Глава 6
ЕВА
На единичното легло в ъгъла на старата стая на Кейдж в обора нямаше чаршафи. Сега никой не спеше там. Тази седмица татко не беше изпращал Кейдж обратно в обора. Беше го оставил да спи в спалнята за гости.
Кейдж затвори вратата и я заключи, докато аз отворих малкия прозорец, за да охладя стаята. Обърнах се назад и бях запленена от красивото му тяло, докато той издърпваше блузата си през главата и я хвърляше на земята, докато скъсяваше разстоянието между нас. Кейдж не говореше както обикновено. В очите му имаше отчаян поглед, който разби сърцето ми. Исках да облекча страховете му. Той не вярваше, че ще се справим разделени. Щях да му докажа, че ще се справим. След време.
Разкопчах ризата си и я оставих да падне на пода заедно с неговата. Той ме заобиколи и разкопча сутиена ми с лекота, която преди ме притесняваше. Сега вече бях преодоляла предишния му опит. Знаех, че той е мой. Не бях несигурна, когато ставаше въпрос за това къде се намирам със Кейдж в сексуално отношение. Бях всичко, което той искаше. Това беше достатъчно.
Ръцете му се преместиха на талията ми и той разкопча шортите ми, след което ги смъкна заедно с бикините ми, докато не се наложи да изляза от тях.
– Легни – каза той с хриплив шепот.
Направих каквото каза, но не откъсвах поглед от него, докато сваляше дънките си. Широките му гърди, тясната талия и бедрата му бяха перфектно изваяни. Беше съвършен. Един мъж не би трябвало да е толкова съвършен. Но моят беше. Позволих на очите си да обходят мускулестите му бедра, а след това и онази част от него, която винаги ми доставяше удоволствие. Поглеждайки към лицето му, го улових да се усмихва. Харесваше му, когато разглеждах тялото му. Усмихнах му се в отговор и той ме прегърна.
– Трябва да те обичам тази вечер. Може би ще трябва да те обичам цяла нощ – каза той, докато бедрата му се движеха между краката ми.
Преди да успея да отговоря, устата му беше върху моята. Езикът му правеше онези вълшебни неща, които усещах по цялото си тяло само с едно движение. Притиснах го до себе си и го целунах в отговор с всички емоции, които имах в себе си. Устните му се спуснаха по шията ми, докато шепнеше думи по кожата ми. Той ме обичаше. Не можеше да живее без мен. Аз бях неговият живот.
И аз бях в ръцете му. Захлипах, когато той взе едно зърно в устата си и го засмука, след което го захапа нежно, преди да го притисне, за да облекчи острата болка. Прокарах ръце по гърба му, за да стисна дупето му в дланите си. Напористите мускули се огънаха под допира ми и той изстена.
След това с едно бързо движение той беше вътре в мен. Вдигнах краката си и ги обвих около кръста му, докато той ме изпълваше.
– Обичам те толкова много – прошепна той, когато се отдръпна и се плъзна обратно в мен. Единственото, което можех да направя, беше да извикам от удоволствие. – Това е домът. Ти си моят дом – каза той, преди да се впие по-силно в мен. Протегнах ръка нагоре, хванах лицето му и го целунах силно. Изпращах го надалеч, но той щеше да ми липсва. Щях да имам нужда от него, а той нямаше да е тук. Не можех да му кажа това. Не можех да му кажа, че умирам отвътре при мисълта, че ще се справя с това без него. Не бях сигурна как ще оцелея без неговите ръце около мен. Но ако го кажех само веднъж, той нямаше да си тръгне. Така че единственото, което можех да направя, беше да го обичам. Щях да го обичам толкова силно и дълго, колкото той ми позволи.
* * *
Зората нахлуваше през прозореца, докато лежах, увита в ръцете на Кейдж, на малкия матрак. Не бях спала. Той беше заспал, след като се бяхме любили под душа за трети път. Това беше станало преди два часа. Единственото, което можех да правя, беше да го гледам как спи. Той щеше да замине днес. Исках да се насладя на това, че ме държи. Да го оставя да си тръгне днес щеше да е трудно. Не можех да плача. Ако го направех, той щеше да остане. Не можех да кажа, че ще бъде трудно или той ще остане. Трябваше да бъда силна. Трябваше да се преструвам, докато той си отиде. Тогава можех да отида в стаята си и да се разпадна.
Тъмната му коса беше станала дълга. Бяха минали няколко месеца, откакто я беше подстригал. Естествените къдрици, които се появяваха, когато я оставяше да стане прекалено дълга, бяха секси. Той ги мразеше, но аз ги обичах. Дългите му тъмни мигли се извиваха към бузите му. Усмихнах се на себе си, мислейки си за първия ден, в който го съзрях. Мислех, че е прекрасен. Също така мислех, че е неудачник. Колко много съм грешала.
Кейдж Йорк се оказа всичко, което исках в живота си. Само се надявах, че да го пусна да си отиде, е било правилното нещо, което трябва да направя. Бях сигурна, че е така, но имаше и малък страх, че мога да го загубя. Той беше съвършен. Жените се стичаха към него. Аз нямаше да бъда там, на ръката му. Те щяха да го преследват. Знаех, че ме обича, и знаех, че никога няма да ме нарани, но все пак се притеснявах. Ами ако случайно срещне някоя друга и се влюби? Какво ще стане, ако липсата ми стане прекалено голяма?
Не. Не можех да мисля така. Не можех. Трябваше да ни се доверя. Да му се доверя. Трябваше да се съсредоточа върху татко. Исках да създам колкото се може повече спомени с татко си.
– Моя – промърмори Кейдж в съня си, като ме придърпа по-близо до себе си. Дори в съня си той знаеше от какво имам нужда. Целунах го по брадичката и се усмихнах.
– Да, твоя съм.
КЕЙДЖ
Ева излезе с мен до колата ми. Не можех да повярвам, че правя това. Да я оставя. Майната му на това, което чувствах. Но тази сутрин тя ме беше събудила и се люби с мен още веднъж, обещавайки ми, че всичко ще бъде наред. Че това е, което тя иска, от което се нуждаем.
Бях опаковал малкото неща, които имах тук, и щях да се върна в апартамента, за да взема другите си вещи, преди да тръгна на север. Как щях да заспя тази нощ без нея?
– Не ме карай да го правя – помолих я, когато стигнахме до колата.
– Трябва да го направим. Не забравяй, че това е за нас – каза тя и стисна ръката ми.
– Обади се на Лоу, ако имаш нужда от нещо. Тя ще бъде тук. Обеща ми, че ще идва да те проверява често. Маркъс също. Той каза, че ако имаш нужда от нещо, да им се обадиш. – Бях се обадил на Лоу тази сутрин, докато Ева си взимаше душ. Тя ме беше уговорила да се отдръпна, защото бях наистина близо до това да се срина. Лоу беше чула тревогата в гласа ми и ме запозна с причините, поради които трябваше да направим това. Беше се съгласила с Ева.
– Знам. Ще им се обадя. Обещавам – увери ме тя. Знаех, че има Джереми, но трябваше да знам, че има и Лоу. Вярвах, че Маркъс и Лоу ще я защитят. Да се погрижат за нея, ако има нужда от нещо. За Джереми не бях толкова сигурен. Той искаше да я изостави и преди.
– Ако ти рябвам просто ми се обади. Аз ще се върна. Ще скоча на самолета. Кълна се, че ще го направя. Полетът е четиридесет минути.
– Знам. – Каза тя, като ме прегърна силно. – Обичам те толкова много. Моля те, карай внимателно. Обади ми се, когато стигнеш там. Ще искам да чуя всичко за това. Всичко.
Щяхме да направим всичко това заедно. Идеята да го направя без нея се блъскаше в главата ми.
– Ще ти се обаждам толкова много, че ще си мислиш, че си там.
Тя се засмя и ме погледна.
– Добре.
Вгледах се в сините и очи и я попих. Тези красиви сини очи ме бяха потопили още първия път, когато се вгледах в тях. Вече бяхме преминали през толкова много неща. Бяхме по-силни, отколкото бяхме преди десет месеца. Връзката ни беше сигурна. Бяхме сигурни един в друг. Страховете ми бяха безсмислени. Всичко щеше да бъде наред.
– Мога да си тръгна утре – казах с надеждата, че тя ще ми даде още една нощ в прегръдките си.
– През целия ден днес щяхме да мислим само за твоето заминаване. Това щеше да направи нещата още по-трудни. Трябва да се качиш в колата и да шофираш.
Сграбчих лицето ѝ с двете си ръце, след което се наведох, за да целуна сладката и уста още веднъж. Тя сграбчи ръцете ми и се държеше здраво, докато езиците ни се заплитаха отчаяно. Отдръпнах се и целунах всяка от скулите и, а след това и носа и.
– Ще се върна след две седмици, в събота. – Защото не можех да си позволя да отсъствам повече от две седмици.
– Не можеш да се върнеш толкова скоро. Трябва ти повече време, за да уредиш нещата там.
– Не го насилвай, красавице. Ако искаш да отида, ще отида. Но ще бъда проклет, ако остана далеч по-дълго от необходимото.
Тя се засмя и кимна.
– Добре. Тогава ще се видим след тринайсет дни.
Това помогна донякъде. Тринадесет дни. Мога да издържа тринадесет дни.
– Върви, Кейдж – каза Ева, като се отдръпна и ме избута леко към вратата на кабината. Поех си дълбоко дъх и се качих в колата, преди да успея да я хвана отново.
– Обичам те! Бъди внимателен! – Извика тя, когато започнах да затварям вратата.
– Обичам те повече. И ти бъди внимателна – отвърнах аз.
Тя се отдръпна и аз затворих вратата. Това беше всичко. Напусках я.
Тя ми махна с ръка и ми се усмихна. По дяволите, не ми се искаше да си тръгвам.
Накарах колата да включи на заден ход и ѝ подадох последна целувка, преди да отпътувам от тази бяла ферма, която държеше моя свят.
Назад към част 7 Напред към част 9