Глава 14
Маркъс
Стигнах до къщата на майка ми и паркирах зад новия мерцедес на Аманда. Закъснях малко, но ми беше трудно да оставя Уилоу на работа след начина, по който я бях намерил. По дяволите, тя беше разстроена. Дори не се бях запознал с тази сестра и наистина не я харесвах. Ако не беше фактът, че беше майка на Лариса, щях да я намразя. Исках да и кажа, че знам колко объркани могат да бъдат семейните отношения, но да хвърля глупостите си върху нея ми се струваше несправедливо. Уилоу беше чувствителна. Само щеше да се тревожи за мен, а аз исках да е щастлива. Да и дам още един повод за стрес, няма да е от полза и за двама ни. Освен това не бях сам в това. Имах Аманда.
Отворих входната врата и влязох, без да почукам. Беше вечер за семейна вечеря. Следващата седмица възнамерявах да доведа Уилоу със себе си. Исках да я запозная с майка ми. Трябваше само да разбера работния и график и да се погрижим да направим семейната вечеря във вечер, в която Уилоу е свободна.
– Крайно време е да си вкараш болната си от любов опашка тук – подразни се Аманда.
Усмихнах се. Нямаше смисъл да отричам. Все още не бях влюбен. Но лесно можех да видя как ще се стигне дотам.
– Влюбен? – Попита мама, като излезе от кухнята с чисто бялата си престилка с дантела отдолу и чаша бяло вино в ръка.
– Да, влюбен. Трябва да го видиш с нея, мамо. Той е целият сладък и притежателен. Възхитително е и леко гадно.
Лицето на мама просветна при описанието на Аманда. Това лято тя се беше притеснявала за мен след фиаското със Сейди.
– И защо не я доведе тази вечер? Искам сама да видя тази отвратителна сцена.
Приближих се и прегърнах майка ми, защото знаех, че има нужда от обич, а и бях толкова щастлива да я видя отново усмихната.
– Ще го направя следващата седмица. Тя работи тази вечер. Когато разбера кои са свободните и нощи през следващата седмица, ще ти съобщя и ще можем да изберем вечер, в която е свободна.
Мама целуна едната ми буза и ме погали по другата.
– Добре – отвърна тя, после се обърна и се върна в кухнята.
– Кейдж вече знае ли? – Попита с тих глас Аманда, докато се приближаваше до мен.
Кимнах, а тя се стъписа.
– Преместих я от стаята му.
Очите на Аманда се отвориха толкова широко, колкото можеха да се отворят.
– Няма как!
– Да.
– И той не те е изгонил? – Тя звучеше шокирана.
– И да взема Лоу с мен? Не. Той никога не би направил това.
– А, не съм се замисляла за това. Умен ход, брато.
Повдигнах рамене:
– Доста съм гениален.
– Както и да е.
Като ме плесна по тила, тя ме заобиколи и поведе към кухнята.
След като сложихме цялата храна на масата и тримата бяхме седнали, мама прочисти гърлото си:
– Добре, има нещо, което исках да ви кажа и на двамата. След последния ни малък разговор взех някои решения. – Изразът на притеснение върху лицето и ме разтревожи. Това не можеше да е добре. Отпих дълга глътка от сладкия си чай и я изчаках да продължи.
– Тази седмица разговарях с баща ви. Няколко пъти. Заговорих за възможността за развод. Казах му, че ако иска да се махне, добре. Бих го пуснала. – Тя направи пауза и нервно завъртя салфетката в ръцете си. Това също не беше добър знак.
– Той не иска да се развежда. И двамата смятаме, че е преминал през криза на средната възраст – тя вдигна ръка, когато отворих уста, много близо до това да изкрещя „глупости“ на масата на майка ми. – Не Маркъс. Остави ме да довърша – помоли тя. Не можех да погледна назад към Аманда. Това само щеше да и даде надежда. Мразех да видя облекчението на лицето и. Знаех, че това само щеше да я нарани още повече, когато татко отново се прецака.
– Ти не си бил на нашата възраст и не си живял нашия живот. Такива неща се случват. Кризата на средната възраст е много често срещана. Разбирам я, дори и да не ми харесва. Баща ти пуска момичето да си отиде. Тя вече няма да работи с него. Той ще се прибере у дома. Ще работим върху поправянето на това, което е било счупено. И имам нужда и двамата да застанете зад мен, зад нас. Това, че ти си ядосан на баща си, няма да ми помогне – тя преглътна тежко и видях сълзите, които блестяха в сините и очи. – Искам той да си спомни колко добро може да бъде това семейство заедно. Искам той да иска нас.
Седях там, без да мога да установя визуален контакт със сестра си. Знаех, че тя стои зад това на сто процента. Знаех също, че майка ми иска това да се получи. Татко и беше дал надежда. Това, че се ядосах и изтъкнах многобройните проблеми в тази оговорка, само щеше да ги разстрои. Нямаше да промени мнението им. Нищо от това, което кажех, нямаше да промени мнението им. Те го искаха толкова много. Затова направих единственото нещо, което можех да направя.
– Добре, мамо. Каквото искаш.
Уилоу
Нещо беше разстроило Маркъс. Откакто ме беше взел, той беше обичайно внимателен и замислен, но усещах гнева му под повърхността. Беше свързано със семейството му. Беше вечерял с тях тази вечер. Това го знаех. Но не можех да го попитам, не и когато не исках да му разкрия за семейните си проблеми. Ако искаше да ми каже, щеше да го направи. Мислите ми се насочиха към Лариса. Загледах се в тавана, знаейки, че вероятно няма да заспя тази нощ. Колкото и да бях уморена, умът ми не искаше да се изключи.
Вратата се отвори бавно и ме стресна, а аз седнах в леглото, очаквайки да видя Маркъс. Беше Кейдж. Намръщена, повдигнах чаршафа върху тениската на Маркъс, с която спях. Последното нещо, от което се нуждаех, беше той да изпадне в яростен пристъп в спалнята на Маркъс, докато той несъмнено беше пиян.
– Кейдж – изсъсках тихо – грешната стая.
Той не ме послуша и затвори вратата след себе си, преди да отиде до леглото и да седне.
– Не съм толкова пиян. Знам чия е тази стая.
– Тогава какво правиш?
Той сви рамене и въздъхна:
– Липсваше ми, а да вляза в празната си спалня и да се кача в празното си легло е гадно.
– Ами не можеш да спиш тук.
Той се намръщи, а аз се протегнах и стиснах ръката му.
– Знам. Просто исках да те видя. Мислех, че ще спиш. Помислих си, че ако те погледам малко, ще мога да отида в стаята си и да заспя с този образ в главата си.
Той можеше да бъде толкова мил. Кейдж не се справяше добре с промяната. Никога не се е справял. Това беше промяна, която щеше да му бъде много трудна.
– Съжалявам, но той ме прави щастлива, Кейдж.
Мръщенето му се задълбочи.
– Защо?
Защо? Този списък можеше да бъде безкраен. Но аз знаех единствения отговор, който щеше да затвори устата на Кейдж.
– Аз съм достатъчна за него.
Кейдж отпусна глава в ръцете си.
– Защо съм толкова прецакан, Уилоу? Защо не мога да бъда като него? Какво, по дяволите, не е наред с мен?
Сърцето ми се разби малко. В съзнанието ми изплуваха спомените за синините, които покриваха тялото му, и раните по челото и бузата му – все подаръци от доведения му баща. И двамата с него имахме проблеми. Моите просто бяха различни.
– Животът ни не е бил лесен – отвърнах аз, протягайки ръка към черната му копринена коса.
Той свали ръцете си достатъчно, за да мога да видя очите му:
– Но ти нямаш проблеми с обвързването.
– Не и никой не ме е изоставял.
– Но ти беше изоставена. От мъж, който е бил твърде глупав, за да знае каква страхотна дъщеря има, и въпреки че майка ти е била там, тя не е била, не наистина.
Днешното малко лице на Лариса, когато плачеше, защото я изоставях, се върна в съзнанието ми и една сълза се търкулна по лицето ми.
– Ей – протегна ръка той и улови сълзата ми, – какво е това? Не исках да те разплаквам.
Поклатих глава и го хванах за китката.
– Не, не си го направил. Това е заради Лариса – спрях се. Трябваше да кажа на някого. Трябваше да поговоря за това. А Кейдж знаеше. Той знаеше какво съм преживяла. Той щеше да разбере.
– Днес се срещнах с баща и.
Очите на Кейдж се разшириха.
– Наистина?
– Да, и той е женен и стар. Каза, че напуска жена си и ще дойде да вземе Лариса и Тауни далеч от всичко това.
Кейдж не ме попита какво не е наред с това. Не беше нужно. Беше ме държал, когато разбрах, че баща ми е напуснал града с истинското си семейство.
– О, по дяволите – прошепна той.
Кимнах.
– Може би той ще го направи Уилоу. Може би няма да и направи това, което баща ти направи на теб.
Поклатих глава:
– Не, не разбираш ли. Ако той напусне жена си, значи Тауни е развалила един брак. Някой друг е с разбито сърце. Така или иначе той ще нарани някого. Той е женен. Вече е обещал на Бог, че ще пази съпругата си. Сега той има не едно, а две семейства. Едно от тези семейства ще пострада.
Кейдж си пое дълго дъх.
Седяхме в мълчание в продължение на няколко минути. Погледнах покрай него към вратата и си помислих за Маркъс, който спеше на дивана. Не исках той да хване Кейдж тук. Той все още не разбираше връзката, която имахме с Кейдж. Това щеше да го разстрои.
– Благодаря, че ме изслуша. Но… – кимнах към вратата с омраза да му кажа да си върви.
Той ме дари с тъжна усмивка и се изправи.
– Но трябва да се махна оттук, преди момчето любовник да ме хване.
– Нещо такова – отвърнах аз.
Той кимна и ме целуна, преди да излезе от стаята.
Легнах си обратно и този път затворих очи. Изказването на страховете ми на глас беше помогнало. Сънят бавно ме намери.
Трептящи целувки се спуснаха по лицето ми и аз се обърнах към топлината до мен. Когато чистият аромат на Маркъс достигна до носа ми, отворих очи. Той не беше под завивките с мен. Това беше първото ми наблюдение. Беше облякъл тениска. Това беше второто ми наблюдение. Дъхът му миришеше на мента и с това наблюдение прибрах главата си на рамото му, за да не може да усети сутрешния ми дъх.
От смеха му ме побиха тръпки.
– Защо се криеш? – Свежият му дъх гъделичкаше ухото ми.
– Не съм си измила зъбите – промълвих.
Този път той се разсмя на глас.
– Сигурен съм, че сутрешният ти дъх е също толкова сладък, колкото и ти.
– Хм, не, повярвай ми, мирише като на целия свят – уверих го, като отказах да наклоня лицето си назад и да го погледна.
– Добре, добре, скрий лицето си от мен, но ще ти кажа, че не ми харесва да пропускам сънливия ти поглед.
– Моят сънлив поглед?
– Да, сънливия ти поглед. Когато сутрин за първи път отвориш очи, имаш най-сексапилното изражение. Клепачите ти не се отварят докрай и дългите ти мигли се спускат по бузите ти, а долната ти устна е подута от гризането насън.
Уау. Добре, бях напълно възбудена. И имах миризлив дъх. Страхотно.
Въздъхнах срещу гърдите му.
– Това ме кара да искам да те обърна, да се кача върху теб и да те целуна безпаметно.
– Моля те, бъди мой гост. Няма да те спра.
Засмях се, ударих го по гърдите и седнах.
– Остани на мястото си, а аз ще отида да се освежа малко сутринта. Не мърдай – посочих го, за да подчертая искането си, преди да спринтирам към банята и да си измия зъбите. После да оправя косата си.
Тичайки обратно към спалнята, трябваше да спра и да въздъхна от щастие при гледката, която той представляваше, облегнат на таблата. Беше облякъл тениска, но беше по боксерки, а дългите му загорели крака бяха кръстосани. А босите крака на Маркъс Харди бяха направо секси.
Вдигнах поглед обратно към лицето му и той се усмихваше.
– Отговарям ли на твоето одобрение?
Засмях се и продължих към леглото, но ранната ми заплаха да скоча върху него ми се стори твърде крайна. Вместо това се свих до него и този път наклоних глава нагоре към него.
– Какво? Не искаш да пълзиш отгоре ми и да се гавриш с мен? – Подигравката в гласа му накара стомаха ми да трепне. Чувствайки се леко смела, сега, когато той повдигна въпроса, прехвърлих крака през коленете му и го разкрачих. Усмивката му изчезна, а очите му заблестяха от интерес.
– Да видим, мисля, че следващата стъпка е тази – прошепнах аз, като взех лицето му в ръцете си, а след това се наведох и го целунах с малки бързи целувки по устните му. Двата ъгъла и дори върха на носа му. Ръцете му се плъзнаха нагоре по външността на ми бедрата и под тениската, за да хванат талията ми. Намерих пътя си обратно надолу към устните му и направих малка обиколка на долната му устна, след което я придърпах в устата си и засмуках. От гърдите му се изтръгна стон, а устата му се отвори и той веднага я пое. Езикът му се преплете с моя, докато се изследвахме взаимно. Той засмука езика ми, изненадвайки ме, и аз се наведох по-близо, притискайки го.
Задъхахме се едновременно, когато топлината, която се събираше между краката ми, влезе в контакт с очевидната му възбуда. Сякаш тялото ми знаеше какво да направи инстинктивно, но аз се разклатих срещу натиска, който предизвикваше диви вълни на удоволствие в мен.
Маркъс започна да диша тежко и целувките му станаха по-интензивни. Устата му напусна моята и аз извиках, когато той започна да целува шията ми, като по пътя спираше да гризе и облизва чувствителната кожа. В мен се случваше нещо, което ме плашеше, но беше толкова вълнуващо, че не можех да спра. Продължих да се люлея, а хватката на Маркъс върху кръста ми се затегна, докато той ме притискаше още по-силно към прекрасния натиск.
– АГХ, Боже, бейби – главата му падна назад към таблата и аз спрях задъхана и болнава, но притеснена, че ще го нараня.
– Какво? – Успях да попитам със задушен шепот.
Той отвори очи и двете му ръце напуснаха кръста ми и сграбчиха лицето ми.
– Ти си. Караш. Ме. Да. Полудея. – След всяка дума си поемаше кратко вдишване, преди отново да поиска устата ми. Приех това като нещо хубаво и се люшнах срещу него още веднъж, а после светът ми се разпадна. Сякаш някой беше запалил ракета от бутилка между краката ми. Викът, който знаех, че е мой, звучеше така, сякаш принадлежеше на някой друг, докато се държах за Маркъс, страхувайки се, че ще падна, ако го пусна. Какво бях направила? И можех ли да го направя отново?
Когато сърцето ми започна да се забавя и дишането отново беше възможно, осъзнах, че съм увита плътно в ръцете на Маркъс, а главата ми е прибрана в извивката на врата и рамото му. Свята. Майко.
Все още имах смъртоносна хватка върху ръцете на Маркъс и бавно отлепих ръцете си, надявайки се, че не съм оставила порезни рани от нокти по кожата му, въпреки че не виждам как бих могла да се предпазя от това.
Какво бях направила? Как можех да го погледна? Какво трябваше да кажа? Нима той ме смяташе за луда? Бях почти сигурна, че току-що бях изкрещяла като банши. Цяло чудо беше, че Кейдж не беше нахлул. Маркъс ме погали по косата, сякаш ме успокояваше.
– Уилоу – гласът му беше дрезгав.
– Да – отвърнах аз, като държах лицето си безопасно заровено във врата му.
– Погледни ме.
О, мамка му. Бавно се отдръпнах, като веднага ми липсваше топлината на малкото ми убежище.
Вдигнах очи, за да срещна неговите, и бавната секси усмивка моментално успокои съзнанието ми. Очите му бяха с премрежени, сякаш току-що се беше събудил.
– Какво не е наред? – Попита той, задържайки погледа ми.
Почувствах как към лицето ми нахлува топлина.
– Хм… аз…- Какво да кажа? Съжалявам, че полудях в скута ти.
– Уилоу – той протегна ръка и прокара ръка през косата ми, след което я положи на врата ми.
– Това ли беше първият ти оргазъм?
О.
Ами нищо чудно. Сега вече напълно разбирах очарованието на тези неща.
Кимнах, и знаех, че лицето ми се зачерви още по-ярко. Усмивката му се разрасна до пълна стоватова усмивка. Очевидно беше много доволен от това. Е, това беше добре.
– Хареса ли ти?
Изпуснах малък изблик на смях. Той не ме попита току-така.
– Бих казала, че фактът, че напълно се държах като луда, говори, че ми хареса.
Той се засмя, наведе се напред и ме целуна веднъж по устните, след което се облегна назад. Триенето ме накара да се задъхам. О. Той все още беше… твърд. Не се ли предполагаше, че няма да е твърд повече, след като момчето свърши… което означаваше, че не беше. О.
– Ти – погледнах надолу, молейки се да не се помръдне отново, защото по някаква причина бях много чувствителна.
– Добре съм. Наистина, наистина съм добре – каза той със забавен тон, – обещавам.
Погледът ми се насочи към ръцете му и малките червени вдлъбнатини, в които ноктите ми го бяха захапали, бяха яркочервени. Върнах погледа си към него:
– Много съжалявам.
Той повдигна вежди:
– Уилоу, тези следи са наистина секси. За какво съжаляваш? Повярвай ми, ще ги нося с гордост.
О.
Той прочисти гърлото си, хвана ме за кръста и ме отмести от себе си.
– Трябва да отида да си взема душ и ако продължаваме да седим тук така, нещата ще станат много по-интензивни – обясни той, наведе се и ме целуна още веднъж, преди да се изправи.
– Ще се върна след няколко минути. Трябва да отидем някъде днес. Един приятел, с когото искам да те запозная, ни покани на нещо.
На нещо?
Гледах го как си тръгва. Задните му части бяха доста впечатляващи. Боксерките, които беше облякъл, висяха на бедрата му и аз въздъхнах щастливо, преди да скоча, за да се приготвя.
Назад към част 13 Напред към част 15