Аби Глайнс – Морски бриз – Зле за теб – Книга 7 – част 15

Глава 13

БЛАЙТ

Тялото ми беше в пламъци. Нямаше друго обяснение. Всичко беше чувствително. И имам предвид всичко. Части от мен пулсираха, които не бях пулсирала преди. Гърдите ми бяха толкова пълни и болезнени, че ми се искаше да изкрещя на Крит да ми помогне. Всеки път, когато ръцете му се плъзгаха нагоре по страните ми и палецът му се приближаваше толкова близо до това да докосне гърдите ми, спирах да дишам.
Това, смесено с усещането, че езикът му се размахва и минава по части от шията и ключицата ми, беше достатъчно, за да предизвика сърдечна недостатъчност. Той беше опитен. Щеше да знае дали това е опасно, нали? Защото не бях сигурна, че мога да издържа още много. Имах нужда от нещо, но не знаех от какво и дали е нормално. Колкото и добре да се чувствах, това ме плашеше.
Металната шина, която пробиваше езика му, докосна точно под брадичката ми, докато той се връщаше към устата ми. Едно хленчене изпълни стаята и ми трябваше миг, за да осъзная, че идва от мен. Не знаех, че мога да издавам подобни звуци. Ако не се борех толкова усилено да поддържам кислорода в дробовете си, може би щях да се смутя от реакцията си на целувките му. Исках да спре и да ме остави да дишам, но после се ужасих да не би да го направи отново.
– Скъпа – каза той с дрезгав шепот, докато галеше шията ми и ме облизваше отново. Беше нежен и деликатен. Доверих му се. Умът ми крещеше, че не трябва да му се доверявам, но сърцето ми искаше да му се доверя. Толкова много искаше.
Опитах се да формулирам думи, с които да му кажа да забави темпото и да ми даде малко време, но просто се притиснах по-близо до него. Топлината му беше единственото нещо, което тялото ми искаше в момента. Ръката му се плъзна обратно по страната ми и този път палецът му беше толкова близо до гърдите ми. Носех сутиен, но той не беше дебел. Вече се занимавах с достатъчно големи гърди, не исках да ги правя да изглеждат още по-големи с подплатени сутиени. Така че тънката материя на сарафана ми и сатенът на сутиена ми не бяха голяма преграда от нежното докосване на палеца му. Той беше почти там.
– Какво искаш, Блайт – каза той, като придърпа ушната ми мида в устата си и я засмука, карайки ме да потреперя.
Вече можех да му кажа да спре и да забави темпото. Можех да използвам този момент, за да си припомня защо това беше лоша идея. Никога не бях правила нещо подобно. Но не го направих. Защото повече от всичко друго исках палецът му да спре да ме дразни. Исках ръцете му да са върху гърдите ми. Зърната ме боляха толкова силно и ако той не ги хванеше, щеше да ми се наложи да го направя.
Той прокара нос по линията от ухото до брадичката ми, след което целуна устните ми.
– Кажи ми, скъпа. От какво имаш нужда?
– Докосни ме – помолих аз, твърде неимоверно преминала границата на нуждата да се унижавам.
Ръцете му се раздвижиха и палецът му изчезна, което ме накара да извикам от неудовлетвореност. След това ципът отзад на роклята ми бавно се плъзна надолу и аз спрях да дишам, несигурна дали това е, което искам. Да има ръцете му върху мен беше едно, но да ме види – друго. Ами ако не му харесваше как изглеждам?
Не можех да понеса идеята да си тръгне и да ме остави там, след като съм опитала от това. От него. Презрамките на роклята ми се свлякоха и се плъзнаха по ръцете ми. Държах очите си плътно затворени и се опитвах да вдишвам и издишвам.
– Господи – каза той с благоговеен тон, който изобщо не звучеше като молитва.
Отворих очи, за да видя как ръцете му покриват всяка от гърдите ми. Издадох задушен звук, а той вдиша рязко, когато очите му се завъртяха, за да срещнат моите. Нуждаех се от повече от това. Топлината от дланта му ме дразнеше. Болката се засилваше и имах чувството, че гърдите ми са се подули под докосването му.
– Винаги толкова съвършена – промълви той, докато свеждаше глава, а очите му все още бяха втренчени в моите. Той целуна върха на всяка могила. После най-накрая ръцете му се раздвижиха, нежно стиснаха, а след това палците му се притиснаха към всяко зърно. Изпуснах писък и отново се извих в него.
Очите на Крит заблестяха ярко, сякаш нещо в него изведнъж се беше запалило.
– Майната му, любов – каза той точно преди да ме докосне отново.
– Моля те – помолих този път, а после извиках. Не бях сигурна за какво моля, но бях отчаяна от това.
Ръцете му ме оставиха и аз бях готова да ги грабна и да ги върна обратно, когато сутиенът ми се разтвори и Крит го избута надолу по ръцете ми. После го нямаше.
Бях гола. За първи път в живота ми някой ме виждаше гола. Ужасът, който би трябвало да е там, го нямаше. Не и с Крит. Чувствах се правилно. Ръцете му се вдигнаха, за да обхванат всяка гърда. Стисна ги и отново вдиша рязко, докато ги галеше. Започнах да се гърча и да моля. Това изобщо не бях аз. Не можех да повярвам как се държа.
Вместо да го стресна, действията ми сякаш го възбуждаха. Той започна да става все по-агресивен, като щипеше всяко зърно и ги дърпаше. Той ме накара да изпадна в безумно задъхване и трябваше да се хвана за ръцете му, за да не падна. Странна мъгла ме обземаше и аз се страхувах от нея и се притисках към нея едновременно. Повече беше всичко, за което можех да мисля.
Когато влажната топлина придърпа едно зърно, очите ми се отвориха и извиках името на Крит. Устните му бяха обгърнали зърното ми, а очите му бяха вперени в лицето ми. След това започна да смуче и аз изгубих всякакъв поток от мисли, който жалко бях задържала. С всяко дръпване на устата му усещах как пръчката на езика му се трие в чувствителната ми плът. Хванах се за него, докато всичко около мен започна да излиза извън контрол. Падах под водата, но удоволствието, което ме обземаше, ме караше да не се интересувам от това къде падам. Хванах с шепи косата на Крит, започнах да викам името му и да го притискам към себе си. Не можех да понеса мисълта, че той може да спре това. Нищо досега не беше било толкова невероятно.
Пламъкът, който ме гореше, избухна широко и ме погълна, докато треперех и изгубих всякаква съзнателна мисъл, освен блаженото чудо, което беше завладяло тялото ми.
Бавно чудото започна да избледнява, докато потъвах обратно на Земята. Главата ми беше притисната до гърдите на Крит, а едната му ръка беше увита плътно около мен, докато другата галеше гърба ми с лениви движения. Не помръднах. Харесваше ми как се чувствам, когато ме държат по този начин.
Скоро щеше да ми се наложи да се изправя срещу него. Точно сега исках всичко, което той беше готов да ми даде, преди да стане и да си тръгне оттам. Знаех без съмнение, че това не е нещо „приятелско“. Не беше нормално приятели да правят това, което бяхме направили. И все пак го бях молила да ме докосне. Бях го подтикнала да направи това, което беше направил.
Той извърна глава и притисна целувка отстрани на главата ми.
– Връщаш се при мен? – Попита той с нежен глас, който в момента беше твърде силен за мен. Какво бях направила?
– Да – казах, без да го поглеждам и без да помръдна от комфорта на твърдите му гърди.
Той продължи да прокарва върховете на пръстите си по голия ми гръб.
– Добре ли си? – Попита той.
Кимнах.
– Това беше първият ти оргазъм, нали? – Каза той. Но това не беше въпрос.
Кимнах за втори път. Това беше първото ми всичко. И не исках да е грешка. Щеше да ме убие, ако беше.
Той отново целуна главата ми, след което заплете ръцете си в косата ми и остави кичурите да паднат от ръцете му, преди да се върне към галенето на гърба ми.
– Благодаря ти – каза той с хриплив шепот.
Защо ми благодари? Аз бях тази, на която току-що беше показал какво е раят. Не той. Отдръпнах се достатъчно, за да мога да го погледна нагоре. Той не отпусна ръката си върху мен. Придърпа ме отново към себе си.
– Спокойно, любов. Аз съм добро момче, но ти току-що се разпадна в ръцете ми и изглеждаше като всяка шибана фантазия, която някога съм имал.
И ако отново ми покажеш тези перфектни цици, не мога да обещая, че ще мога да продължа да бъда добро момче.
Усмивка се закачи на устните ми точно преди да се освободи кикот. Как беше способен да направи това? Бях нервна и притеснена, а той с едно изречение успокои нервите ми и ме накара да се засмея.
– Те се поклащат, скъпа. Моля те, имай малко милост към мен и бъди спокойна – каза той, като съскаше през зъби и ме придърпа обратно към гърдите си плътно. – Ето, това ги държи далеч от погледа и неподвижни.
Дори не можех да си спомня какво исках да му кажа, затова се сгуших обратно в гърдите му и си легнах. Не исках той да си тръгва. Никога. Това беше перфектно. Дори не ми пукаше, че съм без горнище.
Седяхме тихо, докато той продължаваше да прокарва върховете на пръстите си по гърба ми, а след това премина към ръцете и раменете ми. Потънах още по-дълбоко в него и увих ръка около врата му.
Дишането му се промени и осъзнах, че е спрял да ме търка. Преместих се, за да го погледна нагоре. Той затвори очи и си пое дълбоко дъх.
– Отиди да си сложиш сутиен и един от тези твои големи суитчъри. Моля те – каза той, като продължаваше да седи с плътно затворени очи.
– Взех ги от „Намаления магазин“ – обясних аз.
Той изпусна разочаровано ръмжене.
– Майната му.
Харесваше му начинът, по който изглеждах. Опитваше се да бъде добър и да не ме докосва повече. Глупавата усмивка на лицето ми само се увеличи. Ако на него му харесваше да ме докосва, аз също исках да го направя отново. Харесваше ми начинът, по който ме беше накарал да се почувствам.
– Крит – казах аз, протегнах ръка и докоснах лицето му.
Той помръдна, после се наведе към ръката ми.
– Да, любов? – Той не отвори очи. Това започваше да става забавно.
– Можем ли да направим това отново? Искам да кажа, че ако се опитваш да бъдеш добър, защото не мислиш, че искам да го направиш отново, тогава грешиш. Това много ми хареса.
Крит се разсмя разтърсващо, покри лицето си с двете си ръце и го разтри силно, докато стенеше.
– Боже, скъпа. Ако това беше всичко, което исках да направя, тогава щях да го приема, но не е всичко, което искам. – Гласът му се сниши, като остави ръцете си да паднат в скута му и очите му се заковаха в гърдите ми. Взираше се в мен гладно, преди да вдигне очи и да погледне лицето ми. – Искам да лежиш по гръб под мен, докато те пълня отново и отново. Искам да чувам как крещиш името ми, докато отлиташ към онова щастливо място с мен вътре в теб, притиснат от стегнатата си малка вагина, докато тя се гърчи от оргазъм около мен. Искам да ме дереш с нокти по гърба и да ме молиш, докато целувам всеки сантиметър от това тяло. Но няма да го направя тази вечер. Защото не го заслужавам. Не съм сигурен, че някой на тази Земя е достоен за това. За теб. Затова трябва да отидеш да се покриеш, а после да се върнеш тук и да се сгушиш с мен на този диван, докато гледаме филм.
Не бях сигурна как да отговоря на това. Това, което той описа, ми се искаше много. Но не бях сигурна, че съм готова за него. Такъв вид връзка и уязвимост. След това се появи момичето: Брит. Само преди няколко часа я бях чула да крещи името му. Не. Не бях готова. Колкото и прекрасно да звучеше това, днес той беше с друга. Аз не можех да бъда това момиче за него. Такова, което нямаше нищо против да го раздели с нея. Не бях сигурна, че мога да се справя да го виждам с други момичета, след като беше докоснал циците ми.
Отлепих се от него, прикрих гърдите си с ръце и се отправих към спалнята си. Дрехата ми висеше забравена на бедрата ми.

КРИТ

Тя беше заспала. Дишането и се беше променило през последните няколко минути и докато тя гледаше филма, аз я наблюдавах. Бях разбрал в момента, в който си спомни думите на Брит за това, че я чукам. Беше се изписало по цялото и лице. Когато се оттегли в стаята си, бях седнал тук със страха, че може да не излезе. Всичко, от което се нуждаех, беше да я прегърна.
Както и във всичко останало, Блайт не се беше държала като всяко друго момиче. Щях да си платя за това, ако Блайт беше като останалите. Но тя се беше преоблякла в чифт малки розови боксерки, които наистина не я прикриваха много, и голяма тениска, която почти покриваше късите панталонки. Мисълта, че тениската можеше да принадлежи на момче, ме побъркваше.
Без да каже и дума, тя отиде до дивана и се сви до мен. После ми подаде дистанционното и ми каза да намеря нещо за гледане. Беше невъзможно да не я докосна. За щастие, тя нямаше нищо против постоянно да опипвам кожата ѝ и да си играя с косата и. Не бяхме говорили много, но тялото и ми беше казало всичко, което трябваше да знам. Тя ми вярваше и ми прощаваше.
Засега това беше достатъчно.
Седях там с нея, заспала в скута ми, в продължение на час и я гледах как се обръща, увива ръка около кръста ми и заравя лице в корема ми. Добре, че спеше, защото други части от мен не се справяха добре с факта, че главата и е в скута ми. Например пенисът ми имаше други идеи.
Накрая, когато разбрах, че имам нужда от много студен душ или нещата ще станат болезнени, я вдигнах и я отнесох обратно в стаята и. Леглото беше разхвърляно, което ме накара да се усмихна. Блайт не изглеждаше като човек, който оставя леглото си неоправено, но тя го беше направила и изглеждаше, че го прави често.
Сложих я да легне, оправих завивките и я завих. Целунах я по носа и челото и се принудих да се обърна и да си тръгна. Нямах волята да се вмъкна в леглото и просто да я прегърна. Образът, в който тя идваше в скута ми, беше изгорен в мозъка ми и се повтаряше. Тя беше красива.
Взех ключовете ѝ и я заключих, докато си тръгвах. Щеше да се наложи да настроя алармата си, за да се върна там достатъчно рано сутринта и да и дам ключовете, за да може да отиде на училище. Все пак исках да я видя отново. Много ми се искаше да се събудя в леглото с нея, но това не беше безопасно. Не можех да поема повече.
Качих се в апартамента си и разбрах, че Грийн е дошъл преди час. Бях го чул и последвалата тишина. Той не беше донесъл партито вкъщи, а аз му го дължах. За това, че ме покри тази вечер и разбра, че не искам всички да са там и да объркват нещата.
Вратата беше отключена, когато влязох вътре, а Грийн седеше на лежанката с бира и гледаше нощна телевизия. Погледът му се срещна с моя, когато затворих вратата след себе си. Дължах му повече обяснения. Той беше приел това малко обяснение по телефона и се беше заел с нещата.
– Благодаря – казах, докато се спусках на дивана.
– Да. Това няма да помогне. Имам нужда от повече от това – каза той и свъси вежди към мен.
Кимнах. Той беше прав. Той заслужаваше повече.
– Триша покани Блайт на партито за рождения ден на Дейзи Мей. Триша обядва с нея днес и, е, знаеш каква е Блайт. Прекарваш пет минути с нея и си засмукан. Искаш да се доближиш до нея – изпуснах да се засмея и поклатих глава. По дяволите, бях потънал. – Както и да е, после се появих с Брит, което беше глупав ход. Бях изненадан да видя Блайт и се държах неправилно. Тя предположи, че не я искам там, защото по някаква проклета причина мисли най-лошото за себе си. А Аманда и Триша бяха готови да ме убият, ако се съди по лицата им. – Обърнах се и погледнах Грийн, тъй като емоцията в гърлото ми отново започна да ме запушва. Майната му, ако това не ме завладяваше всеки път, когато си помислех за него. – Тя стоеше в кухня, пълна с хора, които не познаваше, и им съобщи, че всички те се държат несправедливо с мен. Че съм невинен и че не иска никой да се разстройва от мен. – Спрях и преглътнах тежко. – Тя каза, че вината е нейна.
– Тя те защити – каза той и аз видях, че разбира. Не беше нужно да се гърча и да се държа още повече като кретен, отколкото вече бях. Той го разбра.
– Да, защити ме.
Грийн отпи дълго от бирата си, после се наведе напред и я сложи на масата, преди да ме погледне отново.
– Тя те вижда. Не този, когото виждат другите. Тя те вижда. Човекът, когото познавам през целия си живот. Този, който не споделяш. Този човек. Тя го видя, когато те погледна за първи път. – Той се наведе напред, опирайки лакти на коленете си, докато гледаше директно към мен. – Работата е там, че знам със сигурност, че хората могат да видят само това, което ти им позволяваш да видят. Ти и позволи да те види. Гледах как и позволяваш да те види. Още преди да си я опознал, си оставил да падне твоята защита и всички онези шибани стени, които си изградил около себе си. – Той се изправи и се протегна. Оставих думите му да потънат в мен и осъзнах, че е прав. – Тя е видяла задника, когото целият свят вижда. Проблемът е, че ти и позволи първо да види истинския ти образ. – Той сви рамене. – Може би това не е проблем. Но предполагам, че ти ще определиш това. Просто не прецаквай това. Защото, пич, повечето живи мъже биха убили, за да са на твое място.
Гледах как най-добрият ми приятел върви по коридора към стаята си. Вратата се затвори след него.

Назад към част 14                                                                 Напред към част 16

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!