Глава 20
БЛАЙТ
– Донякъде се надявах, че ще я оставиш там. Да гледаш как Грийн си изпуска нервите и удря Крит по средата на представлението щеше да направи тази вечер адски приятна – каза човекът, когото Триша беше представила като Дуейн. Той също ми намигна, преди да отпие от бирата си.
Рок се засмя, а Триша го стрелна с предупредителен поглед. Масивният мускулест мъж, за когото беше омъжена, веднага спря да се смее и се наведе, за да притисне бърза целувка към устните и.
– Женен, с деца, а той все още е с вагина – каза Дуейн.
Рок се напрегна и очите му се спряха на Дуейн.
– Не говори за вагината на моята жена – предупреди той.
Момичето, което Триша не беше представила, но изглежда флиртуваше с Дуейн, се кикотеше до мен.
– Съжалявам, но не бихме ли могли да не казваме тази дума, тъй като става дума за моята. Боже, доведох Блайт тук, за да я спася от натрапчивото зяпане на Крит, а тя трябва да слуша тези глупости.
– Ти беше зад кулисите с Крит? – Попита брюнетката до мен с нотка на недоверие в тона си.
Обърнах се към нея, а широко отворените очи и шокът на лицето и бяха достатъчни, за да ми напомнят колко извън моята лига бях с Крит. Когато бях насаме с него и той ми казваше всички онези сладки неща за това, че е пристрастен към мен, имах надежда. Но когато наоколо беше някой, който приличаше на момичето, с което Крит обикновено прекарваше времето си, не бях толкова сигурна в бъдещето си с Крит. – Да – казах, като се надявах да не прозвучи като въпрос.
– Крит никога не води момичета зад сцената, докато пее. Имам предвид, че го правеше с Джес, но тя беше различна – каза момичето.
– Гледаш най-новата зависимост на Крит – каза Дуейн на момичето, после ми намигна. – Има тези следи от нокти по гърба му. Впечатлен съм. Не приличаш на такъв тип.
– Дуейн! Замълчи! За тази вечер, моля те, спри да говориш – Триша погледна Дуейн и след това ме погледна с извинителна гримаса. – Съжалявам за него.
– Жадна ли си, Блайт? – Попита ме от другата страна на масата Рок. – Ще отида да донеса на Триша да пие, ако искаш нещо.
Не бях взела чантата си, защото закъснявахме и бързах да изляза през вратата.
– Не, благодаря – отвърнах и му се усмихнах, без да искам да бъда груба. Беше мило от негова страна да ми предложи.
Рок тръгна към бара, а Триша ми се усмихна.
– Той те наблюдава като ястреб. Не знам какво си мисли, че ще правя с теб.
Обърнах се, погледнах към Крит и със сигурност очите му бяха насочени към тази маса. Той ми намигна и онова замайващо чувство се върна. Когато за пръв път го видях да пее без блуза, бях хипнотизирана. Сега, когато знаех как се усещат тези мускули под ръцете ми и как се огъват ръцете му, докато се движи в мен и от мен, виждайки го там по този начин, цялата се изчервих потта, която блестеше по него, ме накара да искам да се кача там и да почувствам влажната му кожа.
– Продължавай да го чукаш с очи и нещата ще станат интересни – провикна се Дуейн.
Завъртях се и откъснах поглед от него, смутена от това, че ме хвана, и се обърнах обратно.
– Спри да я дразниш – скастри го Триша, което само ме накара да се изчервя още повече. Изучавах масата и ми се искаше да бях останала зад сцената. Да прекараш време с Триша звучеше забавно, но да си под микроскоп беше неприятно.
Момичето, което седеше до мен, започна да лапа по Дуейн и да му шепне в ухото. Благодарна за това разсейване, погледнах отново към Триша. Тя наблюдаваше сцената.
– Продължавай да го гледаш. Игнорирай Дуейн. Той просто обича да тормози хората. Крит иска да го наблюдаваш. Той процъфтява от това – каза тя.
Не се нуждаех от друго насърчение. Обърнах се обратно, за да го наблюдавам, и както преди, открих, че очите му са насочени към мен. После чифт бикини се удариха в гърдите му и паднаха на земята в краката му. Опитах се с всички сили да пренебрегна ревнивия огън, който започна да гори в гърдите ми. Очите на Крит се спуснаха надолу, когато някой извика името му достатъчно силно, за да привлече вниманието му, и към него се строполи сутиен. Той го хвана, после го вдигна, преди да го остави да падне в краката му.
Знаех, че това е неговият свят, но тази вечер не се справях добре с него. Обърнах се обратно и очите ми срещнаха тези на Триша. Тя ме наблюдаваше внимателно. Принудих се да се усмихна, защото не исках тя да знае как ме караше да се чувствам всичко това. Тя щеше да му каже или по-лошо, щеше да ми каже, че не мога да се справя и трябва да се отдръпна.
– Това е неговият живот. Той го насърчава от години. Те си мислят, че това е, което той иска и ще бъде техният билет за леглото му. Но той никога не се е държал с никого така, както се държи с теб. – Тя се наведе напред. – Моля те, дай му време да разбере това.
Кимнах. Не можех да го оставя. Не бях достатъчно силна за това. Той беше всичко, което никога не съм имала и не съм си мислела, че мога да имам. Щеше да е невъзможно да го оставя да си отиде. Той щеше да ме отблъсне.
– И ето че той идва. Не отне много време – каза Дуейн, усмихвайки се над главата на момичето, което правеше нещо с врата му.
Усмивката на Триша нарасна и аз се обърнах, за да видя, че Крит е слязъл от сцената и се е насочил към мен с дълги решителни крачки. Останалата част от групата говореше с феновете и едва сега се оттегляше, но той беше почти до мен.
Той навлезе в личното ми пространство, но аз го попих. Ръцете му ме обгърнаха, докато опираше по една ръка от двете страни на масата зад мен.
– Добре ли си? – Попита той просто.
– Да – отговорих малко прекалено бързо. Дори не беше прозвучало истински в ушите ми.
Очите на Крит се свиха, след което той погледна към сестра си.
– Взимам я – каза той, после ръката му беше около раменете ми и вървяхме обратно към вратата на сцената.
– Къде отиваме? – Попитах объркано. Той беше в почивка.
– Връщаме се в зелената зала. Имам нужда да останеш сама – каза той, като бутна вратата и ме поведе навътре. Заведе ни по един коридор и после отвори друга врата. Ключалката щракна зад гърба ни и аз се обърнах, за да се огледам. Имаше два кожени дивана и бар с бири и няколко бутилки алкохол. На далечната стена имаше телевизор с плосък екран, а останалите стени бяха покрити с плакати на групи с автографи.
– Притесняваше те – каза той и ме подпря на най-близкия диван.
– Какво?
– Глупостите, които хвърляха по мен. Ти се отвърна – отвърна той, след което ме хвана за кръста и ме завъртя така, че да седне на дивана и да ме издърпа в скута си. Трябваше да го обкрача, за да седна в позицията, която той искаше.
– Ти го докосна. – Думите излязоха от устата ми, преди да успея да ги спра.
Очите му се присвиха, а ръцете му се вдигнаха, за да обхванат гърдите ми.
– Но това са тези, които искам да докосна.
Засмуках треперещ дъх и се свлякох в скута му. Твърдият хребет от ерекцията му ме докосна само през бикините ми и дънките му като преграда. Не можах да спра доволния звук, който се изтръгна от мен.
– Спокойно, любов. Боли ли те?
Болеше ме, но беше приятна болка.
– Просто съм по-чувствителна – обясних аз.
Крит прокара ръце през косата ми и уви кичури около пръста си.
– Харесва ми, че го направих. Само като си помисля за това, ми става твърд. Когато бях вътре в теб, ти беше толкова стегната и гореща.
Добре, тези палави приказки, които той изглежда обичаше, ми допаднаха. Не беше просто чувствителен – сега пулсираше.
– Това, което ти казах по-рано, не беше, защото току-що ми беше показала нирвана. – Той се усмихна и тръпчинките му ме погледнаха. – Бях шибано сериозен. Аз съм. Обсебен. От. Теб.
Обсебен. Не беше любов, но беше повече, отколкото се надявах. Повече, отколкото очаквах. Той ме искаше. Някой ме искаше и това беше някой, когото исках повече от всичко друго на света.
– Ще се науча да се справям с хвърлените по теб сутиени и бикини – уверих го аз. – Можеш ли да не ги докосваш?
Едно кикотене вибрираше в гърдите му.
– Няма да ги докосвам – отвърна той. – Не исках да го направя и този път. Това е навик. Дори не се замислих.
Наведох се и притиснах целувка към устните му.
– Нека да развалим този навик – казах закачливо.
Ръцете на Крит се бяха облегнали на голите ми бедра, където полата ми се беше вдигнала. Едната му ръка се премести, докато не ме обгърна.
– Единствените бикини, които ми пука да докосвам.
Желанието ми да ме докосне отново и да го почувствам в себе си беше непреодолимо.
– Колко време имаме? – Попитах, като преместих бедрата си, така че ръката му да ме разтрие.
Очите му светнаха.
– Не е достатъчно време. Не мога. – Той преглътна трудно. – Имам нужда от повече време с теб от това, което ми остава за това.
Разочарована, спрях да се дразня с ръката му и кимнах.
– О, по дяволите – каза той, след което плъзна ръката си под бикините ми и вкара пръст в мен.
– Ах! – Извиках, като се хванах за раменете му. Не бях подготвена за това.
– Моето момиче иска да и доставя удоволствие, тогава аз ще и доставя шибано удоволствие – изръмжа той и дръпна главата ми надолу, докато устата му не завладя моята. Пръстът му започна да се движи в мен, от което ми стана леко. Бедрата ми започнаха да се движат заедно с него и аз прекъснах целувката, за да си поема въздух.
– Това е, качи се на ръката ми, бебе. Покажи ми колко много го искаш – насърчи ме той в ухото ми, докато аз продължавах да се държа за раменете му. – Ебаси, ти си прекрасна.
Начинът, по който гласът му се понижи и беше преплетен със същата нужда, която ме обземаше, направи неистовото ми желание за освобождаване още по-силно. Харесваше ми да знам, че му въздействам. Че докосването ми го засяга.
Блъскането на вратата ме стресна и спрях да се движа, защото Крит прокле и ме придърпа плътно към себе си, като обви свободната си ръка около кръста ми.
– Още не съм готов! – Изръмжа той, след което се обърна към мен. – Всичко е наред. Няма да си тръгна никъде, докато не свършиш по цялата ми ръка – каза той, докато щракаше по единственото място, което сякаш най-много се нуждаеше от него.
– Ах! Да, Крит, още – помолих аз и той притисна палеца си към подутото място. Фойерверките избухнаха зад клепачите ми, докато виках името му.
– Това е всичко, любов – каза той, докато ме притискаше към себе си, а аз се мъчех да дишам. Ръката му бавно се измъкна от бикините ми. – Обичам да те гледам как се възбуждаш – каза той, след което вкара пръста си в устата си. Злата усмивка на лицето му ме накара да потреперя. Харесваше му да ме дегустира там долу, а това трябваше да е нередно. Звучеше неправилно, но ме накара да се почувствам като втрещена.
КРИТ
– Ще трябва да се вземеш в ръце, пич. Тази глупост няма да се получи – започна Грийн да ми се кара още на следващата сутрин. – Не можеш да се концентрираш върху изпълнението. Чукаш се в проклетата зелена стая и сигурно, винаги си го правил, но когато дойде време да се върнеш на сцената, захвърляш това, което правиш, за да излезеш на сцената. Разбирам, че няма да се отнасяш към Блайт по начина, по който се отнасяше към останалите. Виждам, че този път е различно, и се радвам за теб. Но ти се държиш така, сякаш тя ще изчезне. Запази чукането с нея, докато не я прибереш у дома и не можеш да я довършиш. Когато работим, ние работим. – Грийн беше застанал във всекидневната, очевидно чакайки ме да си тръгна.
Затворих вратата след себе си и го погледнах.
– Не наричай това, което правя с Блайт, чукане.
Очите на Грийн се разшириха и той прокара ръка през косата си, след което се засмя.
– Свещена работа – каза той и вдигна ръце във въздуха. – Какво е това с нея тогава? Ще ми кажеш, че я обичаш? Защото, човече, аз те познавам. Ти не правиш това. Не се държиш така.
Вече не бях този човек.
– Обичам я – отвърнах, след което пуснах ключовете си на масата и тръгнах към кухнята. Тази сутрин бях направил кафе на Блайт и я бях придружил до колата и. Накарах я да обещае да ме събуди, когато стане, и тя го направи. Да я видя първа сутрин беше дори по-хубаво, отколкото си представях. Грийн нямаше да ми развали това. Бях притиснал сънливото и тяло към себе си и я бях целунал по лицето.
– Не съм приключил с говоренето – извика той след мен.
– Няма какво да си говорим – отвърнах аз, грабнах кафеварката, за да си налея чаша. Бях изморен, но имах някои неща за вършене днес. Първото нещо беше Брит. Снощи тя ми се беше обадила и ми беше писала петнайсет шибани пъти, преди да се наложи да изключа телефона си. Не исках Блайт да види това. Брит трябваше да знае, че не съм на разположение, да се отдръпне и да си намери друга плячка.
– Влюбен ли си в нея? Просто ми отговори. Защото, ако това е то, разбирам. Но ако това е някаква безумна мания, имаш нужда от помощ. Защото начинът, по който се държиш, е ненормален
– Аз я обичам. Тя запълва празнотата. Тя е моята душа.
Грийн се облегна на рамката на вратата на кухнята и ме погледна. Обърнах се обратно към кафето си и отпих глътка. Той искаше да знае. Добре. Сега вече знаеше. Нищо нямаше да бъде същото. Бях различен и никога не исках да се върна назад.
– Е, да ме прокълне Господ – промълви той.
– Вероятно – съгласих се аз и му се усмихнах над чашата си с кафе.
Той се засмя.
– Ебати.
Чукането на вратата ни едва не ме накара да разлея кафето си. Грийн замръзна, след което погледна към вратата.
– Какво, по дяволите? Пак ли си вбесил сестра си? – Измърмори той, след което тръгна към вратата. Оставих чашата си и го последвах. Не бях направила нищо, за да накарам Триша отново да почука на вратата ми. Това не можеше да е тя.
Той дръпна вратата и Брит се втурна покрай него с разплакано лице и диви очи.
– Ти! – Тя посочи към мен. – Звънях ти отново и отново, ти, майкопродавец! Оставих ти съобщения, по дяволите. Слушал ли си някое от тях? Или беше прекалено зает с новата си лъскава играчка?
– О, по дяволите – каза Грийн и се отдръпна от Брит, докато тя размахваше ръце наоколо, крещейки.
– Трябваше да приемеш намека – отвърнах аз, раздразнен, че тя предизвиква такава сцена. Ние никога не сме били шибана двойка. Тя беше лесна и не беше прилепчива. Това нещо не беше наред.
– Намека? – Изплю тя. – Намекна ли? Шегуваш ли се с мен? – Продължи да крещи тя.
– Рано е, бебе. Можеш ли да намалиш темпото с една или десет октави? – Каза Грийн от мястото в другия край на стаята, където се беше преместил.
Тя вдигна ръка нагоре, сякаш искаше да го блокира.
– Не се дръж така, сякаш съм луда. Не ме гледай с този глупав раздразнен поглед. Не се отнасяй с мен по този начин. Никога не съм искала нищо от теб. Ти беше Крит, дяволския Корбин. Имах късмет, че ме чукаше повече от веднъж. Знаех това и бях достатъчно жалка, за да приема каквото мога да получа. Но сега си мислиш, че можеш да ме изхвърлиш и да игнорираш обажданията ми. Този път това няма да се случи, задник. Най-накрая се прецака. – Крясъкът и се превърна в студен, пресметлив тон. Тя направи крачка към мен, след което постави ръка на корема си. – Ти ме забремени. Сега е време да пораснеш.
Страхът беше твърде слаба дума. По-скоро беше неподправен ужас. Бях сънувал кошмар. Това не се случваше наистина. Не и сега. Не и сега.
– Не! – Изръмжах, ударих с юмрук в стената и се загледах в жената, която стоеше между мен и единственото нещо, което исках на света.
– Онзи презерватив, който се скъса преди два месеца? Помниш ли го? От два месеца не съм спала с никого, освен с теб. Само с теб. Приеми го. Ще станеш баща, Крит Корбин. – Доволният тон в гласа и ме накара да искам да я хвана за врата и да я стискам, докато не може да диша. Тя се наслаждаваше на това. Мразех я.
– Махни я от мен – изръмжах аз и се отдалечих от нея. Щях да избухна, ако не млъкнеше. Аз не удрях жени. Никога не съм удрял. Но ужасът, който ме обземаше, ме накара да искам да унищожа всичко по пътя си. Вдигнах лампата и я запратих през стаята, след което се обърнах назад, за да погледна Грийн. – Отведи. Я. Далеч. От. Мен.
Той се раздвижи, а очите му се разшириха. Болката, която видях отразена в него, беше повече, отколкото можех да понеса. Той също го знаеше. Знаеше какво означава това. Майната му! Не! Трябваше да го поправя. Трябваше да се спася. Ако я загубя…
Краката ми се подкосиха, когато вратата зад мен се затвори. Обвих ръцете си около себе си и се държах. Всичко беше в ръцете ми. Моят свят. Сърцето ми. Душата ми. Блайт държеше всичко това. Тя беше всичко, което исках.
И щях да я загубя.
От гърдите ми се изтръгна ридание, отметнах глава назад и заплаках за първи път, откакто бях на девет години и майка ми ми беше казала, че съм най-голямата и грешка.
Назад към част 21 Напред към част 23