Глава 2
Кейдж
Това не можеше да е моята стая. Беше с размерите на гардероба в спалнята на апартамента ми. Пуснах чантата си на леглото с две единични рамки, което се намираше натъпкано в ъгъла на малката стая. На отсрещната страна имаше малко, кръгло нощно шкафче, което едва се побираше между страната на леглото и стената. В другия край на тясната стая имаше душ. Циментовият под имаше отводнителна тръба в далечния ъгъл, а от стената излизаше малка душ-глава. Обикновена пръчка и тъмносиня завеса за душ бяха единствените прегради между душа и леглото. Бях почти сигурен, че ако се увлека прекалено много в душа, ще намокря леглото. Телефонът започна да звъни в джоба ми и го извадих, за да видя името на Лоу да свети на екрана.
– Здравей, бейби – отвърнах аз, като се отдръпнах и потънах на леглото. Изненадващо матракът не беше лош.
– И така, как е всичко? Хубаво ли е? – Самото чуване на гласа на Лоу ме накара да се почувствам по-добре – не толкова самотен.
– Запознах се само с дъщерята на човека и със съседа.
– О, значи фермера има дъщеря? – Подигравателният тон в гласа на Лоу ме накара да се засмея. Да, имаше фермерска дъщеря, добре, но не беше това, което Лоу си мислеше.
– Има фермерска дъщеря, но тя ме намрази от пръв поглед. Лудост, знам, и като си помисля, мислех, че е невъзможно жена да ме намрази, докато не я оправя, а после забравя името и на сутринта.
– Тя те мрази? Това е… странно. – Гласът на Лоу се забави, сякаш беше дълбоко замислена.
Силният звук от отварянето на вратата на обора привлече вниманието ми.
– Лоу, трябва да вървя, бейби. Мисля, че старецът е тук.
– Добре, дръж се добре.
-Винаги – отвърнах, преди да затворя слушалката и да прибера телефона в джоба си.
– Ало? – Обади се един дълбок дрезгав глас.
Излязох от малкия килер за метли, в който ме бяха натикали, и се насочих към звука на гласа му. Когато завих зад ъгъла, спрях. Човекът беше огромен. Поне метър и деведесет и триста килограма твърди мускули. Сламената каубойска шапка, отметната назад на главата му, показваше, че е напълно плешив.
– Ти ли си Кейдж Йорк? – Попита той. Сериозното му изражение много ми напомняше на треньора, но дотам стигаха приликите. Треньорът не беше толкова масивен.
– Да – отвърнах аз, а очите на мъжа се свиха и той направи крачка към мен. Отне ми всяка частица самообладание, за да не се отдръпна по дяволите.
– Момче, татко ти някога ти е казвал, че е грубо да не уважаваш по-възрастните? Очаквам от всяко дете на твоята възраст да ми отговори с „да, господине“. Разбираш ли?
Наистина? Какво, по дяволите, си е мислел треньорът? Това никога нямаше да проработи.
– Когато ти задам въпрос, очаквам отговор – изръмжа гигантът.
Добре. Ще му отговоря:
– Не.
Мръщенето му се задълбочи, а в очите му проблесна раздразнение. От тази проклета работа зависеше много, но аз не бях от хората, които се справят добре с подобни гадости.
– Не, какво? – Попита той с каменно изреждане.
– Не; баща ми не ме е научил на нищо друго освен на това, че шибаните му юмруци са по-големи от тези на майка ми и как да прескачаш семейството си – отвърнах с насмешка в гласа.
Гневната гримаса на лицето му не се промени. Не очаквах това да стане, но тогава не очаквах и да разкажа на човека личните си гадости. Току-що беше излязло наяве. Семейството ми беше нещо, за което бях говорил само с Лоу, и то когато бяхме по-млади, и това все още ме засягаше.
Гледах как той се протяга и разтрива раната на челюстта си, без да откъсва поглед от мен. Бях готов тази среща да приключи и той да ми каже какво точно трябваше да направя.
– Мак иска да ти помогне. Доверявам се на преценката му. Но слушай тук и слушай добре. Не съм над това да ти изритам задника от имота ми, ако вземеш някакви наркотици или караш автомобил, докато си пиян. Това беше глупаво, момче. Отвъд глупостта. И най-важното, стой далеч от малкото ми момиченце. Тя е напълно забранена за теб. Разбираш ли?
Като се има предвид, че Ева ме мразеше от пръв поглед, мъжът нямаше за какво да се притеснява. Освен това никое момиче не си заслужаваше да провали бъдещето ми. Не и когато на света имаше толкова много други желаещи свободни жени, на които можех да се наслаждавам.
– Разбрах. Не искам да загубя стипендията си – отвърнах с абсолютна честност.
С кимване на глава той протегна голямата си ръка към мен:
– В такъв случай аз съм Уилсън Брукс. А сега нека да вдигнем задника ти на работа.
Ева
– Момчето няма баща. От такива хора трябва да се пазиш – каза татко за поздрав, като отвори вратата на паравана и влезе в кухнята. Завъртях очи, докато се връщах към овалването на пилешките гърди, които щях да пържа за вечеря.
– Имам го предвид Ева. Той не е имал същото възпитание като теб и е самонадеян, без да уважава авторитетите. Просто не ми харесва. – Татко постави шапката си на масата и отиде да си приготви чаша сладък студен чай.
– Не бях впечатлена от него. Престани да ми проповядваш. Аз не съм на лов за мъже. – Никога повече нямаше да се срещам с някого. Имах Джереми и докато той не срещнеше момиче и не се влюбеше, щях да имам другар, с когото да правя разни неща. Познатият бодеж в гърдите ми напомни, че съм го лишила от живот. Мразех това, че той остави всичко останало настрана, за да се грижи за мен. Винаги беше толкова загрижен за мен. Знаех със сигурност, че Челси Джейкъбсън е влюбена в него. Наистина трябваше да направя нещо, за да го тласна в нейна посока.
– Хмф – промърмори татко, докато сядаше в края на кухненската маса. – Знам, че не си търсиш момче Ева момиче, но скъпа, ти си жена. Един ден ще трябва да отвориш сърцето си отново.
– Татко, недей да го правиш, моля те. Искам само да изпържа това пиле, да направя любимия ти боровинков коблер и да се насладя на вечерята. Нека не говорим за нищо друго. Добре?
С дълбока въздишка татко най-накрая кимна. Той посегна към шапката си и я постави обратно на плешивата си глава.
– В такива моменти си мисля, че направих грешка, като не се ожених отново. Може би все пак си имала нужда от мама. Защото точно сега не знам какво да направя, за да поправя това за теб, момиченце.
Сложих последното парче запържено пиле в чинията и измих ръцете си под чешмата. След това отделих изключително много време, за да изтъркам пръстите си със сапуна, преди да се обърна и да погледна баща ми.
– Ти ми беше достатъчен. Ти си достатъчен. Не казвай това повече. Щастлива съм точно така, както са нещата. Не ми трябва някой, който да запълни мястото на Джош в живота ми. Не искам някой да заеме неговото място. Ясно?
Татко скъси разстоянието между нас и ме прегърна силно, преди да се обърне и да излезе от кухнята през същата врата, през която беше влязъл. Знаех, че незаинтересоваността ми да се срещам с други момчета и да продължа напред го притеснява, но не можех. Не исках. Джош беше моето бъдеще. Сега той си беше отишъл.
Вратата се отвори зад мен. Не очаквах Джереми тази вечер за вечеря, но бях приготвила достатъчно за всеки случай.
Това не беше Джереми. Беше той.
Кейдж вдигна ръце, сякаш искаше да каже, че идва с мир. Лесната усмивка от преди беше изчезнала. Не ме гледаше и така, сякаш искаше да си вземе хапка. Вместо това изглеждаше незаинтересован.
– Просто имам нужда от малко вода. Баща ти ме изпрати тук и каза да те попитам. Но виждам, че си заета, така че ако ми посочиш чашите, ще си взема вода.
Дали това беше същият човек от по-рано? Принудих се да не продължавам да го зяпам и се обърнах, за да взема една чаша от шкафа. Подадох му я.
– В хладилника държа една кана с ледена вода. Тук имаме кладенчова вода, а водата от кладенеца е по-вкусна, когато е наистина студена.
Той кимна:
– Благодаря.
Обърнах се назад и проверих температурата на олиото на печката.
Звукът на Кейдж, който преглъщаше водата, накара в главата ми да проблеснат образи как мускулите на гърлото му се движат при всяко преглъщане. Затворих здраво очи, опитвайки се да спра въображението си. Слушах как той отваря хладилника и си налива още вода. После отново я изпи бързо. Тишината в кухнята само усилваше звука от пиенето му.
– Така е по-добре. Бях много жаден. Благодаря за чашата и водата – въздъхна Кейдж и отиде до мивката. – Искаш ли да я измия или това е нещо, което предпочиташ да направиш сама?
– Е, мога да го направя – заекнах, все още напълно изкарана от равновесие от поведението му.
– Благодаря. Но нямам нищо против да я измия.
– Не, наистина мога да го направя. Така или иначе просто ще я изплакна и ще я пъхна в съдомиялната машина – бях се заблудила.
Вратата на кухнята се отвори отново и аз бях толкова благодарна за прекъсването, докато Бека Лин не влезе в къщата, цялата в руси къдрици и усмивки. Обикновено се радвах на бъбривите намеси на Бека в живота ми, но не и сега. Не и когато Кейдж стоеше тук. Бека беше идиотка, когато ставаше дума за привлекателни момчета, а Кейдж Йорк надхвърляше границите на привлекателността.
Големите и кафяви очи бавно го погледнаха. Прочистих гърлото си, опитвайки се да привлека вниманието и, но тя не знаеше, че в стаята има още някой. Тесният потник и разкроените къси панталони в комплект с каубойски ботуши бяха летният гардероб на Бека. Това беше всичко, което носеше, и го носеше добре. Преместих вниманието си от Бека към Кейдж, чиято секси усмивка се беше върнала и той се наслаждаваше на гледката също толкова, колкото и тя. Не можех да нарека Бека Лин моя най-добра приятелка, защото Джош винаги е бил най-добрият ми приятел. Въпреки това тя беше най-близката приятелка, която някога съм имала. Ако Джош и Джереми бяха израснали вдясно от мен, Бека Лин беше израснала във фермата вляво от мен. Така че, когато имах нужда от партньор в престъплението, който да не е мъж, това беше Бека. Тя и Джереми имаха нещо по време на втората година в училище. Бях почти сигурна, че тя е била тази, която му е отнела девствеността. Но това беше за кратко. Джереми го беше прекратил без обяснение, а Бека Лин беше плакала на рамото ми няколко дни, а на следващата седмица се беше преместила при Бени Фиц.
– Не си ми казала, че имаш компания, Ева – изръмжа Бека Лин, завъртайки един от дългите си руси кичури около пръста си, докато развяваше мигли в посока на Кейдж. Боже мой, тя беше смешна.
– Нямам компания, Бека – отвърнах, надявайки се да привлека вниманието и, но не се получи. – Това е лятната помощ на татко. Той работи с нашите крави. Защото има шофиране в нетрезво състояние и излежава присъда. – Може би това щеше да я изкара от боготворящия поглед, който беше вперила в него. Но не го направи.
– О, така че ти ще бъдеш тук цяло лято? – Попита тя, като все още се усмихваше на Кейдж, сякаш той беше истинска рокзвезда.
– Така изглежда – отвърна той с развеселен тон. Чудесно, дори мъжката курва до мен си помисли, че се прави на глупачка.
– Е, когато не работиш и ти е скучно, мога да ти правя компания…
– Бека Лин – повиших глас, за да я спра да предлага да дойде да стопли проклетото му легло в плевнята.
Най-накрая очите и се отклониха от Кейдж и срещнаха моя поглед. Блясъкът в очите и ми подсказа, че знае точно как звучи и не и пука ни най-малко.
– Благодаря ти. Сигурен съм, че ще имам нужда от някой, който да ми покаже какво да правя за развлечение, когато работният ден свърши. Не мога да се сетя за някой друг, който бих предпочела да ме разведе и да ме просвети за нещата, които могат да се правят тук, в провинцията. – Сексапилното му поведение ме вбеси. Също така ме побиха тръпки и сърцето ми се разтуптя.
Очите на Бека Лин се върнаха към Кейдж, за да го изядат жив.
– Това звучи като наистина добър план. – Тя изръкопляска, скъси разстоянието между тях и протегна перфектно поддържаната си ръка. Бях сигурна, че горещо розовите нокти, които тя размахваше приканващо в негова посока, съвпадаха с ноктите на краката и. Бека беше толкова поддържана, колкото всяко градско момиче. – Аз съм Бека Лин Блевинс.
Кейдж затвори малкото пространство, което Бека беше оставила между тях, и плъзна ръката си в нейната. Дали Бека току-що потрепери?
– Кейдж Йорк и за мен е удоволствие, Бека.
– О – издиша тя, а главата и се наклони назад, докато го попиваше. Кълна се, че ако я целунеше в кухнята ми, щях да хвърля по него тестото си за коблер.
– Трябва да се върна на работа. Скоро ще те потърся, за да ме забавляваш, Бека Лин – каза Кейдж с тих шепот, след което я заобиколи и излезе през вратата, без да я погледне назад.
В мига, в който вратата се затвори зад него, Бека измъкна кухненския стол и се свлече на него със силен трясък.
– О, Боже! – Изпищя тя. – Кълна се, че мисля, че току-що си намокрих проклетите гащи.
Покрусена от мисления образ, поклатих глава и издадох глухо звучене.
– Беше готова да легнеш на масата ми и да разтвориш краката си за него точно тук. Наистина трябва да се овладееш, Бека. Излизаш като пълна курва.
Бека въздъхна на висок глас:
– О, на кого му пука! Той беше най-невероятно вкусният мъжки екземпляр, който някога съм виждала. Искам да се омъжа за него и да му родя деца, да мия тялото му и да го обличам, и по дяволите, Ева, просто искам да докосвам тялото му по цял ден. Мога да го правя до края на живота си и никога да не се уморя.
Преди да успея да измисля отговор, който, надявам се, щеше да бъде източник на мъдрост за нея, вратата се отвори отново и Джереми влезе вътре. Присъствието му ме успокои. Само познатото лице, което толкова много приличаше на това на брат му, ми помогна да си припомня, че някога съм имала всичко. Очите на Джереми откриха, че Бека седи на масата с все още замаяно изражение на лицето. Познавателна усмивка докосна устните му.
– Виждам, че Бека Лин се е запознала с Кейдж.
Кимнах и пуснах пилешки гърди в олиото, което най-накрая забушува.
– Обзалагам се, че те е изял, Бека. Горкото момче получи грубо посрещане от Ева по-рано. Да има жена, която да слюноотделя над него, сигурно е било добре за егото му.
Джереми трябваше да повдигне този въпрос.
– Ти беше груба с това съвършено парче? – Попита Бека Лин недоверчиво.
Съсредоточих се върху пърженето на пилето пред мен. Нямаше да говоря за това.
– Вие двамата оставате ли за вечеря? – Попитах вместо това.
– Той ще вечеря ли с вас? – Попита с надежда Бека Лин.
– Разбира се, че не. Той е помощникът. Освен това татко не е негов фен. Ще му приготвя една чиния и ще я изпратя в обора.
– Перфектно! Мога ли да му я занеса навън? – Попита Бека. Не беше нужно да се обръщам назад, за да разбера, че тя подскачаше нагоре-надолу на стола си.
Образът на Кейдж Йорк със свалена риза, който притиска Бека до стената и всъщност поставя ръцете си върху нея, ме накара да поклатя глава с „не“.
– На татко това няма да му хареса. Ще накарам Джереми да му я занесе. – Бях сигурна, че на татко няма да му пука кой ще я занесе, стига да не съм аз. По някаква причина идеята Бека да докосне Кейдж ме притесняваше. Не бях сигурна защо точно, но ме притесняваше. Идеята приятелката ми да е бременна и не омъжена, а таткото на детето да е неудачник, вероятно беше основната причина.
Назад към част 3 Напред към част 5