Глава 17
БЛАЙТ
Имаше много от тях. Всички те имаха малки горни части и още по-малки долни. Отдръпнах се от жените, които бяха пуснати зад кулисите от един едър мъж, облечен в черно. Усетих, че няколко от тях ме гледат.
– Коя е тя? – Попита една от тях с раздразнен тон.
Обърнах се към едрия мъж, който имаше мускули на културист и тениска, която беше толкова тясна, че имаше опасност да се скъса. Той се намръщи към мен.
– Как сте влязла тук? Не пускам момичетата до последната песен.
Нервно погледнах назад към сцената, но се бях преместила така, че вече не виждах Крит. Върнах погледа си към мъжа и му казах:
– Дойдох с групата.
Намръщената му физиономия се превърна в невярваща усмивка.
– Да, точно така. Чувал съм го и преди. – Той пристъпи към мен и протегна ръка. – Хайде, захарче. Пускам момичетата, които момчетата избират, а ти не си била сред тях. Дори не те видях на сцената през цялата вечер.
О-о. Поглеждайки назад към сцената, знаех, че Крит скоро ще свърши и той ще съобщи на момчето, че наистина съм с групата. Проблемът беше, че не изглеждаше, че ще успея да задържа този човек да ме изпрати.
– Хайде – каза той и ме подкани да го хвана за ръка. – Това не е нещо, в което искаш да участваш. Не се съмнявам, че щяха да те изберат от тълпата, но ти изглеждаш ужасена. Това не е мястото, където трябва да бъдеш. Тези момчета обичат да си играят.
– Наистина съм дошла с групата. Аз съм приятелка на Крит – обясних аз.
Едно от момичетата избухна в смях и няколко други се присъединиха към нея. Лицето ми сякаш се запали.
– Ти изобщо не си от типа на Крит – каза едно от момичетата с развеселен тон.
– Хубав опит – подхвана друга.
Момчето ми се усмихна със съжаление.
– Хайде сега. Да те измъкнем оттук.
Така или иначе не исках да оставам там с тези жени.
– Добре – отвърнах, но не му подавах ръка. Не го познавах.
Заобиколих го и си проправих път през поне петнайсет момичета. Какво, по дяволите, трябваше да правят четирима мъже с петнайсет момичета? Възможно ли беше изобщо това? Игнорирах болния възел в стомаха си. Вероятно Крит щеше да накара няколко от тези момичета да го лапнат и щеше да забрави за мен, докато не свърши. Аз щях да остана там, сред тълпата, сама.
– Блайт. – Крит извика името ми и ме заля облекчение. Нямаше да ми се наложи да изляза навън и да се изправя пред всички тези хора. – Махай се от нея – нареди той, докато скачаше по стъпалата и буташе момчето, което беше много по-голямо от него, както и няколко от момичетата, докато не уви ръка около ръката ми.
– Къде отиваш? – Попита той, изглеждайки паникьосан.
Обърнах се, за да погледна нагоре към момчето в черно.
– Той ме изпращаше – обясних аз.
– Тя наистина е с теб? – Попита недоверчиво мъжът.
– Нима тя, по дяволите, не ти каза, че е с мен? – Изръмжа Крит, като ме придърпа до себе си и обви ръка около раменете ми.
– Да, но те всички казват това – каза той защитно.
– Тя харесва ли останалите? – Попита той с твърд глас. Беше ядосан. Отново.
– Не, съжалявам, пич. Никога не водиш момиче със себе си.
– Отсега нататък ще го правя. Ще я видиш отново. Увери се, че останалите знаят, че тази е моя – нареди той. После погледна надолу към мен. – Хайде да се махаме оттук.
– Добре – отговорих, но жените зад нас заглушиха гласа ми. Те се опитваха да привлекат вниманието на Крит.
– Той е взет, красавици, но аз толкова много не съм шибан, – извика Грийн над жените. След това към него се присъединиха Мати и Леджънд.
Крит ни поведе към задния вход, до който бяхме стигнали по-рано.
– Ще ги оставим ли? – Попитах, като погледнах назад към тълпата.
– Да, те ще останат за известно време. Имам кола, която ще ни вземе. Бях се подготвил за това – отвърна той, след което притисна целувка към главата ми. – Следващият път, когато някой се опита отново да направи тази глупост, извикай името ми много силно. Разбираш ли?
Следващия път? Сърцето ми трепна. Щеше да има следващ път.
– Добре – отвърнах аз.
– Ще се погрижа на следващото място да знаят коя си. Трябваше да се сетя за това тази вечер.
Владетелският начин, по който той звучеше, ме накара да искам неща, които не можех да имам. В главата си знаех, че Крит няма предвид това, което исках да имам предвид. Но след като той постоянно ме докосваше и държеше, беше трудно да си напомням, че той просто е нежен. Просто не бях сигурна, че това е безопасно за сърцето ми. Никога не бях обичала никого. Преди месец щях да кажа, че нямам представа какво е чувството любов. Въпреки това започнах да мисля, че това може да е тя. И знаех, че Крит не иска това от мен.
Отвън ме чакаше черна кола „Линкълн Таун“. Крит отиде до него и отвори вратата.
– Влизай – каза той с усмивка.
Когато и двамата влязохме вътре и се върнахме в Морски бриз, аз се отпуснах срещу Крит. Клепачите ми бяха натежали и аз се наслаждавах на топлината му, докато се потапях в сънищата си.
* * *
Събудих се прибрана в леглото си, но не бях сама. Повдигнах глава, за да погледна надолу към твърдата слюноотделяща гръд, върху която бях спала. Не беше толкова мека, колкото възглавницата ми, но беше много по-добра. Вгледах се в сексапилната музикална нота, татуирана на гърдите му – беше идеална за него. Искаше ми се да проследя цялото мастило по гърдите и ръцете му, но той все още спеше блажено. С изчезналата усмивка на лошото момче и с дългите мигли, които докосваха скулите му, той наистина приличаше на паднал ангел.
Спомних си как се събудих с него, носейки ме миналата нощ, и после отново, когато свали ботушите ми. После топлото му тяло се беше качило в леглото при мен и аз бях привлечена от него.
Погледнах часовника и разбрах, че имам само трийсет минути, за да стигна до класа. Крит спеше до късно. Не исках да го безпокоя, така че целувките, с които исках да обсипя гърдите му, трябваше да почакат. С изключително внимание се измъкнах от ръцете му. Когато краката ми стъпиха на пода, погледнах назад към него, за да се уверя, че все още спи. Когато го видях да лежи в леглото ми, ме заболя за неща, които никога нямаше да имам.
Дълго време бях живяла между стените си. Защо не можех да ги запазя около Крит и да защитя сърцето си? Поклатих глава и осъзнах, че никоя жена не би могла да се отвърне от това. Ако си имала късмета да имаш Крит Корбин в живота си, не си го отблъсквала. Попивала си всяка минута и си създавала колкото се може повече спомени.
Приготвих се и си взех душ колкото се може по-тихо, като реших да не използвам сешоара, защото щеше да го събуди. Нахлузих дънките си и новата блуза, която си бях купила за работа, взех токчетата си и на пръсти излязох от стаята.
Извадих тетрадката от раницата си, бързо написах бележка на Крит и я залепих на вратата, преди да тръгна към училище. Щях да закъснея за часа, но просто не ми пукаше. Тази сутрин се бях събудила в прегръдките на Крит. Беше съвършен ден.
КРИТ
Събуждането без Блайт в леглото беше гадно. Но да се събудя в нейното легло с нейната миризма, която ме обгръщаше, беше адски приятно. Ако не можех да се събудя до нея, то събуждането в леглото и с нейната възглавница под главата ми беше на второ място. Надявах се, че ще се събудя, когато тя стане, за да се приготви. Исках да я видя. Да започнеш деня и да не я видиш, беше гадно.
Бях навлязъл толкова дълбоко. Смешното беше, че не ми пукаше. С удоволствие щях да се удавя в нея, ако тя ми позволи. За първи път в живота ми дупката, която винаги беше празна, беше пълна. Не се опитвах да намеря нещо, което да обуздае желанието, което не можех да назова. Неудовлетвореното чувство, което ме преследваше и ме изпращаше от една зависимост към друга, беше изчезнало. Бях…
Удовлетворен.
Исках да видя моето момиче. Моето момиче. Харесваше ми начинът, по който звучаха думите. Да я оставя да си отиде беше невъзможно. По дяволите, да останеш далеч от нея за няколко часа звучеше като мъчение. Нямаше да успея до следобеда. Преобърнах се и вдишах аромата и в чаршафите, преди да стана от леглото. Отидох да взема блузата си и реших, че ще я оставя тук. Исках тя да спи в моите блузи. Другата щеше да трябва да си отиде.
Вземането на душ беше важно, после щях да я намеря. Знаех кога са часовете и днес и ако я пропусна в колежа, щях да отида до църквата. Листът хартия от тетрадката, залепен на вратата, привлече вниманието ми.
Крит,
Добро утро. Спеше толкова спокойно, че не исках да те будя. Благодаря ти, че остана при мен снощи. Изненадващо ти е много удобно. Все още ли искаш да дойда в Лайв Бей тази вечер? Ако не, няма страшно. Знам, че снощи създадох много проблеми. Все пак ми беше приятно. Благодаря ти, че ме взе. Надявам се, че си спал добре.
Блайт
Все още ли исках тя да дойде? Поклатих глава, подсмихвайки се. Беше време да изясня някои неща. Беше моя грешка, че тя беше толкова объркана. Не бях ясен с нея и не бях сигурен, че това е най-доброто за нея. Знаех, че сега това вече няма значение. Тя беше това, което ме оправи. С нея не бях разбит.
Когато отворих вратата, в кухнята стоеше червенокоса, облечена в тениската на Грийн, и пиеше чаша портокалов сок. Огледах се, но Грийн го нямаше никъде. Фантастично. Той не се беше отървал от еднодневката си.
Очите и светнаха, когато ме видя, а после погледът и падна върху гърдите ми. Не бях в настроение за това. Исках да отида да намеря Блайт.
Не казах нищо, докато се насочвах към стаята на Грийн и блъсках по вратата. После я отворих. Една блондинка все още се беше увила в чаршафите и се беше свила по гърба му.
– Ставай. Измъкни ги. Има една, която ми пие сока – изръмжах аз.
Грийн вдигна глава с едно отворено око и се намръщи.
– Колко е часът?
– След десет. Изведи ги, преди да ми е изяла лайната – казах, след което включих светлината му.
Поредица от проклятия долетяха от Грийн и момичето, което беше там с него, докато аз се връщах към банята си.
– Изключи ми светлината, шибаняк! – Извика той.
– Не ме бутай. Все още смятам да ти набия задника – отвърнах, преди да затръшна вратата след себе си.
* * *
Момичетата си бяха тръгнали, докато се изкъпя и облека. Грийн ме погледна, докато седеше на дивана с чаша кафе в ръка. Косата му стърчеше навсякъде и беше успял да обуе само един анцуг.
– Върна се в лошо настроение – измърмори Грийн.
– Не. Прибрах се вкъщи, за да се приготвя и да отида да видя момичето си. Не ми хареса да видя някаква чужда мацка да ми пие проклетия сок.
– Твоето момиче? Нещо се е случило снощи? – Попита той.
– Не това, което си мислиш, и това не е твоя шибана работа – изръмжах аз. Не ми харесваше, че мисли за Блайт и секс в едно и също изречение. Това беше някаква безумна пещерна гадост, която ме беше завладяла, но не можех да я контролирам или да я туширам.
– Какво си мисля? – Попита с объркано изражение на лицето си Грийн.
Насочих се към вратата. Той нарочно се държеше като копеле, а аз нямах време да му набия задника. Не исках да изпускам Блайт, преди да напусне училище и да отиде на работа.
– Крит – извика Грийн. Начинът, по който беше произнесъл името ми, ме накара да спра.
– Да? – Попитах, като го погледнах назад.
Очите му бяха големи и той седеше прав. Неверието на лицето му беше оставило челюстта му леко отпусната.
– Ти – каза той и поклати глава, докато очите му ме изучаваха, сякаш бях някакво странно същество от космоса. – Ти не си… Не сте … правили секс?
Пуснах ръката си от дръжката на вратата, направих крачка към него и се спрях. Контролирането на притежанието ми щеше да е предизвикателство.
– Недей – предупредих аз. – Дори не си помисляй за Блайт и секс в едно и също изречение. – Едва овладяната ярост в гласа ми не беше нещо, което той пропусна, но глупавото му изражение не се промени.
– Ти. … по дяволите, по дяволите. Чувал ли съм нещо такова? Никога през живота си. – Той започна да се смее.
Маймуната беше започнала да се смее.
– Вече се държиш като луд обсебен човек, който защитава някакво скъпоценно бижу! Поне ни предупреди останалите, щом извършиш деянието, защото може да се изнеса. Още малко ще се вманиачиш по това момиче и хората ще се страхуват да дишат един и същи въздух с нея.
– Замълчи! – Изръмжах. Нямаше нужда да чувам това. Той ме караше да звуча като прецакан.
Изражението му изтрезня и в очите му проблесна загриженост.
– Просто си спомни за проблемите си. Не прави глупости. Винаги си се справял с това, че си бил малко встрани от пристрастяванията си, но никога не съм те виждал така.
– Добре съм! – Изръмжах.
– Просто не убивай никого. Точно сега изглеждаш готов да ликвидираш всеки мъж, който се доближи твърде много до нея. Не можеш да бъдеш такъв. Тя те иска. По дяволите, човече, почти съм сигурен, че тя те обича. Никога не съм виждал момиче, което да скача пред мъж, опитвайки се да го защити, както тя направи. Напомняй си, че тя иска теб, а не някой друг. Да не свършиш живота си, защото някой я е докоснал и ти си му счупил врата.
Назад към част 18 Напред към част 20