СИЕНА
Сутринта ми мина бързо. Три подстригвания, едно подчертаване и едно оформяне на корените. Всичките бяха дошли в последния момент, защото не бяха успели да се запишат при редовния си стилист. Точно сега трябваше да работя с това и това ме устройваше. Хилари дори казваше на хората, че приемаме желаещи, за мое добро.
Единственият служител освен Хилари, който работеше днес, беше Гретхен. Работех с нея за втори път и тя беше много шумна и бъбрива. Тя също се смееше много. И имаше куп клиенти мъже. Тесните кожени панталони, които толкова харесваше, изглежда бяха популярни сред мъжете.
– Чух те да говориш със сина си по-рано по телефона. Спомена Дуейн – каза Хилари, докато се връщаше в стаята на токчета с шипове. Не разбирах как тази жена носеше тези токчета и стоеше на краката си по цял ден.
Кимнах, без да знам защо тя повдигаше въпроса за краткия разговор, който бях провела с Мика преди час, за да се уверя, че всичко е наред. Той беше излязъл навън, за да хвърля футболната топка с Дуейн, и беше готов да приключи с разговора с мен и да се върне към забавлението.
– За Фалко ли говореше? Като видях, че познаваш Аманда Харди, когато дойде, а после чух името на Дуейн и тъй като той е един от приятелите на Престън, си помислих, че може би познаваш и Дуейн.
Все още не бях сигурна защо това има значение.
– Да, това беше Дуейн Фалко. Той гледа Мика заради мен днес.
Хилари ме изучаваше за миг, а след това на устните ѝ се изтръгна малка усмивка.
– Да не би да се заиграваш с Дуейн? Той не е от хората, които се заглеждат. Той е по-скоро човек, който се занимава с няколко момичета седмично.
Вече знаех това. Дуейн винаги е бил играч. Въпреки това не се интересувах от Дуейн по никаква друга причина, освен за да бъде част от живота на Мика. Мика се нуждаеше от мъж в живота си и чичо му щеше да е единственият му шанс да го получи.
– Виждаш ли се с Дуейн Фалко? – Попита Гретхен, като завъртя глава и накара тъмните си къдрици да подскачат. – Това момче може… да го прави добре. Знаеш какво имам предвид. По дяволите, почти ме съсипа за всеки друг. Трябваше да го изкарам от системата си.
Хилари ме погледна остро, сякаш искаше да каже: „Виждаш ли какво имам предвид?“
Опитвах се да изтласкам от главата си всички мисли за това, че Дуейн и Гретхен го правят добре. Не беше мисловен образ, от който имах нужда, макар да бях сигурна, че голото дупе на Дуейн е прекрасна гледка.
– Кълна се, че ако отново дойде да се шмугне наоколо, ще му дам да се изпишка и ще се справя с абстиненцията по-късно. Просто е толкова добър.
Добре, беше ми писнало от сексфеста на Гретхен с Дуейн.
– Той е стар приятел. Беше по-голям брат на гаджето ми от гимназията. Нищо повече. Той просто ми помага, като гледа Мика. – Приключих с почистването на станцията си, докато говорех. Не исках нито един от тях да ме гледа с любопитните си очи, но усещах как те палят дупка в главата ми.
– Ти си се срещала с по-малкия му брат? Този, който беше в катастрофата?
Глупости. Не е това, за което исках да говоря. Просто кимнах и продължих да се занимавам. Не позволявах на Дъстин да се превърне в тема на разговор.
Гретхен сякаш разбра това, така че не любопитстваше и си замълча. Успокоена, прибрах метлата и взех телефона си, за да видя дали имам съобщение от Мика. Обикновено той ми пишеше по няколко пъти, когато оставаше при някого. Днес изобщо не ми беше писал. Дуейн сигурно го е забавлявал.
Гретхен смени темата за нуждата си от педикюр и за срещата, която имаше тази вечер с някакъв мъж на име Грийн. Всеки с името Грийн звучеше нестабилно, но аз не казах нищо. Всеки уикенд Гретхен имаше различен мъж, предимно клиентите ѝ от салона.
– Утре вечер е женска вечер. Кога ще излезеш с нас, Сиена? – Попита ме Хилари, докато ме гледаше в огледалото, пред което беше застанала, за да оправи косата си.
– Не мога да оставя Мика през нощта – казах като обяснение. Никога нямаше да изляза с тях. Бях сигурна, че излизането им означава пиене и мъже. Аз нямах време за нито едно от двете.
– Не можеш ли да си намериш детегледачка? – Попита Гретхен.
Беше странно как Гретхен беше с две години по-голяма от мен, но се държеше много по-млада. Изглеждаше така, сякаш никога не е имала истински грижи и винаги се е забавлявала и излизала. Поклатих глава.
– Не познавам никого, при когото да оставя Мика и да се чувствам комфортно. Не мисля, че Дуейн би бил готов да го гледа през уикенда вечер. Той си има собствен социален живот, за който трябва да се грижи.
– По-малката ми сестра е детегледачка. Тя е ходила на курсове и на всичко, за да се научи да прави изкуствено дишане и да се справя с всички тези спешни ситуации. Тя е само на седемнайсет години, но е добра в това. Изкарва добри пари и има няколко постоянни клиенти, които и се доверяват и я викат. – Седемнайсетгодишната сестра на Хилари беше на същата възраст, на която бях и аз, когато ми се наложи да порасна бързо. Не се съмнявах в нея заради възрастта ѝ, но не бях сигурна, че съм готова да оставя Мика при непознат.
– Ще помисля – казах, без да искам да обидя Хилари.
Тя кимна.
– Разбирам. Но тя с удоволствие би дошла да прекара известно време с теб и Мика, за да можеш да я опознаеш. Научила е, че е по-добре за децата и родителите, ако първо направи това, преди да седне при тях.
Сестрата на Хилари щеше да се нуждае и от пари. От професионализма, с който се занимаваше с цялото това седене, тя вероятно взимаше повече, отколкото можех да платя. Не исках да харча парите ни, за да излизам аз, когато Мика се нуждаеше от толкова много неща. Трябваше да мисля за бъдещето му.
– В момента парите са малко. Може би, когато не са толкова ограничени, ще и се обадя – казах, надявайки се, че това е достатъчно, за да накарам Хилари да спре да настоява по въпроса.
Тя сви рамене.
– Просто ми кажи, когато прецениш, че си готов. Ще те свържа с нея.
Благодарих ѝ и отново проверих телефона си за съобщение.
Все още нищо.
ДУЕЙН
Момчето може да хвърля топка. За петгодишна възраст имаше впечатляваща ръка. Беше обсебен от баскетбола, но имаше талант, който оставаше неизползван. Хванах следващата топка, която хвърли към мен, и гледах как се усмихва и размахва пръстите си, сякаш горяха. Това беше нещо, което брат ми би направил.
Вместо гърдите ми да ме заболят от спомена за малкото момче, което приличаше толкова много на това, което се разхождаше по баскетболното игрище, сякаш беше крал, усетих как празното място в мен се запълва. Мика толкова много приличаше на Дъстин, че се бях влюбила в него за по-малко от шест часа.
Баща ми също не можеше да откъсне очи от Мика. След като шокът отмина, той седна до внука си и го попита за толкова много неща. А когато Мика му каза, че е фен на баскетбола и че ще стане най-добрият, татко се разсмя така, както не го бях виждал от шест години. Мика спомена също, че баща му е бил най-добрият баскетболист в света. Беше чист късмет, че мама се върна в кухнята точно когато той спомена баща си.
Но баща ми го беше чул. Виждайки как очите му се замъгляват с горчиви сълзи, аз се развълнувах. Трябваше да изкарам детето оттам. Трябваше да кажа на майка ми деликатно и когато Мика не беше наблизо, за да види реакцията ѝ. Обясних, че с Мика имаме някои неща за вършене, и се сбогувахме. Мама беше накарала Мика да обещае, че скоро ще дойде отново на гости, а баща ми беше целунал върха на главата му. Той не можеше да се сдържи.
– Мама си е у дома! – Мика ликуваше и изпусна току-що уловената топка, след което се затича да посрещне Сиена, когато тя излизаше от разбитата си кола. Момчето обичаше майка си. Тя сигурно го е отгледала без помощта на родителите си, защото Мика каза, че няма баба и дядо. Каза, че имал леля Кати, при която живеели във Форт Уърт. Това беше всичко. Не беше имал за кого друг да говори.
– Здравей, Ейс. – Гласът на Сиена привлече вниманието ми и аз откъснах поглед от Мика, за да видя жената, към която той се хвърляше и притискаше. Дългата ѝ коса не беше вдигната, както беше по-рано днес. Беше я разпуснала и оставила да виси по гърба ѝ. Цялата тази червена коса. Проклятие. Трябваше да си спомня коя е тя и колко забранено е това. Начинът, по който изглеждаше, не беше нещо, върху което можех да се съсредоточа. Никога нямаше да се стигне до случайно чукане със Сиена Рой. Тя беше майка на племенника ми.
А аз не правех нищо повече от случайно чукане. Никога.
Сиена беше отговорност. А тя вече беше моя, дори и да не го знаеше все още. Щях да помагам да се грижим за нея и Мика, но добавянето на секс към тази смес беше напълно против правилата. Това щеше да прецака всичко. Трябваше да бъда част от живота на Мика. Това беше важното. Не фактът, че майка му има крака, които не свършват, и лице… по дяволите, това лице. Тези шибани красиви очи и устните ѝ. Господи, трябваше да забравя тези глупости. Тя беше майката на Мика. Това беше всичко.
– Добре ли се забавлявахте? – Попита Сиена, като погледна от Мика към мен.
Откъснах очи от нея и цялото това съвършенство и погледнах към Мика. Трябваше да се прегрупирам. Да се справя с тази жена нямаше да е лесно, ако не спра да си я представям гола и в леглото ми. Аз не слагах жени в леглото си. Никога. Майната му.
– Беше страхотно! Мама Т. ми даде шоколадови бисквити и ябълков пай. И имаше истинско мляко като нас, и каза, че мога да ходя да ям, когато поискам.
Цветът от лицето на Сиена се изчерпа, докато тя гледаше от сина си към мен. Трябваше да обясня защо съм го завел там. Не беше, за да я подкопая, а за да се справя с него, преди майка ми да дойде тук и да разбере нещата по погрешен начин. Освен това Мика нямаше представа кои са родителите ми за него.
– Той се запозна с родителите ми. Това е всичко – казах аз, надявайки се, че тя е прочела неизказаните думи от острия поглед на лицето ми.
Тя преглътна и си пое дълбоко дъх, след което обърна поглед обратно към сина си.
– Е, сега е мой ред да поговоря с Дуейн за нещата. Трябва да отидеш да си играеш в твоята стая с всички онези играчки, които имаш, докато говорим, добре? – Каза тя с трепет в гласа, който не остана незабелязан от детето. Той се намръщи, а щастливата му усмивка се превърна в предупредителен поглед, когато ме погледна. Беше дребосък, но никой не му беше казал това. Беше повече от готов да се погрижи за майка си, ако се наложи. Дъстин щеше да се гордее с това момче.
– Не карай майка ми да плаче – беше простото му искане.
– Всичко е наред, бебе. Обещавам. Просто трябва да поговорим за хубави неща, като това, че Дуейн отново те гледа и може би ще посетиш Таб… Мама Т отново. Добре?
Мика я погледна и изучи лицето ѝ, преди да кимне, но не изглеждаше наистина сигурен. След това обгърна врата ѝ с ръце и я стисна силно, преди да я пусне. След това се обърна и изтича към вратата.
Когато параванът се затвори зад него, Сиена се обърна и ме погледна.
– Ти го заведе там, без да ме питаш.
Бях се подготвил, че това ще бъдат първите думи от устата ѝ.
– Те пропуснаха първите пет години от живота му, Сиена. Дъстин беше тяхното бебе. Тяхното златно момче. Те скърбяха за него през последните шест години. Не беше честно, че през цялото това време можеха да имат част от Дъстин, за която дори не знаеха.
Гърбът на Сиена се стегна и тя вдигна брадичка в отбранителна поза. По дяволите, тя беше още по-красива, когато в очите ѝ проблясваше огън.
– Изпращах им негови снимки в продължение на две години. Помолих майка ти за помощ, когато разбрах, че родителите ми ще се отрекат от мен, ако задържа бебето. Нищо – каза тя. – Нищо. Нищо не получих от майка ти. Тя нито веднъж не ми отговори. Израснах в тази къща. – Сиена посочи към къщата на родителите ми. – Това беше вторият ми дом. Обичах тези хора, а после, когато имах най-голяма нужда от тях, когато детето на Дъстин се нуждаеше от тях, те обърнаха гръб и на мен. Нямаш представа как се почувствах. Нямам представа.
Чувах думите, които казваше, но знаех със сигурност, че родителите ми не знаеха нищо за Мика. Майка ми щеше да е във Форт Уърт при Сиена, ако знаеше. Нещо не беше наред тук.
– Ти познаваш мама, Сиена. Тя щеше да е там, ако знаеше. Щеше да е там на всяка една шибана стъпка от пътя. Мама обичаше Дъстин и обичаше теб. Мика щеше да е центърът на нейния свят.
Сиена поклати глава.
– Не, нямаше да го направи, защото не беше. Виждам, че тя все още живее на същия адрес, Дуейн. Не се е преместила. Изпращах и писма. Повече, отколкото мога да преброя. Нито веднъж не ми отговори. Нито веднъж.
Това не беше правилно. Просто нямах друг отговор освен този, че майка ми не е знаела за Мика. Не можеше да знае. Тя щеше да иска това бебе. Щеше да се погрижи Сиена да има всичко, от което се нуждае.
– Трябва да поговорим с мама. Нещо не е наред. Тя не знае, Сиена. По дяволите, баща ми почти припадна, когато разбра това. Мама все още не знае кой е той, но когато казах на татко коя е майката на Мика, той веднага видя Дъстин в момчето. От този момент нататък той не се отдалечаваше от страната му. Задаваше му въпроси и той го наблюдаваше с пълно очарование. Когато си тръгнахме, той го целуна по главата. Баща ми целуна главата на Мика. Баща ми не е привързан. Знаеш го. Така че ми кажете, че вярваш, че са знаели за Мика и са го игнорирали.
Сиена постоя така, а после, вместо да спори, се разплака. По дяволите! Мика щеше да ми е адски ядосан.