Глава двадесет и първа
ДЖЕС
При всякакви други обстоятелства да ме гледа рок бог като Джакс Стоун би било вълнуващо. Това обаче беше напълно неудобно. На два пъти тази вечер бях близо до това да му кажа, че не правя нищо нередно. Че не съм сигурна какво знае той или какво си мисли, че знае, но Джейсън и аз не сме изключителни. Не че не исках да бъде.
Сади очевидно забеляза интереса на Джакс към мен и Джеф, приятеля на Престън, с когото бях седнала по време на вечерята, и продължаваше да се опитва да разчупи напрежението, като ме заговори. За да стане всичко още по-неприятно, Уилоу Харди не беше съвсем доволна от моето присъствие тук. Искаше ми се да изтъкна, че Маркъс държи детето им в скута си, докато я гледа, сякаш е паднала от небето само заради него.
– Извинете ме – казах на Джеф, преди да се изправя. Той говореше за бейзбол с Престън, а Аманда се беше измъкнала преди няколко минути, последвана от Сейди. Щях да намеря Аманда и да намеря извинение, за да си тръгна.
– Разбира се – отвърна Джеф с широка усмивка. Беше симпатичен и имаше онези ръце на питчер, но не беше Джейсън.
Вървях в посоката, в която беше тръгнала Аманда, и чух как тя и Сейди разговарят в кухнята. Почуках на рамката на вратата и влязох в кухнята. Главите и на двете момичета се вдигнаха, а Аманда ми се усмихна твърде широко.
– Здравей, Джес – каза тя.
Не я изчаках да каже нещо повече.
– Мисля, че ще тръгвам, ако това не е проблем. Тъй като вечерята свърши.
Аманда хвърли бърз поглед към Сейди, после към мен.
– О, хм, добре. Сигурна ли си, че не искаш да останеш за тортата?
– Не. Мисля, че ще се откажа от тортата, но благодаря за поканата. Вечерта ми хареса. – Което не беше съвсем вярно, но не исках да бъда груба.
Усещах как Сейди ме изучава и преместих погледа си към нейния. Исках да и кажа нещо за връзката ми с Джейсън, но тогава, ако той не им е казал, може да не иска да го правя. Вместо това си наложих усмивка, след което се обърнах да си тръгна.
– Не знаех за Джейсън – каза Аманда, преди да успея да изляза от стаята.
Спрях и се обърнах назад.
– А какво става с него? – Попитах, опитвайки се да звуча така, сякаш това не е нещо голямо.
Аманда премести погледа си от Сейди към мен.
– Това, че се срещате – каза тя и ме погледна извинително.
Аз свих рамене.
– Не са много хората, които го знаят. Това е нещо случайно. – Надявах се гласът ми да не ме издаде.
– О. Значи не сте сериозни? – Попита Аманда.
– Кой не е сериозен? – Попита Ева, влизайки в кухнята с Уилоу. И двете носеха мръсни чинии. Уилоу беше първата, която забеляза, че съм в стаята. Тя се напрегна и погледна към Ева. Бях ги ядосала и въпреки че сега бяха омъжени, все още ме мразеха за това, че тогава флиртувах с мъжете им.
Игнорирах въпроса на Ева, тъй като тя не ми говореше, и погледнах обратно към Аманда.
– Не. Той си има свой живот в Харвард, а аз съм тук, в Морски бриз. Джейсън не се интересува от сериозни отношения с мен. – Не исках да го кажа така, но опитът да го поправя само щеше да ме накара да изглеждам още по-жалка. – Още веднъж благодаря, Аманда. Ще се погрижа за себе си – казах и, за да мога да избягам, преди да ме попитат нещо друго. Точно преди да изляза, се обърнах към Уилоу и Ева. – Съжалявам. Знам, че всички вие не ме харесвате, и го заслужавам. Просто исках и двете да знаете, че съжалявам за начина, по който постъпих тогава.
Очите на Уилоу се разшириха от изненада. Реших просто да го оставя така и да си тръгна. Бях казала това, което трябваше да се каже. Те наистина не ми дължаха отговор.
– Добре. Благодаря – отвърна Уилоу с мек тон. Изражението и все още беше учудено.
– Да, благодаря за… това – каза Ева, а лицето и беше почти приятелско и леко развеселено. Усмихнах се и реших, че ми харесва да сваля тази тежест от раменете си.
– Довиждане – казах и излязох от кухнята.
На излизане извиках „довиждане“ на всички във всекидневната. Не установих контакт с Джеф. Това не беше истинска среща, а и нямах желание да го опознавам повече.
Пътувайки към вкъщи, се опитах да не се занимавам с факта, че Джейсън все още не ми се е обадил. Той каза, че тази седмица ще бъде зает. Страхът, че се е върнал в Харвард и е забравил за мен, ме тормозеше. Мразех да се чувствам така.
Тази вечер беше грешка. Това не беше моята тълпа. Обичах Рок и Триша, но неговите приятели не бяха мои приятели. Аз всъщност нямах приятели. Приятелите на Ханк бяха мои от толкова дълго време, че когато всичко свърши, бях отблъснала всички останали.
Ханк не се беше връщал в дома ми, откакто трябваше да се ожени, за да запази детето си. Беше облекчение да не се притеснявам, че ще почука на вратата ми посред нощ. Да го успокоявам, че е разярен пияница, беше уморително. Знаех, че това няма да продължи дълго – щеше да му омръзне да прави това, което Кери казва, и щеше да се върне. Наслаждавах се на почивката, докато можех.
Чукането на вратата започна малко след полунощ и аз се загледах в тавана в спалнята си, мислейки си, че това не може да се случи. Тъкмо си мислех колко е страхотно, че не ми се налага да се занимавам с Ханк.
Той не блъскаше по вратата, така че имаше голяма вероятност да не е пиян. Това можеше да е още по-лошо. Поне когато беше пиян, можех да го успокоя. В трезво състояние беше опасен. Когато телефонът ми започна да звъни, посегнах и го вдигнах. На екрана се появи името на Джейсън. Седнах в леглото, изчистих съня от гласа си и поех дълбоко въздух, преди да отговоря. Цяла седмица бях чакала това обаждане.
– Здравей – казах малко прекалено тревожно в слушалката.
– Ще ме накараш да стоя тук цяла нощ ли? – Попита той.
Отне ми миг да разбера какво казва.
– Това ти ли чукаш? – Попитах.
– Да.
Скочих и се затичах към вратата. Когато я дръпнах и отворих, Джейсън стоеше отвън с телефона си все още до ухото, но не се усмихваше. Той пъхна телефона в джоба си и влезе вътре, преди да сложи ръка на бедрото ми и да ме придърпа към стената. Сърцето ми имаше достатъчно време да трепне, преди устните му да докоснат моите.
Това компенсира липсата на обаждания през цялата седмица. Повече от компенсираше. Отворих уста, когато езикът му се плъзна по долната ми устна. Доволното ръмжене, което се разнесе от гърдите му, накара цялото ми тяло да се разгорещи и зачерви. Вкопчих ръце в косата му и се наведех към него, когато ме завладя ментовият му вкус. Винаги е имал толкова чист вкус. Обичах това. Искаше ми се да изпълзя в прегръдките му и никога да не си тръгвам. В него имаше сигурност, която нямаше смисъл. Това, че имаше добър вкус, не го правеше по-малко опасен за сърцето ми от всеки друг.
– Тази вечер си имала среща – каза той срещу устните ми, докато ръката му се стягаше на кръста ми.
Започнах да клатя глава и спрях. Той имаше предвид Джеф. Джакс му се беше обадил и му беше казал. Затова ли беше тук? Можеше ли да дойде толкова бързо? Хванах го за раменете и прекъснах целувката, за да си поема дъх.
– Дойде, защото бях при Аманда с Джеф? – Попитах. Бях раздвоена как искам да отговори на този въпрос. Беше казал, че иска да е непринудено. Ние го правехме. Аз да се срещам с някой друг беше нормално, но ако той беше дошъл дотук, защото ревнуваше, това ми харесваше. Много ми хареса. Просто не бях сигурна дали искам да е тук, защото му липсвам, или искам да ме ревнува.
– Да – отговори той. Чух разочарованието в гласа му. Не искаше да му пука. Но му пукаше. Не му пукаше достатъчно, за да дойде непланирано дотук.
– Ти каза…- започнах да казвам, но той ме прекъсна, когато устата му отново покри моята.
Трябваше да се придържам плътно до него, защото от гладните му, агресивни целувки коленете ми отслабнаха. Той вземаше от мен, сякаш не можеше да се насити. Наклоних глава назад и му позволих. Исках това. Исках той да ме желае, но също така исках да ме поиска. Бяхме минали по този път и преди, и когато той беше започнал да ревнува, всичко беше приключило. Не исках да го загубя отново.
– Не ми харесва – каза той, когато устата му напусна моята и започна да се движи по шията ми, целувайки и опитвайки кожата ми. – Той целуна ли те?
Поклатих глава, неспособна да говоря от нуждата си да дишам.
– Не ми харесва – повтори той, когато спря вкусното си настъпление в извивката на шията и рамото ми. Продължи да допира устните си до чувствителната кожа там. – Не мога да те споделя – каза той.
– Просто ядохме заедно. Всеки си имаше среща. Тя имаше нужда от някой за Джеф, за да стане четно число – обясних аз.
Джейсън се приближи до мен и бавно вдигна глава. Тъмносините му очи се взираха в мен.
– Недей да правиш това отново – каза той, след което прокара палеца си по долната ми устна. – Те винаги са толкова проклето пухкави. Сякаш са набъбнали от целувките – промърмори той, докато продължаваше да докосва устните ми.
Трябваше да се концентрирам, за да отговоря на искането му. Това, че го виждах толкова очарован от устните ми, не ми помагаше.
– Ние не сме изключителни.
Той спря да докосва устните ми и очите му се вдигнаха от устните ми, за да срещнат погледа ми.
– Не. Не сме били. Аз променям това. Сега – отговори той. Премести крака си напред, докато не се вклини здраво между краката ми. – Искаш ли да се срещаш с други хора? – Попита той.
Мускулестото му бедро беше притиснато към мен точно толкова, че ми стана леко. Исках да се люлея срещу него и да постигна онова освобождаване, което знаех, че е там. Целувките му бяха накарали тялото ми да изпадне във възбудена лудост. Това нямаше да ми отнеме много време. Само още малко натиск.
Джейсън притисна целувка към ухото ми.
– Отговори ми. Ще ти доставям шибани оргазми цяла проклета нощ, но точно сега имам нужда да ми отговориш.
Преместих ръцете си надолу, за да хвана ръцете му.
– Само ти – казах му.
Джейсън плъзна ръката си надолу по боксерките, които носех, и пръстът му лесно се плъзна в мен. Изплаках, подпрях глава на стената и затворих очи. Вече бях на ръба на оргазъм само от пещерната му агресивност.
– Искам това да става горещо и мокро само за мен – каза той с учестено, тежко дишане, което ме накара да потреперя.
Кимнах, защото той можеше да бъде сигурен, че е единственият, който се доближава до нея тези дни. Беше ме съсипал за всички останали.
– Кажи ми – подкани ме той, като плъзна влажния си пръст по клитора ми и накара коленете ми да се подкосят. Поддържаше ме с колене все още между краката ми и се държеше за кръста ми със свободната си ръка.
– Какво? – Попитах, без да мога да си спомня за какво сме говорили. Тялото ми трепереше и единственото, за което можех да мисля, беше за удоволствието, което щеше да ме връхлети.
– Че си моя, Джес. Че си само моя – каза той, докато ръката му не помръдна.
Захлипах, исках да продължи да ме докосва. Бях толкова близо.
– Моля те – умолявах отчаяно.
– Искам, бебе. Нищо не искам повече от това да те почувствам да свършваш на ръката ми – каза той, карайки ме да извикам от неудовлетвореност. – Но имам нужда да ми кажеш. Сега това сме само ние. Няма повече срещи. Само ние – каза той. Гласът му звучеше далечно, но аз го разбирах.
Това беше, което исках. Глупакът си мислеше, че трябва да ме накара да се развълнувам толкова, че да не мога да мисля трезво, за да получи този отговор. Всичко, което трябваше да направи, беше да попита. Бях чакала това. Твърде уплашена, за да се надявам на това.
– Да. Само ти. Винаги съм… – задъхвах се, докато пръстът му бавно се плъзгаше в мен – искала само теб. Обичам те – успях да кажа преди вълните на освобождението да ме залеят.
Чух как името му се изтръгва от устните ми, докато губех съзнание, без да се интересувам дали ще се сгромолясам на пода. Чувствах се прекалено добре. Чувствах треперенето, което все още разтърсваше тялото ми, и стенех, докато екстазът ме държеше здраво, без да ме пусне още.
Земята под мен се раздвижи и аз се опитах да отворя очи, но успях само да обгърна Джейсън с ръце. Така и не усетих твърдата земя под краката си, но топлината на Джейсън ставаше все по-силна и аз се свих към него. Ето какво беше усещането за безопасност. Никога не бях разбирала какво е чувството да си в безопасност.
Най-накрая успях да отворя очи, погледнах лицето на Джейсън и разбрах, че сме навън и се разхождаме. Преди да успея да го попитам какво правим, той се вмъкна в задната част на лимузината с мен все още в прегръдките си. Вратата се затвори зад нас, а аз седнах и се огледах, преди да се обърна към него.
– Какво правиш?
Джейсън сграбчи лицето ми и ме целуна с неотложност, на която веднага реагирах, въпреки че току-що беше изсмукал по-голямата част от енергията ми от мен в къщата. Той се отдръпна пръв и поклати глава с усмивка.
– По дяволите, Джес.
– Какво? – Попитах, все още несигурна какво се случва.
Той продължаваше да стиска лицето ми в ръцете си, сякаш бях някакъв скъпоценен предмет.
– Ще ме убиеш или ще ме докараш до лудост. Изглежда ми е все едно. Очаквам го с нетърпение – каза той.
Отвърнах на усмивката му и покрих ръцете му с моите.
– Радвам се, че си тук.
Той се засмя тихо.
– Може би станах малко притежателен, когато чух, че вечеряш с друго момче.
Нямаше да го излъжа. Радвах се, че се е погрижил за мен. – Наистина не беше нищо – уверих го.
Джейсън се наведе напред, придърпа долната ми устна в устата си и я засмука. Харесваше ми, че е толкова влюбен в устните ми. Никой досега не се беше вманиачавал толкова по тях.
– Имам фантазии за тези устни – каза той, когато се облегна назад.
Исках да знам всичко за фантазиите му, за да мога да ги превърна в реалност. Но първо исках да знам къде отиваме. – Къде отиваме? И не съм заключила вратата на къщата.
Джейсън ми се усмихна криво.
– Заключих я и върнах ключа в много лошото скривалище, в което го държиш. И отиваме при мен. Искам да си в леглото с мен цяла нощ.
О. Това ми хареса. Много.
– Значи още не се връщаш?
– Имаш ме до края на уикенда – отвърна той.
Не можех да сдържа глупавата усмивка от лицето си.
ДЖЕЙСЪН
Да гледаш как Джес спи беше като наркотик. Не можех да и се наситя. Беше толкова невероятно красива, а щом опознаеш истинската Джес, разбираш, че е шибано сладка. Лошата умна уста, която не се съобразяваше с правилата и заобикаляше закона, когато можеше, имаше добро сърце. В миналото е била наранена и животът и е бил труден. Това и даваше предимство. Но в нея все още имаше невинност, която не очаквах.
Тя ме обичаше. Снощи го беше казала няколко пъти, а аз не бях в състояние да и отвърна с нищо. Всеки път реагирах, като и доставях удоволствие, просто защото исках да я чуя да го каже отново. Не го заслужавах, но въпреки това го исках.
Освен това се бях справил с осъзнаването, че тя никога не се е чувствала в безопасност. Дори не бях сигурен, че тя осъзнава, че е мърморила, че най-накрая се е почувствала в безопасност, когато я бях притиснал към себе си. Но това ме беше ударило като проклета тухла в гърдите. Никой мъж не се беше грижил за нея и майка и. Момчетата в живота и само бяха вземали от нея. Никой не се беше погрижил за нея.
Това предизвика такава болка в гърдите ми, че ми беше трудно да дишам. Тя беше уязвима, но никой не го осъзнаваше. Скриваше се зад силна, смела фасада и това, че Рок и позволяваше да го прави, ме вбесяваше адски много. Той беше неин братовчед. От това, което можех да кажа, той беше добър съпруг и се справяше чудесно с тези деца. Защо не защитаваше Джес по същия начин? Позволяваше на хората да говорят за нея и на момчетата да се отнасят с нея като с парцал.
Миглите на Джес потрепнаха и аз се насладих на онзи съвършен момент, когато тя отвори очи и погледът и намери моя. Малка, сънна усмивка докосна устните и. В този момент знаех, че няма нищо по-важно за мен от това тази жена да е в безопасност и да се грижа за нея. Обичах я. Не бях очаквал това, но то се беше случило. Тя се беше превърнала в моя свят и аз възнамерявах да и дам живота, който заслужаваше. Тя нямаше да бъде отново уплашена и сама. Щях да направя така, че моето момиче винаги да се чувства в безопасност.
Преди да успея да кажа каквото и да било от това, на вратата ми се почука бързо, след което тя се отвори и майка ми влезе в стаята.
Е, дявол да го вземе.
Очите на майка ми се насочиха към Джес, а после отново към мен. Виждах как се успокоява. Тя не беше влязла тук, очаквайки да намери момиче в леглото ми. Това си личеше по шока на лицето и.
– Джейсън – каза тя с деловия си тон, което означаваше, че е ядосана и се опитва да го държи под контрол.
– Майко – отвърнах аз.
Джес беше станала напълно неподвижна до мен и аз бях благодарен, че бях вдигнал завивките, които покриваха съвсем голото и тяло. Погледнах надолу към нея.
– Джес, запознай се с майка ми, която тази сутрин е забравила маниерите си за зачитане на личното пространство на другите – казах и, след което притиснах целувка към носа и, за да я успокоя, преди да погледна към майка си. – Майко, това е Джес, моята приятелка.