Аби Глайнс – Морски бриз – До края – книга 9 – част 14

ТРИША

Преди осем години…

Минаха три дни, преди Фандора да се прибере у дома. Аз имах лекарска бележка за отсъствие от училище, а Рок накара Крит да ходи всеки ден, докато той оставаше вкъщи с мен. Колкото и да го умолявах да ходи на училище, той просто ме игнорираше и се държеше така, сякаш не съм говорила. Пропускаше футболни тренировки и нямаше извинение за всички уроци, които пропускаше.
Аз бях егоист, за да се наслаждавам на това да спя без страх и да се чувствам в безопасност. Но присъствието на Рок ми даваше и двете неща. Да разчитам на това ме плашеше. Не знаех защо го прави и кога щеше да му омръзне.
Когато Фандора беше влязла в къщата и ме беше намерила на дивана, загърната с одеяло, да гледам телевизия, а Рок да седи на креслото, беше ядосана. Нюансите на лилавото, в които се оцвети лицето ѝ, бяха впечатляващи. Не помръднах. Просто лежах в ужас и чаках да се развика.
– Трябва да отидеш да купиш хранителни продукти – съобщи ѝ Рок, като остана отпуснат в креслото до мен.
Спрях да дишам. Какво правеше той? Нима не знаеше, че тази жена е луда?
– Излизай от къщата ми или ще извикам полицаи – изкрещя му Фандора.
Рок не реагира. Дори не помръдна. Не можеше да остане там завинаги, а в един момент отново щях да остана сама с тази жена. Тя щеше да си изкара това на мен.
– Рок, не…
– Няма да отида никъде. Обади се на полицията и аз ще се погрижа да знаят, че не си се прибирала вкъщи, за да провериш децата си от три дни. Храната им свършва. Триша не може да се грижи за себе си в момента. Така че, моля те, Фандора, обади се на шибаните ченгета. С удоволствие бих поговорил с тях.
Фандора беше замръзнала. Беше ядосана, но и не беше сигурна как да се справи с това. Никой досега не беше идвал тук, за да я поучава или да поиска нещо от нея. Що се отнася до заплахите, тя също не беше свикнала с тях. С изключение на заплахата на Крит, че ще избяга, ако ме изгони.
– Няма да останеш в тази къща – изсъска тя.
Рок сви рамене.
– Не виждам как мога да си тръгна. Ако си тръгна, накрая ще убиеш Триша, а аз няма да позволя това да се случи. Защото, кълна се в Бога, ако нещо се случи с нея, ще отида в полицията. И нека те предупредя, че те ме обичат. Този град ме обича. Мисля, че в болницата си усетила вкуса на това.
Фандора ме погледна и посочи към вратата.
– Навън. Излизай. Свършила съм да ти позволявам да се възползваш от мен. Позволих ти да останеш твърде дълго. Крит няма да ме напусне – не може, той е непълнолетен. Но ти си махни задника от къщата ми. Свърших с теб.
Тогава Рок се раздвижи. Той се изправи толкова бързо, че Фандора се стресна.
– Ще я изгониш и Крит също ще си тръгне. Не се заблуждавай, жено. Това момче я обожава и ти го знаеш. Той обаче те мрази. Ще напусне и той, а когато и двамата си отидат, няма да получаваш онзи месечен чек от държавата.
Фандора хвърли чантата си на пода и изкрещя.
– Аз я мразя! Тя е курва и искам да я изгоня от къщата си!
Рок се намръщи срещу нея, а после просто я погледна с отвращение. Погледът му се обърна към мен и омекна. В очите му имаше успокоение.
– Ще отида да ти събера дрехите. Ти си почивай.
Къде щях да отида? Какво ще стане с Крит? Рок беше прав, че той ще си тръгне. Той щеше да поиска да бъде там, където съм аз, а аз не знаех къде ще бъда.
– Не говори с нея. Не я докосвай. Ще те вкарам зад решетките толкова проклето бързо, че няма да разбереш какво те е ударило. Когато и Крит си тръгне, нищо няма да ми попречи да вкарам жалкия ти задник в затвора. Мога да накарам и двете ти деца да отидат в полицията и да те уличат достатъчно, за да те вкарат в затвора за известно време.
– Не можеш да направиш нищо! – Изкрещя му Фандора. – Дала съм им храна и покрив над главите им. И двамата са мързеливи и не искат да работят! Трябва да ми дадат шибана награда за това, че съм задържала боклукчийския ѝ задник толкова дълго, колкото съм го направила.
Рок се запъти към нея, а аз наблюдавах как тя се отдръпна. В очите ѝ най-сетне се виждаше страх.
– Наречи я още веднъж така и сам ще се разправя с теб лайно. Тя е най-сладкото, най-милото и най-невероятното момиче, което някога съм срещал. Така че затвори мръсната си шибана уста.
Вратата се отвори зад нея и аз се преместих, за да седна. Крит стоеше там, взирайки се в Рок в лицето на майка си, изглеждайки готов да я убие.
– Какво става? Какво си направила? – Попита той, като се взираше във Фандора. – Ти докосна ли Триша? – Гласът му се повиши в панически тон.
– Не. Тя просто изрита сестра ти. Аз ще опаковам нещата ѝ. – спокойно отговори Рок.
Крит ме погледна, а аз се опитах да го помоля безмълвно да не казва или прави глупости. Не мислех, че тя наистина ще го нарани, но можеше да започне, ако не бях тук.
– Ще отида да си събера и моите неща – каза Крит, като дори не погледна майка си.
– Не можеш да си тръгнеш. Ти си мой син – изпищя Фандора.
– По дяволите, не съм. Отивам там, където отива и Триша – информира я Крит.
– НЕ! Не можеш да си тръгнеш. Няма да го позволя – продължи тя.
Крит изпусна тежък смях.
– Не ми пука какво ще позволиш.
След това той тръгна към спалнята си. Мамка му. Той също беше събрал багажа си, за да си тръгне. Къде щяхме да отидем? Бях видяла бащата на Рок. Със сигурност нямаше да сме добре дошли там.
Рок прехвърли вниманието си към мен.
– Не ставай. Ще донеса всичко, от което се нуждаеш. –
Но къде отивах?

РОК

Бях почти стигнал до спалнята на Триша, когато думите на Фандора ме спряха.
– ПРЕКРАСНО! Тя може да остане. – Тя не беше доволна от това, но отстъпваше.
Обърнах се назад, за да я погледна.
– Ще я докоснеш ли? Защото ще проверявам през цялото време, по дяволите. Само един пръст върху нея и се кълна, че ще се обадя на полицията.
Крит затръшна вратата и излезе с вид на луд, готов да убие някого.
– Докоснеш ли я още веднъж, ще вляза в затвора за цял живот, защото ще убия всеки, който сложи ръка върху нея. Включително и теб – предупреди той с тон, който повечето деца на неговата възраст не можеха да си позволят.
Момчето растеше бързо. Трябваше да го направи.
Очите на Фандора станаха големи.
– Заплашваш да ме убиеш? – Попита тя невярващо.
– Ще убия всеки, който докосне Триша. Свърши се да позволявам да и се случват гадости. Тя не го заслужава. Никой не го заслужава. Няма да ти позволя повече.
– Няма да бъда нападната в собствената си къща. Ако тя не беше флиртувала с приятеля ми, това нямаше да се случи. Той се ядоса и я накара да млъкне и да спре да го докосва. Ето защо тя е в легнало положение в момента. Аз не съм я докосвала.
Крит изпусна тежък, яростен смях.
– Каква ебавка! Той беше сложил ръцете си върху Триша, а тя го отблъскваше. Тя не иска твоите болни, отвратителни мъже. Тя си има свой. – Крит посочи към мен. – Какво и трябва от мазните, дебели старци?
Фандора се взираше в сина си, сякаш никога преди не го беше виждала. Очаквах, че тази негова страна я вижда за първи път. Сега той беше мъж. Беше принудила малкото си момче да се превърне в мъж заради своите действия. Той щеше да защити сестра си независимо от всичко.
– Крит, недей. Просто… отиди в стаята си и си напиши домашното. Добре? – Мекият глас на Триша прекъсна напрежението в стаята.
Крит я погледна и в очите му се появи нежност, която замени омразата, която беше в тях.
– Обичам те. И понеже те обичам, вече не правя това, което ми казваш да правя. Няма да ти позволя повече да ме защитаваш. Аз съм по-голям от теб, сестричке. Време е да те пазя.
Наистина харесвах това дете.
Очите на Триша се напълниха с неизплакани сълзи, докато гледаше малкия си брат.
– Добре съм. Просто недей да правиш това на себе си. Отиди да се успокоиш и се съсредоточи върху домашната си работа.
– О, за бога. Свърших с тези глупости. Отивам да си легна. Не ме безпокой – изръмжа Фандора, докато вървеше към коридора и към вратата на спалнята си. Когато мина покрай мен и Крит, тя се спря и бутна нещо на Крит. – Ето ти петдесет, иди и си вземи каквато храна ти трябва. – После затръшна вратата.
Крит държеше петдесетачката в ръката си и погледна към мен, после към Триша.
– Заминаваме или оставаме?
– Нямаме къде да отидем. Трябва да останем. Просто ще се съсредоточа върху това да измисля къде можем да отидем по-скоро рано, отколкото късно. Трябва да си намеря работа колкото се може по-скоро.
Крит се намръщи.
– Ти нямаш шофьорска книжка или кола.
Триша сви рамене.
– Ще го измисля. Ти просто се тревожи за домашните си. Аз ще донеса хранителните продукти.
Как не по дяволите. Тя нямаше да отиде да прави нищо. Имаше нужда да се лекува.
Взех парите от Крит.
– Ще отида да взема хранителните продукти. Ти я наглеждай, докато се върна.
Той кимна и се върна във всекидневната.
– Ще си напиша домашното тук – каза той и на двама ни.
– Рок, ти трябва да се прибереш вкъщи. Трябва да наваксаш с училището и да отидеш на футболна тренировка – каза Триша, звучейки притеснено.
Тя беше права. Наистина трябваше да направя тези неща, ако исках да оцелея, когато се върна в къщата си. Баща ми щеше да е бесен. Но тя беше по-важна от всичко това.
– Контролирам всичко – успокоих я аз, което беше нещо като истина. Дуейн ми даваше работата всеки ден, а баща му ми беше написал извинителна бележка за отсъствие от училище. Доколкото знаеше някой друг, имах грип.
Триша въздъхна и се облегна на възглавниците си.
– Защо правиш това?
– Защото имаш нужда от мен – отвърнах аз, след което се отправих към вратата. Нямаше да ѝ кажа нищо повече от това.
– Донеси мляко – извика ми Крит.

Назад към част 13                                                          Напред към част 15

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!