Аби Глайнс – Морски бриз – Докато трае – Книга 3 – част 9

Глава 7

Кейдж

По дяволите, ако усмивката и не беше фрапиращо красива. Да не говорим, че този смях ме накара да го погълна и да го запазя за по-късно. Само знанието, че аз я карам да се усмихва, караше всичко останало да изглежда по-малко важно.
– Просто се уверих, че не си под душа или не говориш по телефона – обясни тя.
Разбира се, точно това правеше, когато стоях в сянката на плевнята и я гледах как се опитва толкова упорито да чуе нещо през вратата. Беше ми нужна цялата ми воля, за да не избухна в смях.
– Щеше ли да влезеш, ако бях под душа? Вече си виждала голия ми задник.
Ева отново се изчерви. Сигурно е имала адски добра гледка.
– Трябва да се прибера в къщата – каза тя и започна да се придвижва обратно към вратата.
– Моля те, не тръгвай. Няма да те дразня повече, обещавам. – Исках тя да остане. Исках да я опозная и да ми се довери достатъчно, за да ми каже истината за пръстена на пръста си.
Видях нерешителността по лицето и. Това беше добър знак. Някаква част от нея искаше да остане тук.
– Не си ли изморен? – Попита тя.
Бях изключително изтощен, но все още не бях готов да се откажа от нея.
– Не съвсем, просто съм самотен. Всичките ми приятели са на един час път. Имам нужда от приятел тук.
Ева се приближи и седна на самия край на леглото. Тя оставаше.
– Искаш да ти стана приятел ли, Кейдж Йорк?
Не точно. Но за момента приятели беше достатъчно.
– Предполагам, че да.
– Защо искаш да ме имаш за приятел? Откакто си тук, съм само злобна към теб.
Защото ме очароваш. Тя все още не беше готова да чуе това. – Предполагам, че ти контролираш дали чаршафите ми се перат или не. Помислих си, че ако сме приятели, това ще се случва по-често.
– Не, ти контролираш дали чаршафите ти се перат или не. Знаеш къде се намират сапунът и водата – отвърна ми тя.
Наистина беше гадна, когато искаше да бъде.
– Е, в такъв случай ще трябва да намеря тук жена, която да ме харесва достатъчно, за да ми помогне.
По изражението и видях, че си мисли, че се шегувам. Не беше така. Наистина възнамерявах да се обадя на Лоу и да я накарам да се отбие при мен, за да ми донесе чисти чаршафи и няколко кърпи и хавлии. Имах нужда и от шампоан и сапун. Беше ми омръзнало да мия косата и тялото си с препарата за съдове, който бях намерила под мивката до станцията за хранене.
– Успех с това – промърмори тя.
Довърших последния си залък и отворих пакета с чипс, преди да се облегна на стената и да подпра краката си на леглото.
– Може би ще се изненадаш от това, което мога да направя.
Ева завъртя очи и се премести така, че да е с лице към мен.
– Егото ти не познава граници, нали?
Пъхнах още един чипс в устата си и дъвчех бавно, наслаждавайки се на мазнината. Ева ме изучаваше, докато дъвчех. Очите и се спуснаха към врата ми. За какво гледаше врата ми? После върхът на розовия и език се изстреля навън и облиза долната и устна. Е, по дяволите.
Бях толкова силен. Поставих пакета с чипс на леглото и свих крака на пода. Очите и се разшириха от изненада и се вдигнаха обратно, за да срещнат погледа ми. Спрях пред нея и посегнах да хвана ръката ѝ и да я издърпам нагоре, докато се изправи. Нежно я придърпах към себе си и преди да има време да помисли или да откаже, покрих пухкавите и червени устни с моите.
Само за миг тя остана скована в ръцете ми. Устните и се отпуснаха и тя започна нетърпеливо да ме целува в отговор. Захапах горната и устна, след което прокарах малки целувки по долната и устна и облизах всяко топло ъгълче. Когато от устата и се изтръгна въздишка, аз се възползвах напълно и плъзнах езика си в тъмната и топлина. Беше по-сладко, отколкото си представях. Имаше вкус на лимонада и слънце. Езикът и започна да се присъединява към изследването и за първи път в живота ми коленете ми малко отслабнаха.
Плъзнах двете си ръце около талията ѝ и ги поставих на бедрата и. Исках да изследвам тялото и така, както ми се удаваше да изследвам копринените предели на устата и, но не бях сигурен, че тя е готова за повече. Ръцете и бавно се плъзнаха нагоре по гърдите ми върху мекия памук на тениската ми. Тя прокара възглавничките на палците си по зърната ми, а аз я стиснах по-здраво за кръста, като се принудих да държа ръцете си в безопасна зона. Ебаси, кога ли съм държал ръцете си в безопасна зона? Откъде, по дяволите, знаех какво е безопасна зона?
Тихият стон, който се изтръгна от устата и, беше моята гибел. Ръцете ми се плъзнаха нагоре по ребрата ѝ и обхванаха двете и гърди. Твърдите камъчета на гърдите и се притискаха към плата на сутиена и ризата. Това не беше достатъчно. Трябваше ми повече. Протегнах ръка надолу и започнах да повдигам подгъва на ризата и, като същевременно нетърпеливо пусках целувки по линията на челюстта ѝ и хапех ухото и.
– Кейдж, не.
Замръзнах. Ебаси майката.
Оставих подгъва на блузата и да падне обратно върху голия и корем и се отдръпнах от нея. Миризмата на кожата ѝ и вкусът на устните и се прилепиха към мен. Затворих очи и си поех дълбоко дъх. Това не беше достатъчно. Нуждаех се от повече разстояние.
– Тогава върви – отвърнах с накъсан дъх.
– Съжалявам…
– Не съжалявай. Няма защо да съжаляваш. Просто трябва да си тръгнеш – успях да се задъхам.
След като вратата се затвори зад нея, се обърнах и открехнах завесата на душа, после посегнах и го включих на студено.

Ева

Сънят ми се беше изплъзнал. Всеки път, когато затварях очи, виждах само онази целувка. После се сменяше и аз целувах Джош. Не беше толкова страстно и налудничаво. Не се чувствах толкова покварено вкусна. Тогава се появяваше чувството за вина. Джош беше съвършен и добър. Джош ме беше обичал, мен и само мен. Кейдж не беше нищо добро и далеч от съвършенството, освен външния си вид. Кейдж просто харесваше жените. Той не ме обичаше. Никога нямаше да обича никого. Трябваше да бъда най-лошият човек, за да призная дори, че целувката на Кейдж Йорк беше най-зашеметяващото нещо, което някога бях преживявала, когато Джош ме беше целувал много пъти. Беше ме държал в прегръдките си и беше танцувал с мен на лунната светлина. Как можех да си мисля, че безсмислената целувка на Кейдж се е чувствала по-добре дори от един миг в присъствието на Джош?
Отхвърлих завивките назад и се отказах от опитите да поспя до късно. Взех от гардероба си къси панталони и горнище с къс ръкав и се отправих по коридора към банята. Кейдж щеше да замине днес. Дали да го пусна, без да му кажа нищо за внезапното ми заминаване снощи, или да продължа и да поговоря за това сега? Реших, че ще приключа с това, вместо да мисля за него по цял ден?
След като бях чиста и облечена, излязох навън. На алеята беше паркиран сребрист хечбек. Превозът на Кейдж трябва да е тук. Слязох до плевнята и забелязах, че пикапът, който той използваше за работа, го няма. Дали е отишъл да свърши нещо, преди да си тръгне?
Вратата на плевнята се отвори и от нея излезе закръглена червенокоска. Тя носеше нещо, което приличаше на чаршафи и кърпа. Когато очите и срещнаха моите, тя се усмихна и започна да върви към мен. Късата пола, която носеше, показваше чифт наистина невероятни крака. Мразех я. После се приближи достатъчно, за да видя кристално зеления цвят на очите ѝ, и наистина, наистина я намразих. Коя беше тя и защо беше в моя хамбар?
– Здравейте, аз съм Уилоу, приятелка на Кейдж. Донесох му чисти чаршафи и няколко кърпи и хавлии. Мислех да ги взема със себе си вкъщи днес и да ги изпера. Той може да ги донесе обратно тази вечер. Така ще може да има допълнителен комплект.
Той не се беше шегувал, че ще получи помощ. Но аз се шегувах, че няма да изпера чаршафите му. Щях да ги сменя днес и да се уверя, че има достатъчно кърпи и хавлии за седмицата. Дразнеше ме, че това момиче ме беше изпреварило. По всичко личеше, че Кейдж има прекрасни жени, които да му се обаждат. С кого се шегувах? Ако му откажех, той просто имаше опашка, която чакаше своя шанс. Фактът, че го бях напуснала снощи, сигурно беше изчезнал от радара му тази сутрин. Всичко, което бяхме направили, беше да се целунем. Бях загубила съня си заради това, а Кейдж беше зает да звъни на „приятелката си“, за да я накара да му донесе чисти чаршафи и кърпи. УФ!
– Аз ще взема чаршафите. Нямам нищо против да ги изпера. Щях да ги изпера днес, докато го нямаше. – Раздразнителният тон в гласа ми не остана незабелязан от нея.
Притеснена бръчка смръщи челото и:
– О, съжалявам. Предполагам, че не е искал да ви безпокои. Обади ми се и ме попита дали ще имам нещо против да му донеса някои неща, от които се нуждае, и спомена чаршафите. Помислих си, че докато го чакам да нахрани кравите, мога да продължа и да сменя чаршафите.
Беше прекалено привлекателна, за да е на бързото набиране на някой мъж, за да скочи, когато той каже да скочи. Нима момичето нямаше самочувствие? Баща и е трябвало да я научи, че е нещо повече от изтривалка на някой мъж. Лицето и тялото на Кейдж вероятно са карали момичетата да правят всичко, което той иска. Но не и това момиче. Нямаше да стана още една от многото му фенки. Имах гордост.
– Сигурна съм, че Кейдж би се справил и сам – отсякох аз и взех чаршафите и една мръсна хавлиена кърпа и от ръцете и.
Уилоу се засмя:
– Така си мислиш. За съжаление той е свикнал жени да се грижат за него. Това е грубо за него. Признавам, че той имаше нужда от това събуждане. Всичко, което да го накара да спре да пие и да шофира.
Тя със сигурност знаеше много за него. Дали редовно държеше тази наоколо? Не съм го спрягала за човек, който държи едно момиче близо до себе си. А може би просто знаеше правилата и нямаше нищо против тях. Пак повтарям, баща и трябваше да я научи по-добре.
Звукът на фермерския камион се разнесе, когато спря до плевнята. Уилоу ми се усмихна, а след това помаха на Кейдж, докато той излизаше. Защо вече беше без риза? Беше осем сутринта. Беше нахранил само кравите.
– Лоу, носиш ли ми нещата? – Извика той, докато се приближаваше към нас.
– Да, и прибрах всичко в стаята ти за теб. Дори ти оправих леглото. Хубаво и чисто.
– А какво ще кажеш за една риза?
Уилоу кимна:
– Да, тя е на леглото ти.
Той спря пред Уилоу и я придърпа в мечешка прегръдка, след което зарови глава в извивката на шията и. Тя го потупа по гърба и се засмя на нещо, което той промълви срещу пълната и с коса глава. Не ми се искаше да гледам как двамата се целуват, затова започнах да се обръщам и да се връщам към къщата с ръце, пълни с мръсно пране.
– Ева, почакай. Запозна ли се с Лоу?
Чудесно, той искаше да ни запознае. Какво трябваше да и кажа? Снощи аз бях тази, която го целуваше, а сега тя щеше да е тази, която го целува и вероятно чука днес.
– Да, запознах се. – Отговорих възможно най-хладнокръвно.
Кейдж се намръщи и погледна надолу към Лоу, сякаш тя имаше отговор на въпроса защо се дразня. – Добре, ами аз тръгвам навън. Ще се видим довечера. Нахраних кравите. Всичко трябва да е наред.
С едно рязко кимване се обърнах и тръгнах колкото се може по-бързо към къщата. Трябваше да вляза вътре и да се оправя. Единственото, което беше направил, беше да ме целуне. Защо се държах така, сякаш между мен и него имаше нещо повече? Нищо нямахме. Той беше толкова недостъпен за мен, колкото един човек може да бъде.
Хвърлих чаршафите в пералнята и се намръщих на памучните дрехи, сякаш те бяха виновни за това. Глупавата червенокоска трябваше да дойде. Тя беше сменила чаршафите вместо него и му беше донесла още кърпи и хавлии, защото бях пропуснала да му дам достатъчно запаси. Страхотна работа, Ева.

Назад към част 8                                                        Напред към част 10

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!