Глава 4
Кейдж
Знаех достатъчно за кънтри музиката, за да разбера, че това е гласът на Джордж Стрийт, който пееше по високоговорителите. Ръката на Бека Лин стисна моята, докато вървеше до мен към големия огън, който бяха запалили. Лунната светлина беше единствената друга светлина тук, в гората. Малката площ беше претъпкана с непознати лица. Няколко от тях нямах нищо против да опозная малко по-добре. Една кокетна брюнетка ми се усмихна закачливо, преди да притисне хубавите си гърди към ръката на момчето, за което се държеше.
Огледах останалата част от тълпата. Все още не бях сигурен, че ще правя нещо с Бека Лин тази вечер. Не можех да взема решение. Просто имах чувството, че тя ще бъде от онези, от които не можеш да се отървеш след еднодневната среща. Имаше няколко други възможности тук, в тъмното. Умът ми се насочи към Ева и се зачудих дали тя ще е тук. Вероятно това не беше нейната сцена. Съмнявах се, че Ева Брукс е ходила на огньове през нощта. Но, по дяволите, идеята да притисна снобското и дупе до някое дърво не звучеше никак зле. Може и да беше кучка, но беше толкова секси, че дори нямаше значение. Трябваше постоянно да си напомням, че тя е забранена. Твърде много зависеше от това дали баща и ще ме хареса, за да се привързвам прекалено много към идеята да я измъкна от гащите.
– Нека отида да ти донеса бирата – каза Бека, напомняйки ми, че е до мен.
– Благодаря – отвърнах, усмихвайки и се.
– Идват Джереми и Ева. Можеш да си поговориш с тях, докато ме няма – каза тя, след което се обърна и забърза към големите хладилници, пълни с лед, разположени възможно най-далеч от огъня. Разбира се, Ева се беше появила с гаджето си, което изобщо не и отиваше. Имаше нужда от някой, който да и покаже как да се отпусне. Добрият Джереми не беше този човек.
– Ей, човече, Бека те измъкна тук тази вечер, а? – Каза с развеселен тон Джереми, когато спря до мен.
– Да. Мислех да проверя нощния живот на това място – отговорих аз, като преместих поглед от Джереми към Ева. Тя не ме поглеждаше, но можех да кажа, че се опитваше да не го прави. Скованата и поза ми подсказа, че много добре осъзнава, че я наблюдавам. По дяволите, защо това ме направи щастлив?
– Благодаря, че изпрати студените ледени кърпи днес. Със сигурност беше хубаво – казах, знаейки, че сега няма да може да ме игнорира.
Тя си пое дълбоко дъх, който се опита да скрие, но аз я наблюдавах твърде внимателно. После обърна очи в моя посока и беше като проклет ритник в стомаха, когато светлината от огъня освети лицето и. Бил съм с много красиви жени, но никога досега не съм бил толкова засегнат от външния им вид. Имаше нещо в очите и, което ме привличаше. Исках да накарам тъгата, която тя се опитваше да скрие, да изчезне. Ева Брукс беше призрачна и защитните ми наклонности бяха подтиснати.
– Няма за какво – отвърна тя с отсечен тон.
– Осъзнавам, че те вероятно са били предназначени за Джереми, но той сподели и това беше много ценно.
Малка бръчка смръщи веждите и.
– Аз изпратих две там, нали? По една за всеки от вас.
Ах, значи тя признаваше, че е мислила и за мен. Това ми хареса.
– Наистина. Е, благодаря ти. Бях останал с впечатлението, че няма и да ме наплюеш, ако горя.
Забавният отговор на Джереми беше тихо кикотене, което започваше да ми лази по нервите. Той правеше това често.
– Стига да вършиш работата, която татко ти е възложил, и да се трудиш усърдно, тогава с удоволствие ще те снабдявам с вода и студени кърпи.
Всичките и отговори бяха толкова веществени. Дали някога се е вълнувала или емоционално е реагирала на нещо? Щеше да е адски жалко, ако беше толкова хладна и контролирана по време на секс. Нещо в очите и ми подсказваше, че се сдържа. Имаше нещо, което ми липсваше.
Тя вдигна ръка, за да прибере един заблуден кичур зад ухото си, и аз видях блясъка на малък диамант, който се намираше на сигурно място на лявата и ръка. Загледах се в него, докато разбирането бавно започна да се прояснява.
Ева беше сгодена.
Думите ме напуснаха. Светът се наклони малко встрани от центъра. Откъснах поглед от пръстена към Джереми, който ме наблюдаваше внимателно. Джереми беше нейният шибан годеник?
– Ето ти – каза Бека Лин, като ми подаде кутия „Бъд Лайт“. Взех я от протегнатата и ръка и я отворих, като преглътнах много бавно. Трябваше да си оправя главата. Не бях очаквал това. Джереми и Ева се срещаха достатъчно често, но да се задомят? Как, по дяволите, се случи това?
– Искаш ли да отидем да плуваме? – Попита мило Бека. Трябваше да си спомня, че съм тук с нея. Трябваше да се съсредоточа върху нещо друго, освен върху диамантения пръстен на ръката на Ева.
– Разбира се – успях да отговоря.
– Бека, недей да го правиш. – Очевидното неодобрение на Ева ме изненада. Какво, по дяволите, не беше наред с плуването? Нима тя беше против това?
– Защо не? – Провикна се тя, докато започна да дърпа горнището си над главата.
– Тогава поне се съблечи на скрито, а не точно тук, пред всички. Особено пред Джереми. Ще го накараш да се почувства неудобно.
Да се съблечеш? Нима щяхме да се къпем голи?
– Не е като Джереми да не ме е виждал гола, Ева. –
Какво?
– Уф, просто отиди да се съблечеш далеч от нас – отвърна Ева.
– Не се оплаквах точно. Бека Лин има хубави гърди – намеси се Джереми.
Това дойде от нищото. Изведнъж видях в червено.
Протегнах ръка, за да хвана Джереми за яката, и го вдигнах от краката му.
– Извини се, сега, глупак такъв.
Широко отвореното изражение на Джереми ми подсказа, че съм го изплашил до смърт, но не ми пукаше. Той беше ангажиран. С Ева. За какво, по дяволите, гледаше циците на други момичета и говореше колко са хубави пред нея? Задник.
– Съжалявам, Бека – измърмори той.
– Не на нея, идиот! Ева! Извини се. На. Ева.
Защо, по дяволите, той изглеждаше объркан? Нима беше идиот?
– Е, съжалявам, Ева. Не исках да кажа това – нервно заекна той.
Усетих как една ръка на ръката ми ме дърпа, но кръвта, която биеше в ушите ми, заглушаваше всичко останало. Извърнах ядосания си поглед от Джереми, за да видя ужасеното изражение на Ева, която крещеше и ме дърпаше за ръката.
Съсредоточавайки се върху думите и, поех дълбоко въздух в опит да се успокоя
– СПРИ! СПРИ СЕ СЕГА! КЕЙДЖ.
Бавно пуснах Джереми и гледах как Ева ме избута назад и отиде да се суети около Джереми, сякаш беше проклетата му майка.
– Добре ли си? Той е луд. Какво си е мислел чичо Мак, като го е пратил тук? Толкова съжалявам, Джер.
Джереми поклати глава и нежно отблъсна ръцете и.
– Ева, добре съм. Той не ме е наранил. Просто беше обиден от коментара ми и явно си е помислил, че и ти ще бъдеш обидена.
Ами, по дяволите, да. Лоу щеше да убие Маркъс с голи ръце, ако той беше казал нещо подобно за друга жена. Ева не беше реагирала правилно. Беше ми се разсърдила. На мен. Не на Джереми.
– Защото е луд. Той е пияница и е пил твърде много.
Това беше то:
– Извинявай, Майко Тереза, но това е първата ми проклета бира от три дни насам и съм изпил само половината. Това не е това, което представлява пияница.
Тя отвори уста, за да отговори, и отново я затвори. После се обърна към Джереми:
– Хайде да вървим. За една вечер вече се забавлявах, колкото мога.
Без да мога да контролирам повече устата си, трябваше да коментирам.
– Ти не знаеш какво е забавление, Ева Брукс, но, бебе, мога да ти покажа цял свят на забавление, ако се отпуснеш малко.
Бузите и почервеняха в яркорозово и тя скова гърба си, преди да се обърне и да се запъти към тъмнината. Джереми поклати глава и я последва.
Как така аз бях лошият в случая?
Ева
– Можеш ли да повярваш? Той луд ли е? Искам да кажа, че той току-що те грабна и ти му позволи. Вземи се в ръце, Джер. – Бях ядосана и може би само малко възбудена. Ръцете на Кейдж имаха сериозни изпъкнали мускули.
– Той си мисли, че сме сгодени – отвърна Джереми.
Замръзнах.
– Какво? – Откъде му хрумна, че с Джеръми сме сгодени?
Джереми хвана лявата ми ръка и я вдигна нагоре.
– Носиш годежен пръстен и единственото момче, с което те виждат, съм аз. Това е честна грешка, Ева. Той се беше застъпил за теб. Което трябва да кажа, че отначало не го разбрах. После ми светна, че той не е тръгнал да се прави на пещерен притежател на Бека Лин, а се е ядосал, че годеникът ти току-що е направил внушителен коментар за друга жена. Той те защитаваше.
– Мен?
Повторих в главата си всичко, което току-що се беше случило. Бека беше на път да се съблече точно там, пред нас. Не исках да гледам как признателният поглед на Кейдж се взира в съвсем голото и тяло. Това ме притесняваше. Много. После Джереми беше коментирал хубавите и гърди. Които знаех, че наистина му харесват. Беше ги споменавал неведнъж. Тогава… тогава… Кейдж се беше изпуснал.
Защото мислеше, че съм сгодена за Джереми. По някакъв странен начин той защитаваше честта ми. Беше… сладко. Е, глупости. Не ми трябваше да прави сладки неща за мен. Особено странни, страшни, сладки неща. Той можеше да нарани Джереми.
– Сега вече разбираш ли? – Попита ме Джереми, като ми напомни, че стои там в тъмното с мен.
– Да, разбирам. Въпреки че не искам да те наранява, ако те види с друго момиче. Трябва да изясня това.
Джереми кимна:
– Ще бъда благодарен за това. Защото този пич е твърд. Той не е някакво разглезено хубаво момче. Би ме наритал добре, ако смята, че го заслужавам.
– Добре. Ще се върна. Ти можеш да останеш или да си тръгнеш. Просто ще взема пикапа и ще се прибера вкъщи, след като поговоря с него.
– Сигурна ли си? Искам да кажа, че той може да се откаже от къпането с Бека и да иска да се забавлява с теб.
Не. Кейдж може и да не беше съвсем лош, но все още не беше достатъчно добър. Джош никога нямаше да го одобри.
– Ще поговоря с него само няколко минути и ще си тръгна.
Джереми въздъхна:
– Да, добре.
Знаех, че не го е разбрал напълно. Приближих се до него и го прегърнах набързо, преди да се обърна и да тръгна обратно към езерото. Сиянието на огъня улесняваше връщането ми. Тълпата около огъня беше намаляла и никъде не видях Кейдж. Това означаваше, че той е в езерото. Може би… гол.
Кейдж може и да не беше достатъчно добър за мен в сравнение с това, което имах с Джош, но все още можех да оценя красотата на голото му тяло. Никога не бях виждала Джош напълно гол. Никога не бях виждала някое момче напълно голо.
Тръгнах към езерото, като останах встрани от светлината на огъня, за да не ме види някой. Не исках хората да си правят изводи от факта, че Ева Брукс отива на езерото, за да се потопи гола, защото аз не го правех. Дори не бях близо до това.
Завих зад ъгъла на стария дъб, спрях и бавно надникнах зад ъгъла. Пляскането и кикотенето ставаха все по-силни от водата само на няколко метра от мен. Дали Кейдж беше там с Бека Лин?
– Идваш ли, Кейдж? – Гласът на Бека Лин беше близо и аз се отдръпнах още повече в сенките.
Постарах се да фокусирам очите си в тъмното. Кейдж излезе от тъмнината. Той се протегна и преметна дънките си през един нисък клон. Лунната светлина се удари в задната част на тялото му и аз прикрих устата си, за да не издам звук. Защото, Боже мой! Задникът му беше невероятен. Мускулите на гърба му се раздвижиха, докато вървеше към водата. Той имаше мускули на гърба!
– Ще вляза, ако ти излезеш и ме вземеш – изрече той. Напълно голата му предна страна беше обърната към езерото за Бека и всеки друг, който пожелаеше да погледне. Той изобщо не се срамуваше. Знаеше, че го гледат, и не му пукаше. От друга страна, когато тялото ти изглежда по този начин, не би имал нищо против кой го вижда.
Бека Лин вървеше към него, а капките вода се търкаляха по голите и гърди и корема. Отказвах да оставя погледа си да падне по-надолу. Ръцете на Кейдж се плъзнаха около голата и талия и той спусна устата си към нейната. Това беше всичко, с което можех да се справя. В гърдите ми се появи странна нова болка, а стомахът ми се почувства зле. Исках само да се върна у дома. Щях да изясня нещата с Кейдж Йорк друг път.
Назад към част 5 Напред към част 7