Аби Глайнс – Морски бриз – Лошо поведение – книга 6 – част 13

Дванадесета глава

ДЖЕС

Чувствах се като във филм. Сериозно. Самото пребиваване в Ню Йорк, след като толкова дълго време съм го гледала по филмите – сякаш бях влязла в един от тези филми. Не исках да изглеждам като селски тъпак, дошъл в големия град, но не можех да спра да гледам всичко през прозореца на лимузината. Сградите бяха огромни, а хората бързаха по улиците точно като в „Сплетница“. Беше точно това, което очаквах.
– Добре дошли, господин Стоун. Ще поръчам да занесат багажа ви в стаята – каза един мъж и ни поздрави, когато излязохме от лимузината. Джейсън кимна и ме хвана за ръка.
Бях прекалено заета да наблюдавам хората по улицата и да попивам всичко, за да обърна внимание на нещо друго. Съмнявах се, че някога ще успея да се върна в Ню Йорк, а не исках да пропусна нищо. Трябваше да запомня всичко.
– Искаш ли да влезем вътре, или предпочиташ да разгледаш? – Забавният тон на Джейсън ме накара да се изчервя. Вероятно го смущавах, но реших, че няма да се притеснявам за това.
– Можем ли да разгледаме? – Попитах, като не исках да откъсвам поглед от всичко.
Той се засмя.
– Разбира се. Кейн ще ни настани. Какво искаш да видиш?
Какво исках да видя? Всичко. Възможно ли е това за един ден? Спрях и погледнах нагоре-надолу по улицата, докато се чуваха клаксони и един таксиметров шофьор крещеше на друга кола, спряла пред него. Засмях се. Беше перфектно.
– Просто искам да видя всичко – казах честно.
– Това би било невъзможно, но ще направя всичко възможно да видиш колкото се може повече. Започвам да огладнявам. Какво ще кажете за някое оживено кафене, претъпкано с хора?
Кимнах и се усмихнах нагоре към него.
– Това е идеално – отвърнах аз.
Джейсън само се усмихна и поклати глава. После посегна към ръката ми.
– Хайде. Знам идеалното място.
Държеше ръката ми здраво прибрана в неговата, докато минавахме покрай хората, които говореха по телефони или бързаха от едно място на друго. Някои носеха пазарски чанти, а други викаха таксита. Как изобщо щях да започна да обяснявам на майка ми, когато се прибера вкъщи, колко нереално беше всичко това?
– Харесваш ли кисели краставички? – Попита внезапно Джейсън.
Обърнах се да го погледна.
– Кисели краставички? – Повторих, объркана.
– Да, кисели краставички. На това място има едни от най-добрите, които съм ял.
О. Харесвах кисели краставички. Дори и да не ми харесваха, щях да ги опитам. Исках да опитам всичко.
– Обичам кисели краставички.
Джейсън отвори вратата на малко кафене, което всъщност беше пълно с хора. Той се промъкна през тълпата. Повечето от тях чакат за поръчки „за вкъщи“ – обясни той.
Тръгнахме към една дълга маса, на която сякаш седяха и други хора. Последните две места до стената бяха свободни. – Влез от вътре – каза той.
Намръщих се и погледнах към другите хора на масата. Те не ни обръщаха никакво внимание.
– Какво ще кажат те? – Попитах объркано.
Джейсън се усмихна.
– Те не използват тези места.
– Вие споделяте маси тук?
Джейсън се приближи до мен.
– Мястото не е достатъчно голямо, за да не се използват всички свободни места. Това е начинът, по който работи. Обещавам. Седни.
Направих го, а той издърпа седалката до мен и седна. Една сервитьорка беше там веднага, подаде ни две менюта и попита какво искаме да пием.
Бях твърде заета да слушам многобройните разговори, които се водеха на нашата маса, за да мисля за менюто. Това беше диво.
– Винаги си взимам „Рубен“. Той ми е любим. Но всичките им сандвичи са добри. Просто са огромни.
Гледах как сервитьорката поставя сандвич с отворено лице пред човека до нас. Върху сандвича беше натрупано повече месо, отколкото съм изяждала за един месец. Боже мой.
– Искаш ли да споделим? – Попита Джейсън със забавна усмивка на лицето, докато ме гледаше.
– Да, обичам „Рубенс“. Това звучи добре. Не бих могла да изям и четвърт от това нещо – казах, като погледнах от сандвича нагоре към красивите сини очи на Джейсън.
Пред нас бяха поставени напитките ни и купа с кисели краставички. Всички кисели краставички изглеждаха различно и Джейсън обясни разликите им. Не исках да ям цяла и започнах да отрязвам парче, когато Джейсън взе киселата краставичка и я поднесе към устата ми.
– Захапи, Джес.
Направих каквото ми нареди. Джейсън ме гледаше как я дъвча, а после отхапа, преди да ми намигне и да посегне към друга кисела краставичка. Държеше всяка от тях и ме караше да ги опитам. След като намерих любимата си, той ми я подаде и ми каза, че е моя.
– Изяж я.
Сандвичът беше най-голямото нещо, което някога бях виждала, но аз изядох колкото можах. Джейсън довърши остатъка, като ме нарече слабак.
След като си тръгнахме, той ме заведе в Сентръл парк и се разходихме с карета, докато ми разказваше за различните части на парка. Чувствах се така, сякаш имах свой личен екскурзовод. Той ме държеше притисната до себе си и си играеше с косата ми, докато говореше. Да харесвам това прекалено много не беше умно, но не можех да не го направя. Много ми харесваше. Харесваше ми начинът, по който Джейсън ме караше да се чувствам.
Пазаруването на Пето авеню беше друго преживяване. Първата вещ, на която се възхитих, Джейсън грабна и ми я купи. Не исках той да прави това. Затова внимавах да не докосвам и да не гледам нищо с копнеж отново. Той все пак успя да ме наблюдава достатъчно внимателно, за да забележи интереса ми към чифт сиви кожени ботуши на токчета. Дори когато настоявах, че не искам да ги пробвам, Джейсън някак си успя да накара дамата да извади точния ми размер. Поддадох се, за да не правя скандали, пробвах ги, а очите на Джейсън направиха онова тлеещо нещо, което ме накара да дишам трудно.
– Искаме ги – каза той на дамата, без да откъсва поглед от мен.
Когато тя ги взе и тръгна към касата, аз го хванах за ръката.
– Не е нужно да ги купуваш – прошепнах аз. Бях видяла етикета с цената от осемстотин долара.
– Да, трябва – отговори той. – Повярвай ми, това беше егоистична покупка. – Обърна се, за да подаде на дамата картата си.
– Струват твърде много – казах през зъби, без да искам хората да ме чуят.
– Не може да се даде цена на начина, по който изглеждат краката ти в тези ботуши – отвърна той.
Лицето ми беше горещо, а сърцето ми правеше смешни неща. Когато ми казваше такива неща, беше трудно да запазя спокойствие. Освен това събаряше още повече защитните ми стени. Дамата му благодари и му подаде чантата и визитката си. Джейсън взе чантата в едната си ръка, а с другата посегна към ръката ми.
– Какво искаш да видиш сега?
– Не знам. Никога не съм си представяла, че ще дойда тук, така че не знам какво да правя.
Джейсън ме придърпа близо до себе си, докато тълпата от хора се втурна покрай него.
– Имаме около два часа, преди да трябва да тръгнем към партито. Колко време ще ти отнеме да се приготвиш?“
– Един час – отвърнах аз.
– Тогава е време да видиш Таймс Скуеър“ – каза той.
Вървяхме по улицата и аз внимавах да не разглеждам предметите по витрините от страх, че той ще влезе и ще ми ги купи. Не знаех дали всички богати момчета го правят или това е само на Джейсън, но не исках той да го прави. Той вече ме беше довел тук. Това беше достатъчно.

ДЖЕЙСЪН

Посещавах Ню Йорк, откакто бях дете. Никога не се бях наслаждавал така, както днес. Джес беше толкова развълнувана и само да я гледам как възприема всичко, беше по-забавно от всеки друг път, когато съм бил тук. Тя невинно се учудваше на неща като автобуса Gray Line и голия каубой – все неща, които аз приемах за даденост. Всеки път, когато Джес видеше нещо, което искаше, аз трябваше да го купя. Беше като някаква принуда. Не купувах неща на момичетата. Това не беше моята работа.
Отново Джес ме караше да се държа не по характерния начин. Тя цялата беше в главата ми и не бях сигурен доколко това е безопасно. Не можех да забравя, че не съм планирал връзка с нея.
Вратата на банята се отвори и Джес излезе от нея, като изхвърли всички други мисли от главата ми. Беше облечена в къса червена прилепнала рокля, която беше без презрамки и изглеждаше сякаш е направена от коприна. Сивите кожени ботуши на токчета, които и бях купил, обгръщаха краката и перфектно.
Тя се завъртя и ми се усмихна срамежливо.
– Това ще стигне ли? – Попита тя. Видях притеснението в очите и. Не бях взел предвид факта, че може да няма какво да облече, но тя имаше. Роклята, с която беше облечена, приличаше на глазура.
– Прекрасна си – отвърнах честно.
Тя грейна и посегна назад, за да усуче дългата си руса коса.
– Трябва ли да я нося вдигната или е добре да е спусната?“ – попита тя.
– Пусната – отговорих аз и се приближих до нея, за да я докосна. Тя лесно влезе в ръцете ми. – Харесва ми да е пусната – повторих аз.
Тя плъзна ръце по гърдите ми и зад врата.
– Изглеждаш много секси, облечен така – каза тя и ме погледна през миглите си.
– Мммм – отвърнах аз и я придърпах по-близо до себе си. – Трябва да тръгваме сега или няма да тръгнем – казах, като я пуснах и оставих малко разстояние между нас. Ако не се появех на това парти, Фин щеше да бъде наранен. Но когато Джес изглеждаше като фантазията от всеки мокър сън, който някога съм имал, беше трудно да ми пука за Фин.
Джес си пое дълбоко дъх и аз изведнъж се запитах колко сигурна е тази рокля. Гърдите и се издигаха и спускаха, дразнейки ме с мисълта, че циците и могат да се освободят. – Джес? – Попитах, без да мога да откъсна поглед от щедрото и деколте.
– Да?
– Колко си сигурна, че гърдите ти не могат да се освободят?
Джес изпусна лек смях и се приближи до мен. Тя плъзна ръка под брадичката ми и ме накара да погледна лицето и, вместо облите и, твърде, изкусителни като ада гърди.
– Планираш ли да го дръпнеш надолу? – Попита тя.
Вече бях много близо до това да го направя. Преглътнах трудно.
– Не и на партито – отвърнах аз. Но що се отнася до пътуването с лимузината обратно, не обещавах нищо.
– Тогава съм сигурна, че са прибрани на сигурно място.
Надявах се да е права. Не исках да ми се налага да убивам някого заради това, че е видял това, което е мое.
Кофа с леденостудена вода не можеше да се конкурира с ледения студ, който премина през мен. Какво имах предвид под „това, което беше мое“? Джес не беше моя. Не можех да започна да мисля за нея като за моя. През есента щях да се върна в Харвард. Имах живот, в който Джес не се вписваше. Такъв, който в момента се опитвах да разбера. Не се нуждаех от повече усложнения.
Обърнах се и тръгнах към вратата, исках да се махна от нея. Не можех да говоря в момента, нито да мисля. Трябваше да прочистя главата си. Това беше лоша идея. Не трябваше да я водя. Беше ми влязла под кожата по непознат за мен начин и не се чувствах в безопасност. Освен това беше несправедливо спрямо нея.
– Джейсън? – Попита тя. Гласът и нервно се колебаеше.
Затворих очи и мислено се проклех. Трябваше да се отдалеча от нея, но не можех да я нараня в този процес. Тя беше моята приятелка. Беше в чужд град. Да я игнорирам напълно не беше опция, но трябваше да и напомня какво точно сме. Флирт. Само летен флирт.
Прикрих паниката по лицето си, преди да се обърна и да я видя да стои там, където я бях оставил. Тя нервно стискаше ръцете пред себе си. По дяволите. Не можех да бъда глупак. Протегнах ръка.
– Хайде. Време е да отидем да се забавляваме – казах с усмивка. Тя не изглеждаше сигурна, но постави ръката си в моята и аз се съсредоточих върху това да ни измъкна по дяволите от този хотел.
Лимузината ни чакаше, а Кейн стоеше на вратата.
Този път не се плъзнах в близост до Джес. Да я помириша и да усетя топлината от тялото и беше твърде трудно, за да устоя. Стигнах до кристална чаша и си налях бърбън, преди да седна. Отпих една дълга глътка, оставих я да изгори гърлото ми и да ме отпусне, но останах тих.
Джес не казваше нищо, а за гледане към нея не можеше да става и дума. Трябваше да изпия още. За щастие пътуването до партито не беше дълго. Когато Кейн паркира пред сградата, поставих чашата си и се приготвих за една много дълга нощ.
– Нещо лошо ли направих? – Попита тихо Джес.
Исках да и кажа, че не, не е направила нищо лошо. Бях позволил това да стигне твърде далеч. Не бях внимателен. Но вместо това се усмихнах и поклатих глава.
– Разбира се, че не. Ние сме тук – отвърнах, когато Кейн ме спаси, като отвори вратата.

Назад към част 12                                                                  Напред към част 14 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!