Аби Глайнс – Морски бриз – Лошо поведение – книга 6 – част 5

Четвърта глава

ДЖЕС

Как го е направил? Една секси, забавна усмивка на Джейсън и вече бях напълно престанала да съм готова да набия Тиф. Исках да прокарам пръстите си през неговите, но не исках да го плаша. Той сякаш ме чакаше да направя някоя глупост. Или да се объркам. Не беше нужно да казва нищо – виждах го в очите му.
– Това е братовчед ми Рок и един от най-добрите му приятели, Дуейн – казах му, без да искам да си помисли, че имам само приятели момчета. Дори това да беше вярно, не звучеше добре. В действителност те бяха приятели на Рок. Бях флиртувал с повечето от тях и бях вбесила всичките им жени. С изключение на жената на Рок, Триша. Тя ме обичаше. И след това, разбира се, Аманда. Тя никога не ме е осъждала и не ме е гледала отвисоко. В училище винаги се беше старала да говори с мен и да се държи така, сякаш сме добри приятели. Преди малко повече от година тя реши да поеме по дивата страна и дойде при мен за съвет. Тогава приятелството ни се затвърди.
Очите на Рок срещнаха моите и той се усмихна, а после се преместиха върху Джейсън и усмивката му избледня. Дали защото той очевидно не беше оттук? Бих си помислил, че ще се радва да ме види с някой толкова чистоплътен. Всъщност всеки друг, освен Ханк, би трябвало да го накара да се усмихне.
Рок се изправи, а аз се зачудих дали да не застана пред Джейсън. Преди да успея да реша какво да направя, Джейсън пристъпи до мен.
– Рок, Дуейн, радвам се да ви видя отново – каза Джейсън с позната лекота. Замръзнах.
Това нямаше смисъл.
– Е, ще ме прокълнат – каза Дуейн с гръмък смях.
Намръщената физиономия на Рок се превърна в наперена.
– Искаш ли да обясниш това? – Попита той Джейсън.
– Аз съм Поршето – отвърна той простичко.
Веждите на Рок се изстреляха нагоре и той погледна към мен, а след това отново към Джейсън. Той прокара ръка по бръснатата си глава.
– Защо не се сетих за това? – Промълви той.
Отворих уста и се канех да попитам какво, по дяволите, се случва, когато Дуейн изпусна още един дрезгав смях.
– Ебаси майката! Това е безценно. А ти не каза и дума за това онази вечер.
Онази вечер? Обърнах се към Джейсън, а той ми се усмихна извинително. Знаеше коя съм? Той е бил с Рок онази вечер? Как?
– Би трябвало да съм ядосан, че не си казал нищо, но донякъде се радвам, че не си го направил – каза Рок. – Поршето беше единственото нещо в тази история, което караше Джес да изглежда невинна. Той седна обратно на стола си.
Най-накрая намерих гласа си.
– За какво говорите? – Попитах, като ударих с ръка по масата, за да привлека вниманието им.
Рок ме изгледа, сякаш бях луда, после погледна обратно към Джейсън. Въпросът в очите му само ме обърка още повече.
– Тя остави бухалката в колата ми. Занесох я обратно при нея тази вечер. Озовахме се тук. Всъщност не сме говорили за много други неща. Дори не сме стигнали до фамилните имена – обясни Джейсън на Рок, след което погледна към мен, сякаш чакаше нещо да ми хрумне.
– Значи не знаеше, че тя е моя братовчедка до онази вечер? – Попита Рок.
– Нямах представа – отговори Джейсън.
Рок въздъхна и кимна към мен.
– Пич, тя няма да приеме това добре. Трябваше да и кажеш, преди да влезе тук с теб.
Бях престанал да се опитвам да чета между редовете.
– Кой си ти? – Поисках.
Джейсън отвори уста, после я затвори. Колко ли му беше трудно да ми каже откъде познава Рок?
– Запознайте се с Джейсън Стоун, единствения брат на Джакс Стоун, скъпа – обяви гръмко Дуейн.
– Сериозно? – Каза Рок, като погледна Дуейн.
– Какво? – Той се беше заел да го каже за кой ли път. Напрежението ме убиваше – отвърна Дуейн.
Аз, от друга страна, просто стоях и се взирах в Джейсън. Как не бях видяла това? Толкова много приличаше на Джакс. Бях виждал Джейсън в таблоидите и по телевизията с Джакс. Бях го видяла със Стар на музикалните награди. Всички бяха говорили за това, че Стар преминава от един брат Стоун към друг. Преди това го бях видяла в някои таблоиди с момиче от един от най-новите музикални клипове на Джакс. Бяха се държали доста горещо в един клуб. Не можех да повярвам на това.
– Трябваше да те позная – казах аз.
Джейсън сви рамене.
– Аз не съм Джакс.
Въпреки че тонът му беше лишен от всякаква емоция, можех да го видя в очите му. Той ме изпитваше. Не ми беше казал кой е, защото предполагаше, че ще се отнасям с него по различен начин. Истината е, че вероятно е бил прав.
Майка ми не е отгледала идиот. Разбира се, имаше много неща в живота, които не знаех. Като алгебрата, например. Не ми вървеше. Но мъжете – аз познавах мъжете. От години наблюдавах как майка ми ги манипулира. Джейсън искаше да бъде нормален. Добре. Щях да се отнасям с него като с всеки друг мъж.
– Не, ти не си Джакс – отвърнах аз. Погледнах към Дуейн. – Донеси ми една бира, моля те.
Не пропуснах да забележа как пробитата вежда на Дуейн се вдигна от изненада. Никога не съм казвал „моля“. Поне не и на него. Това беше заради Джейсън.
– Време е да танцуваме, островно момче – казах, намигнах на Джейсън и тръгнах към тълпата, без да чакам да видя дали ме следва. Не се съмнявах, че ще го направи.
Изведнъж едно момче застана пред мен и ме хвана за бедрата. Това беше Уил Форт, най-добрият приятел на Ханк. – Здравей, захарче, идваш да ме видиш ли? – Попита той. Бях използвала Уил само веднъж, за да ядосам Ханк. Не си заслужаваше. Уил имаше твърде много разхлабени винтове.
– Продължавай да мечтаеш, Форт – отвърнах аз, като с тласък свалих ръцете му от бедрата си. Той се спъна назад и се блъсна в друга двойка. Не че аз бях толкова силна, а той вече беше толкова пиян.
Той просто се превиваше от смях. Забавлението на лицето му ме накара да искам да го зашлевя.
– Мога да играя грубо, захарче. Ханк каза, че така ти харесва – измърмори Уил.
Отворих уста, за да му кажа как ще го ритна по топките, когато нова ръка се настани на бедрото ми. Изненадана, се обърнах и видях Джейсън, който се взираше в Уил. Това не беше очаквано, но със сигурност беше приятно стечение на обстоятелствата. Бях изненадана, че изобщо му пукаше.
– Вероятно е най-добре да се отдръпнеш и да я оставиш на мира. От погледа и личи, че грубостта, с която планира да те нарита, ще те остави смачкан на земята.
Уил премести погледа си към Джейсън и аз видях изненадата в очите му. Беше очевидно, че Джейсън не е един от нас. Мислено се разкрещях. Трябваше да махна Джейсън от Уил, преди да е казал нещо унизително. Обикновено той се опитваше да се шегува с майка ми.
– Хайде да вървим – казах на Джейсън, обръщайки се с лице към него и го преместих обратно в тълпата.
Джейсън тръгна с готовност, но очите му не изпускаха Уил, докато той се отдръпваше. Хареса ми защитната му жилка, но истината беше, че дори пияният Уил можеше да му набие задника. Момчета като Джейсън нямаха уменията да се справят с човек, който е израснал, бит от баща си, докато не е бил достатъчно голям, за да започне да отвръща на ударите.
– Твой приятел? – Най-накрая попита Джейсън, когато бяхме достатъчно дълбоко в тълпата, за да не се вижда Уил.
– Малък град. Местните се познават помежду си – отвърнах аз, което не беше съвсем вярно. Но не исках да давам на Джейсън урок по история на живота ми.
Имаше голяма вероятност Уил да предупреди Ханк, че съм тук с някакво момче. Ханк все още не ми беше ппростил за това, че разбих пикапа му, а аз не бях в настроение да се изправям пред него. Особено с Джейсън тук, за да го види.
– Това беше лоша идея – казах му аз. – Имам по-добра.
Джейсън не отговори, но беше любопитен.
– Можеш ли да плуваш, островно момче?
На устните му се появи крива усмивка.
– Да.
– Добре – отвърнах аз, хванах го за ръка и го издърпах през телата, докато не се озовахме пред вратата. – Знам едно място, което не е толкова претъпкано.

ДЖЕЙСЪН

Когато Джес ме беше попитал дали мога да плувам, не бях очаквала това. Не бях от хората, които нарушават закона.
Гледах как Джес се качва на високата желязна порта и обмислях глупостта на това, което се канех да направя. Тя знаеше, че имам пряка видимост към полата ѝ, и използваше това в своя полза. Погледнах назад към празната къща на плажа и се зачудих дали това е нещо обичайно за местните жители. Очевидно не за първи път правеше подобно нещо.
– Идваш ли? – Попита Джес, като преметна крак през оградата и ми се усмихна. Не бях от тези, които се отказват от предизвикателство, но пък никога не се бях осмелявала да прескоча оградата на къща, която не беше моя. – Не ме пускай – каза Джес и започна да се спуска надолу от другата страна на портата.
Огледах се наоколо, за да се уверя, че не привличаме внимание, преди да се протегна и да се хвана за хладния метал. Пътуването нагоре беше много по-лесно, отколкото Джес го беше представила, но тя носеше къса пола и ботуши. Което, честно казано, беше предимството на цялото това нещо. Трудно беше да откажеш на тези крака.
Когато стъпалата ми удариха земята от другата страна, се обърнах и видях Джес, която стоеше до басейна, потопила пръсти във водата, облечена в чифт горещо-розови бикини, които не покриваха почти нищо, и подходящ сутиен. Тя вдигна очи и ме стрелна с дразнеща усмивка.
– Ела и ме вземи – подиграваше се тя, преди да се гмурне във водата.
Знанието, че тези розови сатенени ленти, които не прикриваха почти нищо от стегнатото и тяло, са хубави и мокри, беше целият стимул, от който се нуждаех, за да се съблека. Поглеждайки към къщата пред нас, наистина се надявах, че е права и това място всъщност се дава под наем, но в момента е празно.
Захвърлих дънките и ризата си върху най-близкия шезлонг, преди да се обърна назад и да видя как Джес ме наблюдава. Върхът на езика и изплува, докато облизваше водата от долната си устна.
Ад. Това може би си заслужава евентуалните неприятности, в които можем да се забъркаме. Видях я да трепери и реших, че вероятно е най-добре да се гмурна. В момента имах нужда от студена вода.
Когато главата ми се откъсна от повърхността, Джес седеше над водата и се усмихваше.
– Трябва да призная, че не мислех, че ще го направиш. Страхувах се, че може да плувам сама – каза тя, след което се приближи до мен.
– Почти не го направих – казах и честно.
Тя наклони глава и един дълъг кичур коса падна върху рамото и.
– Какво промени решението ти?
Погледнах надолу към водата. Светлините на басейна осветяваха тялото и. Бих могъл да бъда джентълмен и да излъжа, но реших, че Джес не е от момичетата, които искат подходящ отговор. Тя искаше истината.
– Тези бикини – отговорих аз.
Очите на Джес се разшириха, а след това тя отметна глава назад и се засмя. Нямаше дразнеща, срамежлива усмивка. Това беше освежаващо. Момичето знаеше, че е адски секси, и това и харесваше. Тя го използваше.
Когато ме погледна обратно, в очите и имаше лукав блясък, докато се приближаваше към мен. Водата беше дълбока само метър и половина, така че краката ми все още докосваха дъното с лекота. Позволих и да го направи. Изглеждаше сигурна в това, което прави, а на мен ми харесваше шоуто.
– Обикновено го правя гола – каза тя шепнешком.
– Не бих се оплакал.
Тя сложи ръце на раменете ми, за да я задържа.
– Искаш да съм гола? Тогава довърши събличането ми.
Колкото и да беше съблазнително, не се хванах на въдицата. Бях правил безсмислен секс. Еднодневните връзки с фенки не бяха нещо ново за мен. Просто не исках това с Джес. Нещо не беше наред в очите и. Разбира се, тя се хвърляше към мен с отворена покана, но в нея имаше тази тиха молба, почти като че ли ме молеше да не го правя.
Протегнах ръка и докоснах долната и устна.
– Не тази вечер.
Устните и се нацупиха, а в очите и проблесна несигурност. Тя не беше очаквала това.
– Промени ли си мнението си да се занимаваш с това? – Попита тя, като се отдръпна от мен и заплува обратно към мястото, където не можеше да докосне дъното.
Не ми хареса терминът „да се занимаваш с това“, нито начинът, по който прозвуча от устата и.
– Не си играй, Джес – отвърнах аз. Трудно ми беше да устоя на желанието да тръгна след нея и да я дръпна в прегръдките си, за да целуна нараненото и лице.
Тя изпусна силен смях.
– Аз не играя игри.
Да, играеше. Животът и беше една голяма игра.
– Не събличам момиче, ако нямам намерение да го чукам.
Джес спря да стъпва за секунда и напълни устата си с вода, преди да я изплюе.
– Не мога да повярвам, че току-що каза това.
– Какво? Истината?
Тя поклати глава.
– Не. Аз просто… Изглеждаш толкова излъскан и учтив. Не очаквах, че наистина ще ме съблечеш, така че това не беше голяма изненада, но ти каза „майната му“.
Този път се засмях. Тя наистина нямаше представа.
– Не забравяй кой съм аз. Джакс може да е зает, но аз никога не съм бил. Наслаждавам се на живота му дори повече от него.
Джес започна да казва нещо, когато мигащи червено-сини светлини осветиха тъмнината. Тя погледна към портата, която бяхме изкачили, за да стигнем дотук, после се върна при мен.
– Време е да бягам – каза тя, преди да доплува до ръба на басейна и да излезе.
Имахме време само да си вземем дрехите, преди полицаят на портата да насочи фенерчето си към лицата и на двама ни. – Джес, мислех, че вече сме говорили за това – каза полицаят с раздразнен тон, преди да извади комплект ключове и да отключи портата.
Наблюдавах как езикът на тялото на Джес моментално се промени. Тя захвърли дрехите си настрани и се запъти към полицая, когато той влезе вътре.
– Но ми стана горещо, Уолт, и имах нужда да се разхладя.
Полицаят въздъхна и ме погледна. – Обзалагам се, че ти е станало горещо. Казах ти, че следващия път, когато направиш тази глупост, ще те прибера.
Джес се приближи до него и дръпна предната част на ризата му.
– Но тогава това нямаше да е никак забавно. Мама работи тази вечер и аз ще остана там цялата мокра, докато не дойде да ме измъкне.
Това работеше. Полицаят беше забравил за съществуването ми, докато гледаше Джес в мокрите и гащи.
– Не трябваше да…
– Плувам, знам. Съжалявам. Наистина съжалявам. Но се изпотих, докато танцувах, а едно нощно плуване звучеше толкова добре. Бях лошо момиче. Знаеш, че имам слаби моменти.
Ръката и вече лежеше разперена на гърдите му, докато той дърпаше яката си.
– Кой е с теб? – Попита той, като все още не откъсваше поглед от нея.
– Той е невинен. Умолявах го да дойде с мен. – Тя потупа гърдите му. – Защо не го пуснеш, а след това можеш да ме вземеш при себе си, ако искаш това.
Нямаше да позволя на извратеното ченге да я вземе без мен. Оценявах факта, че тя се опитваше да ме измъкне от това, но човекът беше достатъчно стар, за да и бъде баща.
– Трябва да направя нещо, за да те накарам да спреш това – каза той, а очите му гледаха надолу към гърдите и.
– Просто го остави да си тръгне. Ако ми обещаеш да ми дадеш едно одеяло, за да не замръзна, ще чакам в кабинета ти, докато мама си тръгне от работа.
Той щеше да се хване на стръвта.
– Ти тръгваш, а аз отивам с теб – казах аз, дръпнах ризата си и отидох да застана зад нея.
Главата на полицая се вдигна и погледът му намери моя. Похотливият блясък в очите му бързо се превърна в раздразнение.
– Това беше моя идея. Не се меси – каза Джес и посегна да стисне ръката ми в опит да ме накара да замълча.
Погледнах надолу към нея.
– Качих се на тази порта и влязох в басейна с теб по собствена воля. – Очите и се разшириха, но тя не каза нищо повече.
– Не ми изглеждаш познат – изръмжа полицаят.
Бях осуетил плановете му и си бях създала враг. Усмихвайки се, вдигнах очи, за да срещна гневния му поглед.
– Джейсън Стоун. Отсядам на острова във ваканционната къща на брат ми.
Обикновено не използвах името на брат си като начин да въздействам на хората. Но точно сега бях дяволски сигурен, че това е единственият начин да предпазя Джес от това да бъде откарана от гадняра.
Разбирането озари очите на полицая и той погледна към Джес, която все още ме гледаше, сякаш не можеше да повярва, че правя това.
– Искаш да кажеш, че си брат на Джакс Стоун?
– Искаш ли документ за самоличност? – Попитах, имитирайки раздразнения му тон от преди.
Той поклати глава и се отдръпна от Джес.
– Не, това няма да е необходимо. Ще, хм, пусна и двама ви, но бъдете разумни и се дръжте настрана от тази. Тя е пълна с неприятности.
Кръвта ми се разгорещи и стиснах юмрук отстрани. Кучият син само преди секунди я беше тормозил с очите си. А сега ме предупреждаваше да се пазя от нея.
– Аз съм голямо момче – отвърнах с отвращение.
Полицаят се обърна да си тръгне, после спря.
– Върви напред и си облечи дрехите. След това се махай оттук. Трябва да затворя отново.
Много се опитвах да не гледам Джес, докато навираше мокрото си тяло обратно в малката кожена пола, но, по дяволите, беше трудно. Тя навлече ризата си обратно и ми се усмихна. Забавлението в очите и ме накара да отвърна на усмивката и.
– Значи често го правиш – казах аз, след като си върнах ризата.
Джес сви рамене.
– Правя много неща.
Не пропуснах да отбележа тона в гласа и. Тя отново го правеше. Хвърляше ми стръв, за да се хвана за нея. Обикновено, когато едно момиче изглеждаше като Джес, не и отказвах. Но празнотата в очите и ме притесняваше твърде много. Харесваше ми, когато очите и блестяха от вълнение.
– Обзалагам се, че е така – беше всичко, което казах в отговор. После се обърнах и тръгнах през частната порта. Полицаят седеше в колата си и ни наблюдаваше, а аз му кимнах, докато минавах. Щом излязох на пътя, погледнах назад към Джес, която вървеше зад мен. Погледът и беше вперен в гърба ми. Тя мислеше. Бях я объркал. Това се виждаше по цялото и лице.
Протегнах ръка.
– Хайде.
Тя погледна ръката ми, после мен и се намръщи.
– Хвани ме за ръка – казах аз.
Тя повдигна вежди.
– Мислиш, че не мога да пресека улицата сама ли? – Попита тя. Трудно беше да се пропусне остротата в гласа и. Беше готова да се нахвърли върху мен.
– Сигурен съм, че можеш. Но може би не искам да го правиш. Дръж ме за ръка, моля. – Не бях сигурен защо настоявам за това. Не беше така, сякаш мислех, че тя ще бъде блъсната от кола. Просто исках да държа ръката и. Изгубеният, несигурен поглед в очите и ме развълнува. Не го исках там.
– Защо? – Попита тя, пристъпвайки до мен. Скептичното и изражение ми каза повече, отколкото трябваше да знам. Джес не беше свикнала момчетата да правят малки жестове. Тя беше свикнала да бъде използвана. Това ме вбесяваше повече, отколкото исках да призная.
– Защото ми харесва да си близо до мен – отвърнах, но ми се искаше да не го бях казал точно така. Не беше нужно тя да си изгражда погрешна представа. Да я нараня беше нещо, което нямаше да направя, но бях адски сигурен, че искам да я науча какво да очаква от един мъж.
– О – каза тя, след което сведе очи и се вгледа в протегнатата ми ръка. Гледах я как бавно вдига ръката си и я вкарва в моята.
– Това не беше толкова трудно, нали? – Попитах с усмивка, за да облекча напрегнатото и изражение. Джес лесно можеше да предложи тялото си, за да ме подлуди, но това просто докосване я караше да се притеснява и да не е сигурна.
– Не, беше… приятно – отговори тя.
Исках да кажа още нещо, но се въздържах. Вместо това стиснах нежно ръката и, след което ни поведох обратно към паркинга на „Лайв Бей“ и към „Хамър“-а. Това беше достатъчно за тази вечер. Трябваше да я заведа у дома.
По пътя към дома и не си казахме много. Когато навлязохме в нейната алея, най-накрая я погледнах. Беше ме поглеждала тайно по време на краткото пътуване дотук.
– Ще ти отворя вратата – казах и, след което излязох и заобиколих, за да отворя вратата ѝ и да и помогна да излезе. Тениската, която носеше, все още беше влажна от тялото и, но не си позволих да се насладя на начина, по който прилепваше към много щедрите и извивки.
– Благодаря – прошепна тя тихо.
Не отговорих. Просто я придружих до вратата. Когато стигнахме до нея, изчаках, докато тя посегне към ключа, скрит над вратата, след което я отключи. Тя щеше да ме помоли да вляза вътре. Трябваше да кажа нещо, преди да го направи, защото да я откажа беше много по-трудно сега, когато стояхме пред къщата и. Толкова близо до леглото и.
– Сложи номера си в телефона ми – казах, подавайки и iPhone-а си.
Учуденото изражение на лицето и беше кратко, а фалшивият, кокетен поглед се върна.
– Няма да влезеш вътре?
– Не тази вечер – отвърнах аз.
Малкият проблясък на болка в очите и ме изненада. Какво бях казал, за да я нараня? Използвах цялата си воля, за да не я нараня. Тя посегна към телефона ми и бързо въведе номера си, след което ми го върна.
– Няма да мога да спя – отвърна тя с раздразнена усмивка, преди да отвори вратата си.
Започнах да протягам ръка и да я хващам за ръката, за да я спра, но знаех, че ако го направя, ще я накарам да се облегне на същата врата с ръце върху изкусителното и тяло. Затова я пуснах. Тя не ме погледна назад, когато затвори вратата пред лицето ми.
Момичето беше темпераментно. Това само я правеше по-секси. Усмихвайки се, се върнах обратно в „Хамър“-а, знаейки, че бухалката и все още е прибрана на сигурно място вътре. Щеше да и се наложи да я вземе от мен.

Назад към част 4                                                              Напред към част 6

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!