погрижа да загубиш всичко. Знам всичко за положението ти. Искаш ли бъдеще, тогава не можеш да загубиш образованието си. Ако искаш да го запазиш, тогава ще си тръгнеш. Не се залъгвай, момче, ако мислиш, че можеш да избереш дъщеря ми вместо него, никога няма да я имаш. Ще отида да взема пистолета и ще сложа край на това по този начин. Чуваш ли ме?
Той искаше да си тръгна от нея? Как, по дяволите, трябваше да си тръгна от нея? Не можех да я оставя.
– Няма да я оставя.
– По дяволите, няма да я оставиш. Никога няма да я имаш. Мога да вдигна телефона още сега и да отнема света ти.
Бейзболът беше единственият начин, по който щях да получа колежанско образование. Нямаше да имам друг шанс. До края на живота си щях да работя някъде в бар и да получавам минимална заплата и бакшиши. Ева заслужаваше повече от това. Тя заслужаваше мъж, който може да се грижи за нея. Но ако исках да го постигна, трябваше да я напусна. Не можех да го направя. Може да не съм достатъчно добър за нея, но щях да се постарая да стана достоен.
– Не мога да я нараня и няма да я изоставя.
– Ти вече я нарани, момче. Вече си го направил. Тя беше нестабилна и ти се възползва от това. Ева никога няма да се омъжи за човек като теб. Тя обичаше Джош Бийзли. Тя го обожаваше. Никога няма да бъде щастлива, докато не намери друг Джош. И двамата знаем, че ти никога няма да отговориш на тези стандарти. Ти си просто начин Ева да се изложи. Ти не означаваш нищо за нея, момче. А сега си събирай багажа и си тръгвай, преди да съм променил решението си.
Уилсън затръшна вратата на излизане.
Потънах на леглото и отпуснах глава в ръцете си. БРАК??? Майната му, какво имаше предвид под „ожени се“? Не можех да се омъжа. Ева никога нямаше да помисли за мен по този начин. Не бях от типа мъже, за които се омъжва момиче като нея. Той беше прав. Аз бях страничната тръпка на Ева. Тя никога не беше казвала, че ме обича. Никога не беше казвала нищо за завинаги. Никога нямаше да се сравнявам с Джош, а Ева искаше друг Джош. Тя заслужаваше друг Джош. Когато Ева реши да се омъжи, тя щеше да потърси някого, който да е без прецакано минало и криминално досие.
Миналата нощ за първи и последен път правих любов с жена. Беше невероятно и имах спомен, който щеше да определи остатъка от живота ми. Ева вкуси от дивата страна. Скоро щеше да продължи напред. Не беше така, сякаш разбивах сърцето и. Но, по дяволите, ако не бях изтръгнал своето от гърдите си.
С опакована чанта се отправих към колата си. Не гледах никъде, освен право напред. Нямаше да мога да си тръгна, ако я видя. Тя може и да не ме обичаше, но аз я обичах толкова много, че нямаше да има значение. Колкото повече се приближавах до колата си, без тя да извика името ми, толкова повече усещах как нещо в мен умира.
Отворих вратата на колата, хвърлих куфара си вътре и излязох от пътя за последен път. Оставих сърцето си зад себе си.
Ева
Къде беше той? След като си взех душ, бях отделила особено внимание на грима си и бях избрала облекло, което да накара Кейдж да полудее, слязох долу, за да му приготвя закуска.
Колата му беше изчезнала. Излязох навън и се огледах за нея. Сърцето ми започна да бие учестено, когато се появи страх. Дали нещо се е случило? Той беше добре? Имаше ли проблеми заради шофирането снощи? Затичах се надолу към обора и влязох в задната му стая. Тя беше празна. Нямаше и следа Кейдж да е бил там.
Обърнах се и открих, че баща ми стои на вратата.
– Какво правиш, Ева?
Вече не ми пукаше. Татко можеше да се справи с това. Бях на двадесет години.
– Търся Кейдж – отговорих, като се осмелих да го попитам защо.
– Той си тръгна.
Сърцето ми спря.
– Какво имаш предвид? – Дали е трябвало да върне колата си? Дали е имал тренировка?
– Мак искаше да го върне. Каза, че е излежал присъдата си и може да се върне у дома. Избяга оттук, сякаш нямаше търпение да се махне.
Не. Не. Кейдж не би избягал просто така. Не би си тръгнал, без да ми каже кога ще ме види отново. Телефонът ми. Дали е звънял на телефона ми?
Избутах се покрай татко и побягнах към къщата. Трябваше да взема телефона си. Бях го оставила да се зарежда в стаята ми. Може би е бил на тих режим и съм пропуснала обаждането му. Трябваше да е така, защото Кейдж не искаше да ме остави. Не и след миналата нощ. Нямаше да ме остави. Последния път, когато беше сложил презерватива и влезе в мен, беше казал, че ме обича.
Нямаше да ме остави.
На телефона ми нямаше обаждания. Никакви текстови съобщения. Нищо.
Кейдж си беше тръгнал, без да каже нито дума.
Защо? Какво бях направила погрешно? Нима всичко това беше само секс за него? Дали всички тези сладки думи бяха нещо, което той казваше на всяко момиче, когато правеше секс? Боже, не. Пуснах телефона си на пода и се оставих да ме нападне болката. Бях дала сърцето си на човек, който не го искаше. Дори да знаех това, не съжалявах. Просто исках той да ме иска. Исках и той да ме обича.
~*~
Взех китарата си и тръгнах към плевнята. Това беше моето ежедневие. Татко беше притеснен от това, но аз му казах да ме остави на мира и да ме остави да се справя с това по начина, по който искам. Вече не бях невинна и пълна с мечти и фантазии. Всичко това умря с Джош. Разбрах, че болката е истинска и понякога нещата не траят дълго. Понякога просто трябваше да му се наслаждаваш, докато трае, и да го цениш, когато си отиде.
Отворих вратата на стаята на Кейдж, седнах на леглото и поставих китарата в скута си. Бях се скрила от музиката си, когато бях загубила Джош. Имах нужда от нея сега. Имаше толкова много неща, които трябваше да изразя, и това беше единственият начин, който познавах. Отворих новата тетрадка, която бях купила, и думите, върху които работех, покриха първата страница. Започнах да свиря мелодията, която чувах в главата си, и да записвам тези, които ми се струваха по-добри.
Времето, прекарано с Кейдж, не беше нещо, което исках някога да забравя. Исках да запиша всяка емоция. Начинът, по който се чувствах, когато се влюбвах. Да загубиш себе си за някого. Това бяха моменти, които винаги щях да пазя близо до себе си.
Джош винаги е бил в живота ми. Не си спомням да съм се влюбила в него. Просто винаги съм го обичала. Той беше сигурен. Беше до мен и аз го знаех. Ние бяхме част един от друг.
Кейдж беше толкова различен. Той ми беше показал какво е чувството да искаш, да се нуждаеш, да се предадеш, да загубиш себе си. Насърчаваше ме да се освободя от несигурността си и да бъда себе си. Кейдж беше свободен и див. Беше като красива птица, която никога не можеш да притежаваш.
Думите се лееха от мен и аз не обръщах внимание на сълзите, които се стичаха по лицето ми.
Назад към част 24 Напред към част 26