Глава 21
БЛАЙТ
Познатият бял плик влезе в стаята преди Линк. Той пъхна глава зад ъгъла и я вдигна по-високо.
– Така че, това е моето предложение за мир за това, че избягах онзи ден.
Засмях се и затворих телефона. Щях да се обадя в цветарницата и да направя поръчките, които пастор Кийнън беше сложил на бюрото ми за погребението.
– Приема се само ако в тази поничка има сметана и поръска отгоре – казах аз.
Той влезе вътре, сложи ръка на гърдите си и изпусна драматична въздишка.
– Имам по една от всеки вид, така че съм добре. – Той постави торбата пред мен и седна на ръба на бюрото ми, както правеше винаги. – Може би съм имал малък пристъп на ревност. Не съм имал причина за това и го осъзнавам. Това е мъжка работа и аз работя върху мъжките си черти. Надявам се да успея да ги овладея.
Той се шегуваше. Блясъкът в очите му беше достатъчен, за да направи това лесно.
– Радвам се, че работиш върху тези проблеми. Справянето с мъжките проблеми може да е трудно. Успех.
Линк се засмя, отвори плика и извади една желирана поничка.
– Бях глупак. Но ми липсваше, затова съм тук.
Взех поничката, но знаех, че трябва да бъда честна с него. Беше забавен и го харесвах само като приятел. Ако това беше това, тогава чудесно. Но аз бях влюбена в Крит. Приятелството беше всичко, което имахме с Линк. Няколко разговора и смях над понички в почивката за закуска.
– Ти и рокерът все още сте силни? – Попита той, опитвайки се да звучи непринудено. Стягането, когато каза „рокер“, го издаде.
Въздъхнах и оставих поничката.
– Да. Вече е нещо изключително.
Линк кимна.
– Умно момче. Не мога да го виня. – После погледна поничката. – Изяж поничката, Блайт.
Вдигнах я обратно и отхапах. Той ми я беше донесъл и трябваше поне да хапна подаръка му. Дори и да не бях сигурна дали Крит ще се съгласи с присъствието на Линк тук. За което вероятно трябваше да поговоря с него.
– Той ще бъде ли съгласен да сме приятели? – Попита Линк, запазвайки леката си усмивка, която не се срещаше с очите му.
Исках да кажа, че е сигурно. Но това би било лъжа. Нямах представа как ще се почувства той. Крит беше притежател. Наистина притежателен. Снощи беше бутнал едно момче, когато ме върна на масата на Триша и то се беше приближило твърде много до мен. Той дори не ме беше погледнал. Обичах да се чувствам защитена и исках това. Обичах да съм специална и да принадлежа на някого. Да принадлежа на Крит. Но Линк беше мил с мен. Той не заслужаваше просто да спра да му говоря. Не бях сигурна обаче, че Крит ще се съгласи.
– Приемам мълчанието ти като „не“ – каза Линк.
Погледнах го и свих рамене.
– Не съм сигурна – отвърнах честно.
Линк се намръщи.
– Струва ли си това? Да бъдеш контролирана?
Той не го разбираше.
– Той не ме контролира. Ти не го разбираш. Но да, той си струва това.
Линк въздъхна и се изправи.
– Ти си наивна, Блайт. Човек като Крит не е твоят приказен принц. Той е вълнуващ и съм сигурен, че знае всички правилни неща, които да каже. Но той ще те нарани. Не се оставяй да се привържеш твърде много.
Бях прекалено привързана, но това нямаше значение. Линк не разбираше какво имам с Крит. Той не беше видял начина, по който Крит ме държеше, сякаш бях ценна, чуплива и само негова.
След като Линк си тръгна, успях да изям още две понички и да довърша всички документи, които ми бяха дали. Тази вечер имаше още едно шоу на „Лайв Бей“ и Крит искаше да съм там. Нямах търпение да се прибера.
* * *
Когато паркирах пред апартамента, ми се искаше да изтичам нагоре по стълбите. Той щеше да е там и да ме чака. И щяхме да правим неща.
Отворих вратата, прегледах стаята и забих поглед в Крит, който стоеше до прозореца и гледаше навън. Той не се обърна да ме види, но знаех, че ме е чул. Това не беше посрещането, което очаквах. Не и след вчерашната вечер. Не и след тази сутрин, когато ме бе целунал в колата, сякаш не искаше да ме пусне.
– Крит? – Попитах, усещайки как бавно се прокрадва страх. Дали днес е решил, че вече съм му омръзнала?
Той се обърна бавно, а очите му изглеждаха празни. Светлината в тях, която обичах, беше изчезнала. Нещо ужасно се беше объркало. Пуснах чантата си на пода и се втурнах към него.
– Какво става? – Попитах, като го хванах за ръката. Сърцето ми се разтуптя в гърдите. Той изпитваше болка. Светкавицата в очите му ми подсказа, че не става дума за готовност да продължи напред. – Моля те, ти ме плашиш. Какво става?
Погледът му падна върху ръката ми, която се хвана за него, и той премести ръката си, за да покрие моята. Топлината помогна да се облекчи донякъде страхът ми, но гърдите ме боляха, защото него го болеше.
– Моля те, какво мога да направя? – Попитах, мразех да го виждам в това състояние.
– Не ме оставяй – каза той накрая. Гласът му беше дрезгав.
Поклатих глава, объркана.
– Не планирам да го правя. За това ли става въпрос? – Със сигурност не беше разстроен заради нещо, което не се беше случило.
– Ако ме оставиш, няма да мога да … Само моля те, кажи ми, че няма да ме напуснеш – помоли той. Този път в очите му се появи малко живот.
– Няма да го направя. Престани с това. Моля те, аз просто бях на работа. Дори не съм закъсняла. Не разбирам – казах аз и се протегнах, за да потупам красивото му лице. Днес то беше покрито с лека брада. Не се беше бръснал. Рядко се случваше да не се бръсне. Хареса ми грубото усещане под ръцете ми.
Той затвори очи и вдиша дълбоко, когато го докоснах. Имаше нещо повече. Това не беше нормално.
– Сбърках – изпъшка той.
Болезнен възел се настани в стомаха ми. О, Боже. Дали днес е бил с някоя друга? С това ли се сблъсквах при него? Дали той все още жадуваше за други жени? Ръцете ми се отдръпнаха, но аз не помръднах. Все пак още не можех да дишам.
– Преди теб. Тя… Брит… Спях с нея от време на време. Само когато тя се появяваше и аз бях в настроение. Никога не сме се срещали. Не се срещам. Но Брит ми беше удобна.
Отстъпих назад. Той беше спал с нея. О, Боже, щеше да ми стане лошо.
– Ти си спал с нея? Днес? След…
Той се движеше бързо, прекъсвайки думите ми, и ме сграбчи.
– Не! Боже, не! Блайт, не! Никога. Никога не бих докоснал някой друг сега. Не искам да докосвам никого освен теб. Само теб, любов. Само теб – каза той, докато тялото му трепереше.
Не това искаше да ми каже. Гаденето изчезна и аз кимнах. Бях направила прибързани заключения. Думите на Линк ме бяха докоснали и досега не бях осъзнала това.
– Тогава какво си объркал? – Попитах.
Той затвори очи и си пое дълбоко дъх. Или поне се опита да го направи. Беше треперещо и изглеждаше напълно ужасен. Инстинктът ми да го защитя се върна и аз обвих ръце около кръста му.
– Кажи ми – казах аз.
– Брит е бременна. Казва, че е мое. – Челюстта му се напрегна и измъченият му поглед се втренчи в моя.
Тя беше бременна. Той беше забременил момиче. Той щеше да стане баща. Как да се справя с това? Защо ме молеше да не го напускам? Нима не и вярваше?
– Сигурен ли си, че е твое? – Попитах, без да мога да го погледна.
– Презервативът се скъса преди около два месеца. Дори не съм си помислял, че тя е забременяла. Мислех, че е на шибано хапче. Проверих се, за да съм сигурен, че не съм получил нищо от нея, но това беше всичко.
Нямах думи. Трябваше да помисля. Трябваше да преработя това.
– Блайт, моля те, не се отдръпвай от мен. Моля те, недей. Не мога да те загубя. Не мога. – Умоляваше ме, а аз мразех да чувам болката в гласа му. Но този път не можех да бъда до него, за да го защитя и предпазя. Щеше да се наложи да защитя себе си.
– Просто ми трябва малко време да помисля – успях да кажа аз. Бях изтръпнала. Отново бях сама. Този път щеше да е по-лошо. Знаех какво е усещането да принадлежиш на някого. Преди бях в блажено неведение.
– Не. Не, ти ме затваряш. Боже, бейби, недей да правиш това. Не ме затваряй. Остани с мен. Слушай ме. Обичам те. Обичам те толкова много.
Дръпнах се, сякаш ме бяха ударили. Болката, която предизвикаха думите му, беше остра като нож, който премина през гърдите ми. Не и сега. Сега не можех да чуя тези думи. През целия си живот не бях искала нищо повече от това да чуя някой да ми каже, че ме обича. Страхувах се да се надявам на това, а сега, в най-мрачния момент от живота ми, тези думи най-накрая бяха изречени. Поклатих глава и се отдръпнах от него.
– Не мога. Не и сега. Моля те, остави ме на мира. Имам нужда от време, за да помисля. – Отстъпих назад, докато краката ми не се удариха в дивана зад мен.
– Блайт, ти ще ме унищожиш. Толкова много те обичам. Ти притежаваш душата ми. Ти си всичко за мен. Недей да правиш това. Позволи ми да те прегърна – той се приближаваше към мен, но аз поклатих глава. Да му позволя да ме държи сега, щеше да го опорочи. Чувствах се в безопасност в ръцете му. Исках да запомня това чувство. Ако ме държеше сега, това щеше да разруши този спомен.
– Просто си тръгни. Трябва да си тръгнеш. Съжалявам, Крит. Мразя, че те боли и се страхуваш. Мразя, че не мога да поправя това за теб. Искам да го направя, но ако нямам възможност да се задържа и да се справя…- Спрях. Не исках да му казвам колко близо бях до това да се счупя.
– Трябва да те прегърна – каза той. Дебелината на гласа му ме завладяваше.
– Този път трябва да задържа себе си – казах му и най-накрая вдигнах поглед, за да срещна неговия. Неизплаканите сълзи в красивите му сини дълбини почти ме изпратиха на колене. Боже, как можех да му направя това? Той ме молеше. Но ако отстъпих, щях да се сблъскам с толкова много болка в бъдеще. Колко от тази болка бих могла да понеса? Готова ли бях за това? – Това е много, за да го приема. Миналото ми…- Преглътнах. – Никога не съм ти разказвала за живота си. Всъщност не. Това ме накара да очаквам определени неща. Ти ме научи да не очаквам тези неща. Ти ме накара да повярвам, че мога да бъда желана. Ти ме искаше, когато никой друг никога не ме е искал. Никога няма да забравя това. Но точно сега имам нужда да бъда сама. Дължа ти света, но не мисля, че ще се впиша повече в твоя. Животът ти е на път да се промени, а аз не виждам мястото си в него. Просто ми дай малко време.
Раменете на Крит увиснаха и той ми напомни за изгубено победено малко момче. Нищо на света не би ми попречило да отида при него и да отнема болката му… освен това.
– Ти не се вписваш просто в моя свят, Блайт. Ти си моят свят – каза той с натрапчив глас, след което си тръгна.
Вратата се затвори зад него и когато се уверих, че наистина си е отишъл, се свих на пода и заплаках за всичко, което ми беше дадено, и за всичко, което ми беше отнето.
КРИТ
Седнах на един стол с лице към прозореца. Очите ми бяха насочени към колата на Блайт. Тя имаше нужда да остане сама и да помисли. Докато знаех, че е на сигурно място под мен в апартамента си, можех да се справя с нея. Но ако се опита да ме напусне, щях да я преследвам.
Колкото повече мислех да я загубя, толкова повече осъзнавах, че това е невъзможно. Нямаше да позволя това да се случи. Нямаше да и позволя да ме напусне. Грийн дори не ми се беше скарал, че не съм отишъл в Лайв Бей тази вечер. Докато Блайт не се върнеше в ръцете ми, нямаше да мръдна от този прозорец. Ако тя останеше в този апартамент още дълго, щях да я потърся. Може да си мисли, че трябва да е сама, но тя се нуждаеше от мен толкова, колкото и аз от нея.
Телефонът ми светна с поредното обаждане от Брит. Докато не знаех, че Блайт не е изгубена за мен, не можех да се занимавам с Брит. Нямаше да изоставя детето си. Ако то беше мое. Знаех, че презервативът се е скъсал, но не бях идиот. Момичета като Брит лъжеха. Исках лекарско доказателство, че е бременна, после исках тест за бащинство в момента, в който детето се роди. Едва тогава щях да приема, че е мое.
Блайт беше моята грижа номер едно. Опустошеният поглед на лицето и, който се превърна в приемане, ме уби. Тя ми беше намекнала за миналото, за което винаги съм се чудил. Знаех, че някой я е наранил, но тя беше казала, че никога не се е чувствала желана до мен. Означаваше ли това, че никой не я е искал? Ами когато е била дете? Семейството на пастора, което я е отгледало – със сигурност са я искали.
Щях да я защитя. Тя никога повече нямаше да се чувства така. Щях да се погрижа за това. Ако трябваше да измина остатъка от живота си, за да я компенсирам, щях да го направя. Отпуснах глава в ръцете си и оставих съжалението и самоомразата да ме разяждат. Ако знаех само, че тя ще дойде, никога нямаше да докосна някой друг. Ако само знаех, че Блайт ще влезе в живота ми и ще оправи всичко, щях да съм готов за нея. Да и дам живота, който заслужаваше. Нямаше да бъда шибан певец в група, който е спал с повече жени, отколкото може да преброи.
Синът на проповедника сигурно беше толкова шибан и чист, че чак беше смешно. Вероятно имаше работа, на която момичетата не си хвърляха гащите, и диплома от колеж. Повдигнах глава, когато фаровете се появиха на паркинга. Беше почти полунощ. Грийн щеше да се върне скоро. Той нямаше да доведе партито със себе си. Не се притеснявах за това.
Колата спря до входа на сградата, но не паркира. Тогава видях тъмната и коса, докато тичаше към нея. Изправих се и гледах как Блайт отвори пътническата врата и се качи вътре. Не можех да я спра. Тя тръгваше с него. Колата на Линк излезе от паркинга и се отдалечи. Но тя не отиваше към града. Насочи се към междущатската магистрала. Ебати майката! Грабнах ключовете си и побягнах. Щях да го намеря, а когато го намеря, щях да го пребия, докато не можеше да диша. Той не можеше да ми я отнеме. Тя беше моя.