Глава 8
Уилоу
Довърших последната хапка от омлета си. Беше много вкусен. Малко се смутих от това, че изглеждах гладна след първата хапка, но Маркъс очевидно изглеждаше доволен от поглъщането на омлета, така че си помислих, че е добре, и се насладих. Момчето можеше да готви. Лариса отдавна беше свършила зърнената си закуска и шоколадовото си мляко. В момента седеше на пода с Маркъс, който подреждаше блокчетата и, за да може тя да ги събори отново. Той стенеше и се държеше така, сякаш това е най-лошото нещо в историята, че тя е съборила неговите блокчета, което я караше да се кикоти още по-силно. Беше мил, умееше да готви, умееше да се държи добре с децата, беше умен, имаше цели, беше направо перфектен. Без съмнение щеше да направи някоя дъщеря от провинциален клуб много добра съпруга. Тази мисъл ме накара да се почувствам така, сякаш току-що бях погълнала тухла.
Почукване на вратата прекъсна мрачните ми мисли и аз се изправих, за да отида да я отворя. Със сигурност Тауни не беше вече тук. Исках първо тя да си купи хранителни продукти. Лариса имаше нужда от храна.
Това не беше Тауни.
Зад вратата стояха две момичета, които приличаха точно на членката на кънтри клуба, която си представях в главата си като съпруга на Маркъс Харди. И двете бяха блондинки, облечени в дрехи, за които знаех, че не са купени в „Таргет“ или в магазини за втора употреба. Едната беше далеч по-красивата от двете. Беше поразителна с дълги руси къдрици и сини очи, обрамчени с гъсти черни мигли. Господи, моля те, нека това да е сестрата на Маркъс. Беше съвършен модел.
– Хей, ами, Уилоу, нали? – Каза по-малко заплашителното момиче. Принудих се да се усмихна и кимнах. Може би бяха дошли заради Кейдж. Трябваше да е така.
– Маркъс тук ли е? – Стомахът ми се сви.
– Здравей, Аманда, всичко наред ли е – каза Маркъс, който се приближи зад мен. Достатъчно близо, така че гърдите му се притиснаха към гърба ми.
По-малко заплашителната му се усмихна тъжно и сви рамене:
– Да, толкова добре, колкото може да бъде.
По дяволите, красивата не беше сестра му.
– Можем ли да влезем? – Попита Аманда, когато Маркъс не се отдръпна, позволявайки ми да се движа.
Той спря за момент и аз започнах да усещам странни вибрации тук.
– Е, добре, хм, предполагам. – Той се отдръпна от мен и аз бързо се оттеглих на пода, за да поема работата по забавлението на Лариса.
– Лоу, това е сестра ми Аманда – той направи движение към момичето, за което вече бях разбрала, че е сестра му, – Аманда, това е Лоу.
– Приятно ми е да се запозная с теб, Лоу – Аманда ми се усмихна приятелски, след което погледът и се премести върху Лариса и видях въпросите в очите и.
– А малката принцеса там, която събаря блоковете ми, е Лариса, племенницата на Лоу.
Облекчението по лицето на Аманда беше очевидно. Почти ми се искаше да се разсмея. Беше се притеснила, че имам дете.
– Лоу, това е една моя приятелка, Сейди. – Мис Перфект беше носителката на музикалния глас от вчера сутринта в пералнята. Страхотно. – Сейди, това е Лоу.
Сейди пристъпи напред и приклекна, за да се усмихне на мен, а после и на Лариса.
– Значи и на теб ти харесва да събаряш блокове, а? – Лариса поклати глава.
– Ами вкъщи имам братче, което току-що откри, че точно същото нещо е забавно.
Лариса събори блокчетата и се обърна назад, за да се усмихне на Сейди, сякаш разбираше какво е казало момичето и искаше да се похвали.
– Наистина си добра в това – изръмжа Сейди. Момичето наистина щеше да е трудно да не се хареса.
Маркъс се приближи и седна на дивана точно зад мен. Кракът му се притисна към бедрото ми.
– Как се справя Сам тези дни? Все още ли е хубаво момче?
Сейди се засмя и гласът и всъщност ми напомни за нежно звънтящи камбанки. Уф!
– Сам е хубав и да, опасявам се, че само става все по-красив. Джакс обаче е твърдо решен да го направи бейзболист. Детето е на седем месеца и има повече бейзболни топки и бухалки с автографи, отколкото един истински колекционер.
Джакс… Сейди… защо ли тези имена ми звучат познато?
– Не бих очаквал нищо по-малко с Джакс Стоун като негов бъдещ зет.
Челюстта ми се отвори. Това беше тя. Момичето. Онази, в която Джакс Стоун, най-горещият рокидол в шибания свят, се беше влюбил това лято. О. Мили. Боже.
– Това не означава, че трябва да го разглези – измърмори в отговор Сейди.
Маркъс започна да си играе с косата ми и аз забравих всичко за това, че съм поразена от звездата.
Започнах отново да подреждам блокчетата с надеждата никой да не забележи зачервените ми бузи от вниманието на Маркъс.
– Мама приготвя обяд и иска да отидем да ядем с нея днес. Има някои неща, за които иска да говори с нас. Сейди ме доведе тук, за да можем да пътуваме заедно. Тя е на път за летището.
Ръката на Маркъс спря за миг, след което се върна към увиването на кичури от косата ми около пръстите си.
– Да, добре.
Хвърлих поглед към Аманда и тя наблюдаваше как Маркъс си играе с косата ми с развеселена усмивка на лицето.
Маркъс прочисти гърлото си:
– Посрещаш или заминаваш Сейди?
Гледах как Сейди се усмихва на Маркъс. Той трябваше да е повлиян от нея. Тази мисъл ме притесняваше. Колкото и глупаво да звучеше това. Но беше.
– Потеглям. Джакс е гост-съдия в „Американски идол“ тази вечер. След това утре се връща тук за концерт в Пенсакола.
Светая светих.
Маркъс се засмя и прокара пръст по шията ми, от което по голите ми ръце изскочиха студени тръпки.
– Добре се аклиматизираш към живота му. Виждаш, че нямаше за какво да се притесняваш.
Сейди сви рамене, след което се усмихна:
– Заради него всичко си заслужава.
– ГАХ! Добре де, престани с кашичките – прекъсна я Аманда.
Изправяйки се, Аманда направи знак на Маркъс:
– Хайде, трябва да се отбия при татко и да си взема колата. Той току-що ми даде нова. Кола. Целува ми задника.
Ръката на Маркъс замръзна и усетих как напрежението в тялото му се разнася на вълни. Нещо го беше разстроило. Дали баща му беше дал на сестра му кола? Или заради това, че тя нарече баща им целувач на задници?
Сейди се изправи:
– Аз също трябва да тръгвам. Обещах на Кейн, че ще бъда там, готова за излитане в десет. – Погледът и падна върху мен: – Беше ми много приятно да се запозная с теб, Лоу. – Виждах искреността на лицето ѝ и ако не я харесвах, щях да я харесам. Тя хвърли стоватовата си усмивка на пистата към Лариса: – И с теб също беше чудесно да се запозная, Лариса. Не ми се случва често да се срещам с принцеси.
Лариса запляска щастливо при думата принцеса, без съмнение.
– Успех на вас двамата – каза Сейди, като погледна от Маркъс към Аманда.
– Благодаря – отвърна Маркъс с напрегнат тон, докато се изправяше зад мен.
– Благодаря ти за всичко. Ще ми липсвате този уикенд, но тази вечер ще гледам „Идол“, така че помахайте на камерата, когато ви приближи. – Аманда придърпа Сейди в прегръдка и Сейди я стисна. Нещо определено се случваше в семейството на Маркъс и щях да заложа пари, че причината е баща му.
Аманда поведе Сейди към вратата, след което се обърна към мен:
– Много ми хареса да се запознаем с теб, Лоу. Наистина ми хареса. Трябва да прекараме още малко време заедно.
Аз просто кимнах, изненадана от ентусиазма на другото момиче.
– Ще изпратя Сейди навън и ще си взема нещата от „Хамър“-а. Ще се срещнем в пикапа – каза Аманда на Маркъс със странно изражение на лицето. Сякаш водеха разговор без думи.
– Добре – отвърна Маркъс.
След като вратата се затвори зад тях, аз протегнах крака и се изправих.
– Мартус да грае – поиска Лариса.
– Не, скъпа, Маркъс не може да играе точно сега. Той трябва да отиде да се разходи.
– И ти да се сбогуваш – поиска тя, вдигайки ръце нагоре като Савската царица.
Маркъс се засмя и усетих как напрежението в него малко се отпусна.
– Наистина ми е трудно да си тръгна, принцесо, но трябва да тръгвам. Ще играем отново. Обещавам.
Лариса се намръщи, после кимна с глава, сякаш беше съгласна с това, и се върна при блоковете си.
– Благодаря за закуската и за помощта с Лариса – казах аз и се изправих.
– Хареса ми всяка минута.
Усетих, че лицето ми отново почервенява, и прехапах долната си устна, за да не се усмихна като идиот.
– Ела тук, Лоу – прошепна той, протегна ръка и ме придърпа към себе си, докато тялото ми не се притисна към неговото. Той преметна ръката ми през рамото си, след което я пусна, за да ме хване за кръста.
Устата на Маркъс Харди беше върху моята, преди да успея да възприема факта, че го докосвам.
Устните му бяха топли и меки, докато нежно си играеха с моите. Захапа долната ми устна и аз се задъхах, отваряйки устата си достатъчно, за да може той да вкара езика си вътре и да започне небрежно да обгрижва моята. Стонът, който се изтръгна от мен, беше последван от прилепването ми към него. Двете му ръце напуснаха талията ми, за да могат да обгърнат лицето ми, докато той накланяше устата ми и я изследваше по-обстойно. Никой досега не ме беше целувал така. Ментовият вкус на пастата му за зъби беше най-вкусното нещо, което някога е докосвало езика ми, кълна се. Дясната му ръка се плъзна по ръката ми и около голия ми гръб, придърпвайки ме още по-силно към себе си, докато продължаваше да гризе и облизва всеки сантиметър от устата ми. Лявата му ръка бавно се плъзна надолу по шията ми с нежна ласка и спря точно под ключицата ми. Захлипах. Не можех да се сдържа. Голямата му мазолеста ръка беше толкова близо до това да покрие гърдите ми. Прекъсвайки целувката, Маркъс си пое дълбоко дъх и премести ръката си върху ръката ми, като същевременно постави известно разстояние между нас. Не можех да се сдържа да не дишам хаотично. Нямах достатъчно практика с това, за да държа реакцията си под контрол.
Очите му срещнаха моите и се вгледахме един в друг. Вълнението в погледа му правеше малко по-добър факта, че бях пълна размазана каша.
– Мартус тис – извика Лариса силно, напомняйки и на двама ни къде се намираме и че не сме сами.
От устата ми се изтръгна кикот и аз отместих поглед от Лариса, която очакващо гледаше Маркъс.
Маркъс драматично въздъхна:
– Дамите, всички ме искат – закани се той, наведе се и целуна Лариса по върха на платинените и къдрици.
– Довиждане – каза Лариса, очевидно доволна от целувката му.
– Довиждане, принцесо. Скоро ще се видим отново.
Той се изправи и ме изучи за момент, преди да протегне ръка и да разтрие долната ми устна с палец.
– Не съм свършил тук. Едва сега започвам Уилоу. Но не бих могъл да тръгна отново без тази целувка.
Коленете ми бяха като желе. Колко сладко беше това? Момчетата не ми говореха по този начин. Маркъс Харди беше направо като от онези захаросани романтични романи, които майка ми четеше.
– Добре – беше всичко, което успях да кажа. В момента беше невъзможно да събера думи.
Ръката му падна и на устните му се появи секси усмивка, преди да се обърне и да си тръгне.
Назад към част 7 Напред към част 9