Глава втора
ДЖЕС
Оставих вратата на паравана да се хлопне зад мен, преди да се замисля, след което се обърнах да я заключа. Просто в случай, че Ханк реши да вземе закона в свои ръце. Не че мислех, че е толкова глупав. Той знаеше кое е по-добре, отколкото да се гаври с майка ми.
– Това си ти, Джес? – Обади се от кухнята мама.
Можех и да отида да и кажа какво съм направила. Ако се появят ченгетата, тя трябваше да е нащрек.
– Да, това съм аз и може да имаме някакви проблеми – отговорих аз, минавайки през малката всекидневна и към кухнята. Къщата с пет стаи, в която бях израснала, беше от тухли и нищо особено, но наемът беше достъпен. Не се налагаше никой да ни помага, за да плащаме сметките. Мама винаги се беше грижила за нещата.
– Какво, по дяволите, си направил сега? – Попита ме мама, когато влязох в кухнята. Тя стоеше до кафеварката с цигара между червените си устни. Беше облякла само любимата си горещорозова сатенена роба. Сигурно се е приготвяла за работа и е решила да спре и да си направи кафе.
Издърпах един от кухненските ни столове с винилова тапицерия и седнах.
– Избих прозорците от пикапа на Ханк.
Мама дръпна цигарата от устните си.
– Какво си направил? – Попита тя.
– Той беше в „Лайв Бей“ с онази курва, с която се забавляваше. Той отново ме излъга. Свърших с него и исках да го накарам да страда.
Мама се отърва от пепелта си в мивката и като поклати глава, посегна към чашата с кафе. Дългата и руса коса все още беше хубава, но на лицето, което някога беше поразително красиво, сега се виждаха твърди бръчки от живота. Бях сигурна, че пушенето и също не е помогнало.
– По дяволите, момиче. Трябва да отида на работа след час. Какво ще стане, ако се появят ченгетата?
Не бях помислил за това. Нямам алиби. Повдигнах рамене.
– Ако ще идват, може би ще дойдат преди да тръгнеш.
Мама взе черното си кафе и се приближи, за да седне срещу мен.
– Поне добре ли си го изпила? Ако трябва да се занимаваме с полицаите, то по-добре да си е струвало. Тази вечер не съм в настроение за тези отегчителни гадости.
Усмихнах се, като си помислих колко добре се бях почувствала, когато видях как стъклата на хубавия му пикап се счупиха.
– Да, мисля, че се справих добре.
Мама кимна и загаси цигарата си, след което отпи глътка от кафето си.
– Той е глупав, жалък шибаняк, от когото трябва да стоиш настрана. Имаш живот пред себе си и ще бъда проклета, ако свършиш като мен. Ханк вече е зарязал едно момиче, за което няма да се ожени. Със сигурност не искам ти да бъдеш следващата му жертва. Този живот не е лесен и ти го знаеш. Имаш външност, с която можеш да си купиш живот от този свят. Възнамерявам да го направиш – каза мама, облегна се назад на стола си и кръстоса дългите си крака.
Това беше разговор, който водехме, откакто бях достатъчно голям, за да разбирам нещата. Тоест от около деветгодишна възраст. Когато майка ти е стриптизьорка в града, научаваш нещата много по-рано от другите деца. Няма време за невинност.
– Този път съм приключила с Ханк завинаги. Обещавам – уверих я аз.
Мама не изглеждаше така, сякаш ми вярва. Не можех да я виня. Това нещо с Ханк се беше проточило от години. Наистина трябваше да го пусна да си отиде. Той беше еднопосочен билет към живота, който бях гледала как живее майка ми. Колкото и да я уважавах за това, че не разчиташе на мъж да се грижи за нас, аз не исках този живот. Знаех колко много го мразеше.
– Колата ми за бягство беше Порше – казах и с усмивка. Все още не можех да преодолея тази кола… и човека в нея. Много извън моята лига. Много, много извън моята лига. Беше толкова богат, че направо миришеше на богатство. Освен това ме гледаше, сякаш бях странна птица, с която не знаеше какво да прави. Вероятно го бях изплашила до смърт. Той не беше оттук. Беше само на гости и щеше да се върне в което и да е имение, от което произхождаше.
– Не виждам много Поршета тук – отвърна мама със скептично изражение на лицето.
– Той не е беше местен. Предполагам, че е на почивка на острова. Изглеждаше като един от тях.
Мама кимна. Тя знаеше всичко за тези видове. Цял живот ме бяха предупреждавали за два вида момчета: такива като Ханк, които бяха „нищо повече от жалки гадове“, и после момчетата от острова, за които мама казваше, че „те преследват само заради секса и после се разделят“.
– Не се притеснявай за него. Сигурна съм, че той ме смята за луда – уверих я аз.
Мама повдигна вежди и се наведе на масата, за да ме погледне.
– Наистина ли мислиш така? Не съм те възпитавала да бъдеш толкова проклето наивна. Той е мъж, бебе. Това е всичко, което има значение. Един поглед към теб и той ще се върне. Ти просто бъди внимателна.
Бях се опитала да сваля не един богат местен жител в Сий Бриз, но това така и не се случи. Маркъс Харди беше в полезрението ми още от времето, когато бях малко момиче. Той беше приятел на братовчед ми Рок, но беше различен от нас. Живееше в голяма красива къща на плажа. Но Маркъс никога не е виждал в мен нещо друго освен забавление. Когато погледна Уилоу, никой друг нямаше шанс. Сега той беше женен, с дете и напълно забранен.
– Трябваше да те подтикна да отидеш в колеж. Можеше да срещнеш някого там и да се измъкнеш от това място. – Тя го каза така, сякаш „Морски бриз“ беше лошо място. Не го виждах по същия начин като нея. Обичах крайбрежния град, в който бях израснала.
– Не исках да си тръгвам – напомних и аз. Вместо това бях избрала да отида в местния колеж. Не исках да напускам този град или майка си. Ние бяхме екип през целия ми живот.
Мама въздъхна, бутна стола си назад и се изправи.
– Знам, захарче. Позволих ти да останеш, защото ми харесва да си тук. Но това не е правилно. Ще бъде трудно да намериш мъж, който да те измъкне от този живот, и ще бъда проклета, ако попаднеш в живота, който аз съм живяла.
Започнах да споря, когато някой почука на вратата. Мама погледна към входната врата, разроши косата си и дръпна деколтето на копринената си роба достатъчно ниско, за да покаже много впечатляващото си деколте.
– Иди и влез под душа. Имам това, момиченце. Не се притеснявай за нищо – каза тя и се обу в чифт червени обувки с токчета, които само правеха дългите и крака по-дълги. Усмихвайки се, забързах към банята и пуснах душа, но държах ухото си на вратата.
– Здравейте, офицер Бен. Знаеш, че не съм от момичетата, които приемат домашни посещения – каза тя с нисък, зноен глас, който я бях чувала да използва милион пъти.
– Добър вечер, Старла. Не искам да те безпокоя, преди да си… Той прочисти гърлото си и аз извърнах очи. Вече знаех, че добрият стар офицер Бен е редовен посетител на Джъгс, стриптийз клуба в покрайнините на Морски бриз. –
… да отида на работа. Но ми се обадиха за Джес и трябва да проверя това. Тя тук ли е?
– Не знам кой ти се е обадил, Бен – каза мама, като остави името му да се търкулне от езика и, сякаш се готвеше да се съблече само заради него, – но моето момиченце е тук с мен цяла вечер. Сега си взима душ, след като ми помогна да почистя днес. Дори можеш да провериш мотора на камиона и – студен е. Не го е карала цял ден. – Мама направи пауза и чух как токчетата и щракнаха по дървения под, докато пристъпваше към него. – И колкото и да ми харесва идеята да влизаш под душа ми, не се чувствам по същия начин, когато прекъсваш душа на малкото ми момиченце – каза тя с намекващ тон.
Майка ми беше добра в това.
– Да, разбирам това. Съжалявам, че те обезпокоих, Старла. Просто трябваше да го проверя. Имаше само един човек, който я е видял, и аз непременно ще проверя камиона и, преди да си тръгна, за да знаят, че алибито и е непробиваемо. – Той заекваше през цялото време, а аз прикривах устата си, за да не се разсмея. Вероятно в този момент той имаше наистина добра гледка към циците на мама. Тя ги използваше, за да си пробие път с противоположния пол, и винаги се получаваше.
Трябваше да ме види, за да може да провери дали съм си у дома. Дръпнах ризата си, взех една кърпа и я увих около себе си, преди да отворя вратата на банята. Очите на Бен се преместиха от похотливия си поглед върху майка ми към мен, когато измъкнах глава.
– Всичко е наред ли там, мамо? Чух гласове – извиках, като звучах колкото се може по-невинно.
– Да, момиченце. Всичко е наред. Просто е на гости офицер Бен – отвърна тя и ми се усмихна, докато се обръщаше да ме погледне.
Затворих вратата на банята точно когато офицер Бен се извини, че отново е обезпокоил мама.
– Всичко е наред, офицер. Вие просто си вършите работата и пазите нашия малък град. Кара ме да спя по-спокойно нощем, като знам, че имаме смели и отдадени мъже като теб, които се грижат за нас. Тази Марта със сигурност е късметлийка, че има такъв трудолюбив мъж като вас, който се прибира вкъщи вечер при нея.
Трябваше да извъртя очи. Фактът, че мъжете вярват в тези неща, не спираше да ме учудва. Бен имаше бирено коремче и плешива глава. Нищо в него не беше смело и тъй като знаех колко от трудно спечелените си пари харчи в „Джъгс“ няколко вечери в седмицата, виждайки как майка ми и другите жени там танцуват само по миниатюрни прашки, изобщо не вярвах, че Марта има късмет. Нито пък майка ми.
– Да, ами…- Той направи пауза и преглътна толкова силно, че можех да го чуя оттук. – Радвам се, че това ти помага да си почиваш спокойно. Правя каквото мога. Ще бъдеш ли на работа тази вечер?
– В момента се разкрасявам. Ще дойдеш да ме видиш? Надявам се да дойдеш. Може би ще имам специален танц в скута само за теб – отвърна мама.
От това ми се прииска да се задуша. Идеята, че може да направи това, без да повърне в лицата им, ме разтърси. Тя каза, че отдавна се е научила да изключва този ключ в главата си и да помни, че колкото по-добре се представя, толкова повече пари изкарва.
– Ще бъда там – каза офицер Бен. – Пропуснах те миналата седмица заради един инцидент в участъка. Цяла седмица си мислех за това.
– Радвам се да знам, че съм била в тази твоя глава – каза тя сладко.
– Винаги си“ – отвърна Бен и прочисти гърлото си, когато осъзна, че открито флиртува с почти голата ми майка на прага. – Трябва да тръгвам сега и да им съобщя, че Джес не е участвала.
– Направи това, а ние ще се видим по-късно – каза мама и токчетата и щракнаха, докато се отдръпваше от вратата.
– До скоро – извика Бен и вратата се затвори. Чух как ключалката щракна на мястото си, изключих душа и отворих вратата. Всички врати в тази къща се отваряха към всекидневната.
– Благодаря – казах просто.
Мама вдигна рамене и махна с ръка.
– Просто се радвай, че това е Бен. Той е лесен за работа. Ако беше Дейвид или Петел, щеше да ми се наложи да им покажа много повече от деколтето и краката си, за да ги отърва от следите ти.
Кимнах, а вината от това, че принудих майка ми да флиртува с женен полицай, за да ме измъкне от неприятностите, се настани в стомаха ми.
– Съжалявам – казах и.
Мама спря, преди да влезе в стаята си.
– Недей да се извиняваш. Някой трябваше да почупи пикапа на онова говно. Радвам се, че ти го направи. – После затвори вратата на спалнята си.
Стоях там и една усмивка дръпна устните ми. Никога през живота си не съм имала много приятелки, защото никой не ме разбираше и не искаше да се сближи с мен. Но майка ми, тя наистина беше най-добрата ми приятелка.
ДЖЕЙСЪН
Два дни по-късно все още си мислех за блондинката, която чупише пикапи. Тя беше нещо друго. Трудно се забравя. Нейната бейзболна бухалка стоеше в ъгъла на стаята ми и аз се опитвах да реша какво да правя с нея. Прецених, че точно сега не се нуждаеше от доказателства върху себе си.
Захилих се и поклатих глава. Помагах на едно момиче да се измъкне от отговорност за вандализъм. Това не бях аз. Но това ме накара да се усмихна. Предполагам, че имах нужда от малко екшън в живота си. Възнамерявах да и дам още няколко дни, а след това да отида да видя дали мога да я хвана вкъщи. Трябваше да и върна тази бухалка и исках да я видя отново. Това беше добро извинение.
Слязох по стълбите в лятната къща на брат ми точно когато входната врата се отвори и влязоха Джакс и приятелката му Сейди. Знаех, че ще дойдат за уикенда, и ги очаквах.
Джакс ме погледна и се усмихна.
– Разбивам ти партито.
– Познаваш ме, див съм. Надявам се, че ще се справиш – отвърнах аз.
Джакс поклати глава и се засмя.
– Да, тъжно ли е, че ми се иска в това да има някаква истина.
Сейди пощипна игриво ръката на Джакс, преди да дойде при мен и да ме прегърне.
– Не му обръщай внимание. Мисля, че си съвършен точно такъв, какъвто си. Няма нужда от диви партита.
Приятелката на брат ми беше красива по начин, който обръщаше главата. Имаше тяло и лице, каквито се виждаха на кориците на списанията. Но Сейди беше момиче от малкия град Морски бриз и не искаше да има нищо общо със светлината на прожекторите. Тя обичаше Джакс и се беше научила да се примирява с това, че хората пръскат лицето и навсякъде в медиите, но преди Джакс не обичаше да привлича вниманието към себе си. Което беше невъзможно да се избегне. Момичето привличаше вниманието навсякъде, където отидеше.
– Благодаря, Сейди. Можеш да се откажеш от живота на рок звезда, когато пожелаеш, и да дойдеш да живееш обикновения живот с мен – казах ѝ и намигнах на Джакс, който сега се мръщеше.
– Долу ръцете, братче – каза той и посегна към ръката на Сейди. – Не е смешно.
Това никога не преставаше да ме забавлява. Джакс никога не е имал несигурност. Дори преди да стане известен, той беше най-увереното момче, което познавах. Но ако някой погледнеше Сейди, той ставаше териториален. Това ме разбиваше на пух и прах.
– Престани, Джакс. Правиш глупости – каза Сейди, като му се намръщи и веднага го накара да изглежда съжалително. Това беше още по-забавно.
– Не се ядосвай – каза той.
Сейди погледна назад към мен.
– Готов ли си за малко компания? Мислех, че тази вечер ще си направим малка среща. Искам да се видя с всички, а и тъй като сме тук само два дни, ще е по-лесно, ако тук е само бандата. – Тя ме погледна с усмивка.
По дяволите, Сейди не беше моя, но беше трудно да и откажа. Бях почти сигурен, че ако се усмихнеше на някого, той щеше да направи каквото поиска.
– Разбира се – отговорих аз.
Джакс извъртя очи към мен, сякаш не беше пълна издънка, когато ставаше дума за нея. Какво ли е очаквал той? Аз бях мъж. – Ще отида да се уверя, че персоналът в кухнята е подготвен за допълнителните гости – каза Джакс на Сейди, докато натискаше целувка по бузата ѝ и тръгваше към кухнята.
– Вече се обадих и говорих с госпожа Мери. Тя е подготвена – обади се след него Сейди. Госпожа Мери ръководеше персонала и кухнята тук. Някога Сейди беше работила за г-жа Мери, така че я познаваше добре. Така Джакс се беше запознал със Сейди. Една вечер тя му сервира вечеря и съм сигурна, че тогава той беше потънал. Въпреки че се бореше упорито с това.
Джакс спря и се обърна, за да я погледне с усмивка, която списанията навсякъде обозначаваха като смъртоносно секси. – Тогава защо не ми помогнеш да отида до стаята ни, за да разопаковам багажа?
Видях как бузите на Сейди се зачервиха и тя стисна устни, за да не се усмихне.
– Добре, ако имаш нужда от помощ.
Джакс се върна при нея.
– Много помощ. Нямаш представа от колко помощ имам нужда.
– Или вие двамата отивате в стаята си, или ще хвърля ледена вода и върху двама ви – казах им аз.
Сейди сведе глава, а Джакс само ми се усмихна. – Ще се видим по-късно – каза той, като хвана Сейди за ръка и я поведе нагоре по стълбите.
Реших, че да отида на плажа и да се махна от тази къща за известно време е най-добрата идея. Не съм сигурен колко „разопаковане“ планираха да правят тези двамата.
* * *
Пет часа по-късно гласовете долу ставаха все по-силни, докато стоях в спалнята си и гледах към предния двор. Знаех, че трябва да сляза долу. Джакс щеше да иска да съм там. Но това не бяха моите приятели. Не че не ги харесвах – харесвах ги. Просто не ги познавах истински. Тогава идва и въпроса за Престън Дрейк.
Този човек не ми беше фен. Бях се опитал с всички сили да привлека вниманието на Аманда Харди, но в крайна сметка я загубих заради Престън. Трудно е да се конкурираш с лоши момчета с руси сърфистки коси. Не беше като да съм влюбен в Аманда. Любовта не беше нещо, което търсех. Никога. Тя беше просто красива и сладка. Това ми харесваше. Беше лесно с нея.
Почукване на вратата ме извади от мислите ми и се обърнах, за да видя брат ми, който стоеше там с ръце в предните джобове на дънките си.
– Планираш да се криеш тук цяла нощ ли?
Бях го обмислил. Не се държах добре с хора, които не познавах. Бях от по-тихите. Джакс беше личността в семейството.
– Щях да сляза след минута.
Джакс сбърчи вежди.
– Изглеждаш така, сякаш предпочиташ да си някъде другаде.
Повдигнах рамене.
– Не съм любител да се срещам с хора, които не познавам толкова добре. Но ще го направя заради Сейди.
Джакс влезе в стаята.
– Ако се притесняваш за Престън, не се притеснявай. Той наистина е готин човек.
Засмях се. Той не беше виждал онази страна на Престън, която аз виждах.
– Повярвай ми, той не е много сговорчив, когато става дума за Аманда.
– Може би не. Но той я има. Вече са заедно достатъчно дълго, за да се чувства сигурен. Ти се срещаше с жената, в която той беше влюбен. Мога да разбера момента му на лудост.
Джакс би го направил. Беше се справил със същото нещо с Маркъс Харди. Сега бяха приятели. Тъй като Маркъс беше женен и имаше дете, той вече не представляваше заплаха за Джакс. Аманда и Маркъс са брат и сестра, а Маркъс работеше в къщата през същото лято, в което и Сейди.
– Слизам там – казах му аз. – Кълна се. Освен това съм гладен.
– Добре, защото подозирам, че ако не слезеш долу, Сейди ще бъде тук в следващите пет минути. Тя се притеснява, че ще се почувстваш изоставен.
Напомних си, че правя това за Сейди.
– Хайде да вървим – казах му.
Последвах Джакс до стълбите и се вгледах в тълпата, която се събираше във фоайето, докато Сейди отново отваряше вратата, за да пусне още от приятелите си.
Когато бях с Аманда на сватбата на Маркъс и Уилоу, се бях запознала с няколко от тях. Всички изглеждаха много мили, но Престън беше един от тях. Не бях сигурен доколко добре ще ме приемат. След сватбата напуснах “ Морски бриз“ в добри отношения с всички. Беше лесно да се види кой е този, когото Аманда искаше. Дори не се опитах да я спечеля. Сърцето на момичето очевидно принадлежеше на Престън.
Влезе Маркъс Харди, който държеше бебе в червено-бяло одеяло, на което сякаш имаше слонче. Сейди изпищя от радост и прегърна съпругата на Маркъс, Уилоу, а след това протегна ръка, за да вземе бебето от Маркъс. Преди две години тази сцена не беше нещо, което някой от тях би си представил. Маркъс беше решил да привлече вниманието на Сейди, но не можеше да се конкурира с Джакс. Но тогава никой никога не можеше да се конкурира с брат ми. Никога не съм се осмелявал.
– Аз го взимам след Сейди – обади се гласът на Аманда точно когато я видях да влиза в стаята.
– Ти го получаваш през цялото време – каза и Сейди, като се усмихваше на бебето.
– Той обича леля си Манда – похвали се Аманда над бебето. Не бях виждал Аманда от сватбата на Маркъс и Уилоу. Дългата и руса коса висеше свободно по гърба и, а тя носеше пола, която показваше загорелите и крака. Престън се приближи зад нея и постави ръка властно на бедрото и, а аз замръзнах. Това може би е лоша идея.
– Кълна ти се, че той е приключил с това – прошепна Джакс до мен.
Кимнах и тръгнах надолу по стълбите към групата. Не че се страхувах от Престън – просто не исках да прекарам нощта, чувствайки се като нежелан гост. Нямах нищо против да не се появя на това нещо.
– Кейдж и Ева идват. Те все още свикват с живота с бебе – каза Ева на Сейди.
– Нямам търпение да видя Блайт – каза Сейди с щастлива въздишка.
Още едно бебе? По дяволите, тази група се размножаваше като зайци.
– Тя е прекрасна – каза Уилоу. – Не се шегувам. Като казвам, че е прекрасна. Бузките и са толкова пухкави, а очите и са като на Кейдж. Ева не може да я заведе никъде, без да бъде спряна от милион души, които да и се порадват. – Тя се усмихна щастливо.
Стигнахме до най-долното стъпало и Сейди ни забеляза. Тя засия ярко. Не установих визуален контакт с Аманда и дори не погледнах в посока на Престън. Вместо това се приближих, за да стисна ръката на Маркъс и да го поздравя за детето.
– Радвам се да те видя – каза Маркъс и ми се усмихна.
– Аз също. Изглежда, че сте добавили още един член към семейството – отвърнах аз. – Поздравления.
– Благодаря. Той не ми дава да спя през нощта, но нямам нищо против. Това е добър момент да поговорим за футбол. Научих го рано.
Засмях се и се обърнах към Сейди, която държеше малкото момче, за да го видя.
– Джейсън, запознай се с Илай Харди – каза тя с мекия си глас, запазен за бебета.
– Приятно ми е да се запозная с теб, Илай – отвърнах аз. Детето се усмихна и пъхна ръка в устата си. Малката пухкава коса на главата му беше червена като на майка му, но детето ми напомняше на Маркъс. Може би това бяха очите му.
– Гладен съм. Цяла нощ ще стоим и ще гледаме бебета, или тук има и храна? – Каза нов глас, като отвлече вниманието ми от бебето. Разпознах го, но не можех да си спомня името му. Беше прибрал дрейдовете си на опашка. Татуировки украсяваха по-голямата част от ръцете му, а една дори стигаше до врата му. Не се загледах достатъчно дълго, за да разбера какво е това. Устните му бяха пробити и когато говореше, можеше да се види металът в устата му.
– Имаме много храна, Дуейн – отвърна Сейди и му се усмихна, сякаш не беше страшен пич.
– Добре – каза той, приближи се и спря, за да целуне главата на Ели, което не беше това, което очаквах да направи. – По дяволите, това дете е сладко. Но пък прилича на майка си.
Маркъс само се ухили.
Дуейн ме погледна и спря. Погледът му се премести от мен към мястото, където знаех, че зад мен стоят Аманда и Престън. По лицето му се разтегли бавна усмивка.
– Да, по дяволите. Това трябва да е гаден тон забавление. Престън, ще се държиш добре с Джейсън?
Очите на Сейди се разшириха и всички притихнаха. Реших, че сега е добър момент да се обърна към тях и да приключа с това.
Аманда гледаше към Дуейн, сякаш се канеше да му замахне, но Престън имаше забавна усмивка на лицето си.
– Винаги играя мило – каза Престън с лениво надиграване, което добре подхождаше на външния му вид на сърфист. – Нямам проблем с Джейсън. Поне вече не. – Той пусна ръката си от талията на Аманда, пристъпи напред и протегна ръка към мен. – Нямам никакви неприятни чувства – каза той.
Трудно беше да не харесаш това момче. Стиснах ръката му. – Съвсем не – отвърнах аз.
– Добре – каза той и се отдръпна, за да сложи отново ръката си върху Аманда. – Виждаш ли, копеле? Всички сме добре – каза Престън на Дуейн.
Дуейн само се засмя и поклати глава.
– Разбира се, че си.
– Добре, Дуейн, недей да разбутваш всички. Ние сме в къщата на Стоун – каза Маркъс, като се опита да звучи дипломатично.
Дуейн сви рамене и погледна назад към Маркъс.
– Просто се забавлявам.
Вратата отново се запълни, този път с масивната тухлена стена, която беше Престън. Едно малко момиченце с глава, пълна с къдрици, тичаше около краката му, пищейки името на Престън. Обърнах се, за да видя как Престън се протяга и я хваща точно когато тя се хвърля в ръцете му. Рок и съпругата му Триша бяха осиновили сестричката и братчетата на Престън, когато майка им почина, което направи тази група от приятели още по-сплотена.
– Липсваше ми – каза момиченцето и запрати шумна, мляскаща целувка по бузата на Престън.
– И на мен ми липсваше – каза той.
– Съжалявам, че закъсняхме – каза Рок. – Триша води момчетата на футболната тренировка. Трябваше да отида да взема Дейзи. Джес я гледаше в къщата, докато ние бяхме на тренировката на момчетата.
Главата ми се завъртя при името Джес. Името на момичето, което бях спасил онази вечер.
– Позволяваш на Джес да гледа Дейзи? – Попита Уилоу, звучейки изненадано.
Рок я погледна и се намръщи.
– Тя е моя братовчедка. Знам, че не си фенка на Джес, но тя се справя добре с Дейзи.
– Тя наистина не е толкова лоша – изпъшка Лоу.
– Знам, че си имала лош опит с нея, но Джес е лоялна до безобразие и обича тези деца. – Това ме накара да бъда още по-любопитна. Ако това беше същата Джес, която беше потрошила пикапа на гаджето си, тогава можех да разбера загрижеността на Лоу. Тя не изглеждаше като типаж на детегледачка.
– Изглежда толкова летяща – каза Уилоу и се намръщи.
Дуейн се върна в стаята с шепа чипс.
– Ти просто се притесняваш, защото Джес си беше навирила секси задника на Маркъс. Не означава, че е лошо момиче. Просто понякога е малко заблудена.
Аманда хвърли раздразнен поглед към Дуейн.
– Не повдигай този въпрос. Това е стара история.
– Недей, пич. – Гласът на Маркъс прозвуча умолително.
– Джес прави някои неща, които не са добре обмислени, и е импулсивна, но все пак е добра с Дейзи – защити я Рок.
– Онази вечер тя разби пикапа на Ханк – посочи Маркъс.
Тази група току-що беше спечелила пълното ми внимание. Не можех да се сдържа да не се усмихна. Трябваше да потъркам с ръка устата си, за да не забележи никой. Говореха за горещата блондинка, на която бях помогнал да избяга.
– Какво е направила? – Попита с шокиращ ужас Сейди.
Уилоу въздъхна и поклати глава.
– Приятелят и, с когото се срещаше, и изневеряваше и тя взе една бухалка или нещо подобно и счупи стъклата на пикапа му и очевидно направи няколко вдлъбнатини отстрани, преди да избяга.
Престън се засмя развеселено.
– Съжалявам. Но е адски смешно. Всеки път, когато го чуя, не мога да се спра да не се смея.
Рок поклати глава.
– Лудо момиче. Ханк си го беше наумил, но все още не мога да повярвам, че го е направила. Макар че тя твърди, че не го е направила, и единственото доказателство е, че Ханк казва, че я е видял да бяга и я е преследвал. След това казва, че тя се е качила в едно порше и е избягала. Точно това е лъжа. В града няма никой с Порше. След това, когато полицаите стигат до дома и, майка и казва, че Джес е била с нея през целия ден и е била под душа. Полицаят каза, че капакът на камиона и е хладен, така че не можел да спори със Старла.
Усетих погледа на Джакс върху себе си, но не се обърнах. Почти можех да чуя мислите му. Той знаеше кой притежава Порше в Морски бриз – знаеше.
– Познавайки Ханк, той е бил пиян или дрогиран. Но това със сигурност звучи като нещо, което Джес би направила. Никой друг не е имал мотив. А и всички знаем, че Старла вероятно забавлява не едно от ченгетата в Морски бриз в „Джагс“ – каза Престън, все още развеселен и усмихнат.
Джагс? Какво е Джагс? Не попитах. Вместо това замълчах. За щастие Джакс така и не спомена за Поршето, което беше оставил паркирано в гаража тук.
Назад към част 2 Напред към част 4