Глава 9
ЕВА
Изнесох големия термос с лимонада навън при Джереми. Вече бях взела един на татко. Знаех, че Джереми трябва да е жаден и за нещо повече от вода. Той забиваше нов стълб на мястото, където оградата беше отслабнала. Когато се приближих, изсвирих силно и той погледна.
– Слава Богу. Чудех се какво трябва да направя, за да получа малко от това. Жадувах за тази на Уилсън, докато той си изпиваше своята.
С усмивка му я подадох. Той отпи дълга глътка, след което избърса устата си с обратната страна на ръката.
– По дяволите, момиче, ти можеш да правиш лимонада.
Седнах върху десетгалоновата кофа с фураж, която седеше до него.
– Благодаря.
Джереми се облегна на оградата и отпи още една глътка от лимонадата си.
– И така, говори ли вече с Кейдж?
Кимнах.
– Да. Този текст не е бил от него. Изпратил го е съквартирантът му. Кейдж не знаеше за него до тази сутрин. Той не беше щастлив.
Очите на Джереми се разшириха.
– О, по дяволите – започна да се смее той. – Наистина не бих искал да съм на мястото на този пич точно сега.
Притеснявах се за това. Трябваше да се принудя да не се обадя и да се уверя, че Кейдж не е пребил новия си съквартирант.
– Знам. Мисля обаче, че го успокоих. Опитах се наистина много.
Джереми се намръщи и постави термоса.
– Животът му ще бъде различен сега, когато е в голям колеж. Знаеш това, нали? Искам да кажа, че този негов съквартирант няма да е първият човек, който ще се опита да ви обърка.
Започвах да разбирам. Не бях сигурна какво да правя с него. Не можех да отида при него сега. Трябваше да бъда тук с баща ми.
– Имам доверие на Кейдж. Това е всичко, което има значение.
– Добре. Трябва да му се довериш. Той е късметлия и го знае. – Джереми намигна и се изправи от отпуснатата си позиция на стълба. – Трябва да се върна на работа, преди баща ти да ме хване. Ще поговорим по-късно.
– Добре. Отивам в „Морски бриз“. Лоу се обади и ме помоли да отида да обядвам с нея и Аманда. Имам нужда от малка почивка оттук. Момент, в който да не се притеснявам за татко. Дръж го под око, добре?
Джереми ми отдаде чест.
– Разбрах. Иди да се забавляваш. Аз ще пазя крепостта.
Обичах това момче.
* * *
Два часа по-късно влизах в кафене „Камила“ в Морски бриз. Лоу вече беше седнала и ми махна с ръка към една маса до прозореца. Аманда също беше там заедно с една наистина красива блондинка, за която знаех, че е годеницата на Джакс Стоун. Предложението на Джакс беше станало популярно в интернет преди два месеца. Сейди Уайт беше знаменитост в този малък град. Беше хванала най-сексапилната рокзвезда в света и го беше направила, живеейки в Морски бриз. Тя беше и най-добрата приятелка на Аманда. Бях я виждала само по време на сватбата на Лоу и Маркъс. Не бях сигурна как ще мине обядът с нея. Дали хората спираха и искаха да се снимат с нея? Или я оставяха на мира?
– Хей, ти! Имам чувството, че не съм те виждала от цяла вечност. Толкова съм свикнала ти и Кейдж да сте точно долу на пътя – каза Лоу, като се изправи, докато се приближавах към масата. Тя ме прегърна, което беше нормално за Лоу. Тя и Кейдж бяха близки като брат и сестра и сега тя се отнасяше към мен, сякаш съм и нейно семейство.
– Знам. Не бяха лесни две седмици – казах, като се опитах да се усмихна. Последния път, когато я бях видяла, животът и беше перфектен. Толкова много неща се бяха променили.
Усмивката на Лоу избледня и загрижена бръчка смръщи челото и.
– Как си държиш ли се? Вчера говорих с Кейдж. Той се притеснява за теб. За това, че не е тук за теб. Трябваше отново да го убедя, че това е за добро. Той не може да направи нищо тук. Той просто иска да бъде тук.
Кимнах и заех място срещу Лоу и до Аманда.
– Просто продължавай да му го повтаряш и аз също ще го правя – казах на Лоу, след което погледнах към Аманда и Сейди. – Здравейте всички.
Аманда се пресегна и стисна ръката ми.
– Здравей. Мислех за теб. Радвам се, че дойде днес. Не искам да те притеснявам, но ако имаш нужда от нещо. Имам предвид каквото и да е, просто ми се обади, добре? – Каза тя.
Аманда напомняше за перфектната руса кукла Барби. Освен това беше невероятно мила. Не бях сигурна как плейбой като Престън Дрейк я беше хванал. Беше толкова мила и добра.
– Благодаря – отвърнах аз. Исках да сменя темата. Разговорите за татко нямаше да ми дадат почивка от вътрешните ми мисли и само щяха да накарат всички на масата да бъдат тъжни. Усмихнах се на Сейди. Тя дори имаше загрижено изражение на лицето си.
– Разкажи ми за това, какво е да си сгодена за рок звезда. Имам нужда от разсейване от живота си.
Сейди се изчерви и една усмивка докосна устните и. Боже, беше несправедливо, че една жена можеше да бъде толкова красива. Нищо чудно, че беше привлякла вниманието на Джакс Стоун. Беше зашеметяваща. Според Аманда Маркъс някога също е имал нещо общо със Сейди. И двамата бяха работили в лятната къща на Джакс Стоун. Сейди е привлякла вниманието на рок звездата, а после го е зарязала. Той не беше подготвен за някого, който не се интересуваше от звездната му персона и който не слушаше музиката му. Не беше подготвен и за това, че тя ще бъде толкова мила.
Когато връзката им попадна в новините, Джакс я беше оставил тук, опитвайки се да и даде живот, свободен от неговата знаменитост. Но след това тя беше наранена и той се беше върнал. От това, което Аманда каза, останалото беше история. Оттогава той не я е пускал далеч от себе си.
– Ами… … е различно. Преди годежа нещата бяха луди. Но сега, след като видеото беше пуснато и се разпространи в интернет, нещата са различни за мен. Преди беше само в големите градове, но сега хората ме познават навсякъде. Странно е… но не бих го разменила. Не мога да си представя живота си без Джакс, така че всичко е наред. Приспособявам се.
– Ти може и да се приспособяваш, но Джакс все още е в стрес. Тази сутрин и писа и се обади пет пъти, за да я провери. Не трябваше ли да прави фотосесия за „Ролинг Стоунс“ тази сутрин?
Сейди се ухили.
– Да, но когато не сме заедно, той често ме проверява. Не може да си помогне.
Радвах се, че Кейдж не смяташе, че трябва да прави това. Ако го правеше, щях да се притеснявам, че животът му ще бъде мизерен. Но пък той не беше известна рокзвезда и не трябваше да се притеснява за папараците, които ме преследват, или за страстните фенове.
– Продължавам да му казвам да я остави при мен, когато тръгне на турне през есента, но той отказва. Той не иска да тръгне на турне без нея. Но тогава и тя не спори на моя страна. Той я изведе от „Морски бриз“ и аз се справям с факта, че тя няма да се върне. Сега тя се превръща в калифорнийско момиче – каза Аманда с тъжна усмивка на лицето си. Знаех, че приятелката и липсва, но тя разбираше какво е да си влюбен.
– Джейсън продължава да казва, че ще се премести в лятната къща. Никога не го прави, но продължава да го заплашва. Не мога да си представя, че е щастлив в Морски бриз. От десетгодишен живее в Лос Анджелис с родителите си и Джакс – каза Сейди.
– Не мога да си представя Джейсън да живее тук – отвърна Аманда. Тя познаваше Джейсън по-добре от всички нас. Беше се срещала с по-малкия брат на Джакс Стоун по времето, когато Престън разби света ѝ. През това време Джейсън и беше добър приятел. Той също така беше накарал Престън да изпадне в луда ревност.
– Добре, Лоу, каква е темата на детската стая? Вече трябва да знаеш – каза Аманда, насочвайки вниманието от Сейди. Видях облекченото изражение на лицето на Сейди и разбрах, че Аманда го е направила нарочно.
– Ами, мисля да избера щампа на динозаври. Може би бледосиньо и кафяво. Така ще може да е за момче или момиче. – Лоу погледна всяка от нас в очакване на обратна връзка.
– Харесва ми динозавровия принт, но дали след шест месеца ще е все още на мода? – Попита Аманда.
– Мисля, че това е модел, който ще се наложи за известно време – отговори Сейди.
– Ако не направиш динозавров принт, можеш да направиш крайбрежна тема. Ако се окаже, че е момче, можеш да го облечеш в морски стил – предложих аз.
Лоу кимна бавно, като ме погледна.
– Това ми харесва. Все пак мога да използвам и динозавров принт, но вместо това да направя морско синьо и бяло.
– Оооо, тази идея ми харесва. Не бях фен на кафявото, мисля, че синьото с кафяво бързо излиза от мода. Това, както и сивото и жълтото, са използвани твърде много. – Каза Аманда.
Сервитьорката спря до масата ни и попита за поръчките ни за напитки. Когато очите и попаднаха на Сейди, те се разшириха. Виждах, че тя не е сигурна как да се справи с факта, че чака годеницата на Джакс Стоун. Сейди също изглеждаше много неудобно. Сякаш се опитваше да се подготви за момента на феновете.
– Да, тя е тази, за която я мислите, но просто иска да обядва и да се види с приятели. Добре? – Каза мило Аманда. Сервитьорката сякаш се овладя и кимна бързо, промълви извинение и побърза да си тръгне.
– Ставаш професионалист в справянето с това – каза Сейди и се усмихна на Аманда.
– За какво съм тук, момиче – отвърна тя.
* * *
През следващите два часа разговаряхме за имената на бебетата, за местата, където Сейди и Джакс биха могли да се оженят, за трите текстови съобщения на Кейдж, които ми изпрати, докато седях там, и за внезапната поява на Престън. Той търсеше Аманда и просто искаше да я целуне, от което само ме заболяха гърдите за Кейдж. След това всички се бяхме прегърнали и планирахме да го направим отново след две седмици, когато Сейди се върне в града за рождения ден на майка си.
КЕЙДЖ
Ейс и аз не бяхме в състояние да си говорим. Не и след онази сутрин, когато едва не му набих задника. Обмислях да си намеря ново място за живеене. Не трябваше да пробвам това нещо със съквартирантите. Бях позволил на новия си треньор да ме подтикне да го направя. Сега виждах, че това е лоша идея.
Погледнах надолу към телефона си. Тази вечер треньорът свикваше събиране на отбора за всички останали играчи, които не са се прибрали у дома за лятото. Щяхме да гледаме записи от мачове на отборите, за които трябваше да се подготвим през следващата година. Летният сезон беше „по желание“, но аз знаех, че ако искам да запазя тази стипендия, той не е по желание за мен. От мен щеше да се изисква да работя и на детския лагер, който започваше след седмица. Щяхме да имаме три седмици за лагерите, след което летният сезон щеше да влезе в сила. Идеята, че няма да мога да се виждам с Ева през уикендите, ме плашеше.
Бях и писала по-рано и тя беше с Лоу, Аманда и Сейди. Това ме накара да си отдъхна малко. Знаех, че мога да разчитам на Лоу да се погрижи за Ева. По-късно щях да и се обадя и да и благодаря. Също така исках да видя как се е държала Ева. Къде се намира в емоционално отношение.
Наистина щях да изляза късно тази вечер. Набрах номера ѝ и зачаках да чуя гласа и.
– Здравей. – Гласът и звучеше щастливо.
– Здравей, бебе, забавляваш ли се днес?
Звучеше задъхано.
– Да. Наслаждавах се на женските разговори. Добър ли беше денят ти?
– Липсваше ми. Радвам се обаче, че си прекарала добре с момичетата.
Тя спря това, което правеше, и си пое дълбоко дъх.
– Гах! Трябва да съм в по-добра форма – изпъшка тя. – Ти също ми липсваш. Само още два дни – каза тя.
– Какво правиш? – Попитах, докато тя продължаваше да диша тежко.
– Тегля чували с фураж. Татко имаше нужда да си легне. Главата го болеше и беше много блед. Помагам на Джереми, за да не изостават и татко да не си мисли, че утре трябва да работи допълнително.
Да тегли фураж? Какво, по дяволите?
– Ева. Този фураж тежи по петдесет килограма на торба. Не е нужно да теглиш шибан фураж! Къде е Джереми? Дай му телефона. – Трябваше да се прибера при нея. Не можех да я оставя там без мен. Щеше да се случи тази лудост.
– Джереми се занимава с две крави, които излязоха от оградата долу в южния край на пасището. Той не знае, че аз правя това. Той дори не знае, че татко е трябвало да отиде да легне. Така че се успокой. Аз имам това. И преди съм пренасял чували с фураж. Скоро ще завали дъжд и не ми е нужно стотици долари фураж да се намокрят.
Майната му. Майната му. По дяволите. Мразех това.
– Днес трябва да е деветдесет и пет по фаренхайт, Ева. Не е нужно да си навън в жегата и да правиш тези глупости. Моля те, влез вътре и изчакай Джереми.
Тя се засмя тихо в телефона и вътрешностите ми се стопиха. Само като я чух да се смее, се почувствах по-добре. Дори и да исках да спре да пренася торби, които тежаха твърде много в проклетата жега.
– Добре съм, Кейдж. Не се пречупвам толкова лесно. Освен това ми остава само една торба, за да стигна до безопасното място в обора.
Тази вечер щях да се обадя на Джереми. Двамата с него трябваше да обсъдим какво е безопасно за Ева да прави и какво не. Още по-добре, че щях да го взема насаме този уикенд и да го изясня наистина ясно.
– Остави последната торба за него.
– Само за да ми се скараш за работата ли ми се обади, или имаш нещо друго за обсъждане? – Подигравката в гласа и облекчи настроението ми. Тя ми липсваше толкова много, по дяволите.
– Всъщност ти се обадих по-рано по някаква причина. Тази вечер имам нещо за отбора, за което ме извика треньорът. То е в неговата къща. Обсъждаме летния сезон и преглеждаме записи от мачове на отбори, които трябва да победим. Може да закъснея. Исках да чуя гласа ти и да ти кажа къде съм и че те обичам и няма да те отсвиря заради едно проклето парти.
– Ще ми липсват разговорите с теб, преди да заспя, но се радвам, че прекарваш време със съотборниците си. Забавлявай се тази вечер. Обади ми се утре, когато можеш.
– Обичам те и броя часовете до момента, в който ще мога да те прегърна отново – казах, като си я представих цялата потна в тези разкроени дънки и потник, които знаех, че носи в момента. Тя дори щеше да е обута в работните си ботуши, които бяха адски секси.
– Аз също те обичам. Завинаги.
Назад към част 10 Напред към част 12