Глава 10
ЕВА
Седях на верандата и гледах по алеята за фаровете на Кейдж. Татко си беше легнал преди час и Джереми седеше тук с мен известно време. Той току-що си беше тръгнал, за да се прибере у дома. Този път спалнята в плевнята беше готова. Бях сложила чаршафи на матрака с две единични легла, възглавници и одеяло. Дори се бях погрижила да имаме кърпи и сапун за душа. Татко си взимаше хапчетата, които му помагаха да заспи, и спеше цяла нощ. Но дори и да не беше така, знаех, че сега гледа на нещата по различен начин.
Искаше да знае, че съм в безопасност. Че имам някой, който да ме обича и да ме защитава. Той също така знаеше, че съм избрала Кейдж. Не му казах, че тази вечер ще бъдем в обора, но знаех, че той вероятно се е досетил. Когато не каза нищо за това, преди да си легна, реших, че го е приел.
Бях обръснала краката си и всички останали области, които се нуждаеха от внимание. Дори си бях направила педикюр и маникюр. Оправих жълтия сарафан, с който бях облечена, и се усмихнах. Нямах търпение да видя лицето на Кейдж, когато разбере, че не нося бикини.
Два ярки фара се завъртяха по черния път, водещ надолу към къщата, и всички други мисли ме напуснаха. Скочих от люлката, в която седях, и тръгнах да бягам. Колата на Кейдж спря рязко на алеята и вратата му се отвори, когато той изскочи. Високото му тяло едва беше излязло от колата, когато се хвърлих в прегръдките му и избухнах в сълзи.
Не исках да го правя. Но не можех да си помогна. Той беше тук. Радвах се, че не си бях сложила нищо друго освен водоустойчива спирала и малко гланц за устни. Ръцете на Кейдж се стегнаха около мен и той ме притисна към гърдите си.
– Чувстваш се толкова добре – прошепна той хрипливо в косата ми. – Толкова ми липсваше, бебе.
Той се отдръпна достатъчно, за да може да наведе глава надолу и да улови устните ми със своите. Наклоних се към целувката му и я изпих. Ментовият вкус на езика му беше вкусен. Той беше вкусен. Преместих ръцете си нагоре към гърдите му и ги зарових в косата му. Кейдж спусна ръце, за да стисне дупето ми. Замръзна и след това прокара ръце по външната страна на роклята ми, преди бавно да издърпа роклята нагоре, докато ръцете му се озоваха върху голото ми дупе.
– По дяволите – изръмжа той, прекъсна целувката и ме погледна надолу. – Не носиш шибани бикини.
Усмихнах му се лукаво. Знаех, че това ще го възбуди. Сякаш имахме нужда от допълнително вълнение. Само това, че го виждах и усещах, ме подлудяваше.
– Плевнята, сега – каза той с тих тътен и се наведе, за да ме вдигне. Обвих краката си около кръста му и осъзнах, че това може да е било грешка. Твърдостта на дънките му се търкаше в мен и аз извиках. Беше минало твърде много време.
– Боже, бебе, къде е татко ти – попита той, държейки дупето ми в ръцете си, докато вървеше към плевнята с дълги целенасочени крачки, а аз стенех от удоволствието, което триенето ми причиняваше.
– Спи – успях да отговоря.
Кейдж бутна вратата на плевнята и ме постави на земята, докато я затваряше зад себе си. Хвана ме за кръста, след което плъзна ръка между краката ми и издаде доволен звук, докато коленете ми се подкосиха от търкането на пръстите му.
– Гола. Имам нужда от теб гола – каза той, като взе долната част на роклята ми, дръпна я над главата ми и я хвърли на най-близката бала сено. – Заслужаваш легло, но не мога да стигна толкова далеч – каза той, докато разкопчаваше дънките си и внимателно ме буташе назад върху дървения кон зад мен. Дънките му паднаха от бедрата му и той посегна към мен, като ме вдигна и ме напълни с едно бързо движение. Облегна ме назад към стената, като дупето ми се опираше на дървения кон, докато хващаше бедрата ми и започваше да влиза и излиза. Тъмносините му очи се втренчиха в моите.
– Толкова проклето хубаво. Ебати рая – закле се той, докато ме гледаше в очите. Облиза устните си и ме накара да потреперя, преди да се измъкне от мен, да падне на колене между краката ми и да започне да ме опитва като гладен мъж. Първото одобрително ръмжене от гърдите му ме изпрати на ръба. Хванах го за главата и извиках, скандирайки името му отново и отново. Кейдж целуна пулсиращия ми клитор, преди да се изправи и да се впие отново в мен.
– Нищо не е толкова съвършено на вкус. Нищо. – Думите му само ме развълнуваха още повече. Току-що бях изпитала оргазъм, но ми предстоеше още един. Чувствах как се засилва, докато гледах бедрата му в тъмната плевня. Сиянието на възбуда, което се появяваше в очите му, ме накара да се задъхам, защото бях близо до това да го загубя отново.
– Ще свърша, бебе. Искам да си с мен – каза той с пресеклив дъх.
Кимнах и той се потопи в мен още веднъж.
– Сега – изръмжа той в силен вик на освобождение. Срещнах неговия със своя, като се вкопчвах в гърба му и крещях името му.
Кейдж пусна бедрата ми и ме обгърна с ръце, след което ме вдигна. Той свали панталоните си и се върна в спалнята. Бях отворила прозореца и хладният въздух се отрази на изпотената ни кожа, когато влязохме вътре.
Кейдж все още не се беше измъкнал от мен и докато бавно напускаше тялото ми, докато ме поставяше на леглото, аз стенех от нежност и загуба.
– Кълна се, че щях да правя любов с теб бавно и леко. Такъв беше планът ми, но, по дяволите, бебе, ти не носеше бикини – каза Кейдж, докато се усмихваше надолу към мен.
Смеейки се, аз се издигнах и прокарах ръка по голите му гърди.
– Исках да е диво. Имаме достатъчно време за бавно и сладко.
Той се огледа, забеляза чаршафите и одеялото на леглото и усмивката му се разшири.
– Изглежда, че моето момиче е подготвило мястото за нас.
– Да. Сега да вземем един душ и да изчистим праха от коня от задника ми, след което можем да опитаме отново в леглото.
Кейдж се спусна и ме хвана за ръка, като ме придърпа към себе си.
– Само ако успея да изям тази сладка малка вагина. Липсваше ми.
Наведох се към него.
– Тя би могла да каже. Ти я накара да се почувства много пропусната.
– Ммм, да я измием – каза той, докато целуваше меката кожа зад ухото ми. – След това ще я целувам, докато не изкрещиш толкова много пъти, че ще си помислиш, че не можеш да издържиш повече.
КЕЙДЖ
Много се стараех да не докосвам Ева постоянно. Не беше лесно. Да и позволя да се облече тази сутрин беше достатъчно трудно. Сега трябваше да седя и да я гледам как приготвя закуската, без да я докосвам, защото баща и всеки момент щеше да влезе в кухнята. Освен това, когато се докосвахме, забравяхме всичко останало. Усмихнах се, като си помислих, че я целунах, преди да излезем от обора, и колко бързо се оказа, че правим любов срещу проклетата врата. Джереми влезе, докато закопчавах дънките си. Да… По-добре да не я докосвам тук.
– Татко няма да яде много, ако изобщо яде – прошепна Ева, докато поставяше чиния с бисквити на масата. – Но Джереми ще влезе и ще яде с нас. – Тя се върна до печката, изля соса, който беше приготвила, в една купа и го донесе до бисквитите. – Опитах се да направя леки закуски като овесена каша, но татко дори не иска да я докосне. В някои дни го накарах да изяде една обикновена бисквита с кафето си. Затова сега ги приготвям всяка сутрин. Направих бекона за теб. Знам, че той няма да го пипне.
Видях тревожната и загрижена гримаса на лицето ѝ и я намразих. Искаше ми се да направя нещо, за да изчезне. С това се занимаваше всеки ден, докато ме нямаше. Да се увери, че баща и яде. Уверяваше се, че пие достатъчно. Да се увери, че е жив. Гърдите ме боляха. С какво моето отсъствие от нея през това време беше полезно за нас? Трябваше да съм тук.
– Искаш ли малко мляко с това? – Попита тя, отваряйки хладилника. Аз се изправих. Щях да я докосна. Не можех да не я докосна.
– Седни. Аз ще приготвя напитките. Ти иди да ядеш – казах и, като я хванах за кръста и я обърнах към масата.
Тя поклати глава.
– Не, сутрин трябва да съм заета. Това ми помага да не мисля прекалено много.
– Ти ядеш ли? – Попитах я, като посегнах към чашите, преди тя да го направи.
– Да.
– Не. Не достатъчно – отговори Джереми, когато вратата на паравана се хлопна зад него. – Погледни я. Тя е отслабнала. Нахрани жената. Моля те.
– Джереми, млъкни. Аз ям – каза Ева и се втренчи в Джереми.
– Тя пие портокалов сок и кафе сутрин – каза Джереми, като взе чашата си и я напълни с млякото, което стоеше на плота, след което отиде да седне на масата.
Знаех какво, по дяволите, пиеше със закуската си. Бяхме живели заедно от осем месеца до преди две седмици. Не беше нужно да ми казва какво пиеше.
– Знам – измърморих аз, като взех една чаша и ѝ налях малко портокалов сок. – Иди да седнеш.
– Престанете да се суетите около нея. Ако продължавате така, тя ще сритам задниците и на двама ви – каза Уилсън със силен, гръмък глас, когато влезе в кухнята. Радвах се, че го чувам да звучи както винаги. Не звучеше като болен. Обърнах се, за да погледна бащата на Ева. Беше отслабнал и тъмните кръгове под очите му се бяха влошили.
– Благодаря ти, татко. Искаш ли бисквита? – Попита тя, побърза да вземе една бисквита и я сложи върху салфетка.
Уилсън не изглеждаше така, сякаш иска бисквита, но я взе от нея и се усмихна.
– Благодаря, ще си взема нея и кафето навън. Не съм сигурен, че мога да понасям тези двамата да се държат като майки кокошки.
Бях сигурен, че няма да изяде тази бисквита. Беше излязъл навън, за да скрие този факт от Ева. Тя само кимна и му подаде термос с кафе, който бях наблюдавал как му приготвя.
– Недей да се бавиш много, момче, днес ще ни се роди едно теле. – Изръмжа Уилсън на Джереми, който само кимна с глава.
Когато вратата на къщата се затвори зад него, Ева дойде при мен и потъна в един стол.
– Поне взе една бисквита. Това е добре – каза тя и се усмихна.
Приготвих и чиния ѝ и намазах бисквитата с масло, преди да я намажа със сос точно както тя обичаше, след което я поставих пред нея. Тя се намръщи към мен.
– Яж или ще те сложа в скута си и сам ще нахраня сладката ти малка уста.
Джереми се ухили, а Ева се опита да се намръщи, но вместо това на устните и се изкриви малка усмивка.
– Добре. Ще го изям, но само защото ми липсваше.
– Добре – отвърнах аз, като седнах на стола си и отхапах от бекона си. Не откъсвах очи от нея. Наблюдавах как тя разрязва с вилица бисквитата и соса, преди да отхапе. Тя ме погледна, докато дъвчеше.
Облегнах се назад и се отпуснах. Можех да я гледам цял ден.
– Слушай, ако вие двамата ще се чукате с очи по време на закуска, няма да мога да седя тук и да ям – каза Джереми.
– Добре. Тръгвай – казах аз, без да откъсвам поглед от Ева. Бузите и станаха ярко розови и тя сведе глава.
– Джереми, не му обръщай внимание и си изяж закуската – каза Ева с тих глас и вдигна очи, за да ме погледне отново. Намигнах ѝ и тя прехапа долната си устна. Щеше да ми се наложи да смуча тази долна устна веднага щом Джереми си изнесе задника оттук и да я накарам да се почувства по-добре.
– Така или иначе приключих. Трябва да изляза и да помогна на Уилсън. Той ще се опита да направи цялата подготовка сам. Упорит човек – каза Джереми, докато се изправяше и тръгваше към вратата.
– Моля те, обади ми се, ако имаш нужда от мен там долу – каза му Ева, докато излизаше от кухнята.
След като вратата се затвори зад него, аз бутнах стола си назад и потупах коляното си.
– Ела тук – казах и. Тя погледна надолу към коленете ми и нагоре към вратата. После се изправи и дойде да седне в скута ми.
– Какво правиш? – Попита тя с развълнуван глас.
– Храня те. Не мога да те гледам как ядеш толкова далеч. Трябва да мога да те докосна. Мина твърде много време – обясних.
Тя ми се усмихна и светът ми се оправи.
* * *
Не исках да си губя времето с хора, когато можех да имам Ева само за себе си. Но Аманда се беше обадила на Ева и ни беше поканила да отидем на плажа с бандата и Ева беше казала „да“. Проклети приятели.
Лятната тълпа беше покрила плажа в Морски бриз. Аманда вече беше наела столове и чадъри за всички и ги беше поставила в полукръг с лице към водата. Ева беше облякла червени бикини, което не ми харесваше, но се опитвах да си припомня, че тя има нужда от това разсейване. Имаше нужда да се забавлява. Животът и в момента беше достатъчно напрегнат. Ако искаше да носи малки бикини на плажа, щях да я оставя. Аз просто щях да бъда шибаната и сянка и да се зъбя на всеки, който я погледне.
– Хей, здравейте! – Изкрещя Аманда, когато се обърна и ни видя да се приближаваме. Лоу скочи от стола си и се затича да прегърне Ева, а след това и мен.
– Не знаех, че можеш да ми липсваш толкова много – прошепна Лоу в ухото ми и аз се усмихнах.
– Седнете и си вземете по една бира, след което ми разкажи всичко за бейзболната организация в Хил Стейт. Обзалагам се, че е страхотна. – Каза Престън, като се облегна назад и издърпа Аманда да седне между краката му. Престън беше отказал бейзболна стипендия за Флорида. Беше решил да вземе по-близка до дома си в Южна Алабама. Иска ми се да имах същия избор. И аз щях да избера дома.
– Хубаво е. Отборът изглежда готин. Не съм прекарал много време с тях, освен в тренировките. Летният сезон е по-натоварен, отколкото очаквах да бъде. Иска ми се да мога да си стоя повече вкъщи.
Очите на Престън се насочиха към Ева, а след това отново към мен. Той го разбра. Вероятно той беше единственият човек тук, който не разбираше защо съм напуснал Ева. Дали щеше да остави Аманда?
– Трябва да дойда и да проверя нещата. Да се уверя, че са готови за злодея, какъвто е Кейдж Йорк – каза Престън, после отпи от бирата си, преди да захапе врата на Аманда и да я накара да се захили.
– Имаш нужда от слънцезащитен крем – съобщи Маркъс на Лоу, докато се приближаваше към групата с бутилка слънцезащитен крем в ръка. Усмихнах се, защото веднъж аз бях този, който трябваше да напомни на Лоу да си сложи проклетия слънцезащитен крем, преди да изгори.
– Тогава ми го сложи – отвърна тя.
Това ми липсваше. Да държа Ева в ръцете си и да слушам приятелите си. Сякаш можеше да прочете мислите ми, Ева наклони глава назад и ми се усмихна.
– Обичам те – прошепна тя и целуна брадичката ми.
– Обичам те повече – отговорих аз, като наклоних глава надолу, за да мога да целуна устните и.
– Осъзнавам, че двамата сте били далеч един от друг, но ако можете да се въздържате да се целувате на публични места, ще ви бъдем благодарни. – Забавното изречение на Дуейн ме накара да се усмихна срещу устните на Ева. Тя се отдръпна и погледна към Дуейн.
– И като си помисля, че ми липсваш, Дуейн – каза Ева.
Дуейн намигна и хвърли кърпата си на един празен стол.
– Няма нужда да ти липсвам, хубаво момиче. Можеш да дойдеш да ме видиш по всяко време, когато пожелаеш.
Ако не знаех, че се шегува, щях да се ядосам. Вместо това се съсредоточих върху опитването на врата на Ева, който тя така услужливо беше извила в моя посока.
– Къде е Рок и семейството? – Попита Маркъс Престън.
– Идват, но товаренето на екипажа отнема известно време. Обикновено очаквам всички да закъснеят с час. Триша прекарва толкова време в оправяне на косата на Дейзи, колкото и в оправяне на своята. Кълна се, че това дете има цял тон проклети панделки.
Доволството, което прозвуча в гласа му, докато говореше за изобилието от панделки на малката си сестра и за това, че Триша прекарва време с косата и, не остана незабелязано от никого. Рок и Триша бяха осиновили сестричката и братчетата на Престън. От това, че Триша не можеше да забременее, те се превърнаха в незабавно семейство. Престън все още играеше голяма роля в живота им, но вече не му се налагаше да бъде големият брат, баща, майка. Беше го правил достатъчно дълго.
– Нямам търпение да видя Дейзи. Не съм я виждала от месеци. Обзалагам се, че е пораснала с един метър – каза Ева, докато отдалечаваше врата си от устата ми. Аз само се усмихнах и я последвах.
– Пораснала е, а и вече не се лигави когато говори. Триша я е записала на логопедична терапия. Тя се справя чудесно – отвърна Аманда.
Ева най-накрая се обърна и ме погледна.
– Би ли спрял – прошепна тя.
– Вероятно не. Миришеш прекалено добре – отвърнах аз с по-силен шепот.
– Погледни приятелите си. Липсваш им.
– Ти ми липсваш ми повече – казах и захапах малко от ушната и мида.
– Какво ще кажеш, ако отидем да поплуваме малко. Тогава ще обръщаш ли внимание на всички останали? – Попита тя.
– Съмнявам се, но нека да опитаме и да видим.
Назад към част 11 Напред към част 13