Аби Глайнс – Морски бриз – Зле за теб – Книга 7 – част 9

Глава 7

БЛАЙТ

Сладкият чай мисля, че не беше толкова лош. Но не можех да разбера какво друго съм направила. Крит беше напуснал апартамента ми, сякаш не можеше да се измъкне достатъчно бързо. Това беше преди две седмици и оттогава той не се беше връщал. Онази вечер, а и всяка вечер оттогава, партитата му продължаваха до късно.
Използвах iPod-а, който ми беше оставил, и за щастие той работеше. Успях да заспя и само от време на време ме събуждаха силните удари по тавана; от тях нещата в апартамента ми дрънчаха. Освен това бях добре.
Снощи стоях един час пред вратата, опитвайки се да събера смелост да я отворя и да се кача горе, за да видя Крит. Може би трябваше да се извиня за нещо, но не знаех за какво. Бях направила сладък чай. Той го беше харесал и беше взел чиниите ни. След това… след това той внезапно си тръгна. Помислих си, че е странно, но му повярвах, че е закъснял и не е забелязал часа.
Но той не се върна на следващата вечер. И след като мина една седмица, разбрах, че това трябва да съм аз. Не бях отишла в апартамента му, за да се срещна с него, защото не можех да понеса, ако той се отвращаваше от мен. Не трябваше да го оставям да се приближи твърде много. Не трябваше да се чувствам удобно с него. Бях нелепо развълнувана от сладкия си чай. Той ми беше показал как да го направя и тази партида беше третият ми опит. Бях толкова сигурна, че съм го направила правилно.
Затова се отпуснах и станах себе си. Той ме беше видял. Това беше единственото, което можеше да се случи. Позволих му да ме види и това, което видя, го накара да избяга. Беше глупаво. Трябваше да знам по-добре, но Крит ме накара да се чувствам различно. Исках да му се доверя и понеже толкова много го исках, го направих.
Глупаво момиче.
– Отново се мръщиш? За трети път тази седмица се появявам, за да видя усмихнатото ти лице, а то не беше това, което ме посрещна.
Вдигнах глава, за да видя Линк, който стоеше на вратата с бяла торбичка за печене. Изглеждаше загрижен. Защо продължаваше да идва? Не ме беше целунал отново. Но ми носеше сладкиши и прекарваше доста време в опити да ме разсмее.
Но аз не го пуснах да влезе. Бях внимателна с Линк. Ето защо той все още идваше. Трябваше да бъда внимателна с Крит.
Линк вдигна чантата в ръката си.
– Пълнени с крем понички с поръски отгоре, точно както ги харесваш.
Усмихнах му се. Да го видя ми помогна да забравя тъгата от отсъствието на Крит.
– Ти си страхотен – казах му.
Усмивката му стана по-голяма и той погледна към вратата.
– Извини ме, докато отида да купя още понички – каза той с подигравателен блясък в очите.
– Не си тръгвай с тази чанта – казах аз и се изправих.
Линк постави чантата пред мен и сложи ръка на кръста ми, преди да ме целуне по бузата. Задържа се там и вдиша дълбоко, преди да се отдръпне. Беше ме поздравявал по този начин още от целувката ни.
– Трябва да те видя извън този офис. Бях търпелив с теб, защото изглеждаш толкова лесно уплашена и не исках да провалим това, но наистина искам да те изведа навън. Моля те, излез с мен. Тази вечер, където пожелаеш. Желанието ти е моя заповед.
Стоях там и гледах Линк, докато думите му потъваха в съзнанието ми. Той ме канеше на среща. Никога не бях ходила на среща. Изглеждаше толкова обнадежден. Ако отидех и си свалях гарда, щеше ли и той да избяга и да ме изостави? Това с посещението му в работата ми беше безопасно. Срещата не беше безопасна.
– Аз…- Какво можех да кажа? Не исках да го отблъсквам. Сега той беше единственият ми приятел и не исках да объркам и това. Сега, когато знаех какво е да имаш приятели, това ми харесваше. Исках да имам приятели.
– Моля те – помоли той, като затегна хватката си на кръста ми. – Кълна се, че няма да те бутам. Ще имаш пълен контрол. Просто искам да прекарам време с теб.
Да му кажа „не“ щеше да е грешка. Не можех да го направя. Просто щях да внимавам да не бъда аз с него. Щях да бъда това, което той искаше да бъда. Можех да се преструвам.
– Добре. Но трябва да планираш срещата. Никога не съм била на такава. – О, глупости. Бях себе си. Глупава глупост.
Линк се отдръпна и се намръщи към мен. Бях го направила. Той също беше на път да ме напусне. Щеше да види истинската ми същност. Грозното вътре в мен щеше да проличи. Затворих очи, без да мога да гледам как още един приятел бяга от мен. Само се надявах да го направи бързо.
– Как? – Беше единственото, което той каза.
Как? Какво означаваше „как“? Отворих очи и го погледнах, докато той търсеше лицето ми. Търсеше ли нещо? Какво видя?
Не можех да направя това отново толкова скоро. Вече ме болеше от изчезването на Крит. Отстъпих назад и седнах на стола си.
– Всичко е наред. Просто си тръгни. Не ми трябват оправдания.
Поничките в чантата ми напомниха за пад тай, който Крит ми беше оставил при голямото си бягство. Сладкият крем вече не ме привличаше. Опитах се да се съсредоточа върху документите пред мен.
Отначало Линк не помръдна, но когато го направи, затаих дъх и очаквах да си тръгне. Вместо това той се наведе.
– Какво се случи току-що? – Попита той нежно.
Обърнах се към него и очите ми се сблъскаха с неговите.
– Ти не си тръгваш? – Попитах.
Мръщенето му се задълбочи и той бавно поклати глава.
– Не, Блайт. Няма да отида никъде. Просто не мога да разбера защо изглежда си мислиш, че искам да си тръгна.
Той не го виждаше. Не се бях разкрила пред него. Той все още беше тук. Изпуснах облекчена въздишка и се усмихнах.
– Извинявай, просто си помислих, че понеже не съм била на среща… – Замълчи, Блайт. Не можех да спра да повтарям, че никога не съм била на среща.
– Малкълм беше много свръхпротективен ли? – Попита ме Линк.
Пастор Уилямс, свръхпротективен? Чакай. Той си мислеше, че не съм се срещала, защото не ми е било позволено. Не е смятал, че това е нещо лошо.
– Да – излъгах аз.
Тогава Линк се усмихна.
– Добре. Трябваше да е така.
Ако само знаеше истината. Не. Той не можеше да знае истината. Той също щеше да избяга.
– И така, тази целувка – каза той, като внимателно наблюдаваше лицето ми.
Кимнах.
– Първата – признах.
Усмивката на Линк стана още по-голяма.
– Тази вечер, Блайт. Ще те взема в седем.
Всъщност щяхме да отидем на среща.
– Живея в апартаментите „Морски вятър“ – казах му аз.
Той се изправи.
– Знам.
Вратата на кабинета на баща му се отвори и Линк направи крачка назад и пъхна ръце в джобовете си.
– Линк, отново на посещение днес. Ако не знаех по-добре, щях да си помисля, че се опитваш да подкупиш секретарката ми с всички бонбони, които и носиш.
Линк се засмя.
– Да, ама може би съм.
Баща му се намръщи, преди да се обърне към мен и да се усмихне. Беше принудително, но все пак се усмихваше.
– Трябва да си тръгна по-рано за среща със зъболекар. Можеш ли да заключиш, когато си тръгваш?
– Да, господине – отговорих аз.
Пастор Кийнан върна погледа си към Линк.
– Изпроводи ме, сине.
Линк изглеждаше разочарован, но кимна. Той последва баща си навън и след това се обърна обратно към мен, като вдигна седем пръста, преди да изчезне през вратата.

КРИТ

Седях на любимия си стол, с бира в ръка, загледан в стената, когато вратата на апартамента се отвори и Грийн влезе с усмивка на лицето. Затвори я след себе си и ме погледна остро.
– Ти си шибан глупак – каза той, след което се обърна и се отправи към кухнята.
Беше ми казвал, че съм глупав, откакто преди две седмици вързах две блондинки и организирах партито ни след шоуто тук. Той беше единственият човек, който знаеше колко време прекарвам с Блайт и защо бях преместил партитата ни. Не му казах защо. Просто го оставих да ми се разсърди.
Той се върна във всекидневната с бутилка бира в ръка и посочи към паркинга отвън.
– Ако сега станеш, можеш да видиш как Блайт, облечена в секси рокличка и обувки с токчета, се качва в „Хонда Акорд“ на някакво шибано момче.
Какво? Загледах се в него, оставяйки думите му да потънат в съзнанието ми, след което скочих и изтичах до прозореца. Наистина Блайт вървеше през паркинга. До нея стоеше момче с моя ръст, а ръката му се беше настанила в долната част на гърба и. Майната му на това. Кой беше той? Блайт не излизаше достатъчно, за да познава хората. Беше прекалено срамежлива.
– Трябваше да видиш как момчето слюноотделяше по нея, докато тя стоеше там с него и ни представяше. Тя изобщо не осъзнаваше, че момчето не чува нито една нейна дума. Не му пукаше кой съм. Просто искаше да я отведе насаме. Тя дори попита за теб. Искаше да знае дали си добре. Казах и, че е добре дошла по всяко време, но очите и се разшириха, сякаш беше ужасена, и тя поклати глава. Не знам как от това, че се срещаш с нея и я разсмиваш, стигна до идеята да те види, която я плаши до смърт.
Блайт се качи в колата, а глупакът, който държеше вратата и, се наведе и… Целуна я? Той се изправи, заобиколи задната част на колата и се качи вътре. След това те си тръгнаха.
Върнах се до стола си и седнах. Не ми се говореше за това с Грийн. Той нямаше да разбере. Майната му, точно сега не разбирах. Единственото, за което можех да мисля, беше за онзи човек, който я целуваше. Докосваше я. Сърцето ми блъскаше в ушите.
– Не се притеснявай. Сигурен съм, че тази вечер ще имаш една или повече горещи мадами, с които да се чукаш евтино. Точно както снощи. Няма нужда да се притесняваш за единственото момиче, с което искаше наистина да говориш и не беше използвана групова проститутка. Погрижил си се да я изключиш.
Затворих очи и отказах да го слушам.
– Тя е просто едно приятно момиче, с което прекарах известно време. Накарах я да се почувства добре дошла – това беше всичко. Не ми пука с кого се среща – отвърнах с отегчен тон, после отпих още една глъдка от бирата си и взех дистанционното управление.
И това продължи около пет минути.
Захвърлих дистанционното, посегнах към телефона си и изпратих съобщение на Блайт.

АЗ:
КОЙ Е ТОЗИ ЧОВЕК?

Изтрих го, преди да успея да го изпратя. Това не беше най-подходящото нещо, което да и изпратя. Щеше да и даде погрешна представа. Не ревнувах. Просто исках да я защитя, ако никой друг не искаше да го направи, по дяволите.

АЗ:
ГРУПАТА ЩЕ СВИРИ В ЛАЙВ БЕЙ ТАЗИ ВЕЧЕР. КРАЙНО ВРЕМЕ Е ДА ДОЙДЕШ И ДА СЛУШАШ.

Изпратих го. И зачаках. Минута по-късно телефонът ми светна.

БЛАЙТ:
ИЗЛИЗАМ С ПРИЯТЕЛ ТАЗИ ВЕЧЕР.

Не е глупост.

АЗ:
ДОВЕДИ И ТВОЯ ПРИЯТЕЛ.

Минута по-късно нямаше отговор. Взирах се в телефона си още пет минути, после реших, че се държа като проклета мацка. Захвърлих телефона на дивана, станах и се върнах в банята, за да си взема душ. Блайт не беше моя, за да я защитавам.

Назад към част 8                                                             Напред към част 10

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!