Аби Глайнс-Морски бриз-Понякога продължава-книга 5-част 14

Глава 12

ЕВА

Застанах до прозореца на Джереми и почуках. Бях изтръпнала. Не бях сигурна как съм стигнал дотам в тъмното. Не бях сигурна защо съм тук, освен че имах нужда от него. Трябваше да погледне текстовите съобщения, които току-що бях получила от някакъв непознат номер, и да ми каже, че и той ги е видял. Не бях сънувала или халюцинирала. О, Боже, нека да съм халюцинирала. Моля те. Моля те. Нека да халюцинирам.
Прозорецът на Джереми се отвори. Сънливото му лице изглеждаше объркано. Сякаш си мислеше, че сънува.
– Ева? Какво става? – Попита той, бутна прозореца докрай и излезе от него, за да застане пред мен.
Не можех да говоря. Просто му подадох телефона.
Той го погледна надолу, объркан, после погледна обратно към мен.
– Плашиш ме, Ева. Баща ти добре ли е? Говори с мен, момиче.
Поклатих глава.
– Това не е баща ми – успях да изкрещя.
Джереми плъзна пръста си по екрана на телефона ми и светлината от него освети малкото тъмно пространство навън, където стояхме.
– Свята работа – промълви той и отново плъзна пръст по него. – Ебати копелето – закле се той. Знаех, че и той го е видял. В крайна сметка не бях халюцинирала. О, Боже. Усетих, че коленете ми се подкосяват. Свих се на тревата под себе си, като издърпах краката си нагоре, за да ги прибера под брадичката си. Не, не, не, не това. Не мога да се справя с това. Не сега, не мога. Не мога.
– Имам те, момиче. Ела тук. – Джереми беше на земята с мен. Притискаше ме към гърдите си. Не исках да знам. Не исках да вярвам, но трябваше да попитам.
– Гледа ли видеото? – Попитах с тих шепот.
Той премести телефона и аз чух шума на фона на видеото. Знаех какво е видял. Беше се гравирало в мозъка ми. Всеки миг от него щеше да ме преследва до края на живота ми.
– Ще го убия. Ще пронижа очите на този шибан човек с куршум. – Джереми изхвърли телефона ми от двама ни и ме придърпа по-силно към гърдите си.
– Той беше… …той беше… .- Не можех да го кажа. Не можех да го забравя.
Кейдж докосваше голите гърди на момичето, Кейдж беше толкова близо до лицето на голото момиче, че се канеше да я целуне. Гърдите му докосваха нейните. Кейдж. . . Кейдж се качва в кола с момиче, облечено като курва, и Кейдж целува момиче. Тя беше прекрасна. Беше по-възрастна. Тя не беше аз. Беше толкова красива, колкото и той. Тогава той… …се целуваше с нея на масата за билярд. После снимката и в леглото му, на която и двамата са голи и увити заедно. О, Боже, щеше да ми стане лошо.
Отдръпнах се от Джереми и повърнах в тревата. Усетих как Джереми ме хвана за косата и ми каза успокояващи неща, но те не помогнаха. Продължих да повръщам, докато не ми остана само суха треска.
– Хайде, Ева. Трябва да спреш. Недей да мислиш за това – помоли Джереми.
Тялото ми беше слабо и изтощено. Притиснах се назад към него и затворих очи. Трябваше да забравя какво бях видяла. Трябваше да го блокирам.
Седяхме в тъмнината, а аз хлипах, докато образите проблясваха в мозъка ми. Бях пропуснала обажданията му по-рано тази вечер, защото татко се беше разболял. Беше минал час, когато най-накрая успях да се върна в стаята си. Бях се изкушила да му се обадя, но се притесних, че ще спи. Но след час неизвестният подател на текстовите съобщения започна да ми ги изпраща. С всеки ужасяващ образ сърцето ми се изтръгваше от гърдите и се разбиваше. Никога вече нямаше да бъда същата. Никога.
Джереми се изправи и ме вдигна със себе си. Позволих му да ме носи, защото не можех да направя нищо друго. Той ме настани в стаята си и след това пропълзя зад мен. След това ме вдигна отново и ме сложи на леглото си.
– Тази нощ ще спиш тук. Аз ще проверя баща ти вместо теб.
Поклатих глава.
– Татко е добре. Дадох му лекарствата и той е в леглото и спи. Засега остани тук с мен. Не ме оставяй сама.
Той изглеждаше раздвоен, но после се вмъкна зад мен и ме придърпа към гърдите си.
– Спи – прошепна той в ухото ми. Но аз не го направих. Нито миг. Цяла нощ. Дори след като дишането му се изравни и забави, аз се взирах в стената и се чудех как се е случило това. Всички тези снимки не бяха от една и съща нощ. На тях той не е облечен с едно и също нещо. Не беше на едно и също място на всички тях. Как ме беше излъгал толкова лесно? Как му бях повярвала?

* * *

По някое време преди изгрева на слънцето сигурно съм задрямала, защото очите ми се отвориха, когато се стрелнах в леглото и видях как слънцето се влива в стаята на Джереми. Огледах се и разбрах, че Джереми го няма. В този кратък миг бях забравила защо съм тук, но спомените се стовариха върху мен и стомахът ми се сви, докато всеки образ се възпроизвеждаше отново в главата ми. Трябваше да се махна оттам. Трябваше да отида някъде. Трябваше да направя нещо. Не можех да издържа. Не можех да се справя с това.
Изправих се и забелязах, че телефонът на Джереми лежи до мен, а под него има бележка с неговите драсканици. Вдигнах и двете и прочетох писмото.

Използвай телефона ми. Аз взех твоя. Не искам да говориш с този гадняр или да гледаш отново тези проклети снимки. Обади ми се, ако имаш нужда от мен. Баща ти знае, че съм си тръгнал и защо. Говорих с него тази сутрин, но не му дадох достатъчно подробности. Той е вкъщи и те чака. Иди да се свиеш в скута на татко си и го остави да се грижи за теб. Той има нужда от това. Той се тревожи за теб. Ще се върна тази вечер късно.

Джереми

Къде беше той? Отиде ли в Тенеси? Със сигурност не. Скочих и потърсих обувките си, след което осъзнах, че съм ходила до тук боса. Не исках Илейн да ме открие тук. Щях да се обадя на Джереми, когато изляза навън. Отворих прозореца, измъкнах се навън и тръгнах към дома си.
Това не беше честно. Не можех да се притеснявам, че татко се притеснява за мен. Нима Джереми не разбираше това? По дяволите. Знаех, че има добри намерения, но не това исках да направи. Снощи имах нужда от някого, а той беше всичко, което имах сега, за да се срина. Влязох в нашия имот и погледнах към верандата, за да видя баща ми, който стоеше там и ме чакаше. Започнах да вървя към него, а той заобиколи парапета и слезе по стъпалата. Когато разтвори ръце към мен, сълзите напълниха очите ми и замъглиха зрението ми. Успях да стигна до него, без да падна върху нещо.
Големите му ръце ме обгърнаха и ме притиснаха към гърдите си, когато се откъсна първият ми плач.

КЕЙДЖ

Постоянното звънене изпращаше остри болки в главата ми. Изстенах и посегнах към възглавницата, за да прикрия ушите си. Вместо това намерих коса. Много от нея. Очите ми се отвориха и аз се обърнах, за да видя гола… Хейдън в леглото ми. Подскочих, отдръпнах се от леглото и заедно с ударите в главата ми, гърдите ми вече биеха лудо. Какво става?
Звъненето продължаваше. Какво, по дяволите, беше това? Гърбът ми докосна стената и голият ми задник ме предупреди, че също съм гол. Ебаси! Какво бях направил? Това не беше правилно? Не бях направил това? Никога не бих го направил? Дори пияно куче не би направило това? Но не си спомнях. … нищо. Нищо. Върнах се в бара, след като се обадих на Ева, и си взех бира. После… . Аз. . . я изпих. И нищо. По дяволите. Звъненето започна отново. Майната му, какъв беше този шум?
Телефонът ми. Майната му. Телефонът ми. Хванах дънките си и ги нахлузих, после взех телефона си. Беше Ева. О, по- дяволите. . . Беше Ева. Не можех да отговоря с. . . О, по дяволите. Излязох от стаята и бързо отговорих. Трябваше да разбера това. Трябваше да намеря начин. Ева не можеше да знае за това. Какво изобщо бях направил?
На пода пред мен лежеше използван презерватив. По дяволите. По дяволите. По дяволите.
Телефонът започна да звъни отново. Отново беше Ева. Трябваше да отговоря. Ами ако тя има нужда от мен?
– Здравей – успях да измъкна, звучейки така, както се чувствах.
– Трябва да бягаш. Задникът ти може да е по-голям от мен, но аз мога да използвам пистолет наистина дяволски добре. Така че си предупреден. Идвам след шибания ти задник и възнамерявам да ти вкарам куршум между очите. – После репликата свърши. Беше Джереми.
Погледнах телефона в ръката си и оставих думите му да се запомнят. Беше дошъл тук, за да ме убие. Това означаваше едно. По някакъв начин Ева знаеше. Но какво, по дяволите, знаеше тя? Аз дори не знаех? Не помнех нищо. Някой беше подправил проклетото ми питие. Пиех от години и никога не бях пил наркотици. Никога. Кой, по дяволите? Погледнах назад към спалнята си и кръвта ми кипна. Тази кучка в леглото ми.
Върнах се в стаята си и с трясък отворих вратата. Хванах чаршафа и го дръпнах достатъчно силно, за да може курвата да прелети през стаята ми със силен трясък, когато си удари главата в стената. Исках да я боли. Исках да я удуша. Стиснах ръцете си отстрани, за да не избия злия и задник докрай.
Тя изкрещя и се хвана за главата, след което започна да ругае.
– Вън. Излез! – Изкрещях.
Тя започна да казва нещо, но когато видя яростта в очите ми, си затвори устата и бавно се изправи. Ако кажеше и една дума – една шибана дума – щях да и запратя задника през целия проклет апартамент.
Тя посегна към дрехите си и започна да ги облича.
– Не! Вземиги. Излизай. Сега! – Изръмжах, преди да ударя с юмрук стената.
Тя потегли. Държейки здраво дрехите си в ръце, тя избяга от стаята ми и излезе през вратата на апартамента, като затръшна вратата след себе си. Набрах отново номера на Ева.
– Какво, ти, жалък задник? Обади се да обясниш, че сега си разбрал, че Ева знае! Тя не просто знае. Тя го е видяла. Голият ти задник с друга жена. Всичко това. Благодарение на приятелите ти там, част от него дори беше заснета на видео. Убил си я. За да знаеш, Ева, която и двамата познавахме, е мъртва. Трябваше да гледам в празните и очи, докато тя повръщаше отново и отново. Ще те убия!
Стомахът ми се сви. Тя го беше видяла? Какво, по дяволите, беше видяла? Не. Не. О, Боже, не. Едва успях да стигна до банята, преди да ударя колене и да започна да повръщам снощната бира. Нещо, което не бях правил от гимназията насам.
Посегнах към телефона, докато се потапях в стената и се облягах на нея.
– Бях дрогиран.
– Наистина? Това можеше да измъкне задника ти оттук, ако не бяха всички снимки на лъжливия ти задник. Невинаги си била облечена в едно и също нещо. Не винаги си била на едно и също място. Хващаш цици на парти. Целуваш някоя мръсна кучка. Качваш се в колата в друг ден и тръгваш със същата кучка, с която си бил в леглото. Ами онзи път, когато си я притискал към билярдната маса, правейки всичко друго, но не и секс с нея, докато зрителите са те аплодирали? Ти си болен копеле, който е имал нещо, което не е заслужавал. Загубил си го. С нея е свършено. Свърши. Ти я уби.
Бях набелязан. Всичко това беше нагласено.
– Трябва да поговоря с нея. Можеш да дойдеш след мен и да ми пръснеш главата, но първо ме остави да говоря с нея. Позволи ми да обясня. Не мога да я оставя да си помисли, че аз съм и направил това.
– Ако стъпиш на този имот, Уилсън ще те простреля. Този човек е болен. Той няма нужда от тази проклета драма. Малкото му момиченце е разбито. Той ще иска кръвта ти. Това са последните и месеци с баща и, шибан задник. Тя си създава спомени за остатъка от живота си. Живот, който ще живее без него. А ти току-що я прецака. Кралски я прецака. Идвам след задника ти, за да се уверя, че си в болница и не можеш да стигнеш до нея. Не искам затвор, но възнамерявам да се уверя, че няма да можеш да ходиш.
– Аз не съм… . Нищо от това не е истинско. Това е постановка. Това, което си видял на снимките, не беше истинско – гадостите от снощи, които не помня. Бях дрогиран, така че това, което видяхте снощи, не беше истинско. Просто това не бях аз. Трябва да поговоря с нея, Джереми.
Той направи пауза и аз зачаках. Трябваше да ми даде шанс да и обясня това. Тя не можеше да си помисли, че аз съм направил това. Щях да се прибера у дома. Това нещо не беше за мен. Не трябваше да идвам тук. Това беше огромна грешка.
– Тя няма да те види. Баща и ще те убие. Ти си я разбил. Остави я да се излекува. Остави я на мира. Това е времето, което тя трябва да прекарва с баща си. А не да се занимава с разбитото си сърце заради теб. Остани си в Тенеси и я остави на мира.
– Не мога.
– Защото си егоистично копеле. Ето защо не можеш. Поне веднъж в забравения си от Бога живот помисли за някой друг. За някой друг, освен за това, което искаш. Стой настрана. Остави я да дойде при теб, когато е готова. Ако изобщо е готова.
Как трябваше да го направя? Нима бях егоист? Исках тя да знае истината. Тя щеше да иска да знае истината. Това не беше егоизъм.
– Просто ме остави да говоря с нея по телефона. Кажи ми как мога да говоря с нея. Моля те.
Джереми отново замълча. После изпусна разочарована въздишка.
– Позволи ми първо да и се обадя. Не вярвам на лъжливия ти задник, но това е нейно решение, което трябва да вземе.
– Благодаря ти – отговорих, но той вече беше затворил слушалката. Седнах на пода в банята и се загледах в телефона си, като исках да звънне отново. След десет минути на екрана проблесна блокиран номер.
– Бебе, послушай ме – казах, преди да успее да каже нещо.
– Не. Ти ме слушай. Свърших. Свършихме. Ти си мъртъв за мен. Напълно. Доверих ти се със сърцето си и разбрах, че ти си най-голямата ми грешка. Винаги ще бъдеш най-голямата ми грешка. Доверих ти се. Трябваше да знам, че на момчета като теб не може да се вярва. Сбогом, Кейдж Йорк. Не идвай повече тук. Не се приближавай повече до мен. Не ме интересува какво ще кажеш. Никога повече не искам да чувам гласа ти. Никога повече не искам да виждам лицето ти. – Линията замря.
Първото изхлипване накара цялото ми тяло да потрепери. Последвалите отнесоха душата ми със себе си и ме оставиха празен.

Назад към част 13                                                       Напред към част 15

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!