СИЕНА
Той беше навсякъде наведнъж. Главата ми се завъртя и ако не ме беше подпрял на стената, щях да се сгромолясам на земята. Беше непреодолимо и вълнуващо.
Дуейн засмука долната ми устна, преди да прокара целувки по челюстта ми, след което се зае да измъчва мястото зад ухото ми.
– Исках да го направя от толкова дълго време – прошепна той срещу кожата ми. – Това място. Навсякъде. Ебаси, Сиена, не знам дали мога да се забавя. Толкова много искам, но точно сега искам да съм в теб.
Исках Дуейн по всякакъв начин, по който можех да го имам. Знаейки, че той иска да е с мен повече от една нощ и че иска това, бях готова да изпълня всяко негово желание.
– Имаме цяла нощ – казах му.
След това се отлепих от земята и обвих краката си около кръста му, докато той ме превеждаше през една врата отстрани на кухнята и направо към леглото с кралски размери в средата на стаята.
– Гола и на моето легло. Искам това, по дяволите. Сега – каза той, дръпна тениската си и я захвърли. Той посегна към блузата ми, а аз доброволно вдигнах ръце и му позволих да я свали от мен. Очите му сякаш се бяха запалили, когато ме видя по сутиен.
– Свали го. Искам да те гледам – каза той, без да откъсва поглед от гърдите ми.
Откопчах задната закопчалка и оставих сутиена да падне напред. След това го свалих от ръцете си и го отместих настрани. Не ме интересуваше къде ще се озове. Грижех се само за глада по лицето на Дуейн и за това, че знаех, че той гледа точно мен по този начин.
Звучеше, сякаш измърмори нещо като „вълшебни цици“, но не бях сигурна, че съм го чула правилно. Ръцете му бяха върху колана на шортите ми и ги дърпаха надолу, така че всички мисли за мърморенето му ме напуснаха. Бях била напълно гола само с един мъж и той беше момче. Освен това никога не ми беше отделял толкова време. Нито пък ме гледаше така, сякаш благоговееше пред мен.
Дуейн коленичи пред мен и разтвори коленете ми. Задъхах се, когато той целуна коляното ми и ме погледна нагоре през клепачите на очите си.
– Обожавам тези червени къдрици. Толкова са шибано горещи.
О, Боже.
– Легни назад, Сиена. И дръж тези крака отворени за мен – каза той, докато се изправяше и разкопчаваше дънките си. Исках да го гледам как сваля тези дънки, но направих каквото поиска, като се стараех да го виждам. Отдавна бях фантазирала и за целия него.
– Първо ще трябва да те опитам. Искам вътре в теб, бебе, но трябва да целуна това – каза той, докато ръката му ме галеше между краката. Бях открита и трябваше да се чувствам уязвима. Но това беше Дуейн. Чувствах се правилно. Беше вълнуващо.
Дуейн се спусна на колене и вдигна десния ми крак, след което го целуна, преди да прехвърли крака ми през рамото си. После направи същото и с левия. Топлината на дъха му беше толкова близо, че изтръпнах.
– Мирише като в шибаната сладкарница – каза той точно преди езикът му да се плъзне по мен. Усещането беше невероятно. Изкрещях и посегнах към нещо. Накрая се оказах с шепи на одеялото под мен.
С всеки удар на езика му тялото ми се размърдваше и през мен преминаваха тръпки на удоволствие.
– Дуейн – просъсках, когато интензивността стана твърде голяма. Бях толкова близо до нещо, което бях изпитвала само със себе си, сама в стаята си.
– Близо ли си? – Попита той, като вдигна глава. Езикът му излезе, за да оближе устните му, и нищо в живота ми не беше толкова секси, колкото този мъж.
– Да – отвърнах аз, без да мога да си поема дъх.
Той наведе глава, след което притисна с целувка чувствителното място, което винаги се нуждаеше от най-много внимание, и аз изстенах, неспособна да замълча. Всичко това беше повече, отколкото някога бях очаквала.
След това той се изправи и солидното, мускулесто тяло, покрито с разноцветни татуировки, беше на показ. Бях толкова близо до оргазъм, че само като го видях в този вид, почти се превих. Всяка твърда линия на тялото му беше красива. Искаше ми се да го докосна навсякъде. Тогава очите ми се присвиха и се разшириха от внезапна паника. Не бях експерт по размера на пениса, тъй като бях била само с шестнайсетгодишно момче, но той беше голям. Може би прекалено голям. Сексът с Дъстин винаги е бил неудобен, а понякога и болезнен. Той казваше, че е защото той е твърде голям, а аз – твърде стегната, но това… О, не.
– Колкото и да ми харесва, как изглеждаш, сега не се чувствам много търпелив – каза той, преди да се спусне над мен. – Боже, ти си перфектна – каза той, след което целуна върха на едната ми гърда.
Нямаше да си мисли, че съм перфектна, когато той не се побереше в мен. Или когато крещях от болка и го молех да спре. Това исках от толкова дълго време, а сега бях сигурна, че няма да се случи. Напрегнах се и затворих очи, като се молех да не се смутя и да не направя нещо като да се разплача. Ако можех просто да изтърпя болката… Бих направила всичко за Дуейн. Само се надявах да го направя тихо.
– Сиена? – Гласът на Дуейн беше загрижен. Разбира се, че беше. Държеше се като идиотка, а той дори още не се беше опитал да влезе в мен.
Отворих очи и го погледнах. Толкова съжалявах. Исках това. Исках го. Но болката. Отначало с Дъстин беше лошо, а знаех, че когато един мъж започне да действа, не може да спре само защото плачеш от болка. Той трябваше да свърши.
– Какво става, бейби – каза той, докато отмяташе косата от лицето ми с палец, след което го прокара по долната ми устна. Беше толкова мил. Кой би си помислил, че Дуейн Фалко може да бъде толкова мил?
– Винаги ме е боляло… преди. Винаги. А ти си по-голям…- Боже, мразех това. Напомнянето, че съм спала с по-малкия му брат, убиваше настроението му.
Той се намръщи.
– Трябваше да те боли само малко първия път.
Трябваше да обясня това. Колкото и унизително да беше, трябваше да му го кажа.
– Аз съм… Винаги ме е боляло. Никога не ми е било приятно. – Ето. Признах си.
Дуейн затвори очи и издаде съскащ звук през зъбите си. Когато ги отвори, той заби поглед в моя.
– Това няма да боли. Кълна ти се, Сиена, ще се чувстваш добре, бейби. Ще се погрижа да виждаш звезди.
Почти му повярвах. С този свиреп поглед в очите му беше лесно да повярвам. Но си оставаше факт, че той беше много по-голям от Дъстин.
– Но аз не съм правила секс от много време. Тогава бях стегната. – Имах и дете, но това беше преди пет години, така че всякакво разтягане, което беше направил, най-вероятно вече беше изчезнало.
Дуейн сведе глава, докато устните му не докоснаха ухото ми.
– Сега си стегната. Но също така си толкова шибано мокра и готова – каза той шепнешком, точно когато пръстът му погали нежната топлина между краката ми.
Въздъхнах, а Дуейн се ухили.
– Така е, бейби. Позволи ми да се погрижа за теб. Никога повече няма да те нараня. По никакъв начин. Кълна се в това.
Дори и да ме боли, щях да го приема. Това беше Дуейн. Исках Дуейн. Дълбоко в себе си винаги бях искала Дуейн.
Той се наведе и видях как посегна към малка квадратна опаковка от фолио, която разкъса със зъби. После нави презерватива надолу. Ако не се страхувах толкова от секса, можех да го оценя повече.
Тогава той отново беше над мен и устните му намериха моите. Нежното плъзгане на езика му, докато вземаше това, което искаше, облекчи страха ми точно преди да усетя как върхът му докосва входа ми.
– Спокойно, бебе. Ще бъда нежен. Но ти трябва да се отпуснеш – каза той с дрезгав, напрегнат глас, докато прибираше главата си в извивката на врата ми.
Бавно се отпусна в мен. С всеки сантиметър, който ме изпълваше, нямаше болка, а само удоволствие. Може би вече не бях толкова стегната. Надявах се да е така.
– Добре ли си? – Попита ме той, като се задържаше над мен. Усмихнах се с облекчение и кимнах.
Погледите ни се вкопчиха, докато той се отпускаше повече и аз повдигах бедрата си, за да го поема. Разтягането беше приятно, а пълнотата – невероятна. Но освен това… това беше правилно. Вече го знаех. Какво не беше наред през всичките тези години – не Дъстин беше този, който беше завладял сърцето ми. Просто го обичах, както бихте обичали един приятел. Той беше това, което познавах.
Дуейн обаче ме накара да почувствам неща, които никой досега не беше изпитвал. Тогава бях твърде млада, за да го осъзная, но сега всичко беше много ясно. Това беше момчето от Фалко, с което винаги трябваше да бъда.
– Сиена, трябва да спреш да вдигаш това сладко дупе, бейби. Това е шибаната най-тясна вагина на света и всичко, което искам, е да се движа силно и бързо. Но аз го правя бавно. Помогни ми да го направя бавно.
Той искаше да се движи, но не се. Беше нежен за мен. Не знаех, че мъжете могат да се движат бавно. С това осъзнаване Дуейн взе още едно малко парче от сърцето ми. Исках да се предпазя от нараняване, но му се доверих. Вярвах му повече, отколкото някога съм вярвала на когото и да било. Освен това не бях сигурна, че той не е взел сърцето ми преди години и не го е върнал. Вече не беше останало много неща, които да защитавам.
– Чувствам се добре. Изобщо не ме боли. Искам те – уверих го аз.
С това малко насърчение той потъна изцяло в мен и издаде стон от удоволствие.
– Боже, жено, ти ме изцеждаш до дъно.
Чувствайки се по-смела, обвих краката си около него и се извих в него.
С тялото си, което трябваше да бъде оценено заради изваяното съвършенство, което беше, Дуейн се задържа над мен, докато започна да се люлее в мен и от мен. Обгърнах с ръце изпъкналите му бицепси и се задържах. Всеки път, когато потъваше изцяло в мен, той докосваше нещо, което предизвикваше такива силни сътресения в тялото ми, че ми се искаше да го моля да продължи по-бързо. Исках това усещане.
Чуха се стенания и молби, за които бях сигурна, че идват от мен. След четвъртия път, когато докосна онова специално място дълбоко в мен, аз толкова се развълнувах от нуждата, че вече не знаех какво казвам. Просто не исках да спира.
Експлозията от усещания, която избухна в тялото ми, ме шокира. Единственото, което можех да направя, беше да се държа за Дуейн, докато виках името му. Доверявайки му се, че няма да ме изпусне, аз без страх изпаднах в неподозираното блаженство.
Някъде далеч чух Дуейн да крещи и тялото му се напрегна върху моето. Обгърнах се по-плътно около него, докато той се отпусна върху мен. Способността да се движа вече ми беше отнета. Обгърна ме ленив, гладък рай и исках да го споделя с Дуейн в прегръдките си.
– Вълшебна шибана вагина – прошепна той, когато челото му падна до ключицата ми. Дишането му беше тежко, докато се задъхваше и потръпваше. – Майната му – каза той, след което натисна целувка на рамото ми.
В мен се надигна кикот и дори не се опитах да се сдържа. Бях щастлива. Толкова много щастлива.
Дуейн вдигна глава и ми се усмихна.
– Защо се смееш, Червенокоска?
Стиснах устни, за да овладея кикота.
– Ти нарече моята… знаеш… магия.
Усмивка докосна устата му и аз не исках нищо повече от това да целуна тези пълни червени устни.
– Това е магия. Което означава, че си останала с мен. Никога не съм мислил, че ще намеря вълшебна мацка. Никога не съм я искал, но, по дяволите, сега я искам. Възнамерявам да те задържа.
Исках да бъда задържана, но наистина бях искала това само с Дуейн.
Докоснах устните му с пръсти, а той вкара един от пръстите ми в устата си и засмука. Огънят в мен отново се разпали, докато гледах устата му върху кожата ми. Той я остави да се освободи.
– Трябва да се уверя, че си добре. Да те проверя лично и да видя дали всичко е наред и дали не съм те наранил. След това мога да те разхвърлям отново.
Той не ме беше наранил, но ми хареса идеята да провери, за да се увери, а аз исках отново да се разхвърлям.
– Трябва ли първо да се изкъпя? – Сега исках отново да съм мръсна.
Дуейн се ухили.
– Жадна, вълшебна вагина. Майната му, имам късмет. Но да, първо трябва да се погрижа за това, което е мое. След това ще те почистя наистина добре. Но не се притеснявай. Възнамерявам да те накарам да изкрещиш името ми поне веднъж, може би два пъти, под душа.
Очите ми се разшириха и аз се извих под него. Никога не бях вземала душ с никого. Идеята за това ме развълнува.
– Добре. Хайде да се изкъпем.
ДУЕЙН
Облегнах се на рамката на вратата на спалнята, държейки чиния с шоколадов сладкиш, докато гледах как Сиена се е свила да спи в средата на леглото ми. Тя изглеждаше толкова малка там, съвсем сама. Не възнамерявах да я оставям там дълго, но знаех, че има нужда от повече сън. Миналата нощ я събудих три пъти, без да мога да откъсна ръцете си от нея.
Нуждата ми да я пазя и защитавам току-що беше достигнала съвсем ново ниво на притежание. Сиена не беше просто майка на Мика, тя беше моята жена. Моя. Не исках тя да спи без мен. Не исках да се събужда без мен. Не исках да се къпе без мен.
Имаше голяма вероятност да съм напълно обсебен от нея. Не бях обсебен от нищо. Никога. Но Сиена беше различна. Тя винаги е била различна. Беше открила нещо в мен и го беше съживила, когато бяхме деца. След години на борба с нея и забрава, аз се бях предал и си бях позволил да почувствам. И то много. Повече, отколкото ми се струваше възможно.
Погледът, който баща ми хвърляше на майка ми, когато тя влизаше в стаята, сега имаше пълен смисъл за мен. Когато Престън държеше Аманда притисната до себе си, сякаш не можеше да диша без нея, а Кейдж ръмжеше на всеки мъж, който според него гледаше Ева прекалено дълго, аз разбирах това. Толкова шибано, че го разбрах.
По дяволите, бях адски сигурен, че ще стана много по-лош от всеки от тях. Дори Крит и неспособността му да пее на сцената, без да има Блайт до себе си – това ми се струваше логично.
– Ще изядеш всичко това сам ли? – Попита Сиена и аз вдигнах поглед от дългите ѝ копринени крака, за да видя полуотворените ѝ очи, докато ме гледаше.
– Ще нахраня сексапилната жена в леглото си – казах ѝ аз. Отърсих се от позицията си на рамката на вратата и отидох до леглото, за да седна до нея.
Тя се пресегна да седне и чаршафът падна, позволявайки на най-невероятните цици на света да се освободят. Ебаси. Те бяха мои.
– Те не са гладни. Аз съм – подразни ме Сиена, докато придърпваше чаршафа обратно, за да се покрие.
Откъснах погледа си от гърдите ѝ и го насочих към лицето ѝ. Сънливата, добре поддържана усмивка на устните ѝ и хлътналите ѝ очи ме накараха да не мисля за това да я храня. Исках да бъда в нея. Отново.
– Отвори – казах ѝ, взех една вилица от тортата и я плъзнах в красивата ѝ розова уста.
– Мислех си, докато спиш, че ще е забавно да размажа тази глазура по няколко части на тялото ти и да я оближа. Мисля, че може би ще трябва да опитаме по-късно.
Сиена сведе глава, но аз видях усмивката на лицето ѝ. Тя се приближи до мен, докато предната ѝ част не се притисна към ръката ми. Когато ме погледна отново, в очите ѝ се появи палав блясък.
– Само ако мога да сложа малко върху теб и да го оближа.
– Винаги, когато искаш да ме оближеш, бейби, казваш думата и е твое. Не ме интересува къде сме. Ако има шанс да имам тази уста върху себе си, тогава ще го искам. Винаги ще я искам.
Тя сведе поглед към коленете ми и вече полуеректиралият ми член се разгоря. Протегнах ръка, обхванах лицето ѝ с длан и я наклоних така, че очите ѝ да са насочени към моите.
– Това нещо с теб и мен. То е истинско. Никой друг. Ти ме имаш. Само ние. Не те пускам, Сиена. Чаках твърде дълго и сега, когато най-накрая те имам, съм сигурен, че няма да те оставя.
Отначало тя не отговори, но видях въпросите в очите ѝ. Беше дошла тук, за да ми донесе торта и да ми каже какво изпитва към мен. След това за една нощ я превърнах в изключителна връзка. Буквално.
– Ти каза, че не правиш това – каза тя почти шепнешком.
– Не го правя. Никога не съм го правил. Никога не съм искал. Но тогава никога не съм те имала. Винаги съм си мислела, че никога няма да намеря това. Не съм го търсил. Но сега, когато го имам, няма да го изпусна. Ще направя всичко, което трябва, за да те направя щастлива.
Големите ѝ очи се напълниха със сълзи и тя примигна, навлажнявайки дългите си мигли.
– Тогава ние сме си ние – каза тя със сладка усмивка, която накара сърцето ми да направи смешни номера.
– Още сега те предупреждавам, че няма да е лесно да се справиш с мен. Искам да си до мен. В леглото ми. Не искам да си далеч от мен. Не искам да правя тази космическа глупост. Ще бъда в твоето пространство при всеки шибан шанс, който ми се отдаде.
Сиена се засмя и посегна да потопи пръста си в глазурата.
– Хм… Дуейн Фалко не иска да бъде отделен от мен. Той иска да бъде в моето пространство. Предполагам, че в живота може да има и по-лоши неща от това – каза тя със сериозен тон. – Ако си в моето пространство, тогава ще имам повече шансове да правя неща като това. – Тя вдигна пръст и се усмихна. – Свали анцуга – нареди тя.
Направих каквото ми беше наредено и се хванах за чаршафите до мен, докато Сиена покриваше главичката на члена ми с глазурата на пръста си. Дишането ми се учести, докато тя не бързаше. Търпението ми тъкмо се канеше да се пречупи, когато тя сведе глава и езикът ѝ се стрелна и облиза върха с дразнещо движение.
– Мммм – изстена тя.
Исках да я оставя да се забавлява, но бях толкова близо до молбата, че не беше смешно. След още три облизвания устата ѝ се отвори и се плъзна надолу над мен. Триумфалният рев, който се изтръгна от мен, само я окуражи още повече. Тя засмука и започна да плъзга устата си нагоре-надолу по дължината ми.
Отместих косата ѝ назад, за да мога да гледам как устата ѝ ме поема дълбоко.
– Толкова шибано красива – казах, когато тя ме погледна нагоре.
В този момент знаех, че ако тази жена ме помоли да ходя по вода, ще намеря шибан начин.
Назад към част 22 Напред към част 24