Глава 25
БЛАЙТ
Крит беше пред вратата. Не беше готов да се изправи пред Малкълм и се чудех дали някога щеше да бъде. Влязох в стаята и седнах на стола до Малкълм. Казаха, че може да се прибере у дома утре. Църквата му осигуряваше медицинска сестра, а аз не исках да оставам. Не и повече. Трябваше да се върна към новия си живот. Този, в който имах нещо, за което си струваше да се живее.
– Ти си тръгваш – каза той, когато отвори очи и ме погледна.
– Да. Време е да се прибера вкъщи – казах му. Сега Крит беше моят дом. Имах дом, в който да отида, и това беше приятно. Не, чувствах се невероятно.
– Пиърсингът с татуировките? – Попита той.
Кимнах.
– Казва се Крит – казах му.
Малкълм погледна към вратата.
– Той е там?
– Да, но той не те харесва. Той, хм, не е сигурен, че трябва да е около теб. Не ти е простил за…- Не довърших това. Малкълм разбра.
– Значи те обича – каза Малкълм.
– Да, обича ме.
– Ти обичаш ли го?
– Повече от живота. Той е моят дом. Той ме излекува. Поправи всичко, което беше счупено – казах на мъжа, който беше изиграл роля в разбиването ми.
Малкълм не каза нищо. Той извърна глава и погледна през прозореца.
– Иди и бъди щастлива, Блайт. Живей живота, който си заслужавала през цялото време. Позволи му да те обича така, както заслужаваш да бъдеш обичана.
Той не каза, че ме обича. Но ми каза да си вървя. Така че се изправих и направих каквото ми беше казал. Когато излязох от вратата, ръцете на Крит бяха точно там и ме притискаха до твърдото му безопасно тяло.
– Ти също си моя дом – каза той срещу главата ми.
– Хайде да се приберем у дома – казах му.
Крит плъзна ръката си по раменете ми и минахме през чакалнята, където членовете на църквата седяха в очакване да посетят Малкълм. Всички те ме погледнаха, а след това и сексапилния рокер, чиято ръка ме беше обгърнала притежателно. Усмихнах им се и си тръгнах. Далеч от живота, който не ме искаше, и към живота, за който бях предназначена.
КРИТ
Блайт спеше в прегръдките ми, когато на вратата на апартамента ѝ започна да се чука. Бяхме се прибрали късно и тя беше изтощена. Измъкнах се от леглото, нахлузих захвърлените си дънки и тръгнах към вратата, преди Блайт да бъде обезпокоена.
Триша стоеше пред вратата на Блайт заедно с Брит и Джедрик Оуенс. Бях ходил на училище с Джедрик. Последно чух, че играе футбол в Оклахома Стейт. Чувекът беше чудовище на терена.
– Какво е това? – Попитах, като изтрих съня от очите си.
– Вътре! – Излая Триша и влезе. На лицето ѝ се появи нейният израз „не си играй с мен“. Брит и Джедрик я последваха, а очите на Джедрик срещнаха моите.
– Сестра ти ме плаши до смърт, човече – промълви той, докато влизаше в апартамента.
Успях да се усмихна и се обърнах към Триша, която изглеждаше така, сякаш е готова да се разправя с всеки, който я прекъсне.
– Заведох Брит на лекар. Беше ми омръзнало тя да не ходи, така че си уговорих среща и я заведох сама. Тя малко ми се опъна, но после реши, че е в неин интерес да направи това, което казах – каза Триша, като стрелна с поглед Брит, която се скова. – Тя е бременна, добре. В четвъртия месец на бременността, за да бъда точна. Преди четири месеца Брит дори не беше в „Морски бриз“. Беше отишла да види леля си в Оклахома. Беше лятна ваканция, а тя и Джедрик се бяха сгодили по време на пролетната ваканция и бяха говорили по телефона.
– Проблемът беше, че бащата на Брит мрази чернокожи и е расист. Брит знаеше, че баща ѝ никога няма да ѝ позволи да се среща с Джедрик. Нямаше значение, че той вече беше набелязан за участие в НФЛ. Той беше с неподходящ цвят. Затова Брит избяга, за да прекара време с него. – Триша спря и погледна Джедрик.
– Сега ни разкажи всичко за защитата, която си използвал с Брит – каза Триша на Джедрик.
Момчето потисна прозявка. Очевидно сестра ми беше събудила и него.
– Не сме го правили. Брит каза, че е чиста и е на противозачатъчни.
– Колко често сте правили секс с Брит този месец? – Попита Триша.
– Ебаси, не знам. По няколко пъти на ден, всеки ден. Тя е шибана машина. – Той направи пауза и се усмихна. – Шибана машина – повтори той и се засмя на собствената си шега.
– И защо искаше да натресеш на Крит бебето на Джедрик? – Попита Триша Брит, която изпусна шумна раздразнена въздишка и стрелна кинжали към сестра ми.
– Защото обичам Крит – отвърна тя.
– Грешен отговор. Опитай отново – повтори Триша с остър тон.
– Защото презервативът се скъса онзи път. Когато това се случи, знаех, че мога да кажа, че е негов, и той ще ми повярва.
Триша направи движение към Джедрик.
– Не обичам да изтъквам очевидното, но когато бебето се роди, щеше да е ясно, че не е на Крит. Той и Джедрик нямат един и същ цвят на кожата.
Брит вдигна ръце във въздуха.
– Не знаех какво щях да направя! Бях отчаяна. Бях започнала да наедрявам и баща ми забеляза това. Той поиска да му кажа чие е бебето. Крещеше и ме наричаше уличница. Не можех да му кажа, че е на Джедерик. Той щеше да ме убие. Затова казах, че е на Крит.
Облекчението ми се превръщаше в ярост, когато осъзнах какво почти ми беше отнела Брит. Това, че Блайт се беше справила с бомба, която промени живота ѝ, без да съм там, за да я държа в ръце, заради лъжата на Брит. Направих крачка към нея, когато Джедрик застана пред мен.
– Това е моята жена, човече – каза той.
– Крит. – Сладкият глас на Блайт се обади и аз се обърнах, за да я видя застанала в тениската ми. – Всичко е наред. Наистина е по-добре от добре – каза тя, а усмивката озари лицето ѝ. Беше чула всичко. Беше права. – Остави ги да си вървят. – Очите ѝ се преместиха върху тези на Триша. – С изключение на Триша. Мога да направя кафе, ако тя иска да остане.
– Тя също иска да си тръгне – отговорих, без да поглеждам към сестра си. Бях ѝ благодарен, че помогна да разберем това, но исках сутринта ми да бъде само с Блайт.
– Уау – каза Джедрик, напомняйки ми, че в стаята има още един мъж.
– Върни се в стаята – казах ѝ, като застанах в полезрението му.
Джедрик се засмя.
– Изобщо не те обвинявам.
– Махай се – казах аз и посочих вратата.
Джедрик изглеждаше повече от щастлив да си тръгне и Брит се изниза след него. Обърнах се и погледнах към Триша.
– Благодаря.
Тя се пресегна и ме погали по бузата, сякаш бях на десет.
– Ето за това са по-големите сестри. Да поправяш глупости – каза тя с усмивка. – А сега иди и бъди щастлив. Тя се върна, нали? Дори когато си мислеше, че ще бъдеш таткото на нечие друго дете – посочи тя.
– Ако избягам във Вегас и се оженя, ще ми простиш, че не съм вдигнала сватба, нали? – Попитах я.
– Ако избягаш във Вегас, ще те убия – каза тя с усмивка, после се обърна и тръгна към вратата. – Довиждане, Блайт! – извика тя.
Главата на Блайт надникна зад ъгъла.
– Довиждане! Бих казала отново, че можеш да останеш, но изглежда тази идея не му харесва – каза тя и се усмихна, докато ме гледаше.
– Виждам това. Ще ви оставя да се насладите на сутринта си – каза тя, след което ни остави сами.
Блайт излезе от скритото си място зад вратата и тръгна към мен.
– Щях да остана до теб през всичкото това време. Но много се радвам, че единствените бебета, които ще имаш, ще бъдат моите.
Грабнах я и я пренесох на дивана, докато тя пищяше, и потънах с нея в скута си.
– Ако не отидеш бързо да си вземеш противозачатъчни, ще имаме тези бебета много по-рано от планираното – казах ѝ.
– Днес ще отида в клиниката – увери ме тя, след което ме целуна по носа. – Обичам те тази сутрин.
– Обичам те още повече тази сутрин – отвърнах аз, след което плъзнах ръце под тениската ми, която я покриваше. – Възнамерявах да те събудя, като целуна тези красавици – казах ѝ, докато държах гърдите ѝ в ръцете си.
– Мразя, че пропуснах това, но можем да се върнем там и да се преструвам, че спя – каза тя с малка секси усмивка.
– Можеш ли да се преструваш, че спиш гола? Така ще мога да те събудя, като плъзна езика си в тази гореща малка цепка между краката ти.
Очите на Блайт пламнаха, тя се измъкна от скута ми и се изправи.
– Къде отиваш? – Попитах я, като посегнах към нея, за да я върна обратно.
Тя ме избегна и се усмихна.
– Няма как. Ще се преструвам, че съм заспала. – Тя потегли към стаята, след което погледна назад през рамо. – Гола – извика тя.
Скочих и я последвах, като ѝ дадох достатъчно време да се съблече и да се върне в леглото ни.
Назад към част 26 Напред към част 28