Глава 2
БЛАЙТ
Слънцето проби щорите на прозорците и ме събуди много по-рано, отколкото ми се искаше. Посегнах към възглавницата си и покрих лицето си със стон. Беше минало малко след три, преди шумът на горния етаж да спре и да успея да заспя. Все чаках полицаите да се появят и да прекратят партито. Със сигурност в този комплекс е имало и други хора, които са се опитвали да заспят.
Но полицаите така и не дойдоха. Музиката продължаваше да звучи, а ударите по тавана се засилваха. Надявах се, че са се забавлявали, празнувайки каквото и да е било, но се надявах никога повече да не го правят. Все още ми оставаше една седмица до началото на занятията ми. Което означаваше, че имам седмица, за да си набавя необходимите неща и да се настаня в апартамента си.
Дори изтощението не можеше да попречи на усмивката да се прокрадне по лицето ми. Облечена в бански, се канех да стана и да си приготвя закуска. После щях да седна и да я изям на дивана, без да се притеснявам, че някой ще ме накара да се почувствам нежелана. Бях свободна. Най-накрая бях сама и нямаше кой да ме осъди.
Свалих завивките, станах от леглото и погледнах надолу. Обикновено първото нещо, което правех, когато ставах, беше да оправям леглото или да изтърпя наказание. Сега не бях сигурна дали някога ще си оправя леглото отново. С пружина в краката се отправих към кухнята, за да направя кафе и да препека багел.
После направих списък с нещата, които ми трябваха за училище и за квартирата. Въпреки че апартаментът беше с мебели, за които пастор Уилямс беше казал, че са част от месечната вноска, в него нямаше неща като завеси или отварачка за консерви. Завесата за душ също беше обикновена бяла. Исках да добавя някакъв цвят и тъй като не ми се полагаше да боядисвам стените, трябваше да добавя цвят на друго мястото. Може би щях да намеря някои възглавници за дивана и някои картини за стените. Не разполагах с неограничен бюджет, така че трябваше да бъда внимателна.
Освен това започвах работа едва след седмица, а след това щеше да мине още една седмица, преди да получа първия си чек. Някои неща трябваше да почакат до по-късно. Но можех да започна още днес.
Дрехи. Нуждаех се от няколко тоалета, които да не са с големи размери или да не са от магазина за намаления. Наистина трябваше да си купя няколко основни неща, които да ми помогнат да изкарам следващите няколко месеца в училище и на работа. Не можех да ходя на работа с това, което притежавах в момента. Знаех, че дрехите няма да променят начина, по който изглеждам, но поне ще ми помогнат да изглеждам по-прилично. Реших да запазя възглавниците, които идваха с дивана. А картините за стените можеха да почакат.
* * *
Отне ми малко повече от час, за да намеря два чифта къси панталони и дънкова пола, които стигаха над коленете ми. Никога досега не бях носила нещо, което да показва краката ми. Беше едновременно ужасяващо и вълнуващо. Дори по-добре от това да оставя леглото си неоправено. След това си купих един чифт дънки, които наистина ми прилягаха. Почти прекалено добре. След като имах долнища, отидох да търся горнища. Купих си четири блузи и два потника. Накрая си избрах чифт обувки за тенис, които биха били подходящи за работа и училище. Те бяха всичко, от което наистина се нуждаех, но красивите розови високи токчета продължаваха да привличат вниманието ми. Никога не бях имала обувки с токчета, нито пък обувки, които могат да се смятат за красиви, в този смисъл. Те не бяха много елегантни и можеха да се носят с полата и две от блузите ми. Можех да ги нося дори с късите панталони. Бях виждала момичета да правят това и преди.
Няколко пъти се опитах да си тръгна от тях, но в крайна сметка взех кутията с моя размер и отидох до касата, за да ги платя, преди да успея да променя решението си отново. Тук щях да живея по различен начин. Тези токчета бяха символ на този нов живот.
Пренасянето на всички пазарски чанти до апартамента ми не беше точно забавно. Намирах се на първия етаж, но също така и на плажа. Така че трябваше да изкача една стълба, само за да стигна до първия етаж. Хората над мен трябваше да изминат още по-голямо разстояние. Тук нямаше асансьори, тъй като бяха само двата етажа. Отне ми пет пътувания нагоре-надолу, за да вкарам всичко в апартамента си. Но след това енергията ми се възобнови от вълнението, че мога да поставя нещата по местата им.
Когато се обърнах, за да затворя вратата на апартамента, очите ми се втренчиха в електриковосините, които бях видяла вчера. Онзи човек отново стоеше там, облегнат на касата на вратата със скръстени на гърдите ръце и усмивка на лицето.
– Изглежда, че някой е пазарувал рано, рано тази сутрин – каза той с онзи свой хрипкав глас, който караше тялото ми да прави смешни неща.
Кимнах, страхувайки се от глупостите, които щяха да излязат от устата ми, ако се опитам да говоря с него отново. Изведнъж ми се прииска да облека един от новите си тоалети и да го нося вкъщи. Което беше глупаво. Не би трябвало да ми пука как изглеждам заради този човек.
– Групата ми свири в Лайв Бей в четвъртък, петък и събота вечер. Трябва да се отбиеш някоя вечер и да ни видиш. Дори ще ти купя питие през почивката си – каза той с онази забавна усмивка, която все още беше на устните му.
Дали се подиграваше с мен?
Този път трябваше да отговоря. Да кимна отново би било грубо.
– Добре. Ще го направя някоя вечер… може би – отвърнах аз. Не бях сигурна дали някога ще отида в Лайв Бей – където и да се намираше той – но да му откажа ми се струваше невъзможно.
– Тогава ще те потърся. – Той се изправи от отпуснатата си стойка. – Така и не разбрах името ти.
Моето име. Той искаше да знае името ми. Можех да отговоря на това достатъчно лесно.
– Блайт? – Отговорих, като ми се искаше да не прозвуча така, сякаш го питах, вместо да му кажа.
Той ми намигна.
– Подхожда ти – отвърна той, след което се отдалечи, без да каже нито дума повече. Не ми беше казал името си, но аз го запомних от вчера, когато приятелят му го беше извикал. Крит. Беше необичайно име. Чудех се какво ли е съкращението му. Отидох до вратата, затворих я и изтласках от ума си всички мисли за това колко секси са изглеждали очите на Крит без черна очна линия.
КРИТ
– Имам нужда от нещо повече от гадна бира – измърмори Леджънд, нашият клавирист, и потъна в един претъпкан стол, който принадлежеше на Грийн.
Наведох се напред и целунах ухото на момичето, което беше в скута ми, и се отпуснах на дивана.
– Защо не отидеш да приготвиш на Леджънд малко уиски с лед, любов. – Това не беше въпрос и тя го знаеше. Брит беше едно от момичетата, с които се виждах от време на време. С повечето момичета не се виждах повече от веднъж, но имаше няколко, които бяха добри без привързаности. Фактът, че Брит беше хубава и гъвкава, я правеше една от тези, за които имах настроение на всеки около няколко седмици. Понякога се виждахме и по-редовно. Просто зависеше от това как се развиват нещата в живота.
Грийн беше заета с гледане на телевизия, което не можеше да се чуе през музиката и гласовете. В апартамента ми имаше над трийсет души. Няколко от тях гледаха футболния мач на плоския ми екран. Беше ранна вечер за нас. Не бях планирал парти тази вечер, но момчетата се бяха появили, а Грийн поне веднъж беше свободен от учене. Така се случи.
Брит се промъкна до Леджънд и се наведе, докато му подаваше питието, за да е сигурна, че имам добра гледка към дупето и. То едва се прикриваше от полата, която носеше. Усмихвайки се на опитите и, отпих от бирата си и вдигнах очи, за да видя как Грийн стои и говори с някого на отворената ни врата.
Обикновено хората просто влизаха, но този, който беше, не влизаше. Просто говореше с Грийн. Той махна с ръка и отстъпи назад в знак на покана. Това беше Блайт. Очите и сканираха нервно стаята с хората, но тя не пристъпи вътре. Изглежда не забеляза и мен. Тогава Грийн се протегна, хвана я за ръка и я дръпна в стаята.
Забелязах само глупавата усмивка на Грийн, преди очите ми да се върнат към Блайт. По дяволите, тази вечер тя не беше с торбести дрехи. Онези извивки, които си мислех, че съм видял да се крият под ужасните дрехи, бяха точно там, за да ги види целият свят. Чифтът черни къси панталони, които показваха крака от шибаното небе, беше надминат само от горнището, което покриваше впечатляващ набор от цици. След това всичко това се съчетаваше с очилата, поставени на малкото и сладко носле. Досега не ги беше носила, но, по дяволите, бяха секси.
Осъзнах, че Грийн я води към мен. Брит се плъзна около мен, сви се в скута ми и започна да ме гризе по врата.
– Пич, можеш ли да се освободиш достатъчно, за да дойдеш тук за секунда? – Попита Грийн, звучейки неловко. Очите на Блайт се разшириха, докато наблюдаваше Брит. Ебаси, тази невинност беше там, светеше като предупредителен знак. Сякаш имах нужда от него. Знаех, че момичето не е на моята скорост. Но, по дяволите, тя беше изкусителна. Искаше ми се да се протегна и да развържа този небрежен кок, на който беше прибрала косата си.
Преместих Брит от скута си и се изправих. Очите на Блайт се преместиха от Брит на мен, а после тя сведе поглед, за да изучи пода. Забелязах, че ръката на Грийн лежи на ръката и, сякаш е там, за да я дръпне от опасност, ако се наложи. Това не ми хареса. Не бях сигурен защо, но не ми хареса. Тя също му позволяваше да държи ръката си върху нея.
– Реши да се присъединиш към партито ли, любов? – Попитах, като държах усмивката си на място, за да не я изплаша с ръмженето, което се изкушавах да предам на Грийн. Той беше възбудено копеле. Блайт не беше също и на неговата скорост.
– Не, не затова е тук. Можем ли да излезем навън, където няма да се налага да говорим толкова силно? – Попита ме Грийн с остър поглед. Каква беше неговата сделка?
Блайт погледна с копнеж към вратата, сякаш да се измъкне оттам беше всичко, което искаше на света.
– Разбира се – отвърнах аз, а Блайт се завъртя и забърза към вратата.
Грийн вдигна рамене и се обърна да я последва.
Погледнах назад към Брит, която ни наблюдаваше внимателно. Направих и знак, че ще се върна веднага, след което тръгнах към вратата.
Грийн стоеше там и питаше Блайт как се казва, а Блайт му се усмихна срамежливо, което беше повече, отколкото някога съм получавал от нея. Какво, по дяволите? Грийн не беше чаровник. Аз бях.
– Какъв е проблемът? – Попитах, когато се присъединих към тях в коридора. Раздразненият тон в гласа ми не остана незабелязан от Блайт. Очите и се разшириха и тя започна да мачка нервно с ръце пред себе си.
– Крит, това е новата ни съседка Блайт. Тя живее точно под нас – каза той с тон, който очевидно се опитваше да компенсира моя.
– Запознахме се – казах му, като отместих погледа си към нейния.
Бузите и станаха ярко розови. Защо? Не бях казал нищо, за да я смутя.
– О, добре. Е, ние сме невнимателни с нивото на шума си. Това са две поредни нощи, в които се забавляваме, а Блайт не може да спи много.
Значи тя беше дошла да се оплаче. Интересно. Никой досега не се беше оплаквал. Този жилищен комплекс беше известен с партитата. Дали не е знаела това, когато се е нанесла тук?
Изучавах лицето и, докато тя прехапваше долната си устна и изглеждаше готова да се измъкне. Мислеше, че ще ме ядоса. Бях абсолютно сигурен, че момиче, което изглежда като нея, не е способно да ме ядоса. Тя издаваше, че има нужда от закрила, и то в голяма степен. Като прибавим това към спиращото сърцето и лице, тя има печеливш пакет, с който може да се измъкне от всякаква гадост, дори от мен.
Приближих се до нея, което принуди Грийн да се отдръпне малко назад. Протегнах ръка надолу, придърпах едната и ръка, която тя стискаше толкова силно, в моята и прокарах пръст по вътрешната страна на дланта и.
– Защо не влезеш с мен само за няколко минути? Запознай се с някои от съседите си, а след това, когато си готова да си тръгнеш, мисля, че имам нещо, което ще ти помогне с шума – казах и, докато държах погледа си заключен с нейния.
– Аз, ъъъ, не съм добра с тълпите – каза тя с извинителен тон.
Дръпнах ръката и, докато тя почти се притисна към мен.
– Няма да те оставя настрана и съм шибан с тълпите – отвърнах с намигване, за да разбере, че говоря сериозно.
– Не я карай…- Грийн започна да спори, но аз го прекъснах.
– Не е твоя работа. Отдръпни се – предупредих го, преди да плъзна ръка около кръста на Блайт и да я заведа до вратата.
Назад към част 3 Напред към част 5