Аби Глайнс-Морски бриз-Понякога продължава-книга 5-част 13

Глава 11

ЕВА

Уикендът мина твърде бързо. Да гледаш как Кейдж отново си тръгва, болеше също толкова силно, колкото и първия път. Трябваше да се върне, за да прави детските бейзболни лагери, които училището организираше всяко лято. От тези, които получаваха пълна стипендия, се очакваше да работят в лагерите. Беше се опитал да ме убеди да му разреша да се прибере в събота вечер. Беше обещал, че ще завърши колежа онлайн, както правеше Маркъс, и ще си намери работа. Щяхме да бъдем заедно и честно казано, това звучеше прекрасно.
Но аз не можех да му позволя да го направи.
Когато това свършеше и баща ми си беше отишъл, Кейдж щеше да е загубил мечтата си. Заради мен. Никога не можех да позволя това. Един ден той щеше да ми се сърди. Може би не скоро, но един ден щеше да се чуди „какво би било, ако“ и всичко щеше да е по моя вина. И така. Използвах извинението, че отново искам това бъдеще за нас, и го тласнах обратно към Тенеси. Знаейки, че този път ще минат три седмици, преди да се върне, почти бях изгубила сили.
Джереми ме беше държал поне един час и ме беше оставил да плача на рамото му. Бях се държала достатъчно дълго, за да може колата му да завие зад ъгъла, преди да се срина. Джереми беше точно там, за да ме вдигне и да ме отнесе на верандата.
В сряда вече се чувствах по-добре. Отново спях в стаята си. Първите две нощи спах в плевнята, за да мога да усещам миризмата на Кейдж. Но започнах да се притеснявам, че татко ще има нужда от мен през нощта и аз няма да съм там, така че във вторник вечерта се принудих да спя в къщата. Ако исках да изкарам три седмици без Кейдж, трябваше да се овладея. Да спя в чаршафите, върху които сме се любили отново и отново, не ми помагаше да се справя. То ме караше да се чувствам още по-зле.
Тази вечер се съгласих да вечерям при Бийзли. Снощи Джереми отново ме беше поканил при майка си и аз най-накрая се съгласих. Не можех вечно да тая злоба към Илейн. Тя беше майка, когато имах нужда от нея, когато растях. Знаех, че любовта и към Джош я е наранила, когато съм имала друга връзка. Да ме вижда с някой друг освен Джош трябваше да е болезнено за нея. Бяхме неразделни още от времето, когато бяхме малки деца. Докато стоях пред голямата снимка, която все още висеше над камината им, на която Джош и Джереми са на четиринайсет години, осъзнах, че една част от мен винаги щеше да страда и за него. Той ми липсваше. Въпреки че обичах Кейдж по-силно, отколкото някога съм обичала Джош, все още го обичах. Той беше моята детска любов. Най-добрият ми приятел. Моята втора половина за толкова дълго време. Понякога се чудех какво ли би казал за татко. Какви мъдри думи щеше да каже. Само ако можеше да говориш с някого от другата страна, когато имаш нужда.
– Преди време исках да я сваля – каза Джереми, когато влезе в стаята. – Но промених решението си. Той ми липсва. Хубаво е да вляза тук и да видя лицето му. Как мислиш.
Съгласих се с него. Беше хубаво.
– Това бяха хубави времена. Той беше специален – казах аз, взирайки се в еднаквите им лица. Знаех обаче каква е разликата. Тя беше в очите им. Джош винаги имаше този неспокоен блясък. Искаше повече приключения. Не можеше да се насити. Джереми беше щастлив просто да бъде тук, във фермата. Той не изискваше нищо друго.
– Той със сигурност те обичаше. Радвам се, че те е имал в живота си, Ева. Ти направи живота му специален. Той не успя да порасне и да има собствено семейство, но знаеше какво е да си влюбен.
Усмихнах се.
– Радвам се, че го имах. Той винаги ще има място в сърцето ми.
– Да, знам. Това ме улеснява понякога, когато ме боли. Знам, че той все още е жив в сърцата ни.
Протегнах ръка и взех ръката на Джереми. Стояхме там в мълчание и двамата, спомняйки си за щастливите времена.
– Ще имам това и с татко. Спомените. Хубавите моменти – казах, докато в гърлото ми се образуваше буца при мисълта, че един ден татко ще си отиде като Джош.
– Той ще бъде жив и в сърцата на всички ни. Също като Джош. Те няма да си отидат наистина. Не и за нас.
Джереми плъзна ръката си около рамото ми и аз се облегнах на него, докато една сълза се плъзна по лицето ми. Той беше прав. Татко никога нямаше да си отиде. Щях да го държа близо до себе си, завинаги.
– Защо не отидем до езерото и да поплуваме. Не сме го правили от години. После ще можеш да ми покажеш всички онези съзвездия, които се опитваше да убедиш, Джош и мен, че са там горе.
Кимнах.
– Да, да отидем да го направим. Още не искам да се прибирам вкъщи.

* * *

Луната ни даваше малко светлина, но ние оставихме фаровете на пикапа включени и ги насочихме надолу над водата за допълнителна светлина. Джереми включи радиото и остави вратите отворени, за да имаме и малко музика. Така бяхме прекарали много летни нощи в гимназията. Беше приятно да си спомняме.
Опитах се да не мисля за Кейдж и за всичко, което бяхме правили долу на това езеро. Това само щеше да ме накара да ми липсва още повече. Тази вечер исках да се освободя от постоянната болка в гърдите си.
– Чудил ли си се някога какво има в това езеро освен сомове? – Извика Джереми, когато изплувах от плуването под водата. Той ми се усмихваше, сякаш очакваше да изляза с викове от водата. Лудо момче. Не ме беше страх от езерото. Бях плувала в него през целия си живот. Знаех, че в него има твари, но също така знаех, че те се страхуват повече от мен, отколкото аз от тях.
– Аз не съм от твоите глупави свалки, Джереми. Това няма да се получи с мен – извиках аз.
– Какво ще кажеш, ако ти кажа, че вчера сутринта убих едно гнездо от змии долу на завоя?
Завъртях очи, доплувах до ръба и седнах в плитката вода.
– Откакто си се научил да стреляш с пистолет, убиваш змии тук долу.
Джереми се засмя.
– Ти изобщо не си забавна, Ева Брукс.
Усмихвайки се, аз протегнах крака пред себе си. Водата все още не беше твърде топла. Щеше да стане по-топла с разгара на лятото. Винаги ми харесваше през нощта, когато беше по-хладно.
– Държиш се така, сякаш си израснала с момчета.
– Странно, знам – засмях се аз. Бях израснала с момчета и той го знаеше.
Джереми се приближи и седна до мен.
– В колко часа трябва да се върнеш за телефонния разговор с Кейдж? – Попита той.
– Той се обажда в единайсет, освен ако не ми напише, че ще е по-късно.
– Вече е след десет. Готова ли си да се върнем?
Исках да бъда там, когато се обади, но имахме време.
– Още не. Тук е спокойно.
– Да, така е. Има нещо лечебно в това място.
Не говорихме повече. Не беше нужно. И двамата разбрахме, че думите наистина не са нужни.

КЕЙДЖ

Не бях виждал Ева от две седмици. Оставаше още една седмица и не бях сигурен, че ще успея да се справя. Ейс ме беше оставил сам, когато ставаше въпрос за партита. Освен това бяхме започнали да си говорим отново. Вече бяхме спокойни. Щях да проверя дали не мога да направя така, че този режим на живот да работи, докато Ева не бъде готова да се премести тук. Това ми помогна да спестя пари.
Тази вечер екипът, който работеше в лагера, отиваше да поиграе билярд и да изпие няколко бири. Всички бяха готови да разпуснат. Децата бяха изтощителни. След две седмици всички имахме нужда от почивка.
– Ще пътуваш ли с Трей? Той е шофьор тази вечер. – Попита ме Ейс, когато излязох от спалнята си. Искаше ми се да пия бира. Но също така исках да съм сигурен и да се прибера навреме, за да се обадя на Ева тази вечер.
– Просто се увери, че имаш телефона си. Можеш да се обадиш на момичето си оттам. Вземи го навън или нещо подобно. Не можеш да пиеш и да шофираш. – Той беше прав. Прибрах телефона си на сигурно място в джоба и грабнах портфейла си.
– Да, тръгвам с Трей – казах аз.

* * *

Трей караше ван. Не мини ван, а истински ван. Беше отворен и аз гледах как двама други играчи се качват зад една жена. По дяволите. Не знаех, че с нас ще се возят и момичета. Може би да отида беше лоша идея.
– Идваш ли? – Попита Ейс, докато влизаше в микробуса, и ме погледна назад.
Имах нужда от малко време за почивка. Не беше като Ева да ми забрани да ходя на места, където има момичета. Никога не ми беше казвала, че не мога да ходя в Лайв Бей. Аз бях този, който се държеше нелепо.
– Да, идвам – казах аз и се вмъкнах зад него.
Жената, която беше с нас, беше Хейдън. Живееше тук и я бях виждал с не едно от момчетата в отбора. Явно обичаше да скача наоколо. Затворих вратата след себе си и седнах до Луис.
– Всички сме тук, да се разгърнем – обади се Ейс отзад. Той беше пропълзял до Хейдън.

* * *

Барът беше празен, докато не стигнахме до него. Името му беше „The Dawg House“. Като видях, че талисманът ни е булдог, реших, че това място трябва да е ексклузивно за колежа. Мястото беше изпълнено с поне десет билярдни маси, както и с няколко плоски екрана по стените и няколко табла за стрелички. Не беше лошо.
Барманът вече пълнеше чаши с бира и ги нареждаше на бара. Последвах тълпата и си взех една.
– Кока-кола за шофьора – извика барманът, а Трей се приближи и взе колата от човека, който оправяше напитките.
Това изглеждаше достатъчно безопасно. Все още не бях готов за билярд, затова отидох и седнах на един от диваните с лице към по-големия плосък екран, който беше включен на ESPN.
– Искаш ли компания?
Погледнах нагоре и видях Хейдън да заема мястото до мен.
– Не – отвърнах аз.
Тя само се засмя и кръстоса крака, след което отпи глътка от питието си. Съсредоточих се върху телевизора. Щях да я игнорирам, докато не се премести. Не бях в списъка на нейния отбор. Тя трябваше да отиде да играе другаде.
– Знаеш, че можем да бъдем приятели – каза тя, като се наведе към мен.
Отпих още една чаша от бирата си.
– Не се интересувам – отвърнах аз. Ако погледнех в нейна посока, щях да мога да видя надолу по проклетата и блуза. Момичето трябваше да носи повече дрехи. Тя имаше хубаво тяло и го знаеше. Показваше го добре.
– Това с трудното достигане сериозно ме възбужда – прошепна тя и се наведе по-близо до мен. Сега гърдите и бяха притиснати към страната ми. Не исках да натискам мацката, но тя трябваше да се отдръпне. Бях казал „не“ неведнъж.
Обърнах глава, за да и кажа да се махне от мен, когато устата и кацна върху моята. Какво, по дяволите? Замръзнах шокиран за миг, преди да я отблъсна от себе си и да се изправя.
– Какъв ти е проблема? Проклето момиче, отдръпни се по дяволите. – Знаех, че съм привлякъл тълпа. Запътих се към масите за билярд, взех една пръчка и погледнах към Трей. – Подреди ги.
Той само кимна.
Успях да се насладя на остатъка от вечерта. Хейдън се държеше настрана, а другите жени, които се появиха, не флиртуваха. Дори бях играл с една от тях на билярд. Тя беше спокойна, дори когато я бях победил. Не бях от тези, които оставят едно момиче да спечели само защото е момиче.
Погледнах надолу към телефона си и осъзнах, че е десет минути след единайсет. По дяволите. Пуснах билярдния стик на масата и излязох навън, за да се обадя на Ева. Бях готов да чуя гласа и.
След като за трети път се обадих и тя не отговори, оставих съобщение. Сигурно е била изтощена. Щеше да се обади утре. Тя имаше нужда от сън. Върнах се в бара и Ейс стоеше там и ме гледаше.
– Говори ли с момичето си? – Попита той.
Това всъщност не беше негова работа. Не отговорих.
– Ето, вземи една бира и да поиграем билярд – каза той и ми подаде бирата, която седеше пред него.
Взех бирата и реших, че ще поиграя още малко билярд, а след това ще видя дали не мога да накарам Трей да ме заведе вкъщи.

Назад към част 12                                                        Напред към част 14

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!