СИЕНА
Те го искаха. Баща му беше целунал главата на Мика. От години копнеех Мика да има семейство. Баба и дядо, които да го обичат. Някой друг, освен мен и леля Кати. Всичко това беше прекалено. Бях изпратила тези писма на Таби. Възможно ли е тя да не ги е получила? Толкова много от тях?
– Майната му, Сиена. Моля те, не плачи. Мика ще ми се разсърди – каза Дуейн, звучейки паникьосано. Фактът, че Дуейн Фалко се притесняваше, че едно петгодишно момче му се е разсърдило, ме накара да се разплача още по-силно. Той искаше Мика да го хареса. Искаше и той да бъде част от живота на Мика. Изобщо не бях очаквала това. Завръщането в Сий Бриз беше нещо, което ме ужасяваше.
Но това… Не беше нужно да се страхувам от това. Притеснявах се, че Мика ще бъде наранен. Но вместо това Мика получи други хора, които го обичат и искат да бъдат част от живота му. Страхът от това какво ще стане с него, ако умра, вече не беше толкова тежък. Винаги бях живяла с този постоянен ужас. Мика щеше да има семейство. По-голямо от мен. Група от хора, на които можеше да се довери, че ще бъдат до него.
– Изпратих писма… снимки – казах аз, най-вече заради себе си, за да си припомня, че съм се опитала да и кажа… да им кажа.
Дуейн кимна.
– Вярвам ти. Вярвам. Просто знам, че майка ми не ги е получила.
Това беше Таби Фалко, която си спомнях. Онази, за която Дуейн настояваше, че щеше да е там, ако знаеше. Онази, която нямаше да ми позволи да живея във Форт Уърт в къща с леля, която не одобряваше, че съм бременна тийнейджърка, но нямаше да ме принуди да се откажа от бебето си. Беше ми дала покрив над главата и ме беше закарала в болницата, когато имах нужда, но не беше топла и добра.
Избърсах вече мокрото си лице и си поех дълбоко въздух, за да се успокоя. Дуейн беше прав. Мика нямаше да разбере сълзите ми и щеше да се разстрои. Той не обичаше да ме вижда да плача. Мисля, че това го плашеше.
– Ако те искат да бъдат част от живота на Мика, аз искам това за него. Той има нужда от семейство. Той го иска. – Преглътнах и се концентрирах да не се срина отново, когато казах това на Дуейн. – Той винаги се е чудил къде са баба му и дядо му. Другите деца ги имаха и той не разбираше защо той има само мама и леля, с която не е много близък. Тя беше по-скоро като хазяин.
Дуейн гледаше с болка.
– Те ще обожават детето. Той ще има най-добрите проклети баби и дядовци на земята. Просто им дай шанс. Ако успееш да го направиш, може би ще спасиш и двамата. Мика е това, от което се нуждаят. Той ще върне радостта, която Дъстин взе със себе си.
Мика и аз трябваше първо да поговорим.
– Дай ми време да му помогна да разбере. А след това ще ти се обадя и ще ти съобщя, че сме готови. Но трябва да се уверя, че майка ти не е получила тези писма. Защото аз ги изпратих… и ако тя ги е получила и…- Замълчах. Мразех да казвам на сина ѝ, че може да е знаела за Мика и да го е скрила от Дуейн и баща му. Аз бях изпратила тези писма. Те не можеха просто да изчезнат.
– Тя не ги е получила. Как си ги изпратила? От леля ти ли ги изпрати?
Кимнах. Сутрин ги бях пуснала в пощенската кутия.
– Леля ти можеше ли да ги вземе?
Не… Защо леля Кати щеше да ги вземе? Тя не искаше да сме там с нея. Беше ни приела, защото не искаше да сме на улицата. Поклатих глава.
– Не мога да си представя, че би го направила.
Дуейн се намръщи. Не изглеждаше убеден.
– Мама не ги е получила. Сигурно нещо се е случило с тях. Възможно е някой да ги е прихванал.
Надявах се да е прав. Защото повече от всичко исках „Фалко“ да бъдат част от живота на Мика. Исках той да познава хората, които са били част от баща му. Исках да вижда снимки на баща си, когато е израснал. Всички тези неща. Исках ги за него.
– Разбери дали някога е получавала тези писма, а след това ще говоря с Мика. Първо трябва да знам, че те искат да бъдат част от живота му.
Дуейн кимна и пъхна ръце в предните си джобове.
– Ще говоря с мама и ще ти съобщя възможно най-скоро. Но можем ли да продължим и да се оговорим, че аз ще се занимавам с Мика в събота сутрин, докато ти работиш? Искам това време.
Мика имаше нужда от това, а и щеше да ми спести пари. Кимнах.
– Да. Това е добре. Ако не можеш някоя събота, просто ми кажи поне седмица предварително, за да мога да направя други уговорки.
Дуейн се усмихна.
– Когато кажеш на онези хора отсреща, че Мика е син на Дъстин, ще имаш безплатни грижи за детето, когато пожелаеш.
Още нещо, с което не бях свикнала.
Взехме си довиждане и аз видях как Дуейн се обърна и тръгна към пикапа си. Може и да гледах задника му, докато си проправяше път към пикапа, но това беше моята тайна.
* * *
– Какво искаше? – Попита ме Мика в момента, в който влязох вътре. Той седеше на дивана със скръстени на гърдите ръце, а краката му висяха, защото все още не можеха да докоснат пода.
– Трябваше да си играеш в твоята стая – напомних му, докато си проправях път, за да седна до малкия ми мъж.
– Гледах да те пазя – каза той просто.
Протегнах ръка, придърпах го към себе си и го прегърнах до себе си. Толкова дълго време бяхме само ние. През изминалата година той започна да се държи така, сякаш той е този, който ме защитава, а не обратното. Преди месец ме беше попитал кой ме пази, след като нямам съпруг, който да го прави. Уведомих го, че аз пазя себе си и него. Уверих го, че съм много добра в това.
Този ден той се беше променил. Виждах го все повече и повече с всеки изминал ден. Сякаш беше осъзнал, че имам нужда от някой, който да се грижи за мен, и той вършеше тази работа. Сладкото ми малко момче. Целунах го по главата и вдишах външната му миризма.
– Хареса ли ти денят? – Попитах го.
Той кимна бавно.
– Да, но ако Дуейн е бил лош към теб, тогава не искам да се връща.
Пред него щеше да се открие цял нов свят. Такъв, който щеше да промени живота му. Стиснах го.
– Дуейн не е бил лош към мен. Дуейн иска това, което искам и аз. Той иска да си в безопасност и щастлив.
Мика се облегна назад и ме погледна. Можех да видя объркването в малкото му лице. Не беше сигурен какво казвам, а малката надежда в тези негови очи едва не ме събори. Той не искаше да знам колко много иска да има мъж в живота си, но аз го знаех и го разбирах.
Не беше време да му казвам колко много Дуейн го иска в живота си и защо. Все още трябваше да знам, че Таби Фалко не е получила тези писма. Трябваше да съм сигурна, че тя не знае за Мика. Защото, колкото и да вярваше Дуейн, че майка му никога няма да направи това, знаех, че съм ѝ изпратил писмата. Трябваше да са отишли някъде.
– Ще се върне ли Дуейн отново някой ден, за да си играем?
Той искаше Дуейн да се върне. Това беше в изражението му, изпълнено с надежда. Радвах се, че му е харесало да прекара времето си с Дуейн.
– Да. Всяка събота сутрин Дуейн иска да се забавлява с теб, докато аз работя.
Ярка усмивка озари лицето му.
– Иска?
Кимнах, а Мика удари с юмрук във въздуха с радост и скочи от дивана. Гледах го как тича към стаята си. Разговорът ни вече беше приключил. Усмихнах се, станах и отидох да си приготвя сандвич.
– Искаш ли да обядваш? – Попитах го.
– Макарони със сирене – отвърна той.
– Ще се превърнеш в макарони със сирене – отвърнах аз.
– Добре! Тогава ще се изям сам.
Поклатих глава, засмях се и приготвих на сина си макарони със сирене.
ДУЕЙН
Ако се прибера вкъщи тази вечер, ще мисля само за гадости. Затова излязох в Лайв Бей, където знаех, че ще имам приятели. Хора, които да ме разсейват. Това беше мястото, където някои от нас винаги се появяваха през уикендите. Дори моите приятели, които са женени и имат деца.
Седнах с една бира и гледах как Крит Корбин пее, докато чука с очи приятелката си. Беше като някакъв странен обрат във вселената. Когато Престън Дрейк се беше влюбил в малката сестра на най-добрия ни приятел, си бях помислил, че си е загубил ума. Сега мъжката курва от „Морски бриз“ и вокалист на „Джакдаун“ беше напълно прецакан от едно момиче. Светът щеше да се разпадне.
– Обичам да го гледам как я гледа – каза Триша, по-голямата сестра на Крит и съпруга на Рок. Рок беше и един от най-добрите ми приятели още от началното училище. Триша беше част от живота ни, откакто Рок се беше затворил около нея, когато бяхме седемнайсетгодишни. Веднъж бях направил грешката да я попитам дали има вълшебна путка. Рок беше изравнил задника ми с един замах. Дори не го бях видял.
Не говорих повече за путката на Триша. Поука.
– Той е преебан – казах, преди да отпия още една глътка бира. Имах трийсетина килограма мускули повече от Крит, макар че веднъж бях видял как задникът му се побърка, когато си помисли, че Блайт го е напуснала. Така че не говорех за путката ѝ пред него. Човекът щеше да си изпати, а аз не разполагах с такава енергия.
– Толкова си брутален – каза Триша, която седеше в скута на съпруга си.
– Честно казано, скъпа, просто съм брутално честен.
Триша извъртя очи.
– Един ден, Дуейн Фалко, ще паднеш, а когато го направиш, ще се наслаждавам адски много да го гледам.
Тя грешеше в това отношение, но не исках да споря. Опитвах се да не пуша. Ако тази гадост наистина убиваше хора, тогава трябваше да спестя няколко години. Имах племенник, който се нуждаеше от мен сега. Досега не бях имал такава нужда. Но, по дяволите, исках цигара.
– Ние сме тук! Съжалявам, че закъсняхме. Блис не беше в настроение да остане с детегледачка тази вечер. Кейдж трябваше първо да я люлее, за да заспи – каза Ева Йорк, докато сядаше с красивото си дупе на табуретката до мен. Тя ме плесна по коляното. – Здравей, ти – каза тя с усмивката, която беше пагубна за Кейдж Йорк. Той беше погледнал Ева и играчът, известен някога като Кейдж Йорк, се беше преобразил. Ева също имаше тази магическа путка. Единственото шибано обяснение за тази глупост. Кейдж вече беше татко и беше щастлив от това. Ако го попиташ за момиченцето му, лицето му ще стане меко и мечтателно. Луди гадове. Всички те.
Наведох се към Ева и ѝ намигнах.
– Само чакам да се появиш, сладурче – казах ѝ с тих глас, само за да вбеся Кейдж. Чувекът беше смешен като дявол, когато се опитваше да се разпорежда териториално с горещия задник на Ева.
– Да те еба, Дуейн – изръмжа Кейдж, придърпа Ева към крака си и се втренчи във врата ѝ, сякаш бяха възбудени и се срещаха, а не женени и родители.
– Аманда се обади и каза, че има децата – каза Ева, кикотейки се от вниманието на Кейдж.
Триша кимна.
– Да, така е. Престън искаше децата тази вечер, така че ги оставихме там и дойдохме да чуем Крит. Мислех си, че ще успея да посетя и Блайт, но той не я пуска тук. Държи я там при себе си. Ето защо той продължава да пее на някого извън сцената. Рядко откъсва очи от нея. – Доволството в гласа на Триша трудно можеше да се пропусне.
– Това ми харесва. Те са очарователни – каза Ева, като погледна към сцената и към Крит Корбин, който пееше на жената, която никой не можеше да види извън сцената.
Кейдж плъзна ръка по корема на Ева, а тя се засмя и се опита да се отдалечи от опипването му. Той се беше увлякъл малко, което беше нормално.
– Аз съм за това да наблюдавам, но не знам дали това е законно. Може би ще искаш да го полееш със студена вода – казах с усмивка.
Кейдж ме стрелна с раздразнен поглед.
– Ревнуваш, Фалко?
Погледнах към блондинката, която цяла вечер ми изпращаше кокетни сигнали. Тя не беше облечена много и имаше онзи поглед в очите си. Беше на плажа, за да се забавлява.
Извих пръст към нея и това беше всичко, което беше необходимо. Тя отскочи с наедрялото си дупе към мен.
– Ей, захарче, опитваш се да привлечеш вниманието ми адски силно – казах аз и плъзнах ръка около талията ѝ. Тя се сгуши до мен и усетих мириса на бира в дъха ѝ. Беше хубава и смазана. Погледнах Кейдж.
– Нова путка всяка проклета вечер – прошепнах му над главата ѝ, после придърпах лицето ѝ към моето и опитах.
– Един ден, Дуейн. Един ден – каза Триша, но аз пренебрегнах подигравките ѝ и се насладих на желаещата млада блондинка в ръцете ми. Извивките ѝ бяха хубави, а дупето ѝ не беше толкова пухкаво, колкото ми харесваше – хванах го с една от ръцете си, но щеше да се справи.
– На колко години си? – Попитах, преди да захапя врата ѝ.
– Деветнайсет – издиша тя. Изглеждаше на деветнайсет и се чувстваше на деветнайсет. Щях да поискам документ за самоличност, преди да забия члена си в нея, но ѝ повярвах. Засега това беше достатъчно.
– Добре ли се справяш с тази уста? – Попитах я, като плъзнах ръката си по-надалеч по дупето ѝ, докато пръстите ми не докоснаха разкрача ѝ. Дишането, което излезе от нея, ми подсказа, че е готова.
– Мога да бъда добра във всичко, което искаш да бъда – каза тя задъхано.
Това ми хареса.
– Тогава седни с това сладко дупе на крака ми и ме остави да поседя с приятелите си – казах ѝ аз. Когато посегнах към бирата си, тя направи точно това, което ѝ казах. Беше като всички тях, красавиците, които идваха на плажа, за да си прекарат добре. Хубаво време, което можеха да оставят тук, в Морски бриз, след като се върнат към живота си. Бях повече от щастлив да им дам спомен, който да отнесат със себе си.
Имах само две правила. Никога в моето жилище. Не ги чуках при мен. И никога през нощта. Чукахме се и ако беше хубаво, се чукахме по няколко пъти. След това си тръгвах. Всичко свърши. Дори не ми трябваха имената им.
Връзките изискваха твърде много мислене. Те отнемаха време. Изискваха куп неща, които не исках да давам. Разбира се, разбирах защо всеки от приятелите ми бе попаднал под чара на своята жена. Всеки от тях избираше красавици с нещо повече от хубави цици. Те имаха целия пакет и аз бях щастлив за тях. Само че не исках да бъда като тях.
– Чуваш ли това, Дуейн? Очаквах хаплив коментар – каза Рок, като се намеси в мислите ми. Ръката ми се беше промъкнала между краката на блондинката и бях зает да я обработвам, докато я карах да седи тук.
– Джес е бременна – каза Триша с гордост.
Джес беше братовчедка на Рок и някога беше едно сладко малко парче опашка. После беше избягала с брата на рок звездата. Той се беше влюбил в нея, беше я отвлякъл от живота ѝ тук и беше променил всичко за нея. Не исках да го призная, но бях щастлив за нея. Имаше добро сърце и се притеснявах, че накрая ще го даде на Крит, който никога нямаше да ѝ бъде верен. Но той не беше нейна собственост и не мислех, че може да бъде верен – докато не срещна Блайт.
– Джес като мама – казах аз, след което се засмях. Беше трудно да си го представя. Момичето имаше тяло на шибана порнозвезда и преди Джейсън Стоун да влезе в живота ѝ, беше използвала това тяло, за да поставя мъжете на колене.
Момичето в скута ми нададе тих стон и аз си спомних, че бях вдигнал ръка под полата ѝ и си играех с нея. По-добре да я изкарам до пикапа. Дотам щяхме да стигнем. Не бях в настроение да се връщам в хотелската стая на тази.
– Изглежда, че трябва да отида да потуша един пожар. Ще се видим по-късно – казах и се изправих. Хванах момичето за бедрата и я преместих през тълпата.
– Мокра ли си, захарче? – Попитах я, докато я избутвах през вратата и навлизах в хладния нощен въздух.
Тя кимна и ме погледна със замъглени очи. Проблемът беше, че не бях в настроение да се чукам. Не се бях чукал от две седмици. Не и откакто ми съобщиха, че имам племенник. Това беше объркало главата ми и не можех да се съсредоточа върху нищо друго. Дори върху жената в ръцете ми. Все пак я бях натоварил и трябваше да поправя това.
– Моят пикап – казах и, заведох я там и я притиснах до него, след което плъзнах ръцете си обратно по малката пола, която носеше, и докоснах с пръсти много мократа ѝ и гореща жагина, докато тя се блъскаше в ръката ми.
Това би трябвало да ме възбужда. Да имаш такава жена, която да иска да ме вземе. Но не беше така. Нито най-малко. Чувствах се така, сякаш вършех работа. Майната му на това. Трябваше тя да свърши, за да мога да се прибера вкъщи и да си взема душ.
– Ела за мен, захарче. Ела в ръката ми – казах в ухото и, знаейки, че думите могат да тласнат една възбудена жена на ръба. Разбира се, това беше всичко, което беше необходимо. Тя се разтрепери и извика, като се държеше за ръцете ми. Когато се уверих, че е свършила, извадих ръката си, след което я избърсах небрежно в полата ѝ. Не исках да имам нейния аромат върху себе си. Трябваше ми проклетият дезинфектант за ръце в пикапа.
Тя ме погледна с замечтани очи. Поне беше изпитала някакво удоволствие от това. Аз обаче бях приключил за тази нощ. – Върни се обратно, захарче. Ще те наблюдавам оттук, за да съм сигурен, че ще стигнеш безопасно.
Доволната ѝ усмивка бавно се превърна в бръчка, докато ме гледаше.
– А ти?
Какво става с мен? Бях ѝ докарал шибан оргазъм и я оставих да свърши върху проклетата ми ръка. Щях да се прибера у дома. Това беше всичко, което исках тази вечер.
– Отивам си вкъщи. Ти се върни вътре и намери приятелите си – казах и, след което леко я побутнах към вратата. Тя се спъна, след което ме погледна назад с разочарована гримаса.
– Не съм ти обещавал да те чукам, бейби. Беше разгорещена и притеснена и аз ти дадох възможност да се освободиш. Не ме интересува повече. Върви си сега – казах и.
Това изглежда беше достатъчен шамар за егото ѝ. Гърбът ѝ се изправи, тя извърна глава и се отдалечи.
Добре. Сега можех да се прибера вкъщи и да я изкъпя от себе си.
Назад към част 9 Напред към част 11