Аби Глайнс – Морски бриз – Заради Лоу – книга 2 – част 21

Глава 21

Два месеца по-късно

Маркъс

– Трезвен Маркъс Харди, вярвам, че очите ме лъжат – изрече Дуейн, когато издърпах един стол и седнах до Рок на масата, която бяха заели в Живият залив, за да чуят изпълнението на Джакдаун.
– Той току-що дойде тук. Още е рано. Дай му време – намеси се Престън, докато се настаняваше на мястото си заедно с едно момиче, което очевидно беше прикрепено към него. Тя се поклащаше в скута му и той облизваше ухото и. Обичайното поведение на Престън. Туристите се трупаха и навсякъде имаше прясно месо. През следващите три месеца Престън щеше да си проправи път през най-хубавите.
– Няма да пия тази вечер. Отпаднах от всичките си класове този семестър, преди да ги проваля. Така че смятам, че е време да изтрезнея и да си поиграя на маскиране с няколко летни курса.
Рок ме потупа по гърба:
– Ето го старият Маркъс, когото познаваме и обичаме. Знаех, че си някъде там. Радвам се, че си се върнал.
Не погледнах към него. Защото не се бях върнал. В трезво състояние бях също толкова мъртъв, колкото и в пияно. Старият Маркъс беше напълно унищожен. Никога нямаше да се върне.
– Усмихни се, братко, тук навсякъде пълзят горещи, едва облечени момичета. И всичко, което искат, са връзки за една нощ. Това е чудовищен рай на земята – каза Престън, усмихвайки се като малко момче в магазин за бонбони.
– Да чукам безлики момичета вече ми омръзна. Аз също имам нужда да си почина от тях – казах и отказах бирата, която сервитьорката ми предложи. Взех си една бутилирана вода. Щеше да ми трябва много вода, за да се пречистя от целия алкохол, който си бях наложил.
– Да си починеш от мацките? Както и да е, човече – отвърна Дуейн с недоверие в тона си.
– Мислех, че отиваш на онова пътуване с ух – Рок направи пауза и ме погледна.
– Можеш да кажеш името му. Не съм идиот и не ми пука. Колко пъти трябва да ти повтарям, че за мен няма значение.
– Добре, ами, така че онова пътуване, за което говореше с Кейдж. Реши ли да го пропуснеш?
Престън сви рамене:
– Не знам. Кейдж сякаш се отказва от него. Напоследък се е променил. – Той се отдръпна и аз усетих напрежението на масата. Бяха толкова притеснени, че едно споменаване на Уилоу ще ме накара да изпадна в сляпа ярост. Това ми беше минало. Разбира се, за известно време бях изпаднал в състояние на лудост при споменаване на името и или нещо, което ми напомняше за нея, но вече го бях преодолял. Напълно изтръпнах, когато ставаше дума за нея.
Облегнах се назад на стола си и наблюдавах как морето от хора танцува. Никой не привлече вниманието ми. Никой не се открои пред мен. Бях изтръпнал не само за Уилоу. Бях изтръпнал към живота. Тя напълно ме беше объркала. Но аз оцелях. Сега бях по-добре. Вече не бях безмозъчна сопа и никоя жена никога повече нямаше да има такъв контрол над мен.
– Ех, Маркъс, човече, сигурен ли си, че вече всичко е наред с Уилоу и другите неща? – Попита Дуейн.
Загледах се в него. Защо трябваше да продължава да произнася името ѝ и да го повдига?
– Да.
Той кимна:
– Добре, защото тя току-що влезе и изглежда като проклета богиня.
Не я бях виждал от нощта, в която я бях оставил да стои в новия дом на баща ми. Бях я избягвал на всяка цена и тя беше направила същото. Нито веднъж не беше стъпвала на това място. Опитах се да не я търся. Казвах си, че не ми пука за нея. Но бях слаб и обърнах глава към вратата.
Тя беше отслабнала.
Косата и беше по-дълга.
Беше облякла нова рокля, която прилепваше по всяка извивка.
Беше спираща дъха.
И беше увита в прегръдките на Кейдж Йорк.
Бях чувал, че той вече не излизал много. Знаех, че е заради Уилоу. Бях си казал, че той просто и е приятел. Че все още спи с нея, но не толкова често. Но притежателният блясък в очите му, докато я държеше притисната до себе си, ми подсказваше нещо друго. Исках да отвърна поглед. И адски много ми се искаше да не ми пука. Тя беше лъжкиня. Изрязана от същата материя като сестра си курва. В това се опитвах да се убедя през последните седмици. Никога не звучеше правдоподобно. Въпреки че я бях хванал там. Имаше толкова много неща в нея, които крещяха, че тя няма нищо общо със сестра си. Наблюдавах я как нервно поглежда Кейдж, докато той и говореше. Той беше нейната спасителна мрежа. Точно както беше предвидила. Бях я изоставил, а тя имаше Кейдж, при когото да се върне. Но и тя не беше стояла настрана и не беше излъгала Кейдж. Не беше гледала как сестра и разкъсва семейството му. НЕ. Тя беше направила всичко това за мен. Твърдеше, че ме обича, а после позволи на сестра си почти да унищожи майка ми. Сестра ми. Мен. Кейдж се наведе и прошепна в ухото и, а малка усмивка повдигна ъгълчетата на устата и. После обърна глава и очите и се втренчиха в моите. Усмивката изчезна и тя замръзна. Ръката и излетя нагоре, за да хване ръката на Кейдж, сякаш се нуждаеше от неговата защита, и в мен се разпали ярост. Тя нямаше да ме унищожи отново. Беше мой ред. Изправих се и сграбчих подпийналата брюнетка в скута на Престън.
– Хайде, бейби, танцувай с мен – не изчаках да видя реакцията на Лоу. Партньорката ми за танци се измъкна от скута на Престън и се вкопчи в мен, очевидно доволна от този развой на събитията. Затворих чувствата си и изключих емоциите си, придърпах я към себе си и се движех срещу нея. Погалих едва покритото и дупе, а тя мърмореше и се притискаше по-близо до мен. Щях да покажа на Уилоу. Тя искаше да се появи тук с Кейдж? Е, бейби, можеш да си гледаш очите с пълни шепи. Ръцете на момичето пробягаха по гърдите ми и се вкопчиха в шията ми. Усмихнах се на нея, съсредоточих се върху лицето ѝ и се опитах по дяволите да изхвърля образа на Уилоу от главата си.
– Добре, човече, постигнал си това, което си си поставил за цел. Тя се обърна и побягна. Поздравления. А сега ми върни дамата – каза Престън и отдръпна брюнетката от мен. Дори не се опитах да се задържа за нея. Погледнах назад към вратата. Уилоу беше изчезнала.

Уилоу

Кейдж влезе във всекидневната, държейки голяма купа с пуканки и две газирани напитки. Бях спряла да пия „Джаритос“. Твърде много ми напомняха за Маркъс. Отдръпнах одеялото, за да пусна Кейдж под него заедно с мен. След като ни покри, той сложи купата в скута си и ми подаде една сода.
– Съгласявам се на тази мацка, защото тази вечер беше гадна. Но в следващия филм ще има малко кръв и екшън. Разбираш ли?
Засмях се и кимнах. Кейдж беше повече от прекрасен.
– Обещавам да си подам пръста – казах, протягайки пръста си. Кейдж го погледна надолу и после обратно към мен с палава усмивка, преди да го вкара в устата си и да го засмуче.
– Кейдж! – Изпищях, като го измъкнах от устата му с пукане.
– Не насочвай сладките си части на тялото към мен и няма да ги смуча – отвърна той с намигване.
Никога нямаше да се справя през последните два месеца без Кейдж. Все още ме боляха гърдите и пристъпите на тревожност се бяха върнали с пълна сила, но всъщност се справях по-добре. До момента, в който Кейдж ме убеди да се изправя срещу всички в Живият залив тази вечер. Мислех, че съм готова. Но Маркъс беше там. Беше ме погледнал и за миг си помислих, че виждам облекчение, когато погледите ни се сляха. Но се бях заблудил. Беше скочил и взел едно момиче на дансинга и започна да я опипва точно там, за мое удоволствие. Изпращаше ми съобщение и аз го разбрах ясно и категорично. Кейдж ме завъртя и ме измъкна оттам толкова бързо, че нямах време да се разпадна.
– Яж. Заредил съм това с масло и сол. Справяш се по-добре. Качи малко повече килограми. Не искам след тази вечер да имаш рецидив.
Посегнах към купата, грабнах голяма шепа пуканки и ги натъпках в устата си.
Кейдж се ухили:
– Страхотно.
Дъвчейки, се настаних откъм страната на Кейдж и се съсредоточих върху филма. Ако не се концентрирах, щях да си мисля за всички моменти, които бях прекарала с Маркъс на този диван. Колко пъти го бях гледала как спи точно тук, където седяхме. Сега ми се струваше, че това е било преди цяла вечност. Почти като че ли тази част от живота ми беше сън. Тази вечер ми напомни, че не е така. Беше съвсем реално. И точно както преди човекът, когото обичах, ме беше напуснал. Протегнах ръка и хванах ризата на Кейдж здраво в дланта си. Имах нужда от напомнянето, че обичам Кейдж и че той не ме е напуснал. Не и когато го бях изгубила и напълно съсипала, след като Маркъс ме беше оставил да стоя там при сестра ми. Не и когато пристъпите на паника започнаха да се случват всяка вечер. Той беше останал. Отказа се от нощните си излизания, за да може да се грижи за мен. Той беше моето семейство. Той беше всичко, което имах. Да се изправя пред сестра си беше невъзможно. Лариса ми липсваше толкова много, че ме болеше, но не можех да се върна там. Спомените, свързани с тази къща, бяха твърде болезнени. Някой ден щях да се оправя. Тогава щях да отида да видя племенницата си. Щях да се науча да приемам това, което беше направила сестра ми, и да приема Джеферсън Харди като баща на Лариса.
– Него все още го е грижа.
Думите на Кейдж ме стреснаха.
– Какво? – Попитах, като погледнах назад към екрана, мислейки, че той коментира случващото се.
– Маркъс. На него му пука. Видях го в очите му. Това, което направи тази вечер, беше гадно, но беше неговият защитен механизъм. Той не иска да му пука. Но не е така.
Поклатих глава и затворих очи. Не исках да чуя това. Не и сега.
– Не, Кейдж. Недей. Не мога да си позволя да се надявам. Той ме мрази. Винаги ще го прави.
Кейдж щракна с език:
– Има една тънка граница, бебе. Тънка граница между любовта и омразата.
– Не. Няма.
Кейдж прибра зад ухото ми косата, която се беше разпиляла от плитката ми.
– Лоу, един човек не се влюбва в теб и не те кара да му отвръщаш с любов, а после просто да го захвърли. Ти си твърде специална. След като е бил обичан от теб, той не може да забрави напълно. Той е преследван от това. Бих заложил живота си на това.
Кейдж ме обичаше. Смяташе, че съм съвършена. Той беше братът, който всяко момиче заслужава. Обърнах глава и целунах гърдите му.
– Благодаря ти. Знам, че наистина вярваш в това. И аз те обичам за това. Но грешиш.
– Не си ли разбрала досега, че никога не греша?
Смеейки се, посегнах към още една шепа пуканки. Бях в безопасност тук, в този момент. Не исках да мисля за нищо друго.

Назад към част 20                                                       Напред към част 22

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!