Глава двадесет и шеста
ДЖЕС
За трети път тази седмица Крит се появяваше по време на смяната ми и създаваше проблеми. Той буквално ме беше измъкнал от един мъж, на когото танцувах в скута, докато ме увиваше в якето си. Беше проклел един клиент.
Бях молила Делила да ми позволи да се справя с него и да не го изхвърлят. Тя беше разбрала, когато разбра, че е семеен приятел, който трудно се справя с новата ми работа. Само ме беше предупредила, че е по-добре това да не се повтаря.
И така, сега Крит идваше и плащаше за всичките ми свободни часове за танци на колене и ме водеше на заден план, където продължаваше да ми казва, че ще се ожени за мен и че може да се погрижи за медицинските сметки на майка ми. Когато това не се беше получило, той ме беше молил да получа медицинска помощ. Бях му обяснила, че грижите, които щеше да получава мама, не бяха достатъчни. Medicaid не покриваше всичко, от което тя се нуждаеше, а и сметките за лечение щяха да започнат да се трупат скоро. Трябваше да се съблека за няколко години, за да я изплатя в сегашния и вид.
След като смяната ми най-сетне свърши, Крит ме изпроводи до пикапа.
– Не мога повече да издържам, любов. Ще трябва да спреш. Ще ме арестуват, мамка му, следващия път, когато се наложи да чуя някой от тези възбудени шибаняци да говори за циците ти и за нещата, които иска да ти направи.
Харесваше ми да се преструвам, че тези мъже не са там и не говорят за мен, нито мислят за мен. Като чух Крит да ми го казва, само се почувствах мръсна. Кожата ми беше чувствителна от това, че я търках силно, когато се къпех всяка вечер. Въпреки че никой не ме докосваше, усещах погледите им върху себе си. Това ме караше да се чувствам евтина и безполезна. Но аз бях платила всичките ни сметки и бях сложила достатъчно за разходите по операцията на мама, за да я планират сега.
– Крит, моля те. Просто спри да идваш. Иска ми се Рок никога да не ти беше казвал. Той знае защо правя това. Знае, че нямам друга възможност. Това, че ти знаеш, само ме затруднява. Можеш да идваш всяка проклета нощ, когато работя, но аз не мога да спра. Имам нужда от тези пари. Така че просто, моля те, остави това.
Крит ритна колелото ми и прокле, след което нададе гневен вик.
– Това са глупости! Къде е сега онова хубаво момче? А? С всичките му шибани пари? Искаше те, но избяга като дявол от тамян, когато нещата станаха трудни. – Той посочи към себе си. – Аз не бягам! На някого трябва да му пука, Джес. На някого трябва да му пука, иначе ще се изгубиш.
Вече се бях изгубила. Мразех да се гледам в огледалото. Чувствах се омърсена. Знанието, че майка ми е живяла целия ми живот по този начин, разби сърцето ми още повече. Тя го беше направила заради мен. Това ужасно, отвратително чувство, с което беше живяла заради мен. Уморената жена, в която се беше превърнала, имаше смисъл. Мъжете не можеха да я докоснат емоционално, защото тя ги беше отрязала. Сега вече разбирах това. Трябваше да го направиш, за да оцелееш. Ако си позволеше да се съсредоточиш върху това как те гледат на теб, беше твърде трудно.
– Това е моят избор. Направих го и ще живея с него. Няма да позволя на майка ми да умре! Чуваш ли ме? – Изкрещях, без да мога да контролирам емоциите си. – Няма да я оставя да умре! Така че се отдръпни на майната си. Просто ми трябва да се отдръпнеш. – Дръпнах вратата на пикапа и влязох вътре. Не погледнах Крит, докато си тръгвах от паркинга. Уверих се, че съм достатъчно далеч, преди да пусна първата сълза.
* * *
Апартаментният ни комплекс не беше в най-добрия район на града, но беше евтин. Това беше важното в момента. Мама имаше пистолет и бях дяволски сигурна, че мога да го използвам, ако се наложи. Посегнах към кутията си с инструменти, когато отворих вратата на пикапа, и държах пръста си на спусъка, докато тичах нагоре по стълбите и към вратата, която ни принадлежеше. Проверих дали съм сама, отключих вратата и побързах да вляза вътре, след което се върнах към заключването на трите ключалки, които ни осигуряваха известна сигурност.
След като се уверих, че сме в безопасност, тихо отидох в банята, за да се измия. Мама винаги спеше, когато се прибирах вкъщи, така че когато всяка вечер влизах вътре със спирала, която се стичаше по лицето ми, тя не трябваше да го вижда.
Пуснах водата на максимална температура, съблякох се и влязох в малкия душ, като оставих водата да ме измие. Затворих очи и си представих как мръсотията, която се лепеше по мен, се оттича заедно с водата. Това беше единственият начин, по който можех да се справя.
Останах под водата, като се сапунисвах отново и отново, докато водата не изстина. Понякога ледеността не беше достатъчна, за да ме отпрати. Имаше изтръпване, което идваше с леденостудената вода. Тази вечер не останах заради тази част. Бях изтощена психически и физически. Делила беше споменала, че тази вечер имам тъмни кръгове под очите, а после беше направила някаква магия с грим.
Пръстите на краката ми пулсираха от токчетата, които трябваше да носим цяла нощ, и се разплаках, когато тихо се отправих към спалнята и се сгуших в леглото. Мама тихо хъркаше до мен. Не си бяхме взели двустаен, защото това ни спести пари и защото къщата, която бяхме наели преди, идваше и с едно от леглата, които използвахме – то не беше нашето. Само моето легло ни принадлежеше. Не бяхме купували друго легло, когато и двете можехме да спим в това. А след като мама се справяше с химиотерапията, щеше да има нужда да съм близо до нея през нощта.
Придърпах завивките до брадичката си и затворих очи. Това беше любимата ми част от деня. Сега можех да избягам и да мечтая за неща, които са недостъпни за мен.
ДЖЕЙСЪН
Имах нужда от приключване. Това трябваше да е то. Не можех да продължа напред. Не можех да спра да мисля за нея и не можех да спра да бъда толкова ядосан на всички. Крещях на повечето хора, които се осмеляваха да говорят с мен.
Пикапът и не беше пред къщата и. Ничия кола не е била там. Мястото изглеждаше празно. Не бях излязъл, а вместо това бях казал на Кейн да ме закара до Лайв Бей. Ако тя не беше тук, някой щеше да е тук и да знае как да я намеря. Преди да си тръгна, и се обадих, но мобилният и телефон беше изключен. Размишленията върху това защо номерът и е изключен ме накараха да се разтревожа толкова много, че не можех да се съсредоточа върху истинската причина, поради която бях тук. За да приключа с нея. Трябваше да се видя с нея и да и кажа какво точно мисля за нея, а след това да си тръгна.
Да я видя отново и да видя, че тя не е това, което бях изградил в главата си, щеше да ми помогне да се справя със забравата и. Тя все още седеше на проклетия пиедестал в главата ми, а момичето по телефона, което ми беше казало, че е спало с Крит, не отговаряше на момичето, което ми беше казало, че ме обича. Единственият начин да докажа на себе си каква е тя в действителност, беше да я видя.
Влязох в Лайв Бей, а глупакът, с когото тя беше спала, пееше в микрофона. Тя щеше да е тук. Проследих тълпата за някой познат, но не видях никой познат и не видях Джес. Пристъпих през тълпата и погледнах назад към сцената точно в момента, в който любовника с очна линия ме погледна. Той спря да пее и присви очи срещу светлините на сцената, докато се взираше в мен.
Бях готов за това. Исках той да ми каже нещо. Нуждаех се от една основателна причина, за да го изритам. Направих крачка напред и очите му се фокусираха достатъчно, за да осъзнае, че вижда точно мен. Видях как един от членовете на групата го побутна, опитвайки се да привлече вниманието му. Той поклати глава, без да прекъсва ядосания си поглед, който беше насочил към мен.
Той посочи към мен.
– Ти! – Изръмжа той, скочи от сцената и се запъти към мен. Чух как останалите от групата зад него започнаха да се движат, но не можех да отвърна поглед. Какъв беше проблемът на този човек? Изглеждаше готов да ме убие. Аз бях този, който имаше шибаното право да се ядоса. Не той.
Когато стигна до мен, той отдръпна юмрука си и той се свърза с челюстта ми с размазан от зрението удар. Запътих се назад, неподготвен за замаха му, но успях да се съвзема навреме, за да избегна следващия му замах и сам да си го нанеса. Юмрукът ми попадна в лицето му с твърд удар.
Двама членове на групата го хванаха отзад, а другият застана пред мен, вдигнал ръце.
– Спокойно – каза ми той и аз предпазливо пуснах юмрука, който бях отдръпнал, за да поема още един задоволителен удар. Кръвта по устните му не беше достатъчна. Исках да го видя на шибания под, в безсъзнание. Той ми я беше отнел.
– Ще го убия! Той е жалко копеле и аз искам да е мъртъв! – Крещеше Крит, докато се бореше срещу хватката, която другите момчета държаха върху него.
– Успокой си задника, Крит. Да се биеш с Джейсън няма да и помогне. Не става дума за него и ти го знаеш, така че спри да хвърляш вината върху него и иди да се успокоиш – каза Рок, като застана до Крит. – Излез от това – каза му Рок.
Крит върна гневния си поглед към мен.
– Той я остави. Като разглезено, арогантно парче говно, каквото е. Дори не се опита да и помогне. Тя го обича този жалък кретен!
Рок застана пред Крит и каза нещо достатъчно тихо, за да не го чуя. Исках да знам какво според него съм направил на Джес, защото беше адски сигурен, че не си е изяснил фактите.
– Нека говори – казах аз. – Искам да знам какво точно съм направил, защото така, както гледам, аз бях този, който беше прецакан – казах на гърба на Рок и всички около нас млъкнаха.
Рок бавно се обърна и сега вниманието му беше изцяло насочено към мен.
– Извинявай? – Каза той. Предупреждението в гласа му само увеличи объркването ми. Какво им беше казала Джес, че съм направил?
– Не съм направил нищо на Джес. Тя преспа с него и прекрати отношенията си с мен – казах аз, като посочих Крит.
– Тя не е спала с мен! – Изръмжа Крит, борейки се да се освободи отново, докато те го задържаха. – Тя просто искаше теб! Повярвай ми, опитвах се като дявол, но тя искаше само теб и ти избяга, оставяйки я при първия признак на неприятност. Какво става? Една стриптизьорка не е достатъчно добра за теб? Да бъде принудена да се съблича, за да плаща болничните сметки на майка и. Това е твърде малко за твоя надменен задник?
– Стига! – Рок спря Крит. – Махни го оттук, преди сам да му затворя устата.
Вече не ме интересуваше, че Рок е с размерите и телосложението на тухлена стена. Трябваше да знам за какво, по дяволите, крещи Крит.
– Не! – Казах, като се приближих към него. – Искам да знам какво казва – казах на никого конкретно. – Кой се съблича, за да плати сметките на майка си за болницата? – Спрях, когато думите, излизащи от устата ми, щракнаха. – Не – казах, като поклатих глава. Те нямаха предвид… – Не! – Той лъжеше.
Крит ме погледна недоверчиво.
– Не знаеш – каза той, почти твърде тихо. – Тя не ти е казала, по дяволите. – Той поклати глава и се строполи от момчетата, които го държаха. – Ебаси! – Изръмжа той. – Ти дори не знаеш!
Обърнах се да погледна Рок, като все още усещах как ужасът от думите му се регистрира в мозъка ми.
– Какви болнични сметки? – Успях да попитам през стягащото гърлото ми напрежение.
– На майка и. Тя има рак. Те нямат застраховка и тя трябва да си направи мастектомия. Трябваше да се преместят на по-евтино място, а Джес трябваше да си намери работа, която да плаща сметките и да изплаща голямата месечна вноска, която трябва да прави на болницата за майка си, за да може тя да се оперира и да получава химиотерапия.
Гръдният ми кош се почувства така, сякаш някой току-що бе пуснал върху него товар от шибани тухли.
– Кога разбра?
– Преди около четири седмици.
– Той дори не знае – продължаваше да реве Крит. – Тя ми каза, че това не е негов проблем. Мислех, че го защитава, но тя дори не му е казала.
Погледнах го и цялата и история започна да придобива смисъл.
– Тя не е спала с теб преди четири седмици. – Това не беше въпрос. Знаех отговора.
– Ебаси, тя дори не ми говореше преди четири седмици. Беше прекалено заета да бяга от града, без да каже на никого. Не съм имал Джес, откакто ми я отне.
Кръвта ми заби в главата и знаех, че се задушавам, тъй като дишането ми беше затруднено.
– Къде е тя? – Попитах Рок.
– Тя е в Мобил при Делайла – отговори Крит вместо него. – Рок не знае нищичко. Аз съм човекът, който ходи там и плаща за всички проклети танци, за да не и се налага да ги дава на онези възбудени мъже.
Картината на тялото на Джес, изложено на показ пред куп мъже, беше достатъчна. Обърнах се и тръгнах да бягам.
Назад към част 26 Напред към част 28