Аби Глайнс – Морски бриз – Дръж се здраво – книга 8 – част 27

ДУЕЙН

Сиена замръзна точно пред очите ми. Всички емоции напуснаха лицето ѝ и тя просто гледаше право напред. Единственото нещо, което никога не съм искал да знае, шибаното ѝ безполезно извинение на майка и, тя просто ѝ го казва без предупреждение или подготовка. Опитах се да я спра, но ужасът, че Сиена знае, ме лиши от думи. Бях застинал в тази ужасна реалност.
– Бебе, погледни ме – казах аз и посегнах към нея, но тя се отдръпна. Не ме погледна, а се отдалечи. Това беше по-лошо от това някой да ме разрязва с острие.
– Ти беше по-добър от Дъстин. Той беше слаб… – започна майка ѝ, но аз се обърнах и я погледнах.
– ЗАМЪЛЧИ! – Изръмжах. Тя беше казала достатъчно. Не исках никога повече да я чувам да говори.
– Не го защитавай. Той я е използвал – каза тя.
– Не го защитавам! Аз защитавам нея. Замълчи! Тя нямаше нужда да го чува по този начин. Никога не е имала нужда да знае това. Той си е отишъл. Свърши. Тя имаше своите спомени и беше щастлива. Не виждаш ли това? Какъв е проблемът ти, жено? Наслаждаваш се, като я виждаш да се мъчи?
Тя поне имаше достойнството да помръдне.
– Спри – каза Сиена, като върна вниманието ми към нея. – Тя беше права. Трябваше да знам. Това е нещо, което трябваше да ми бъде казано много отдавна. Аз не се съсипвам. Доказала съм го. В това има смисъл, наистина. Той винаги е бил близо до нея. Тя винаги е била наблизо. Вярвах му. Доверих се. Но това е логично.
В гласа ѝ имаше само празнота. Мразех я, по дяволите. Предпочитах сълзите ѝ. Или дори да крещи. Но не и това. Сякаш се затваряше в себе си и изключваше всички останали. Аз не си тръгвах. Тя не ме отблъскваше.
– Исках да те предпазя от това да бъдеш наранена от Фалко. Затова накарах леля ти да проверява пощата всеки ден и да ми изпраща всички писма, които си им изпратила. Имам ги всичките, ако ги искаш. Запазих обаче снимките. Искам ги, ако това не е проблем. Така наблюдавах как Мика расте. Но писмата можеш да ги занесеш на Таби. Имам ги в колата.
Тя беше взела писмата, защото ни наказваше за измамата на брат ми. Колко прецакано беше това? Родителите ми загубиха сина си. После разбраха, че е забременил Кими, а тя е направила аборт в деня след погребението му. Това се беше разпространило в града като горски пожар. Година по-късно Кими се изнесе с един мъж и повече не се върна в Морски бриз.
Това, че не трябваше да я вижда, беше помогнало. Когато виждах лицето ѝ, виждах само момичето, което беше убило детето на брат ми. Мразех я. Не можех да ѝ простя. Дори не исках да простя. Тя ме отвращаваше.
– Вървете. И двамата, вървете. Оставете писмата на верандата. Не съм готова за това. Може би някой ден ще намеря начин да ти простя, майко, но днес не е този ден.
Тя не погледна никого от нас. Очите ѝ все още не бяха фокусирани, докато се взираше в нищото.
– Дайте ми един час, а след това, моля, доведете Мика у дома. Но ти трябва да си тръгнеш.
Тя говореше на мен. Искаше да си тръгна.
Майната му на това. Тя ме отблъскваше.
– Няма да те оставя – казах ѝ.
Тя въздъхна, после най-накрая се обърна да ме погледне.
– Знаеше ли?
Исках да излъжа. Толкова много исках да излъжа.
– Да. – Признах истината, защото отказвах да я лъжа.
– Тогава трябва да си тръгнеш. Искам да си тръгнеш.
– Сиена, имах своите причини. Защитавах те…
– Не ме интересува. Искам да си тръгнеш. Остави ме. И двамата.
После се обърна и си тръгна, като се заключи в спалнята си.
Стоях там и се взирах във вратата ѝ, като не исках нищо повече от това да я изтръгна от проклетите ѝ панти и да я накарам да ми позволи да я държа. Да и обясня какво направих. Защо го направих.
– Тя има нужда от време. Не прави глупости. Никога не си бил толкова глупав като брат си. Ти си бил умният. Не я разочаровай, както направихме ние. – След това Нина Рой се обърна и си тръгна.
Стоях в хола и чаках да се разплача или нещо да ми даде повод да нахлуя в стаята ѝ и да я прегърна. Нямаше нищо друго освен тишина. Тя искаше да остане сама. Щях да и го дам. Но това не беше свършило. Това беше началото. Тя просто трябваше да види това.

Назад към част 26                                                     Напред към част 28

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!