Глава девета
ДЖЕС
Лежах в леглото на Джейсън Стоун и го гледах как спи. Трябваше да се прибера вкъщи. Но той ме беше помолил да остана и аз се съгласих. Една тъмна къдрица беше паднала върху очите му и аз исках да се протегна и да я отмахна, но се страхувах да не го събудя.
Тази вечер нямаше да мога да спя. Имах твърде много мисли в главата си. Разбира се, имаше и страх. Това беше прекалено хубаво, за да е истина. Джейсън беше мил, добър, умен, богат и красив. Беше ми показал, че сексът може да разтърси душата ми. Нищо с него не беше евтино. Особено това.
Но аз не бях от момичетата, които привличат и задържат вниманието на някой като Джейсън. Не бях като Сейди Уайт. Тя беше чиста и сладка. Всички я обичаха – дори Маркъс Харди я беше обичал. Не беше чудно, че Джакс Стоун се влюби лудо в нея, когато бе дошъл в Морски бриз. Никога не бях живяла в приказка и нямаше смисъл да започвам да го правя сега.
Измъкнах се от ръцете на Джейсън и тихо се измъкнах от леглото. Откриването на банята, която бяхме използвали, за да си вземем душ, беше малко по-трудно, но в крайна сметка я намерих. След като намерих дрехите си, ги облякох и се отправих към входната врата.
– Ако я отвориш, ще се включи тихата аларма – каза сънливият глас на Джейсън от тъмното стълбище зад мен.
Обърнах се точно когато кракът му удари долното стъпало. Беше облечен в къси панталони, които висяха на стройните му бедра, което затрудняваше концентрацията ми върху това защо трябва да си тръгвам.
– Тук нямаш кола – посочи той.
Кимнах. Беше прав. Все още не бях обмислила това.
– Ако искаш да си тръгнеш, трябва само да ми кажеш – каза Джейсън.
– Не исках да те будя – излъгах аз. Всъщност изобщо не беше така.
Джейсън се усмихна, сякаш знаеше, че лъжа.
– Обадих се на шофьора си или на шофьора, който използвам, докато пребивавам тук, когато се наложи. Той вече докара колата наоколо. Може да те закара до вкъщи.
Не отговорих. Джейсън тръгна към мен и спря на метър от мен.
– Мога ли да ти се обадя?
Може ли да ми се обади? Да му кажа, че имам нужда да помисля или че се нуждая от време, вероятно беше най-доброто. Важно беше да си припомням къде точно се намирам в тази ситуация.
– Да – отговорих, преди да успея да се спра. Исках той да ми се обади. Това нещо, каквото и да беше то, щеше да ме бележи за цял живот. И все пак изглежда не можех да го оставя да си отиде.
Джейсън обгърна лицето ми и притисна обикновена целувка към устните ми.
– До по-късно – прошепна той срещу устните ми, преди да ме заобиколи и да отвори входната врата.
Борех се да контролирам дишането си. Само усещането, че ме докосва, караше сърцето ми да прави луди неща.
– Добре – успях да отговоря.
Той не каза нищо друго, докато аз вървях навън към чакащата кола. Шофьорът стоеше до вратата на колата и я отвори за мен, когато се приближих. Още едно нещо, което да ми напомни колко не съм на себе си.
След като влязох в колата, погледнах към вратата на къщата, но тя беше затворена, а Джейсън го нямаше.
* * *
Светлината на верандата беше изгасена, което означаваше, че майка ми още не се е прибрала, за да забележи, че съм изчезнала. Ако тя беше тук, всички светлини в къщата щяха да светят. Шофьорът отвори вратата ми и аз излязох.
Благодарих му за пътуването, а той кимна, но не проговори. С усмивка тръгнах към къщата. Не можеше да се каже какво си е мислил човекът за мястото, където ме беше докарал. Несъмнено това щеше да бъде клюката на служителите на Стоун по време на хранене. Джейсън Стоун, който се шляе в Морски бриз.
– Джес. – Дрезгавият шепот ме стресна и аз скочих, търсейки гласа на тъмната веранда. Движението привлече вниманието ми и открих Ханк да седи на пода, облегнат на страната на къщата.
– Какво правиш тук? – Избухнах. Толкова ми беше писнало от това. Защо не можеше просто да си тръгне?
Той размърда крака, но не успя да се изправи, което означаваше, че е пиян. Отново.
– Дойдох да те видя. Ти беше с него, нали? – Измърмори той, преди да удари с ръка по верандата.
– Къде съм била, не е твоя работа. Аз вече не съм твое дело. Моля те, спри да идваш тук. Просто си тръгни. Посегнах към скрития над вратата ключ и отключих вратата, преди той да успее да разбере как да се изправи.
– Какво се случи с нас, Джес? Преди бяхме аз и ти срещу света. Имахме се един друг. Не се нуждаехме от никой друг. Ти беше моята причина да се смея. За да се усмихвам. Не мога да се усмихвам без теб, Джес.
Стиснах здраво дръжката на вратата и се преборих с желанието да изкрещя. Веднъж това беше подействало върху мен. Някога не исках нищо друго освен Ханк. Сега думите му бяха твърде закъснели. С години закъсняха.
– Ти се случи с нас. Използвал си ме твърде много пъти. Свърших с това. И аз съм приключила с нас. Върви си вкъщи – казах без емоции. Не защото бях мъртва отвътре, а защото той вече не докосваше сърцето ми. Беше се откъснал от него. Или може би аз окончателно го бях отрязала.
– Няма да те пусна да си тръгнеш. Ще се боря за теб. Той не може да те има. Той не те разбира.
Ставаше дума за Джейсън. Не му беше харесало да ме вижда с друг. Това винаги е бил начинът, по който съм си връщала Ханк в миналото. Бях се уверила, че ме е видял с друго момче, и той се връщаше на вратата ми. Бях го обучила добре. Сега трябваше да се откажа от този навик.
– Не той е причината това да приключи. Просто вече не те обичам. Ти се постара за това.
– Майната ти, Джес! Майната ти! – Изръмжа той, изправи се, но се затъркаля напред, докато не се хвана за парапета на верандата. Поне беше пил достатъчно, за да не може да ме нарани. Можех да го бутна и той щеше да падне.
– Вече си го направил, Ханк – отвърнах аз и затръшнах вратата пред лицето му.
Мина повече от час, когато блъскането най-накрая спря. Той или беше загубил съзнание, или се беше предал. Не бях достатъчно смела да отворя вратата и да проверя, затова се вмъкнах в леглото и затворих очи, знаейки, че мама скоро ще се прибере и че ако той е припаднал на верандата ни, ще си плати за това.
ДЖЕЙСЪН
Дадох и три дни, преди да и се обадя. Когато на следващата сутрин отворих очи, част от мен беше решила да го остави да си отиде. Да не и се обаждам. Тя си беше тръгнала и това беше най-доброто нещо за мен.
След три много дълги дни на четене и прекарване на времето си в усамотение, не бях се справил с нищо в живота си. Единственото, което бях направил, беше да мисля за Джес. Единственото нещо, което можех да направя сега, беше да я изхвърля от съзнанието си.
Джес вдигна на второто позвъняване. Фактът, че дори не се беше подразнила, че не съм и се обаждал три проклети дни, ме вбеси още повече. Не на нея, а на мен. Просто се бях отнесъл с нея така, както тя очакваше. Изненадата в гласа и накара гърдите ми да се стегнат. Защо, по дяволите, сега исках да я защитя? Не беше моя работа да променям начина, по който това момиче мисли за себе си.
Може би това беше начинът, по който беше поздравила, или усмивката, която чух в гласа и. Не знаех какво ме е обзело, но преди да успея да се спра, я попитах дали иска да отиде на парти в Манхатън с мен тази вечер. Един от приятелите ми от Харвард навършваше двадесет и една години и приятелката му беше организирала огромно парти в дома на родителите си. Планирах да отида от повече от седмица, но внезапно ме обзе желанието да взема Джес с мен. Исках да я видя в тази част от живота си.
След няколко мига мълчание тя каза „да“.
И аз се зачудих дали просто не съм си загубил ума.
Да я взема в моя свят беше лоша идея. Но тогава, изправяйки се пред тези хора, които всички искаха нещо от мен, без един човек там, който да ме приема такъв, какъвто съм, звучеше толкова дяволски непривлекателно. Имах нужда от Джес там. Дори да беше ужасна идея.
Назад към част 9 Напред към част 11