Аби Глайнс-Морски бриз-Понякога продължава-книга 5-част 28

Епилог

Стоях в спалнята си пред огледалото. Сега коремът ми беше още по-голям, но Кейдж сякаш нямаше нищо против. Държеше се така, сякаш коремът ми беше най-красивото нещо, което някога е виждал. Той държеше ръцете си върху него повече, отколкото върху други части на тялото ми.
Бялата рокля, която бях променила така, че да се събира под гърдите ми и да виси свободно върху корема ми, беше перфектна. Беше точно такава, каквато винаги съм си представяла, когато съм си представяла този ден. А аз си представях този ден, откакто бях малка. Протегнах ръка нагоре и докоснах свободните къдрици, които Лоу ми беше помогнал да оформя. Беше казала, че Кейдж ще иска косата ми да е пусната, но че все пак можем да я оправим. Начинът, по който я беше прибрала по рамото ми и я беше закрепила, беше толкова красив.
Приближих се до прозореца, за да погледна към задния си двор. Беше се превърнал в нещо, което приличаше на вълшебна гора. Никога не бях виждала толкова много цветя. Аманда, с помощта на майка си, се беше справила с украсата. Приятелите бяха запълнили местата долу.
Дейзи танцуваше в кръг, държейки ръцете на Престън. Роклята за момиче на цветя, която бях избрала, изглеждаше възхитително върху нея; цветята в косата и обаче бяха започнали да падат. Съмнявах се, че ще останат до началото на сватбата.
Маркъс стоеше близо до предната част на беседката, където скоро щяха да застанат всички с младоженеца, и държеше едно щастливо момченце, което беше пъхнало ръка в устата си, докато възприемаше света около себе си.
След това се появи рок звездата. Той изглеждаше различно в костюм. Не приличаше на момчето, което бях виждала по списанията и телевизията. Той изглеждаше нормален. И всички тук се отнасяха към него така, сякаш беше точно такъв. Обикновен човек.
– Паркирал съм отзад с колата за бягство. Само кажи думата и ще се махнем оттук – каза Джереми откъм гърба ми. Той беше тук! Завъртях се и го прегърнах през врата. Не го бях виждала, откакто беше дошъл да ни каже довиждане, преди да потегли на път в деня след Коледа.
– Ти си тук! – Изпищях.
– Да, по дяволите, тук съм. Бях поканен, нали?
Засмях се и го прегърнах, преди да се отдръпна, за да разгледам външния му вид. Косата му беше по-дълга, а лицето му – избледняло. Сега по него имаше брада, която го правеше да изглежда по-зрял от преди. „Изглеждаш различно“, казах аз.
– Да, опитвам нови неща. С брадата просто е по-лесно – обясни той.
– За постоянно ли си се върнал, или все още пътуваш?
– Още не съм приключил – отговори той.
– Щастлив ли си? – Попитах го. Исках той да е щастлив.
На устните му се появи малка усмивка.
– Ще бъда… Мисля, че ще бъда.
Какво означаваше това? Започнах да питам, когато вратата ми се отвори отново.
– Хей, вие двамата, приключвайте. Шоуто ще започне – каза Аманда, като вкара главата си във вратата.
– Ето защо съм тук. Кейдж ме изпрати. Той искаше да те заведа до олтара. Каза, че е преценил, че просто изглежда правилно – каза Джереми, като ме гледаше внимателно, за да се увери, че съм съгласна с това.
– Обичам този човек. Наистина го обичам – казах аз и му се усмихнах.
– Добре, защото ти ще се омъжиш за този пич и той няма да те остави да се измъкнеш от него – отвърна Джереми, след което ми протегна ръка, за да я взема. – Хайде, мамка му, да отидем да направим от теб почтенна жена.
Аманда се захили и се отдръпна, за да можем да излезем през вратата.
– Всички слизайте долу и ме чакайте. Триша отново оправя косата на Дейзи. Тя продължава да я разбърква. Щом я приготви, ще я доведа долу. След това аз ще тръгна, а Лоу ще ме последва. Триша ще изпрати Дейзи след нас, а след това ще сте вие двамата. – Инструктира ни тя.
– Разбрах – отвърна Джереми.
Аманда побърза да излезе навън, а аз чух смеха на Дейзи зад вратата.
– Готова ли си, момиче? – Попита ме Джереми, стискайки ръката ми, която лежеше на ръката му.
– Да. Напълно – отговорих аз.
– Добре, защото това с колата за бягство беше шега. Не съм привърженик на превозването на бременни жени.
Избухнах в смях точно когато вратата се отвори и Лоу пъхна глава вътре. Изглеждаше красива с цялата си червена коса, вдигната отпред и падаща на каскада отзад на къдрици.
– Сега е мой ред. Всички се уверете, че Дейзи ме следва – каза тя и се усмихна.
Излязохме навън и наблюдавахме как Лоу минава зад ъгъла на къщата. Дейзи ме погледна с големи любопитни очи.
– Приличаш на моята кукла принцеса, която Престън ми подари за рождения ден. С изключение на това, че коремчето и не е дебело.
Джереми се задави от смях.
Усмихвайки се, посегнах към нея и оправих едно от непокорните цветя в косата и.
– Мисля, че това е добре – казах и, като се опитвах да не се смея. – Сега е твой ред, Дейзи Мей.
Тя кимна и се спусна по стъпалата като застана зад ъгъла на къщата.
– Хайде, дебелокоремна принцесо. Наш ред е – каза Джереми и се хвана за мен, докато слизахме по стъпалата на верандата. Затаих дъх, докато заобикаляхме ъгъла и се спряхме на пътеката, която ме водеше към Кейдж.
Той стоеше там в смокинга си и изглеждаше по-прекрасен, отколкото който и да е мъж имаше право да бъде. Не приличаше на мъж, който има две пробити зърна. Бавната му усмивка, докато ме гледаше, ме стопли цялата. Той беше това. Това беше той.
Кейдж започна да върви към мен, когато Джереми започна да ме води към олтара. Не бях сигурна какво се случва, но Джереми не изглеждаше объркан. Стигнахме само до средата на пътеката, когато Кейдж ни пресрещна.
– Джереми те доведе до половината път, но останалото е мое. До края на пътя си моя. – Каза той, докато Джереми ме подаваше и притискаше целувка към бузата ми.
Погледнах Кейдж, когато той прибра ръката ми в своята и ме дари с една от своите крадящи душата усмивки.
– Време е да започнем нашето завинаги, Ева.
Обърнах се с лице към него. Изправих се на пръсти и притиснах целувка към устните му. След това прошепнах:
– Вече го направихме. Работим върху нашето завинаги, откакто ти влезе в моя свят с нахална самонадеяност и усмивка.

Назад към част 27

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!