Глава 25
Маркъс
Лариса риташе щастливо в басейна, докато се полюшваше в плитката част със спасителна жилетка на главата. Татко се беше обадил да ми съобщи, че са в апартамента за седмицата и Лариса иска да ме види. Аз също исках да я видя. Двамата с Тауни излязоха да пазаруват и ме оставиха сам с Лариса, тъй като все още не ми се искаше да виждам майката на Лариса. Не ми харесваше Тауни. Никога нямаше да я харесам. Тя не само беше причината за болката на майка ми и сестра ми, но и цял живот се беше отнасяла зле с Лоу. Не я харесвах още преди да я опозная, само поради тази причина.
– Моята Лоулоу – изпищя Лариса, удряйки водата. Проследих поклонническия и поглед, за да видя Уилоу да излиза от къщата в кралскосини бикини. Уау.
– Здравей, мило момиче. Ти също ми липсваше – отвърна Уилоу и се усмихна на Лариса, която продължаваше да пищи и да пляска по водата. Уилоу ме погледна срамежливо и бях сигурен, че съм си глътнал езика.
– Здравей, Маркъс.
– Уилоу – успях да отговоря аз.
– Надявам се, че нямаш нищо против. Тауни се обади и каза, че Лариса се е събудила и е питала за мен, и че днес я пазиш на басейна, ако искам да дойда да поплувам малко с нея.
Тя беше тук.
Говореше с мен.
Беше по бикини.
– Не, изобщо нямам нищо против.
В ръцете и нямаше нищо. Не беше върнала блузата, която и бях оставил преди три вечери. Беше я запазила. Не можех да не се усмихна.
– Моята Лоулоу – изпищя Лариса, когато Лоу се спусна във водата и си проправи път към Лариса.
– Виж как плуваш наоколо като голямо момиче – гушна я Лоу. Лариса я прегърна и започна да се върти в кръг, нетърпелива да покаже новия си трик.
– Уау! И ти можеш да правиш трикове.
– Мартус тича – Лариса посочи с малко пръстче към мен.
– Обзалагам се, че Маркъс може да прави трикове – съгласи се Уилоу. Исках да и покажа колко много трикове мога да правя. Особено с нея в тези бикини.
Едно фризби се приближи до главата на Уилоу и преди да успея да отворя уста, за да я предупредя, тя го грабна.
– Ей, хубав улов – един мъж с подстригана коса и много повече мускули от нормалното се затича и се усмихна на Уилоу, сякаш току-що беше ударил джакпота.
– Да, ама следващия път внимавай. Можеше да я удариш в главата – укори го Уилоу, като учтиво кимна с глава към Лариса.
– О, да, съжалявам за това. Вятърът го хвана. Просто ще се отдалеча повече.
Уилоу го простреля с онази своя спираща сърцето усмивка и той изглеждаше малко разколебан. Напълно разбирах как се чувства. Но той трябваше да си тръгне. Сега.
– Мартус тика – поиска Лариса.
Уилоу сведе очи към мен, като се усмихна:
– Вярвам, че ще трябва да ни покажеш триковете си. Кралицата е казала.
Изправих се и отидох до дъската за гмуркане. Скочих на нея. Отново се почувствах като тийнейджър. Бях развълнуван от това, че ще се покажа пред едно момиче. Признателният поглед на Уилоу се движеше по тялото ми. Е, по дяволите. Сега не можех да се концентрирам и щях да получа ерекция, която щеше да е очевидна в тези бански. Трябваше да побързам. Изтичах напред, направих задно салто и се гмурнах във водата.
Когато главата ми проби горната част на водата, и Уилоу, и Лариса запляскаха.
– Браво. Впечатлена съм. Не бях наясно, че момчетата от кънтри клуба знаят някакви трикове – закани се Уилоу. Тя започна да плува към стълбата, но спря до мен.
– Благодаря за тениската. Много ми харесва – каза тя с тих шепот, след което се стрелна към стълбата. Тя обичаше тениската ми. Нямаше да ми върне подаръка. Сърцето ми се ускори при мисълта, че тя я носи.
Наблюдавах очаровано как тя се изкачва от басейна. Долнището и бе обгърнало дупето и като втора кожа. Водата, която се стичаше по тялото и, блестеше, когато слънцето я удари. Когато тя се обърна, за да ми даде поглед отпред, наистина се зарадвах, че съм под водата.
– Да видим дали няма да мога да се изравня с теб. Не съм израснала, скачайки от дъски за скокове във вода. Израснах, скачайки от стълбове на мостове в залива. – Тя ми намигна. Наистина намигна. Дали Уилоу флиртуваше с мен? Бедрата и се поклащаха, докато вървеше, и аз забравих всичко, освен почти голото и тяло.
– Лоулоу тикове – заяви Лариса.
– Да, Лоу ще направи няколко трика – промърморих аз, без да мога да мисля последователно. По дяволите. Тя щеше да скача. Всичките ми ученически фантазии се върнаха и се зачудих дали от устата ми не се стича слюнка. Тя се затича и скочи в докосване с пръсти, след което прибра краката си, обърна се назад и разби водата с перфектно гмуркане.
Мили Боже, този образ щеше да ми е полезен по-късно. Тази вечер. Под душа.
Лариса се радваше, докато Уилоу плуваше обратно към нас. Успях да се отърся от похотливите си мисли и заплясках.
– Не мисля, че мога да победя това. Но при всички положения продължавай напред и ни покажи някои трикове – стрелнах я с лукава усмивка и тя се изчерви.
Намалих разстоянието между нас и се наведох, докато устните ми не се оказаха на сантиметри от ухото и.
– Обичам те – прошепнах, след което, без да поглеждам към реакцията и, се отдалечих. Имах нужда от известно разстояние. Защото бях много близо до това да я хвана и да я целувам, докато не се наситя поне минимално. Това може да се окаже невъзможно.
Уилоу
– Обичам те.
Тези две думи, които Маркъс прошепна в ухото ми, се повтаряха цяла вечер. Дълго след като целунах Лариса за довиждане и оставих Маркъс с махване на ръка. Дали някога ще стане лесно? Винаги щяхме да бъдем в живота си. Исках да докажа, че можем да бъдем един до друг и до Лариса и това да не е неловко. Единственото, което бях доказала, е, че не съм приключила с Маркъс Харди. Не и с една крачка напред.
– От какво става с тази бръчка? – Попита Кейдж, като влезе в кухнята и скочи, за да седне на бара точно до мястото, където нарязвах зеленчуци за салатата си.
– Просто си мисля, премести си задника – побутнах крака му с обратната страна на ръката си.
– Говорила ли си с Маркъс напоследък?
Какъв въпрос беше това?
– Да.
– Кога?
– Днес.
– Той те кара да се мръщиш?
– Не. Беше хубаво. Ние се държахме мило.
– Хубаво, а. Значи мислиш за това, че не му се доверяваш? Реши ли вече дали можеш да поемеш още един шанс?
Сложих ножа и го погледнах.
– Кейдж, за какво става дума?
Кейдж потърка замислено брадичката си.
– Мисля, че правиш грешка.
Аз също.
– Защо?
– Маркъс наистина те напусна. Но той се върна. Той искаше да се върне. Всички останали, които те напуснаха, не искаха да се върнат, Лоу. Те си тръгнаха, защото искаха. Маркъс не искаше да си тръгне. Това напълно го разкъса.
Хванах ръба на плота с две ръце. Той щеше да се върне.
– Върна се – прошепнах аз.
Кейдж посегна надолу и стисна рамото ми.
– Да, така е.
– Мислиш ли, че ще ме изостави отново?
Кейдж изпусна дълга тежка въздишка:
– Е, нещата се случват в живота, Лоу. По дяволите, утре може да умра и тогава ще съм те напуснал. Не можем да контролираме бъдещето. Но мога да ти обещая, че Маркъс Харди те обича повече, отколкото някой друг някога ще те обича. Освен мен, разбира се.
Аз се засмях:
– Разбира се.
– Никой не те обича така, както аз те обичам, бейби – закани се той,
Скочи обратно от плота и ме прегърна.
– Възползвай се от шанса си, Лоу.
– Какво да правя? Казах му „не“ – промълвих в рамото на Кейдж.
– Виждал съм го, Лоу. Отиди при него и му кажи, че го обичаш. Променила си решението си. Искаш да му дадеш още един шанс. Мога да ти обещая, че той няма да спори с теб.
Облегнах се назад и се загледах в Кейдж.
– Така мислиш?
– Знам.
– Добре. – Предполагам, че ще му напиша SMS, за да се срещнем някъде.
– Това звучи като много добра идея.
Кейдж започна да се обръща и да си тръгва, но аз протегнах ръка и го хванах за ръката, за да го спра.
– Кейдж?
Той ме остави да го дръпна обратно с характерната си злобна усмивка:
– Да?
– Защо правиш това?
– Какво правя?
Сложих едната си ръка на бедрото и сбърчих вежда. Той добре знаеше за какво говоря.
– Защо си за това да говоря с Маркъс, да му дам още един шанс? Не планираше ли в крайна сметка да се ожениш за мен? Мисля, че това проваля десетгодишния ти план.
Кейдж се ухили и преметна ръка през раменете ми:
– Предполагам, че това донякъде обърква добре обмисленото ми бъдеще, но въпросът е, че Маркъс те прави щастлива. Той може да те обича по начин, по който аз не мога. Аз съм прецакан, Лоу. И двамата с теб знаем, че никога няма да стана добър съпруг – той се намръщи при думата и аз не можах да се сдържа да не се захиля.
– О, добре знам, че от теб би излязъл ужасен съпруг, но просто съм малко изненадана, че смяташ, че някой друг е достатъчно добър за мен.
– Никога не съм казвал, че Маркъс е достатъчно добър за теб. Не се увличай. Казах само, че той те прави щастлива и мисля, че ако някой може да те обича толкова, колкото аз, това ще е Маркъс. Той е толкова болен от любов, когато става въпрос за теб, бебе, че е жалко да го гледаш.
Надявах се да е прав.
Назад към част 24 Напред кум част 26