Аби Глайнс – Морски бриз – Лошо поведение – книга 6 – част 21

Глава двадесет

ДЖЕС

Не се прибрах вкъщи, докато Джейсън не ме закара на път за летището в неделя. Мама не беше въодушевена от идеята отново да прекарвам време с Джейсън, но не ми се скара по телефона.
Знаех обаче, че ще ме чака да се прибера, за да ме конфронтира за това, че съм взимала глупави решения. Това беше причината да кажа на Джейсън да не ме придружава до вратата, въпреки че той много се стараеше да го направи. В крайна сметка, като му казах, че това ще събуди майка ми, а тя има нужда от почивка преди работа, го накарах да стои до лимузината вместо това. Беше гледал, докато не затворих вратата, преди да се обърне и да се върне вътре, за да си тръгне.
Не ми беше казал кога ще се върне. Не ми даде никакви обещания. Каза само, че ще ми се обади. Ако този уикенд е бил дори на една десета толкова специален за него, колкото за мен, значи ще се върне скоро.
– Огън, момиченце. Играеш си с огъня – каза мама, когато влезе в хола в синьото си копринено наметало.
– Недей, мамо. Моля те. Остави ме да се насладя на това.
Тя отиде до прозореца и гледаше как лимузината му се отдалечава.
– Пак ли ще се дуеш в стаята си, когато всичко се обърка? Мога да ти обещая, че Крит няма да се върне, за да те спаси. – Тя направи пауза. – Но може би ще го направи. Може би Крит е твоят Джес. Като се замисля, това е напълно логично.
Тя отново се върна към „Момичетата Гилмор“. Не исках да правя това с нея. Не и днес.
– Имам някои неща за работа – казах и, преди да се върна в спалнята си.
– Обичаше ли Крит? – Извика след мен мама.
– Не бях влюбена в него, не.
Тя въздъхна шумно.
– Е, предполагам, че винаги има време за това. В края на краищата ти направи това обратно.
Затворих вратата на спалнята си за налудничавите съвети на майка ми за взаимоотношенията, после се обърнах към леглото си и легнах. Взирайки се в тавана, дадох воля на глупавата си усмивка, която се опитвах да задържа. Джейсън беше различен този уикенд. Не беше толкова дистанциран. Беше ме допуснал до себе си. Бяхме говорили за приятелите му в училище и за брат му. Чувствах се свързана с него по начин, по който не бях го чувствала преди.
Телефонът ми започна да звъни и аз бръкнах в джоба си, за да го взема. Името на Джейсън беше на екрана и щастливият кикот, който избухна, беше такъв, какъвто се надявах никой да не чуе.
– Здравей – казах аз, без да мога да прикрия щастието си, че вече ми се обажда.
– Исках да чуя гласа ти още веднъж. Щом се върна, трябва да уча.
– Трябва да направя същото. Радвам се, че се обади – отвърнах аз.
Чух тих смях.
– Добре. Страхувах се, че може да е твърде рано.
– Хм, може би, но е сладко – подиграх се аз.
– Сладко, а? Трябва ли да ти напомням за сексапила си?
Този път се засмях.
– Определено не. Много добре знам.
– Така си и мислех. Трудно е да ме забравиш – отвърна той.
– Съгласна.
Той въздъхна.
– Трябва да тръгвам. Ще говоря с теб скоро.
– Добре, бъди внимателен – отвърнах аз.
Когато той затвори слушалката, пуснах телефона в скута си. Беше ми трудно да не кажа нищо повече от това. Трудно беше да си спомня, че това е нещо случайно. Нямаше никакви ангажименти. Не че възнамерявах да се срещам с някой друг, но все пак. Факт е, че той можеше. И се чудех как ще се справя, когато го направи.

* * *

През първата половина на седмицата не се интересувах от всички развлекателни новини и таблоиди, защото се страхувах, че ще видя нещо с Джейсън, което не исках да видя. Когато не ми се обади до четвъртък, се предадох и го потърсих в Гугъл, за да видя дали има някакви новини за него. Но се появиха само стари неща. Имаше новини за новия сингъл на Джакс Стоун и няколко снимки на него и Сейди, които пазаруват на Родео Драйв.
В петък сериозно се замислих дали да не отида в „Лайв Бей“, но през деня промених решението си около пет пъти. Когато стана три часа, реших да си остана вкъщи и да работя.
Когато телефонът ми иззвъня, беше почти четири и аз изтичах за телефона си. Чувството на потъване ме обзе, когато видях на екрана името на Аманда вместо това на Джейсън.
– Здравей – казах аз, като се опитах да не звуча прекалено разочаровано. Аманда не ми се обаждаше много често.
– Здравей, Джес. Това е Аманда – каза тя.
– Все още имам твоя номер. Това, че си се свързала с Престън и си развалила всичките ни партита, не означава, че съм се отрекла от теб като приятелка – подразних я аз. Тя беше момичето, което никога нямаше да бъда, но често ми се искаше да бъда.
Аманда се засмя. Всъщност бяхме правили много малко партита. Не бях позволил да се стигне твърде далеч. Още когато Аманда имаше дивашки наклонности, беше дошла при мен, за да и помогна да се научи да се забавлява. Една вечер, когато се беше напила, тя си беше позволила да каже, че се опитва да привлече вниманието на Престън Дрейк. Той беше последното момче, с което трябваше да се забърква. Или поне аз така си мислех. В крайна сметка тя беше омотала Престън толкова здраво около малкия си пръст, че той се беше прибрал и беше престанал да си проправя път през живота.
– Да, ама като стана дума за купони – каза тя, – тази вечер в къщата ще имам парти за рождения ден на Престън. Току-що разбрах, че дори свободните момчета, които ще дойдат, ще си доведат приятелки. А Престън току-що се натъкна на един свой бивш съотборник, който е в града за уикенда, и го покани. Той няма приятелка, а аз не искам да се чувства като странник. Затова се надявах…- Тя се запъна.
– Че ще дойда и ще направя това четно число – довърших вместо нея, като си помислих, че по-скоро бих си забила игли в очните ябълки.
– Да, моля? Рок и Триша ще бъдат тук. Знам, че не си голям фен на цялата тази тълпа, така че ако не искаш, разбирам те – каза тя.
Това беше типичната Аманда. Тя ми даваше изход, в случай че не искам да го направя. Тя мразеше да кара някого да се чувства неудобно. Знаех, че съпругата на Маркъс Харди, Уилоу, не се интересува много от мен, и честно казано, не я винях. Веднъж се бях държал като задник с нея. Тогава бях толкова изпълнен с гняв към живота си като цяло, благодарение на Ханк. Вероятно е било време да се извиня на жената. След това беше съпругата на Кейдж Йорк, Ева. Бяхме имали само едно сблъскване, но и тогава се бях държал като кучка. Никога не съм се стремяла към Кейдж. Той беше по-пропаднал от Крит, но после срещна Ева. Сега Кейдж беше толкова различен.
– Ще дойда – казах аз. Това винаги е била тълпа, в която не се вписвах, но я наблюдавах отвън.
– Ще дойдеш? Много ти благодаря! – Отговори тя щастливо. Слушах я да ми разказва за подробностите и се чудех дали това не е голяма грешка. Какво щеше да стане, ако Джейсън беше планирал да се обади тази вечер, а аз бях на това парти и не можех да говоря с него?
След като затворих слушалката, седях и се взирах в нея, като ми се искаше Джейсън просто да се обади.

ДЖЕЙСЪН

Трябваше да уча за тест и да пиша статия. Цяла седмица се бях съсредоточила върху уроците си и се стараех да наваксам и да съм напред в играта. Целта ми беше до следващия петък да мога да замина за Морски бриз, за да прекарам време с Джес. Тази вечер възнамерявах да и се обадя, но първо щях да приключа с курсовата си работа. Знаех, че щом чуя гласа и, ще бъда твърде разсеян, за да мисля за нещо друго.
Само час след като започнах да уча, телефонът ми иззвъня, прекъсвайки ме три пъти в рамките на тридесет минути. Протегнах ръка и го вдигнах, за да видя, че Джакс е решителният обаждащ се.
– Какво? – Попитах раздразнено. Той губеше ограниченото ми време.
– Радвам се, че успя да отговориш. Обаждах се три пъти – отвърна той.
– Зает съм. От какво имате нужда?
– Учене, както разбирам. Винаги се държиш като задник, когато прекъсвам времето ти за учене.
– И все пак продължи да се обаждаш, след като те игнорирах първия път.
– Получи ли текста ми? – Попита той.
– Не. Игнорирах те.
– Просто ти предадох някаква информация, която мислех, че може да ти се стори интересна, но от друга страна, може би не. Просто си помислих, че след като напоследък толкова често използваш къщата ми на плажа, може би има някой, който те води там.
Дали говореше за Джес?
– Имаш моето внимание. Какво знаеш или си мислиш, че знаеш?
– Не си говорил за това от онази нощ в лимузината. Беше доста разстроен заради алтернативно изглеждащия човек. Но тъй като миналия уикенд се върна в Морски бриз и имам информация, че си взел Джес в къщата и си я оставил да пренощува, че нещата между вас двамата отново са на дневен ред.
Откога Джакс имаше време да следи личния ми живот?
– Премини към въпроса.
– Трогателно. Значи между вас двамата отново има връзка – отвърна той. Издърпах телефона си обратно и проверих текстовите си съобщения. Не бях в настроение за това.
Джакс ми беше изпратил снимка на Джес, която седеше до някакъв мъж и му се усмихваше, докато той и говореше нещо. Джакс беше написал: Вижте кой има среща за рождения ден на Престън Дрейк.
– Какво, по дяволите, е това? – Попитах, като се изправих и поех няколко пъти дълбоко въздух, докато се опитвах да реша какво да правя.
– Видя ли текста? Това е човекът, който седеше срещу мен и Сейди по време на вечерята тази вечер.
– Къде си ти? – Поисках, като отидох да взема ключовете и портфейла си от скрина до леглото.
– Морски бриз. При Престън и Аманда. Всички останали са вътре и все още се хранят, но реших, че трябва да видиш това. Не знам какви са отношенията ти с нея, но трябва да знаеш, че тя не седи в Морски бриз и не те чака. Но пък и ти си чувал историите за нея. Не искам да те наранявам.
Отворих вратата на апартамента си и я затръшнах зад себе си.
– Какво правиш? – Попита Джакс.
– Отивам на летището – изръмжах, без да успея да прикрия гнева си.
– Значи вие двамата се виждате. Изключително ли е?
Спрях да крача към асансьора. Изключително ли беше? Този единствен въпрос беше като шамар в лицето. Какво не беше наред с мен? Бях готов да се кача на самолета и да поискам от Джес да се обясни. Но не можех да го направя.
– Не – отвърнах и се облегнах на стената, за да оставя тежестта да се настани в гърдите ми. – Не сме. Изключителни, това е.
– Тогава предполагам, че тя не прави нищо лошо. Не мислех, че ще го направи точно пред мен, но все пак исках да се уверя, че не те прецакват.
Тя беше с мъж. С някой друг. Щеше ли да го целуне? Дали вече го беше целунала? Виждаше ли се и с него? Майната му.
– Още ли си там? – Попита Джакс.
– Да. Тук съм.
Той въздъхна и от звука на въздишката му усетих, че идва лекцията на големия брат.
– Тогава предполагам, че е време да се справиш с реалността. Трябва да тръгвам. Сейди ще започне да се чуди къде съм отишъл.
– Да, добре. Чакай, тя… Джес каза ли ти нещо за мен? – Попитах, държейки се за надеждата, че съм в ума и.
– Не, не е казвала – отговори той.
Затворих слушалката и оставих телефона да падне настрани. Тя беше на среща. Това беше моя грешка.
Обърнах се и се върнах в апартамента си. Сега ученето щеше да е невъзможно. Взех пътната си чанта и нахвърлих някои неща в нея, докато се обаждах да резервирам полет.

Назад към част 20                                                              Напред към част 22

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!