Глава двадесет и втора
ДЖЕС
Да срещнеш майката на човек, докато си гола в леглото му, никога не е било добре. Особено когато този човек е някой като Джейсън. Майката на Ханк щеше да бъде шокирана, а след това да направи коментар, че не ме харесва. Може би дори щеше да ме нарече курва.
Майката на Джейсън миришеше на пари. Не беше очаквала да намери момиче в леглото с него. Това беше очевидно. И честно казано, в известен смисъл това беше облекчение. Поне знаех, че той не прави това често. Надявах се това да и докаже, че не съм някоя курва, която го преследва заради брат му.
Ръката на Джейсън оставаше здраво прибрана около мен, сякаш ме пазеше да не пострадам и да бъда защитена. Беше мило и малко ме успокои. Но разочарованието в очите на майка му беше трудно да се пренебрегне. Тя очакваше повече от Джейсън, отколкото… мен. Не можех да я виня, наистина. Джейсън беше блестящ и имаше пред себе си бъдеще, много по-голямо от моето. Исках да я уверя, че няма да го задържа. Исках всички негови мечти също да се сбъднат. Но не казах нищо. Тя не изглеждаше така, сякаш иска да говори с мен.
– Приятелка? – Повтори тя с неприязън в гласа, докато думата се търкаляше от езика и. – Не знаех, че имаш приятелка. Йохана беше останала с впечатлението, че ще я придружаваш на котилиона следващия уикенд. Майка и се обади да ми съобщи цвета на роклята и, за да можеш да поръчаш корсажа и.
Тялото на Джейсън до мен се скова, а ръката му се стегна, докато ме придърпваше още по-близо до себе си.
– Казах на Йохана, че ще и бъда ескорт, преди нещата между мен и Джес да станат сериозни. Все още ще я водя, но ще бъде само приятелско.
Опитвах се да разбера какво е котилион и защо е нормално Джейсън все още да купува цветя на момиче и да я води на това нещо, когато се беше разстроил заради това, че просто вечерях с Джеф.
– Да, добре, ще поговорим за това по-късно. Трябва да се облечеш. – Тя направи пауза и ме погледна. – И двамата – каза тя, отново с отвратителния тон в гласа си. – Можем да продължим този разговор на закуска.
– Скоро ще слезем долу – отговори той.
Майка му кимна и излезе от стаята, като затвори вратата малко по-силно от необходимото.
Джейсън въздъхна разочаровано и положи глава назад.
– Тя живее, за да ме контролира. Кълна се, че не мога да се измъкна от нея. Дори и тук.
Обърнах се, за да го погледна.
– Майка ти? – Попитах, чудейки се дали става дума за неговата майка или за Йохана.
– Да, майка ми – каза той, след което се наведе и ме целуна. – Съжалявам за това. Не така исках да се събудиш. Имах наистина добри планове, които тя просто провали.
Исках да знам какви са били тези планове, но се страхувах, че майка му ще се върне и ще поиска да се облечем, ако се забавим прекалено много.
– Трябва да се облечем – казах аз.
Той се намръщи, после кимна.
– Да, тя ще се върне, ако не слезем там скоро.
Измъкнах се от прегръдката му и започнах да ставам от леглото, когато ръцете му се плъзнаха обратно около кръста ми и той ме придърпа обратно към гърдите си.
– Изглеждаш великолепно, когато се събудиш. От един час те гледам как спиш и си представям колко хубава е кожата ти на сутринта.
Исках да се разтопя в него и да го оставя да продължи да ми разказва какво си е мислил, но присъствието на майка му в къщата и името Йохана ми пречеха да го направя.
Стигнах до ръцете му и ги свалих от себе си, после се изправих и посегнах към дрехите си, осъзнавайки, че снощи ме беше довел тук по боксерки и потник. Не можех да сляза долу, облечена така.
Обърнах се, за да погледна Джейсън, и го открих, че все още седи на леглото и се взира в голото ми тяло. Беше трудно да го игнорирам. Искаше ми се да забравя за Йохана и майка му и просто да изпълзя обратно в леглото. Но това беше важно. Исках тя да ме хареса.
– Нямам какво да облека – казах му, усещайки как кожата ми се нагорещява под погледа му.
Той вдигна очи, за да срещне моите, след като се задържаха върху гърдите ми.
– Споменах ли, че мразя майка си? – Попита той. После устните му се свиха в секси усмивка.
Сложих ръце на хълбоците си, знаейки, че така гърдите ми изглеждат само по-добре, и му се намръщих.
– Почти съм сигурна, че и тя ме мрази. Така че би било разумно да ми намериш нещо различно от потник и боксерки.
Очите на Джейсън отново се върнаха върху гърдите ми.
– Джес – каза той бавно.
– Хм?
– Трябва да се покриеш или няма да мога да се съсредоточа върху нищо друго, освен да те навеждам над леглото си.
О. Зърната ми се напрегнаха и той измърмори проклятие. Обгърнах с ръце гърдите си, а Джейсън поклати глава, сякаш се опитваше да я прочисти.
– Добре, нали, ех, дрехи – каза той, като гледаше навсякъде, но не и към мен. Той отвори едно чекмедже и извади тениска и долнище на анцуг. – Тези са ми твърде малки. Имам ги тук от няколко години. Освен това са с шнур – каза той и ми ги подаде, без да ме погледне. – Облечи ги бързо, моля те – каза той.
Усмихвайки се, взех дрехите и навлякох горнището, което бях облякла, тъй като нямах сутиен, след което довърших обличането си. Дрехите бяха торбести, но не чак толкова. – Облечена съм – казах му, докато той си навличаше чифт дънки. Той се обърна обратно и погледът му пропътува надолу по тялото ми. Когато очите му отново срещнаха моите, на лицето му се появи доволно изражение.
– Харесваш ми в моите дрехи.
Харесваше ми да нося неговите дрехи. Съмнявах се обаче, че майка му щеше да го хареса. Но не можех да направя много по въпроса.
Джейсън издърпа една тениска през главата си, след което протегна ръка, за да ме хване. Оставих го да ме придърпа към себе си, преди да вдигна ръка, за да му попреча да ме целуне.
– Чакай.
Мръщенето му беше мигновено. Знаех, че не осъзнава, че случката с Йохана ме притеснява. Той се държеше така, сякаш не беше голяма работа. Дори не беше повдигнал въпроса, след като майка му излезе от стаята. Но то беше голяма работа. Исках да знам коя е тя. Какво е котилион и защо все още планираше да я води.
– Коя е Йохана и какво е котилион? – Попитах.
Джейсън въздъхна и прокара ръка през косата си, сякаш беше разочарован. Ако не бях толкова обсебена от него, това щеше да ме вбеси. Но що се отнася до Джейсън, аз бях слаба. Обичах го прекалено много.
– Едно момиче от вкъщи. Родителите ни са приятели. Имат жилище в Хемптън в съседство с нашето. Израснали сме заедно. А котилионът е глупаво нещо, което правят в кънтри клуба, в който членуват родителите ми, където момичетата влизат в обществото. Те се обличат и танцуват. Както казах, глупаво е.
Той я водеше на танци. Момиче, което майка му одобряваше и което той познаваше през целия си живот. Стомахът ми се сви. Тя щеше да е облечена в приказна, скъпа рокля, а той щеше да я опипва с ръце, докато танцуват. Отдръпнах се от него, имах нужда от малко пространство.
Бях помолила за това, когато бях решила да се наслаждавам на Джейсън, докато го имам. Трябваше да знам, че има и Йохана. Винаги е имало.
– Джес – каза той и посегна към мен, но аз отдръпнах ръката си и я сложих зад гърба си.
– Трябва да тръгвам – казах му, преди да тръгна към вратата.
– О, не, не трябва – каза той, мина пред мен и блокира вратата. – Няма да си тръгнеш оттук, ядосана на мен. Ти си единственото момиче, което искам. Ако можех да се измъкна от това нещо с Йохана, щях да го направя. Но това би я оставило в зависимост от ескорта, а тя е приятелка. Това е всичко. Приятелка. Тя го знае, дори и майка ми да иска да се преструва на обратното.
Исках да му повярвам, но все още ме глождеше. Чувствах се така, сякаш той избираше „Йохана“ вместо мен. Което не ме изненада. Никой мъж никога не ме беше поставял на първо място. Защо трябваше да очаквам това от Джейсън само защото му бях казала, че го обичам, не знаех.
– Добре. Все още искам да се прибера у дома. Може ли шофьорът ти да ме закара?
Джейсън ме хвана за кръста.
– Не. Няма да си тръгнеш така. Разстроена си, а аз не мога да се справя с това. Не искам да си разстроена. Какво искаш да направя? Кажи ми как да поправя това и аз ще го направя, Джес. Само моля те, не ми се сърди.
Той изглеждаше решителен. Исках да му повярвам, но вече бях изразила загрижеността си. Той го беше пренебрегнал. Не можех да го помоля да не я взема, защото знаех, че отново ще ми даде същото извинение.
– Коя вечер е? – Попитах го вместо това.
– Следващата събота – каза той, като почти се превиваше, докато го казваше.
Аз не бях хленчеща, жалка жена. Нещо в Джейсън ме правеше слаба. Защитните стени, зад които бях живяла, се рушаха и аз се оставях да ме бутат. Бях по-издръжлива от това. Погледнах го право в очите.
– Добре. Тя е твоя приятелка. Заведи я на нейния котилион – казах и облекчението докосна лицето му, но още не бях приключила. – Ще помоля Дуейн да ме заведе на музикалния фестивал следващата събота вечер на плажа, тъй като той е мой приятел още от дете и никога не пропускам музикален фестивал. Особено след като Блейк Шелтън ще бъде там тази година.
Цялото тяло на Джейсън се скова, а аз му се усмихнах.
– Вероятно трябва да отидем на закуска сега – казах мило.
– Защо Дуейн? – Попита той с тих, равен глас. Мога да кажа, че се опитваше да контролира реакцията си.
Беше се справил с влюбената Джес. Беше забравил, че мога да играя мръсно.
– Защото знам, че ако го помоля, той не само ще ми осигури билет, но и ще ме вземе. – Добавих едно свиване на рамене. – И, разбира се, той е стар приятел.
Джейсън хвана дръжката на вратата и си пое дълбоко дъх.
– Добре – беше всичко, което каза, преди да отвори вратата и да се отдръпне, за да изляза първа.
Влязох в коридора и нямах представа накъде да продължа.
– Ще трябва да водиш ти. Изгубих се – казах му.
Той все още стоеше на вратата и ме гледаше, когато погледнах назад към него. На лицето му имаше болезнено изражение и аз тихо се развеселих, че заплахата ми го е достигнала. Ако искаше аз да живея с неговия свят, тогава щеше да се наложи да се научи да живее с моя.
– Как ще се сдобие с билети толкова късно? – Ппопита Джейсън.
– Ние сме местни – отвърнах с усмивка. – Знаем на кого да се обадим.
Мръщенето на Джейсън граничеше с ярост, а аз не можех да сдържа усмивката от лицето си. Предполагам, че и на него не му беше много приятно.
Той не каза нищо повече по пътя ни надолу към трапезарията, а аз все повече осъзнавах факта, че колкото повече се приближавахме, толкова по-лошо бях облечена за закуска с майка му. Бях заета да се уверя, че Джейсън знае какво е чувството да бъде оставен настрана, че не бях помислила за облеклото си.
– Няма да и хареса това, което съм облякла – казах, като спрях пред вратата.
Джейсън докосна ръката ми и ме стисна успокоително.
– Всичко е наред. Аз ще се справя с това.
Усещането за сигурност се върна и аз кимнах и влязох вътре, когато той ми отвори вратата. Очите на майка му веднага се насочиха към мен, а неприязънта по лицето и беше очевидна.
– Радвам се, че най-накрая успя да се присъединиш към мен. Мислех, че ще трябва да се върна там и да ти напомня. – Високомерният и глас беше като лед.
– Не, майко. Ние си спомнихме. Просто не работим по твоя график. Имаме си собствен – отвърна Джейсън и ми издърпа стол, за да седна.
Сериозно се замислих дали да не избягам от стаята. Тази жена беше адски страшна.
– Не ми говори с толкова малко уважение – каза тя с предупредителен тон.
– Не ме провокирай – отвърна той, зае мястото вляво от мен и се постави между мен и нея.
Тя постави чашата си и впери вече гневния си поглед в мен. – Не може ли да се облича по-подходящо?
Ръката на Джейсън веднага се озова на крака ми, като го държеше здраво.
– Тя не беше наясно, че трябва да си вземе дрехи за закуска с майка ми. Не знаех, че ще дойдеш.
– Йохана ми се обади, когато отиде в апартамента ти, а ти си и казал, че отиваш в Морски бриз за уикенда. Чудеше се дали става дума за семейно събиране.
Отново се върнахме при Йохана. Не бях разбрала, че тя също е учила в Харвард. Болезненият възел в стомаха ми се беше върнал. Победата ми беше краткотрайна.
– Йохана трябва да си гледа собствената работа – отвърна Джейсън.
– Тя се притеснява, защото утре трябваше да бъдеш на специална учебна група, която според нея е задължителна.
Хватката на Джейсън върху бедрото ми беше единственото нещо, което издаваше нарастващото му разочарование.
– Това не е задължително. Тя знае това – отвърна той.
– Знае ли, че имаш нещо с това момиче?
Извиках от тона ѝ и дори не се опитах да призная храната пред мен.
– Знае ли, че имам приятелка? Не. Но ще разбере веднага щом я видя отново. Не знаех, че тя и аз сме достатъчно близки, за да обсъждаме живота ми извън училище.
Майка му сбърчи една от перфектно оформените си вежди.
– Моля те, кажи ми, че този коментар беше в полза на приятелката ти, защото аз съм тази, която хвана теб и Йохана да правите секс миналата пролет, докато бяхме на почивка в Хемптън през ваканцията ти.
Той беше правил секс с Йохана. Бях приключила. Не можех да издържам повече на това. Страхувах се за какво още ще ме просветли майка му. Започнах да се изправям, но ръката на Джейсън ме задържа.
– Стига толкова, майко. Успя да ме докараш до предела на възможностите ми. Не само накара Джес да се чувства нежелана и неудобна, но и я разстрои. А аз не обичам да я разстройвам. Благодаря ти, че промени мнението ми. Няма да присъствам на котилиона с Йохана. Ще и съобщя още днес, за да може да намери заместник. Може би ти ще и помогнеш с това. – Джейсън се изправи и протегна ръка към мен. – Хайде да вървим – каза той, като впери поглед в мен.
– Ти няма да си тръгнеш. Още не сме приключили – избухна майка му и аз скочих, като го хванах здраво за ръката.
– Да, свършихме – отвърна той, после се обърна и ни изведе от трапезарията директно към входната врата.
– Докарай колата. Готови сме да тръгваме – проговори Джейсън в телефона си, след което го прибра обратно в джоба си. Той отвори входната врата и се отдръпна, като ме остави да изляза навън.
Лимузината, която бях свикнала да виждам, спря пред къщата, а ръката на Джейсън беше на гърба ми и ме водеше към нея. Шофьорът едва беше успял да паркира, когато Джейсън сам отвори вратата и ми направи знак да вляза вътре.
След като пропълзя, той погледна към отвора между шофьора и нас.
– Просто карай, докато не ти кажа друго – каза той, след което натисна бутон, който повдигна преградата.
Страхувах се да го оставя да говори пръв. Не знаех дали гневът, който се търкаляше от него, се дължеше на мен или на майка му, или и на двете.
– Не е нужно да отменяш срещата с Йохана – казах аз, изненадвайки себе си. Особено след като вече знаех, че е спал с нея. Това промени всичко за мен.
– Не – каза той, вдигна ме и ме сложи в скута си. Облегнах се на него и поставих ръце на гърдите му, несигурна какво е планирал за тази позиция. В момента не се чувствах много привързана. – Йохана се превърна в една от тях. Точно като майка ми и нейната. Нямам никакво желание да правя каквото и да било за нея.
– Но ти искаше да го направиш – напомних му аз.
Той сложи ръце на бедрата ми и се загледа в мен.
– Миналата пролет и обещах, че ще я заведа – каза той, сякаш това обясняваше всичко. Трябва да е било по време на секса, който правеха. – Да се откажа от нея сега беше подло. Не исках да я оставям без придружител. Но сега ми е все едно.
– Защото се е обадила на майка ти – казах аз, опитвайки се да разбера какво точно го е ядосало.
Джейсън облегна глава на седалката и затвори очи.
– Не. Това просто ми даде извинение. Радвам се, че ми даде повод, защото щях да я отменя, преди да влезем в тази трапезария. – Той вдигна главата си обратно и ме погледна. – Нямаше да ти позволя да отидеш където и да било с Дуейн или някой друг. Мисълта, че си облечена секси, пиеш и танцуваш на плажа, където всеки може да те види и да си помисли, че си свободна, беше повече, отколкото можех да понеса. Ще те заведа на този проклет фестивал. Аз. Всички трябва да знаят, че си заета.
О. Сърцето ми отново направи онова нещо с трептенето и ръцете ми върху гърдите му се превърнаха в юмруци, за да не го разцелувам в знак на благодарност. Наложи се да се боря, но в крайна сметка той ме постави на първо място. Това беше почти толкова хубаво, колкото да бъдеш избрана първа. Щеше да е по-добре, ако беше избрал моите желания пред нейните, без да се налага да го заплашвам с друго момче.
Трептенето спря. Когато осъзнах как бях спечелила тази битка, това ми отне цялата радост. Първоначално той беше избрал нея. Не беше искал да я нарани, но нямаше нищо против да нарани мен.
– Няма да отида с Дуейн. Заведи я на котилиона. Това е, което първоначално искаше да направиш. Играх мръсно, а не трябваше да го правя – казах, като се преместих, за да се махна от скута му. Имах нужда от малко пространство.
Джейсън ме хвана за кръста и ме задържа там.
– Не е това, което исках да направя – каза той. – Това е, което беше правилно. Тя не заслужаваше да бъде изоставена в последната минута.
Той все още не го разбираше. Кимнах.
– Заведи я. Не искаш да я нараниш.
Усещах как ме изучава, но не исках да го погледна. Просто исках да се прибера вкъщи и да се заключа в стаята си. Тогава можех да плача и никой нямаше да ме види.
– Не обичам да наранявам хората по принцип – каза той бавно, сякаш се опитваше да разбере смисъла на думите ми.
– Знам. Ти си по-добър човек от мен. Всъщност, от повечето хора, които познавам. Ти си мислещ и любезен. Това е едно от нещата, които намирам за толкова безумно привлекателни в теб.
Джейсън премести палците си така, че те нежно погалиха корема ми.
– Тогава защо не ме поглеждаш? – Попита той.
Защото не си ме избрал първа. Тези думи звучаха повърхностно, но въпреки това се повтаряха в главата ми. Иска ми се това да не беше важно за мен. Иска ми се самооценката ми да беше по-добра и подобни неща да не бяха моя слабост.
– Тази сутрин беше интензивна и просто искам да се върна да спя – казах му, като се принудих да го погледна, за да не настоява на този въпрос.
Джейсън се протегна и взе брадичката ми между палеца и показалеца си, за да не мога да отвърна поглед.
– Ти не ми казваш нещо. – Звучеше разочарован.
– Не искам да говорим за това. Ще се оправя. Просто ми дай малко време да се справя със собствената си несигурност. Работя върху това – обясних, като се опитах да звуча несериозно.
– Никога не искам да те карам да се чувстваш несигурна. Ако трябва да посветя живота си на това да се уверя, че знаеш къде се намираш с мен, ще го направя. Така че не ми казвай тези глупости. Ако имаш нещо, с което трябва да се справиш, кажи ми. Аз ще го поправя.
Той не можеше да поправи това. Не осъзнаваше, че това вече е било направено. Незабавният му импулс беше да защити Йохана. Не и мен.
Чудех се дали я е обичал. Дали някога и беше казал, че я обича. Обичах го, но той не ми беше казал, че ме обича. Може би това беше причината. Не ме е обичал, но е обичал нея. Тя е имала тази сила върху него. Започнах да се движа отново, исках да се махна от него, но той продължаваше да ме държи неподвижно.
– Говори с мен, Джес. Моля те – помоли той.
– Трябваше да избираш и ти избра нея. Когато те притиснаха да отговориш, ти избра нейните чувства пред моите. Нищо от това, което се случи след това, няма значение. Защото беше след като те манипулирах. – Спрях и погледнах през прозореца, защото не можех да издържа да го гледам, докато си признавах това. – Исках да бъда първият ти избор, затова те принудих да избереш мен. Това беше погрешно. Не искам да ме поставяш на първо място, защото използвам ревността ти срещу теб. Искам да мислиш за мен на първо място, защото това е начинът, по който се чувстваш. Омръзна ми да се опитвам да бъда нечий първи избор. Правила съм го и съм изчерпана. Повече няма да го правя. Просто няма да го направя. – Хватката на Джейсън върху мен се отпусна и аз използвах тази възможност, за да сляза от скута му и да направя малко разстояние между нас. Не погледнах назад към него и не казах нищо друго.
Той искаше да говоря, а сега, когато го направих, нямаше какво да каже. Искаше ми се да стигна до бутона, за да съобщя на шофьора да ме закара до вкъщи. Исках да изляза от тази кола. Исках да бягам, докато не мога да бягам повече.
– Не осъзнавах, че те боли. Държеше се така, сякаш не беше голяма работа – каза той с болезнен глас.
– Наистина? С това ли искаш да се успокоиш? – Попитах ядосано. – Ако бях отишла на танци с приятел, защото му бях обещала, че ще го направя, и ти знаеше, че ръцете му ще ме докосват, докато танцуваме, как щеше да се почувстваш? Би ли бил съгласен с това?
Той не отговори. Знаех, че не може да ми каже честно, че няма да има нищо против. Когато му го бях хвърлила обратно в лицето, той се беше пречупил. Така че как би могъл да каже, че не мисли, че това ще ме притесни?
– Права си. Не мислех – каза той. – Първата ми мисъл трябваше да е да защитя теб и чувствата ти. Много съжалявам, Джес. Не съм добър в това. Не се занимавам с връзки и очевидно съм гаден в това. – Звучеше толкова победен.
Не можех да му се разсърдя. Не беше негова грешка, че не ме обича. Той се грижеше и това беше всичко, което някога щях да получа от него. Вече знаех това. Очаквах той да реагира така, както би реагирал един влюбен мъж. Той не можеше.
– Всичко е наред – казах аз, като се обърнах да го погледна. – Очаквах твърде много. Съжалявам.
Намръщената физиономия на Джейсън само се задълбочи.
– Не се извинявай. Всичко това е мое. Заслужаваш нещо по-добро от начина, по който се отнесох с теб тази сутрин. Но ако има някакъв начин да ми простиш, кълна се, че ще бъда по-добър. Ще разбера това нещо с връзката и ще я оправя.
Той беше готов да опита, което се броеше за нещо. Все още не разбираше, че първият му инстинкт трябваше да бъде да избере мен. Но тогава не беше влюбен, така че това нямаше да е първото, за което щеше да си помисли. Не търсех някой, който да ме постави на първо място, търсех някой, който да ме обича.
Осъзнаването беше тъжно и жалко. Бях позволила това нещо с Джейсън да означава твърде много. Не исках да изгубя и малкото време, което имах с него, докато в живота му не се появи някоя Йохана и той не се влюби до уши в нея, а аз не бъда забравена.
– Добре – казах аз, борейки се с емоциите, които мисълта, че ще го загубя, събуди.
– Добре? – Повтори той. – Простено ми е? Или ще помислиш за това, добре? – Попита той.
– Простено ти е – отговорих аз.
Той въздъхна с облекчение и наведе глава, за да улови устата ми със своята. Затворих всички други мисли и му се наслаждавах. Наслаждавах се на това нещо, което имахме и което си бях позволила да повярвам, че може да бъде нещо повече. Приех това, което беше реално, и го целунах в отговор, знаейки, че един ден ще имам нужда от всеки спомен, който мога да създам с него, за да ме топли.
ДЖЕЙСЪН
Когато тялото и се стопи върху моето, почувствах, че отново мога да си поема дълбоко въздух. Бях толкова ужасно уплашен. Нараненият поглед в очите и щеше да ме преследва в продължение на шибани седмици. Трябваше да измисля начин да и докажа колко важна е за мен. Дотогава трябваше да се уверя, че тя няма да си тръгне от живота ми в търсене на онзи мъж, който я поставя на първо място.
Непознатият мъж само ме караше да се отчайвам още повече. Положих я обратно на седалката, избутах блузата, която носеше, нагоре и плъзнах ръце под горнището и, докато гърдите и не запълниха ръката ми. Тихият и стон беше толкова дяволски сладък.
– Искам да си гола – казах ѝ и тя се наведе, за да мога да сваля блузата и потника от нея. – Кълна се, Джес, гърдите ти стават все по-съвършени всеки път, когато ги видя.
Зърната и се втвърдиха от похвалата ми.
– Тези неща, с които си мислише, да ме събудиш тази сутрин – каза тя и ми се усмихна. – Защо не ми ги покажеш?
Придърпах едно зърно в устата си и засмуках силно, докато тя не ме хвана за главата и не извика. Когато я пуснах, тя се задъхваше, а бузите и бяха зачервени.
– Ще трябва да сваля този анцуг, за да ти покажа, защото когато говорех за това какъв е вкусът ти, имах предвид конкретна област.
Устата и образува малко О и тя потрепери под мен. Щях да и покажа колко важно е щастието и за мен. Отново и отново.