Аби Глайнс – Морски бриз – Лошо поведение – книга 6 – част 18

Глава седемнайсет

ДЖЕС

Да се хвърля отново в училище и в работата беше единственото нещо, което ме задържа през следващата седмица. Крит разбра, че се отдръпвам, и ме остави. Не бях сигурна защо, но след появата на Джейсън в „Лайв Бей“ той не се държеше толкова здраво. Част от мен чувстваше, че трябва да отида да му се извиня, да му кажа, че съжалявам за начина, по който съм се държала, но не можех. Трябваше ми време да се справя.
Когато петък вечер се върна, Крит се обади три пъти. Не отговорих. Не бях в настроение да се изправям пред Лайв Бей тази вечер. Бях донесла вкъщи някои неща за промяна от магазина. Съсредоточена върху това, почти пренебрегнах телефона си, когато той звънна за четвърти път. Но можеше да е мама. Поглеждайки към него, видях името на Джейсън да проблясва на екрана ми, изпуснах панталоните, които държах, и грабнах телефона.
Застанах в стаята си и се вгледах в него. Защо се обаждаше? Не се замислих много. Просто отговорих.
– Здравей – казах, като се чудех дали случайно не ми се е обадил. Може би е искал да се обади на Джесика или на Джосилин.
– Здравей, можеш ли да говориш? – Дълбокият му глас се чу по линията и вътрешностите ми се затоплиха, въпреки по-добрата ми преценка.
– Е, аз…- Мога ли да говоря? Можеше ли сърцето ми да се справи с това? – Да, разбира се.
Той въздъхна с облекчение.
– Добре. – В гласа му имаше усмивка. Можех да си представя как устните му се изкривяват от забавление. – Съжалявам за миналия уикенд. Не трябваше да те поставям на място по този начин. Аз просто… Не бях подготвен да те видя отново.
Искаше ми се да се разсмея на това. Той не беше подготвен да ме види? Ха. Имаше ли представа как ме е засегнал?
– Изненада ме – отвърнах аз.
– Ти също ме изненада.
– С какво те изненадах? Сигурно си знаел, че е много вероятно да съм там.
Седнах на ръба на леглото, като се опитвах да успокоя треперещите си ръце. Разговорът с него по този начин ме изнервяше. Беше глупаво и нелепо и трябваше да прекратя този разговор, но не го направих.
– Не очаквах… него.
О. Значи си е помислил, че седя тук и копнея за него. Дори да беше по егоистични причини и това да ме правеше ужасен човек, в момента бях благодарна на Крит. Ако Джейсън беше очаквал, че все още съм сама, се радвах, че е видял, че съм желана от някои хора.
– Защо? – Попитах, като имах нужда да чуя обяснението му.
– Не знам. – Той изпусна тежък смях. – Аз съм пич.
Това все още не отговаряше на въпроса ми.
– Крит е различен. Никога не съм си представяла нещо сериозно с него, когато започнахме, но чувствата му са по-дълбоки, отколкото съм смятала за възможно. Така че, да, той ме изненада.
Джейсън не отговори веднага. Исках да го попитам какво си мисли. Исках да видя лицето му и да усетя чистия му аромат, толкова различен от този на Крит.
– Как върви училището? – Попита той накрая.
– Е, добре. Предполагам – отвърнах аз, объркана от смяната на темата му.
– Предполагаш? Сигурна ли си, че не е гадно? Моето е гадно.
Не, моето не беше гадно. Това беше последният семестър, в който можех да отида в младшия колеж. Което означаваше, че е последният от колежанското ми образование. Щях да получа дипломата си за висше образование през декември.
– Защо твоето е гадно? – Попитах, а нервите ми най-накрая спаднаха, когато се облегнах на леглото и се отпуснах.
– Правя това, което родителите ми искат да правя. Не това, което искам да правя.
– Какво искаш да правиш?
– Искам да имам време да реша. Аз съм… Мисля да си взема почивка за следващия семестър. Те още не го знаят, но искам да съм свободен да пътувам. Да намеря себе си. Да разбера всичко. Опитах се това лято…- Той спря.
– Но аз го провалих – довърших вместо него. Той не се беше върнал в „Морски бриз“ след пътуването ни до Ню Йорк.
– Не. Аз обърках това. Нищо от това не беше заради теб, Джес. – Гласът му беше станал нежен, сякаш искаше да ме успокои. Усмивката на лицето ми беше нелепа, но я имаше. – Не очаквах да отговориш – каза той.
– Защо?
– Петък вечер е. Помислих си, че ще си навън.
– Не. Оставам си вкъщи тази вечер. Имам работа за вършене – казах му. Не исках да му казвам, че се бях скрила, откакто го бях видяла миналия петък. Това не беше нещо, което той трябваше да знае.
– Работа като в училище? – Попита той.
– Не, сега работя за една шивачка в града. Имам някаква работа, която донесох вкъщи.
– Ти шиеш? – Попита той. Бях го изненадала. Това беше в гласа му.
– Да. Освен това проектирам дрехи. Сега работя по костюми за коледния рецитал на местното танцово студио.
Той издаде задушаващ звук, сякаш беше пил нещо.
– Проектираш неща? – Попита той, след като си пое дъх.
– Да. Червената рокля, която носех в Ню Йорк, беше тази, която аз проектирах и направих.
– Боже мой, наистина? Това е невероятно. Тази рокля беше…- Той се отдръпна.
– Не беше дизайнерска марка и знам, че не се вписвах в нея, но е любимата ми дреха – казах му. Не беше нужно да се чувства неловко.
– Не, ти изглеждаше прекрасно в нея. Нямаше друго момиче там, което дори да се сравнява с нея.
Не знаех как да отговоря на това. Тази вечер той също ме беше изпратил вкъщи без спор.
– Трябва да тръгвам – каза той. – Джакс изпраща кола да ме вземе. Ще ям с него и Сейди тази вечер, докато са в града. Но мога ли да ти се обадя отново?
Може ли да ми се обади отново? Не.
– Да – отговорих аз.
– Приятна нощ, Джес – каза той, а усмивката се върна в гласа му.
– Да, и на теб – отвърнах аз.
След като затворихме слушалката, дълго гледах телефона. Не трябваше да му казвам, че може да се обади отново. Дали това нямаше да ми обърка главата напълно? Можех ли да продължа напред, ако той ми се обаждаше и ми напомняше какво съм чувствала? Не. Това би било невъзможно. Раната никога нямаше да заздравее. Трябваше да му кажа следващия път, когато се обади. Това нямаше да се получи.

ДЖЕЙСЪН

Джакс седеше в лимузината с бутилка вода и гледаше футболен мач, когато влязох вътре.
– Къде е Сейди? – Попитах, когато осъзнах, че сме сами.
– Очаква ни там. Тя ще вземе Стар от летището. Щях да те изпратя да я вземеш, но Стар каза, че напоследък се държиш странно, когато и се обаждаш. Затова реших, че ще е най-добре, ако поговорим преди това нещо тази вечер.
Джакс се беше съгласил да направи събитие в Харвард тази вечер. Беше с благотворителна цел и тъй като аз ходех там, той се беше съгласил. Трябваше само да изпее няколко песни и да подпише някои неща, които да бъдат продадени на търг. Стар също щеше да свири с него. След изявата им щяхме да отидем на вечеря.
Стар беше женският партньор на Джакс в музикалната индустрия. Тя също така беше дългогодишна приятелка на Джакс, тъй като и двамата бяха започнали млади и бяха хвърляни толкова много заедно. След като Джакс и Сейди станаха публично достояние, те спряха да се събират. Стар и Сейди имаха трудно начало, но сега бяха приятелки. А когато Стар се нуждаеше от среща в последния момент и не искаше нищо, което да и създаде проблеми, тя ми се обаждаше.
– Лоша седмица – отвърнах аз и посегнах към водата.
– Защо? – Попита той, изучавайки ме.
– Миналия уикенд отидох в „Морски бриз“ – казах му аз.
– Да, знам.
Разбира се, че знаеше. Бях отседнал при него. Той все още ме наблюдаваше.
– Видях я – казах през стиснати зъби, докато в главата ми се въртеше образът на това, което беше правила.
– А, значи лошото момиче на града все още ти допада – каза Джакс и се усмихна.
Мразех, когато я наричаше лошо момиче. Той не я познаваше. Никога не я беше срещал. Знаеше само историите. Тя беше много повече от това.
– Недей – предупредих го аз и той спря да се усмихва.
– Чакай. … наистина ли си се вкопчил в нея?
Отворих водата и отпих. Не ми се говореше с него за това. Той не ми помагаше. Беше се справил със Сейди, така че нито едно от моите оправдания нямаше да издържи пред него. Животът му беше различен. Родителите ни не се опитваха да го контролират, тъй като той държеше портмонето им.
– Харесваш я… адски много, както изглежда.
Погледнах го.
– Да, харесвам я. Но аз я прецаках. Тя е с някакъв алтернативно изглеждащ пич от местна група. Беше се нахвърлил върху нея. – Само като си спомнях как Крит държеше ръката си около раменете и, сякаш тя беше притежание, ме вбесяваше.
– Това взаимно ли е, или си навлязъл твърде дълбоко с момиче, което обича да играе на терена? От това, което съм чувал, тя е флиртаджийка.
Затворих водата си.
– Какво си чувал? Чувал си само глупости за нея. Никога не си се срещал с нея. Не знаеш, че тя е забавна и когато се смути, се изчервява. Не знаеш, че може да проектира и да прави сама шибаните си дрехи. Че плаща обучението си в местния колеж и няма да има възможност да продължи, защото не може да си го позволи. Майка и е стриптизьорка, а момчето, с което е израснала и обичала, я е ударяло, разбило е сърцето ѝ и е забременило друга жена. И все пак, когато пияният му задник има нужда от нещо, той идва при нея и тя го изправя. Ти не знаеш нищо. Така че не се дръж, сякаш знаеш.
Дишах тежко, когато свърших, тръснах глава и се загледах през прозореца. Бях казала твърде много.
– Свята работа – каза накрая Джакс под носа си.
– Какво? – Избухнах, все още ядосан.
Джакс поклати глава.
– Нищо – каза той.
Исках да поискам да ми се обясни, но се страхувах, че ще ме ядоса и ще го ударя. Не беше добра идея, тъй като той скоро щеше да излезе на сцената.
– Обадих и се тази вечер – казах му. Имах нужда да го кажа. Трябваше да го призная.
– Тя отговори ли?
– Да, отговори. Поговорихме. Каза, че мога да се обадя отново.
– С кой член на Джакдаун се среща? – Попита той.
Погледнах го объркано.
– Откъде знаеш, че е Джакдаун?
Джакс се усмихна.
– Първи намерих Морски бриз.
О. Да. И Сейди щеше да знае за Джакдаун.
– Вокалиста – отвърнах, опитвайки се да блокирам лицето на момчето.
– Крит? Наистина? Това е братът на Триша. Хм… – каза той, изненадан.
– Какво имаш предвид, „хм“?
Той сви рамене.
– Крит е брат на Триша. Триша е омъжена за Рок. Джес е братовчедка на Рок. Мисля, че тези двамата са израснали заедно. Познават се от години. Изненадващо е, че едва сега се срещат. Странно, почти.
Не знаех това. Възможно ли е да е бил там, за да ме накара да ревнувам?
– Не мислиш ли, че…- казах, но се спрях.
Джакс нямаше нужда да довършва.
– Може и да е така – отвърна той.
Трябваше да се върна в „Морски бриз“.

Назад към част 17                                                                       Напред към част 19

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!