Глава 24
ЕВА
Чакалнята в болницата беше пълна с хора. Също така изглеждаше, че всички бяхме решили да използваме това място за парти. Имаше торта, която Триша и дъщеря и Дейзи бяха приготвили. Триша беше омъжена за Рок, един от най-старите приятели на Маркъс. Когато го погледнеш, той е страшен, с изпъкналите си мускули и плешивата си глава. После, когато малкото му момиченце Дейзи се качваше в скута му, той се превръщаше в плюшено мече с татуировки.
Аманда се беше появила с пържени кисели краставички от Лайв Бей и по някое време някой, и мисля, че беше Кейдж, беше поръчал пица. Масите бяха отрупани с газирани напитки и всички бяхме успели да превземем малката площ.
Ако някой друг беше раждал днес, роднините му не се мотаеха тук с нас. Но от друга страна, нямаше място. Престън държеше по-малкия си брат в хватка за главата, докато по-малката му сестра Дейзи дърпаше дългата му коса.
– Виж, татко! Аз го хванах! Имам го! – Каза Дейзи, като се усмихна на Рок. За всеки друг това би било нормално семейно занимание, но за бременната жена, която знаеше историята зад тази сцена, ми беше трудно да сдържа сълзите си.
Не много отдавна тези деца бяха живели в къща с майка наркоманка, а Престън правеше всичко възможно, за да се грижи за тях. След като майка им почина от свръхдоза наркотици, Престън беше изправен пред опасността да загуби и трите си деца в системата. Рок и Триша се намесиха и поискаха да осиновят децата.
Наблюдавах лицето на Рок, когато Дейзи го нарече татко, и емоцията в очите му ме накара да примижа от сълзи.
– Първия път, когато тя го нарече татко, той отиде в стаята ни и плака около тридесет минути. Честно казано, никога не съм го виждала да плаче, а сме заедно от тийнейджърските си години – каза Триша, като седна до мен. Не исках никой да забележи, че съм се развълнувала.
– Всички изглеждате толкова щастливи – казах аз и изтрих единствената сълза, която заплашваше да се отрони.
Триша погледна към момчетата, тъй като и двамата вече държаха Престън в някаква форма на борба.
– Ние сме. Отвъд щастието съм. Брент все още не ни е нарекъл мама и татко, но другите двама го направиха. Мисля обаче, че той ще се оправи.
– Манда! Манда! Ела да видиш! Къдря косата на Престън – извика Дейзи и Аманда се премести от мястото си до майка си, с която говореше, и се пресегна към Дейзи.
– Тя се е научила много добре да казва „р“.
Триша кимна.
– Беше мило, но сега е толкова горда със себе си. Опитвам се да не я изпускам.
– О, ужас – промълви Триша и погледна към вратата.
Обърнах се, за да видя в какво се взира тя.
– Какво си мисли, че прави? – Каза Триша, докато се изправяше, за да отиде да се намеси. Зарадвах се, защото някой трябваше да го направи. Сестрата на Лоу току-що беше влязла в чакалнята с дъщеря си на бедро. Обикновено това би било нещо очаквано. Като се има предвид обаче, че сестрата на Лоу, Тауни, беше жената, която беше развалила брака на родителите на Маркъс, това беше лошо. Майката на Маркъс беше поканена. Баща му не беше поканен. Погледнах към майка му, а Аманда беше заела защитна позиция пред майка им.
Все още ме учудваше, че Лоу и Маркъс бяха намерили начин да се справят с това.
– О, по дяволите – каза Престън достатъчно силно, за да го чуят всички. Цялата чакалня се обърна, за да я погледне.
Никой не беше очаквал да я види днес.
– Всички можете да спрете с това да ме зяпате. Тя е моя сестра. Мога да дойда да видя детето ѝ, ако искам – каза Тауни с раздразнен тон.
Кейдж се върна зад нея. Лариса, племенницата на Лоу, вдигна ръце нагоре и изпищя:
– Кей! – Някога Кейдж беше голяма част от живота на Лариса. Той беше единственият мъж в живота ѝ, който никога не си отиваше. Тъй като се грижеше за Лоу, той помагаше на Лоу да се грижи и за племенницата ѝ, докато сестра и я игнорираше.
Кейдж намигна на Лариса и се протегна да я вземе в едната си свободна ръка.
– Здравей, красавице – каза той на момиченцето, после вдигна очи, за да погледне сестрата на Лоу. – Тауни – каза той. Но по начина, по който челюстта му се напрегна, можеше да се каже, че тя не му харесва. – Вероятно тук не е най-доброто място за теб, за да чакаш бебето. Ако Лариса иска да остане при мен, аз ще я гледам, а съм сигурен, че и Манда ще го направи. Но ти трябва да отидеш да чакаш на друго място. Днешният ден не е за теб.
Червенокосата изглеждаше така, сякаш я бяха зашлевили. Ако не знаех колко е зла, щях да си помисля, че е спиращо дъха красива. За един непознат сигурно беше такава.
– Значи ти си готов да задържиш Лариса, а мен ще изгониш, Кейдж Йорк? Ти също си просто бял боклук, който се преструва. С твоята хубава малка – тя направи пауза, когато ме погледна, и аз гледах как тя се взира в корема ми – „бременна приятелка“ – завърши тя. След това изпусна тежък смях. – Ти си я надул. Перфектно. Обзалагам се, че семейството и сега наистина се гордее с нея.
Аманда и аз подскочихме едновременно. Аманда отиде и взе Лариса от ръцете на Кейдж. След като момиченцето беше свободно, Кейдж направи още една крачка към Тауни, докато не се извиси над нея. Протегнах ръка между тях и го избутах назад, преди да успее да избухне.
След като се наместих между тях, се изправих пред нея.
– Слушай, кучко, единственият бял боклук в тази стая е този, който е спал с женен мъж. При това със стар женен мъж. Назови мъжа ми с още едно име и ще избутам тези смешно високи токчета изпод теб. Така че се отдръпни по дяволите, преди да се окажеш на задника си.
Чух как някой зад гърба ми се задавя от смях и не ми се наложи да поглеждам, за да разбера, че това е Престън. После някой започна да ръкопляска. Погледнах и видях как Дуейн се изправя от мястото, където се беше облегнал с подпрени крака. Той ръкопляскаше с доволна усмивка на лицето си. После някой друг започна да ръкопляска. Рок се беше изправил, за да се присъедини към него. Бавно, един по един, всички в чакалнята станаха на крака и започнаха да ръкопляскат.
Лицето на Тауни беше по-червено от косата и. Тя изръмжа, завъртя се и излезе от стаята, оставяйки дъщеря си с Аманда, която я беше завела в тоалетната, за да я откъсне от сцената, която се страхуваше, че Тауни ще предизвика.
След като тя си тръгна, Кейдж ме прегърна и ми подаде бутилката с вода.
– Ето ти я, мамо мече. Имаш нужда да се хидратираш след това представление – съобщи ми той.
– По дяволите, надявах се да остане. Исках да видя как Ева я сваля. Щеше да е смешно – каза Престън и посегна да ми даде пет. Ударих го по ръката и се засмях.
Аманда бавно се върна в стаята, държейки Лариса.
– Всичко наред ли е? Чух ръкопляскане.
Вместо да и отговорят, всички започнаха да се смеят.
КЕЙДЖ
След като Лоу раждаше в продължение на десет часа, Маркъс дойде да съобщи, че е родила здраво момче с тегло пет килограма и седем унции. Името му беше Илай Купър Харди и според баща му приличаше точно на Лоу.
Очите на Маркъс бяха зачервени, сякаш беше плакал, и аз се зачудих дали не е плакал. Усмивката на лицето му беше огромна, докато отговаряше на въпросите за Лоу и бебето. Наблюдавах Ева, която слушаше всичко, което той казваше. Беше попила всичко.
– Ще позволиш ли бебето ти да се роди без фамилията ти? – Попита ме с тих шепот Престън, докато стояхме до прозореца на детската стая и чакахме Маркъс да донесе бебето, за да можем всички да го видим. Погледнах към Ева, която говореше с Триша. Ръката и беше защитно положена на корема и, а очите и продължаваха да гледат към другите бебета в кошарите в детската стая. Чудех се какво ли си мисли.
– Не. Работя върху това – отвърнах аз.
Престън кимна.
– Добре. Ще те пусна първи, тъй като имаш неотложен въпрос за решаване – отвърна той, като посочи подутия корем на Ева.
– Какво имаш предвид, че ще ме пуснеш първа? Ще предложиш ли на Аманда? – Попитах.
Той се усмихна и прибра част от косата си зад ухото.
– Да, но първо трябва да поговоря с Маркъс за това. Той има нужда от време, за да загрее с идеята, иначе пак ще се издъни, ако просто му го подхвърля.
Засмях се, спомняйки си нощта зад Лайв Бей, когато Маркъс беше пребил Престън, когато разбра, че Аманда и Престън се виждат.
– Да, ще трябва да го предупредиш.
Вратата на детската стая се отвори и Маркъс влезе вътре, държейки малък пакет. В буквалния смисъл на думата. Приличаше на навито синьо одеяло. Не беше достатъчно голямо, за да е истинско.
Ева се отдръпна и хвана ръката ми, стискайки я силно, докато гледаше бебето, което всъщност беше в това одеяло. Малкото му личице надничаше от него, макар че очите му бяха затворени. Не можех да кажа, че прилича на Маркъс или на Лоу. Беше съвсем мекичко.
– Той е красив. – Въздъхна Ева, като се наведе към мен.
Аз не бих го нарекъл красив, но нямаше да споря с бременна жена. Обгърнах с ръце корема на Ева и я притиснах до гърдите си. Всички си говореха за бебето и за това на кого прилича, докато Маркъс го държеше на ръце. На лицето му се четеше очевидна гордост.
Лоу най-накрая имаше семейство. Такова, което щеше да я обича и да се грижи за нея. Това беше нещо, което тя винаги е искала. Вече не се нуждаеше от моите петъци с пържени картофи, за да бъде щастлива. Също така вече не и се повдигаше, ако в хладилника ми нямаше „Джаритос“, когато дойдеше. Вече не се снабдявах с любимата и напитка. Маркъс го правеше.
И аз бях щастлив от това.
* * *
Беше трудно да убедя Маркъс да позволи на Лоу да дойде в къщата и да забавлява Ева с Илай днес. Илай беше на две седмици, а това беше първото официално излизане на Лоу. Не защото тя не искаше да излиза, а защото Маркъс беше твърде проклет защитник. След като обясних на Лоу защо имам нужда от разсейване на Ева, тя беше опаковала бебето и беше съобщила на Маркъс, че ще дойдат със или без него. За щастие, той беше дошъл с тях, защото имах нужда от помощта му, ако исках да се справя с това.
– Все още не мога да повярвам, че си ни докарал тук на Бъдни вечер. Не можа ли да избереш друго време за това? – Измърмори Маркъс, докато поставяхме пианото в плевнята.
– Замълчи. Ще прибереш Лоу и Илай навреме за Дядо Коледа – отвърнах аз. След това хвърлих одеялото, което бяхме използвали, за да предпазим пианото, от инструмента и Джереми ми помогна да го сгъна.
– Как ще успееш да го настроиш навреме? – Попита Маркъс.
– Майка ми е на път – отговори Джереми вместо мен. Това беше една от най-големите изненади. Когато бях казал на Джереми какво искам да направя, той беше предложил помощта на майка си. Не очаквах да ми помогне, но тя ми помогна. И беше направила чудо.
Маркъс само се ухили и поклати глава.
– Ти си луд, знаеш това, нали?
Аз само се усмихнах. Защото той можеше да се окаже прав.
– Трябва да вървя. Ева ще забележи пикапа ми тук долу, ако погледне през прозореца. Мама ще го накара да работи като ново за нула време. Просто остави вратата отключена и тя ще подготви всичко за теб.
Благодарих на Джереми, преди да си тръгне. След това се обърнах, за да погледна Маркъс.
– Е, предполагам, че сме готови. Можеш да отведеш екипа си вкъщи и да се подготвиш за идването на Дядо Коледа.
– Имам още четири седмици, преди Дядо Коледа да ми донесе подаръка – каза той и ме последва до вратата.
Погледнах назад към него.
– Защо още четири седмици?
Маркъс се усмихна.
– Ти не знаеш, нали?
Не знаех какво?
– Не те следя, човече.
Маркъс ме плесна по гърба и се разсмя на висок глас.
– И аз ще бъда този, който ще ти съобщи новината. Кейдж, след като Ева роди детето, не можеш да правиш секс в продължение на шест седмици.
Какво? Спрях да вървя.
– Шегуваш ли се с мен?
Маркъс се засмя още по-силно и тръгна през вратата на обора.
Шест седмици? Наистина?
Назад към част 25 Напред към част 27